О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  №  260 080

 

 

гр. Пловдив, 11.02.2021 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Пловдивският апелативен съд, 2-ри граждански състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди  двадесет и първа година  в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                   ЧЛЕНОВЕ:СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                      МАРИЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от съдия Дандарова въззивно частно гражданско дело № 48 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ю.Б.“ АД против определение № 260294/20 по гр.д.№ 2946/19г.на Пловдивския окръжен съд. По изложени съображения се иска отмяната му и връщане делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С отговор от С.П.Ш. се поддържа становище,че жалбата е неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество основателна по следните съображения:

„Ю.Б.“ АД като кредитодател е предявила против С.П.Ш. иск по чл. 422 ал.1 ГПК с общ размер 92 677.46 евро от които:

77 572.38 евро-главница за периода 10.04.15г. до 16.05.2017г.

12 498.47 евро-договорна възнаградителна лихва за периода от 10.03.2015г. -24.03.2017г.

1 494.09 евро- наказателна лихва за просрочие за периода от 10.03.2015г. до 16.05.2017г.

1 112.52 евро-банкови такси за периода от 12.03.17г.-16.05.17г. В исковата молба е посочено,че горното перо представлява сбор от следните компоненти:

569.03 евро общо дължими такси

148.36 евро общо дължими имуществени застраховки

395.13 евро-равностойност в евро на 772.80 лв. общо дължими нотариални такси.Сумата е формирана от платени нотариални такси за връчване на нотариални покани по договора за кредит с ДДС и сумите платени за изготвянето им с ДДС от 360 лв.

За горните суми банката е подала до СРС Заявление по чл. 417 ГПК и е поискала да се издаде заповед за незабавно изпълнение. На 07.12.2017г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжниците,между които и ответника,както и изпълнителен лист в полза на банката за общата сума от 92 677.46 евро  разпределена по пера ,както е посочено по горе. На осн.чл. 414 ГПК длъжникът С.Ш. е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение, в резултат на което банката е предявила горния установителен иск.

След насрочване на делото в открито заседание с разпореждане № 3981/09.06.20г.по образуваното гр.д.№ 2946/19г. оставя исковата молба без движение,като едно от указанията е:“ищецът да посочи фактическите обстоятелства,на които основава вземането си за банкови такси за периода 12.03.17г.- 16.05.17г.,както и да уточни за този времеви отрязък какви по вид и стойност такси са начислени по договора за кредит.“

С отговор вх.№ 19610/13.07.20г. банката заявява,че сумата за банкови такси за посочения период е сбор от компонентите посочени и в исковата молба и описани по горе,като е представил извлечения за начислените,дължими и заплатени такси по вид и пера.

С определение от о.з. на 14.07.20г. съдът е оставил без движение исковата молба за да се посочи какъв е правния интерес от исковете за установяване на вземанията за имуществени застраховки в размер на 148.36 евро и за нотариални такси в размер на 395.13 евро.В мотивите съда е приел,че претенцията за банкови такси не е едно , а три вземания,две от които са за дължими имуществени застраховки и за платени нотариални такси.В заповедното производство ищецът не се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за вземания представляващи имуществени застраховки от 148.36 евро и вземания за нотариални такси от 395.13 евро. В срок от ищеца е постъпила молба вх.№ 264671/09.10.20г.

В постановеното и обжалвано определение съдът е приел,че вземането за такси от 1 112.52 евро е за три отделни вземания,две от които са за дължими застраховки и за вземания за разходи за нотариални такси за които не е издадена заповед за изпълнение.Наличието на уговорка за заплащането им в договора за кредит,не е условие за допустимост на иск по чл. 422 ГПК за тях. По тези съображения е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по отношение на сумата 148.36 евро-общо дължими разноски за имуществени застраховки и за сумата 395.13 евро вземания от платени нотариални такси и е обезсилил издадената на 07.12.17г. по ч.гр.д. № 31444/17г. на СРС Заповед за изпълнение в частта с която  е разпоредено длъжникът С.Ш. да заплати на кредитора „Ю.Б.“ АД такси по договор за кредит и споразуменията към него разликата над 569.03 евро до присъдените със заповедта 1 112.52 евро.

Горният извод е неправилен.Петитумът на исковата молба е за сумата  1 112.52 евро- такси,така както е издадената заповед за изпълнение,тоест налице е идентичност на вземанията по размер.В отговор на указанията дадени от съда за уточняване на исковата молба по отношение на вземането за такси,ищецът е посочил отново ,че това вземане се състои от три компонента,два от които вземане за дължими застраховки и вземане за платени нотариални такси,без да промени петитума.Дали претенциите са основателни е въпрос по същество, а не по допустимост,при наличие на идентичност в размера по заповедта и исковата молба по чл. 422 ГПК.

Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени,като делото се върне на съда да продължи съдопрозводствените действия по него.

Воден от горното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260294/12.10.20г. по гр.д.№ 2946/2019г. и ВРЪЩА делото на съда да продължи действията по него.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                    ЧЛЕНОВЕ: