Р Е Ш Е Н И Е
№ 102 25.09.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Търговище пети
състав
На осми
септември година
2020
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка
Ганчева
Като
разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 113 по
описа за 2020 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК във
вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с Глава Х от АПК във вр. с чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ.
Делото е образувано по жалба на ЕТ“Иванов
Къмпани - Иван Иванов“ ЕИК *********, представлявано от И. П. И. с адрес за
кореспонденция: гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15, вх. 1, ет. 3, чрез Адвокатско
дружество „Н., Ф. и партньори“ при АК – Варна, ЕИК ********* със седалище,
адрес на управление и адрес за кореспонденция: гр. Варна, бул. „Осми Приморски
полк“ № 128, ет. 3, кантора 312 против РА № Р-03001819005516-091-001/
16.03.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение
№ 119/ 29.05.2020 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр. Варна при ЦУ на НАП, в
частта с която е определен нов размер на задължения за преотстъпен данък по чл.
189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО в размер на 21 405, 30 лв.
Жалбоподателят оспорва ревизионния
акт (РА) в частта, с който са му определени от ревизиращите нов размер на задължения
за преотстъпен данък, след корекции на декларирания данък, подлежащ на
преотстъпване за 2015 г., респ. стойността на преотстъпения данък за активите с
признато право за преотстъпване на данъка (Торачка Amazone Za-M
1501,
Продълбочител 809 Dondi и валяк). Стойността на преотстъпения данък и
непризнатото право на преотстъпване на данъка за извършване на инвестиции по
придобиване на двата актива – Торачка Amazone Za-TS 3200 Super hydro
и Пръскачка Amazone UX3200 Special с причина за последните, съгласно мотивите, изложени в РА и Решението на
ОДОП – Варна – неизпълнение на условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО –
активите да са придобити до края на годината, следваща годината, за която е
преотстъпването на данъка – т.е. в срок до 31.12.2016 г. според ревизиращите и
решаващия орган. От издадените актове на органите по приходите не става ясно на
какви фактически допускания се подчинява корекцията в размера на данъка,
деклариран за преотстъпване, с оглед на което той е намален, предвид на което
не е ясно и как е установен размерът на преотстъпения данък, за активите, за
които той се признава, че е налице – Торачка Amazone Za-M
1501, Продълбочител
809 Dondi и валяк.
Това е от значение и при оспорване на правото и размерът на преотстъпения данък
за останалите два актива Торачка Amazone Za-TS 3200 Super hydro
и Пръскачка Amazone UX3200 Special. За тези активи органите по приходите са приели, че те не отговарят на
условието по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като в договора е налице
уговорка собствеността да се прехвърли след плащането на окончателната цена, а
те самите са заведени в данъчния амортизационен план (ДАП) през 2016 г., а с
пълната си стойност през 2017 г. съгласно чл. 24 от ЗЗД при прехвърлянето на
собственост (какъвто е този ) и за учредяване или прехвърляне на друго вещно
право върху определена вещ (каквито са процесните – индивидуално определени)
прехвърлянето или учредяването настъпва по силата на самия договор, без да е
нужно да се предаде вещта. Това е т.нар. вещноправно действие на (иначе
облигационните) договори, което следва и от чл. 6 от ЗДДС. Доплащането до
пълната стойност на вещите, при липсата на други уговорки между страните по
смисъла на чл. 205 от ЗЗД за запазване на собствеността до изплащане на пълната
стойност има значение само за разчетните отношения между тях, а не за
вещноправния (прехвърлителен) ефект по сделката. В случая съществува договор за
продажба № 201111042016/ 11.04.2016 г., съгласно който собствеността на активите
ще се прехвърли след плащането на цената по договора. С чл. 189б от ЗКПО се
въвежда схема за подпомагане под формата на държавна помощ, различна от
държавната помощ за регионално развитие и минимална държавна помощ. Тази схема
се подчинява на насоките на Регламент (ЕО) № 1857/ 2006 г. на Комисията от 15
декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната
помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на
селскостопански продукти, и за изменение на Регламент (ЕО) № 70/ 2001 г.
разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО попада в обхвата на един от видовете помощ по
чл. 4 от посочения Регламент – „инвестиции в земеделски стопанства“. Според чл.
4 , т. 3 от Регламент (ЕО) № 1857/ 2006 г. инвестициите следва да преследват
определени цели и се свързват с
изграждането, придобиването или подобренията на недвижим имот или със
закупуването на машини и оборудване, свързани с дейността. Съгласно чл. 15, ал.
2 от ЗНА при колизия на норми следва да се приложи регламентът. Тези изисквания
са запазени и в новия Регламент № 702/ 2014 г. Разписката с окончателния
идентификационен номер на помощта по регламент (ЕС) № 702/ 2014 г. е получена
от българската държава на 20.03.2015 г. , поради което данъчното облекчение
следва да се приеме за приложимо за периода 2014-2020 г. разпоредбата на чл.
14, § 6 от Регламент (ЕС) № 702/ 2014 на
Комисията гласи: Помощта обхваща следните допустими разходи: а) разходите за
изграждането, придобиването (включително на лизинг), или подобренията на недвижимо
имущество, като разходите за земя са допустими само в размер, ненадхвърлящ 10 %
от общите допустими разходи за съответното действие; б) закупуването или
покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива;..“
Разпоредбата е императивна и категорично приема покупката на лизинг за форма за
придобиване на земеделска техника, такава е и нормата от предходния регламент,
на който са били подчинените редакции на националния ни закон до промяната му
през 2014 г. В чл. 14, § 7 от новия регламент са посочени разходите, които не
са допустими – разходите, различни от § 6, б. „а“ и „б“, които са свързани с
договор за лизинг, например марж на
лизингодателя, разходите за рефинансиране на лихви, административните разходи и
разходите за застраховка. Посочената уредба е от по-висш порядък за разлика от
чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като тя не поставя срок за придобиване на
активите – цел на инвестицията до края на годината, следваща годината, за която
се ползва преотстъпването.
В съдебно заседание по делото, жалбоподателят
редовно призован се представлява от адв. Ф. от АК - Варна, която поддържа
жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на издадения РА в
обжалваната част по съдебен ред поради прилагането на нормативен акт от
по-висока степен. Пледира за присъждането на разноски по представен списък по
смисъла на чл. 80 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
Ответникът – директорът на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си
представител, Г.Е. – главен юрисконсулт, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Представя подробни писмени бележки в дадения от съда срок.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното:
Ревизията на И. П. И. ЕГН **********
с регистрация като ЕТ“Иванов-Къмпани-Иван Иванов“ ЕИК ********* с адрес за
кореспонденция гр. Русе, ул. „Тулча“ № 15 е възложена със ЗВР № Р-030001819005516-020-001/23.08.2019г., в която е определено тя да се извърши за
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2015 до
31.12.2015 г. (стр. 6 от адм. преписка). Заповедта е издадена от Е. Сп. Хр. на длъжността
началник сектор, в качеството си на заместник на Д. Б. Кр. на длъжност началник
сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Варна.
(стр. 47 от делото). Определени са също срокът на ревизията - три месеца от
връчването на ЗВР, ревизиращите органи и ръководителят на ревизията. Заповедта
е връчена електронно на 03.09.2019 г. според представената разписка (стр. 4 от
адм. преписка).
На 29.11.2019 г. е издадена заповед
за изменение на ЗВР № Р-030001819005516-020-002 (стр. 10 от адм. преписка), с
която срокът за извършване на ревизията е удължен до 03.02.2020 г.
На 17.02.2020 г. екипът от ревизори,
М. П. Гр.-Н. (ръководител на ревизията) и И. Св. В. инспектор по приходите са
съставили Ревизионен доклад № Р-03001819005516-092-001.
Ревизията е приключила с издаване на
Ревизионен акт № Р-03001819005516-091-001/16.03.2020 г. от началник сектор
"Ревизии", възложил ревизията, и главен инспектор по приходите,
ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, който е предмет
на оспорване в настоящото производство.
С РА за жалбоподателя ЕТ“Иванов
Къмпани - Иван Иванов“са установени задължения за годишен авансов данък по
ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 27 416 лв.
главница и лихва от 10 762, 12 лв. или общо в размер на 38 178, 12 лв. (ведно с
лихвата), след преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във вр.
с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО в размер на 21 405, 30 лв. Така установените задължения са образувани
въз основа увеличения на счетоводен финансов резултат, намаление на
преотстъпения данък, изложени в пет отделни точки в РА, като в частта за
преотстъпения данък са оспорени в настоящото съдебно производство.
Ревизионният акт е обжалван изцяло
по административен ред на 30.03.2020 г. като подадената жалба е бланкетна и по
пощата. По жалбата е постановено Решение № 119 от 29.05.2020 г. от директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна. По-горестоящият орган по приходите е приел жалбата
за неоснователна и е потвърдил ревизионния акт изцяло.
Решението е съобщено на
жалбоподателя на 01.06.2020 г., а жалбата
срещу РА е постъпила при ответника на 15.06.2020 г.
В хода на ревизията е установено, че
жалбоподателят извършва селскостопанска дейност по производство на зърнени (без
ориз), бобови растения и маслодайни семена и притежава регистрационна карта на
земеделски производител, актуализирана за стопанската година на ревизирания
период.
При тези факти съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, изхожда от
адресата на РА и е подадена в законово установения срок, а разгледана по
същество е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 160,
ал. 2 от ДОПК съдът приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган
по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, след надлежно възложена
ревизия, съгласно чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, в предвидената от закона форма и
съдържа всички реквизити по чл. 120 от ДОПК. Представените писмени документи
удостоверяват, че заповедите за възлагане на ревизии, ревизионния доклад и
ревизионния акт са валидно подписани от посочените в тях като техни издатели
органи по приходите с квалифициран електронен подпис по реда на Закона за
електронния документ и електронния подпис като бе извършена проверка в
съдебното заседание от 21.07.2020 г. (стр. 23 до 26 от делото).
Съдържанието на заповедта за
възлагане на ревизия формално съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. Издателят на
заповедта е компетентен орган по см. на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, видно от
Заповед № Д-27-40/15.08.2019 г. на директора на ТД на НАП Варна. Заповедта за
възлагане на ревизията е връчена по електронен път на жалбоподателя на 03.09.2019
г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад
е съставен в срока по чл. 117, ал.1 от ДОПК от определения ревизиращ екип и е
връчен на жалбоподателя на 17.02.2020 г.
Ревизираното лице не се е
възползвало от правото си в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи
възражение.
В ревизионния акт са посочени
фактическите и правни основания за неговото издаване. Формално ревизионният акт
отговаря на изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК по отношение на съдържанието.
Съгласно чл.120, ал.2 от ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна
част от РА.
В решението на директора също са
изложени фактически и правни основания за потвърждаването на ревизионния акт.
Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, нарушаващи правото на защита на ревизираното лице, и представляващи
пречка да бъде осъществен от съда контрол за законосъобразност на акта.
По съществото на спора съдът намира
следното:
Спорът между страните е по
приложението на материалния закон.
По делото е допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза със задача за вещото лице да отговори на следните
въпроси: 1. Да посочи как е извършена корекцията на декларирания преотстъпен
данък на жалбоподателя, въз основа на какви документи е бил установен същия и в
какъв размер? 2. Да посочи въз основа на какви документи и съображения е
извършено коригирането в посока намаление на преотстъпения данък относно двата
актива Торачка Za-M 1501 и Продълбочител 809 Dondi и валяк? 3. Да се вземат предвид и
поставените допълнителни въпроси от жалбоподателя с молбата от 29.07.2020 г.?
По първия въпрос вещото лице е дало
отговор, че корекцията на преотстъпен данък за 2015 г. е в размер на 46 300 лв.
е извършена на базата на първични документи – фактури за покупка по отношение
на активите Торачка Amazone Za-TC 3200 Super hydro и Пръскачка Amazone UX
3200 Special, за които
не са изпълнени условията на чл. 189б, ал.2, т. 1 от ЗКПО на стойност от 125
677 лв. Същите не са придобити до 31.12.2016 г. за тези активи е представена
фактура № 32295/ 28.07.2016 г. за авансово плащане на 62 840 лв. и фактура № 338859/ 23.01.2017
г. за окончателно плащане. Според договора за продажба № 201111042016/
11.04.2016 г. собствеността се прехвърля след окончателното плащане на цената
по договора, т.е. активите са придобити през 2017 г. За разликата от
декларирания и действително полагащия се преотстъпен данък е направено
намаление в размер на 24 894, 70 лв. Действително полагащия се данък за 2015 г.
е в размер на 21 403, 30 лв.
По втория въпрос съдебният експерт е
дал заключение, че за 2015 г. жалбоподателят е декларирал преотстъпен
корпоративен данък в размер на 46 300 лв. по реда на чл. 189б от ЗКПО.
Коригиране в посока на намаление е извършено на база представените фактури за
покупка на активите както следва: Торачка ZA-M 1501 е закупена с фактура № 30041/ 04.02.2016 г. на
стойност 20 172 лв., Продълбочител 809 Dondi и валяк са закупени с ф-ра №
101590/11.08.2016 г. на стойност 24 000 лв. Активите са на обща стойност от 44
172 лв. и след приспадане на амортизации 1361, 38 лв. с настояща стойност от 42
810, 62 лв. За корекция в посока намаление са изпълнени условията на чл. 167,
чл. 189, ал. 2 от ЗКПО във вр. с чл. 48,
ал. 6 от ЗДФЛ, поради което преотстъпването е признато, но не може да надвишава
сумата от 21 403, 30 лв.(42810, 62х 50%). Активите, в които е инвестиран
преотстъпен данък са придобити през 2016 г. На основание чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията за използване (разходване) на
преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона, за
годината за която е възникнал. След като не са изпълнени условията,
регламентирани в закона, се дължи възстановяване на разликата между размера на
признатия преотстъпен данък и пълния размер на декларирания данък за
преотстъпване в размер на 24 894, 70 лв. Т.е. деклариран данък за преотстъпване
46 300 лв. – признат преотстъпен корпоративен данък – 21 405, 30 лв. и
разликата в размер на 24 894, 70 лв.
По третия въпрос вещото лице е
отговорило, че въпросите се препокриват с първите два отговора.
Съдът кредитира заключението на
вещото лице като не противоречащо на събраните по делото доказателства и
българското законодателство в частност на нормите на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във
вр. с чл. 167, чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО корпоративният
данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица,
регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по
производство на непреработена растителна и животинска продукция.
Съгласно § 41 на ЗИДЗКПО данъчното облекчение по чл. 189б се прилага след постановяване на
положително решение от Европейската комисия за съвместимост с правилата в
областта на държавните помощи. При условие, че Европейската комисия постанови
положително решение до 31 март 2011 г., данъчното облекчение може да се приложи
и за 2010 г. Преотстъпване на авансови вноски за корпоративен данък на
земеделските производители не се допуска до датата на положителното решение на
Европейската комисия. Според § 43 от същия закон. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2013
г., в сила от 19.11.2013 г.) Данъчното облекчение по реда на чл. 189б може да
се ползва до 31 декември 2013 г. включително за корпоративния данък за 2013 г.
След тази дата данъчното облекчение по чл. 189б ЗКПО може да се ползва до
31 декември 2020 г. само след получаване на разписка с окончателния
идентификационен номер на помощта от Европейската комисия съгласно Регламент
(ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои
категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските
райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от
Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) №
1857/2006 на Комисията.
Разписката с окончателния идентификационен номер на помощта по регламент
(ЕС) № 702/2014 г. е получена от българската държава на 20.03.2015 г., поради
което данъчното облекчение следва да се приеме за приложимо за периода 2014 -
2020 г.
За да възникне правото на предвиденото данъчно облекчение, следва по
отношение на земеделския производител да са изпълнени условията по чл. 189б и
чл. 167 от ЗКПО.
Съгласно чл.189б,
ал.1 от ЗКПО, корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно
задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба
от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция.
В чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО е посочено, че корпоративният данък се преотстъпва,
когато са изпълнени едновременно следните условия: преотстъпеният данък се
инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на
посочената в, ал. 1 дейност и придобити в срок до края на годината, следваща
годината, за която се ползва преотстъпването (т. 1); активите по т. 1 са
придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица (т.
2); дейността по, ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три
години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка
година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации (т. 3);
преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от настоящата стойност на
активите по т. 1, определена към датата на предоставяне на помощта; лихвеният
процент за целите на определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е
референтният лихвен процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември
на годината на преотстъпване (т. 4); настоящата стойност на всички активи по т.
1, определена към датата на предоставяне на помощта, не може да превишава праг
от левовата равностойност на 500 000 евро; лихвеният процент за целите на
определяне на настоящата стойност на активите по т. 1 е референтният лихвен
процент, определен от Европейската комисия, към 31 декември на годината на
преотстъпване (т. 5); определеният в т. 5 праг не може да се заобикаля чрез
изкуствено разделяне на активите по т. 1; активите по т. 1 не заместват
съществуващи активи (т. 8); за активите по т. 1 земеделският стопанин не е
получател (бенефициент) по някоя от следните помощи: а) помощ по смисъла на чл.
107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз; б)
минимална помощ по смисъла на Регламент (ЕО) № 1408/2013 на Комисията от 18
декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския
сектор; в) финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони; г) всяка
друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на
Европейския съюз (т. 9).
Горните разпоредби са приети в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС)
№ 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 година относно деклариране на някои категории
помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за
съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за
функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006
на Комисията, като конкретно разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, попада в обхвата
на един от видовете помощ по чл. 14 от Глава трета раздел първи "Помощ за
инвестиции в материални активи и нематериални активи в земеделски стопанства
свързани с първичното селскостопанско производство. Разпоредбата регламентира
изрично изискванията за предоставяне и ползване на помощта, в който смисъл са и
разпоредбите на чл. 189б от ЗКПО.
По натам, от страна на органите по приходите е оспорено единсвено
изпълнението на условията по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, като не е оспорено
изпълнението на останалите условия по чл. 189б от ЗКПО. Напротив - видно от
ревизионния акт, със същия е прието, че при извършената ревизия
земеделския производител е изпълнил останалите изискванията на чл. 189б.
В изпълнение на задължението по чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът изследва
изпълнението на всички условия по чл. 189б от ЗКПО и преценява следното:
По делото няма спор, а и се установява от приложените писмени
доказателства, че жалбоподателят едноличен търговец е
регистриран като земеделски производител и данъчната му печалба е реализирана
от дейност по производство на
растителна продукция.
Няма спор и относно обстоятелството, че преотстъпеният данък е инвестиран в
нова земеделска техника, необходима за извършване на посочената в чл.189б, ал.1 от ЗКПО дейност. Тези обстоятелства се установяват от приложените договори за
финансов лизинг на двата актива, в които изрично е посочено, че същите са нови, както и от
приложените фактури за
закупуване на земеделска техника за торачката
Амазония ZA- TS 3200 Super hydro, пръскачка Амазония UX 3200 Special.
Спорът се свежда до това спазено ли е изискването на чл. 189, ал. 2, т. 1
от ЗКПО активите по, ал. 1, да са придобити в срок до края на годината,
следваща годината, за която се ползва преотстъпването (в случая в периода до края на 2016 г. г., доколкото се касае за преотстъпен данък за 2015 г.).
В тази връзка органите по приходите считат, че доколкото въпросните активи
– торачката Амазония ZA- TS 3200 Super hydro, пръскачка Амазония UX 3200 Special са закупени чрез договори за финансов лизинг и ЕТ не е придобил собствеността
върху тях до 31.12.2016 г., не е налице основанието по чл. 189б от ЗКПО, за
преотстъпване на корпоративния данък, поради липсата на една от кумулативно
предвидените в законовия текст предпоставки - тази по чл. 189, ал. 2, т. 1 от ЗКПО.
Този извод не се споделя от съда поради следното.
Към настоящия момент, както се
посочи и по-горе, данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО попада в
приложното поле на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25 юни 2014 г. То
представлява мярка под формата на данъчно предимство и има стимулиращ ефект,
тъй като са изпълнени условията на чл. 6, § 4 от Регламента. Помощта за
инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства,
свързани с първичното селскостопанско производство е предвидена в чл. 14 на
Регламента. Съгласно чл. 14, § 6. "б. " от Регламент (ЕС) № 702/2014
г., помощта обхваща като допустим разход този за закупуването или покупката на лизинг на машини и
оборудване до пазарната стойност на актива.
От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството е
инвестирало преотстъпения корпоративен данък в земеделска техника – торачка , продълбочител и валяк за
които е признат от данъчните органи преотстъпен корпоративен данък и торачката
Амазония ZA- TS 3200 Super hydro, пръскачка Амазония UX 3200 Special за които не е признато
преотстъпването на корпоративен данък, на основание договори за
финансов лизинг, сключени през 2016 г. Няма спор,
че последните са заприходени в счетоводството на търговеца през 2016 г., включени
са в данъчния амортизационен план за 2016 г. и в счетоводния амортизационен план за 2016 г., а през 2017 г. са заведени с
окончателната им цена на придобиване.
При така установените факти е изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т.
1 от ЗКПО, тъй като активите са придобити в регламентирания от закона срок
(01.01.2015 г. -31.12.2015 г., а именно през 2016 г.) по силата на сключени
договори за финансов лизинг. Обстоятелството, че в този срок търговецът не е придобил собствеността
върху процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение
намира пряко приложение чл. 14, § 6. "б. " от Регламент (ЕС) №
702/2014 г., според който помощта обхваща като допустим разход този за
закупуването или покупката на лизинг на машини и оборудване до пазарната стойност на актива. Тълкуването на
"придобити" по смисъла на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО като
включващо и придобитите активи по силата на договор за финансов лизинг съответства на
данъчното третиране на същите активи като такива на наемателя
/лизингополучателя/ съгласно т. 4 от СС 17 „Лизинг".
С оглед гореизложеното, съдът намира, че изводът на органите по приходите,
че закупените през 2016 г. чрез договори за финансов лизинг активи – торачката Амазония ZA- TS 3200 Super hydro, пръскачка Амазония UX 3200 Special, не са придобити в срока по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, е неправилен,
респективно по отношение на въпросните активи са налице предпоставките на чл.
189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък.
Няма спор и, че преотстъпеният корпоративен данък за 2015 г. е в
допустимия съгласно чл.189б,
ал.1 от ЗКПО размер - до 60 на сто.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че към момента на ползване на
данъчното облекчение по отношение на земеделския производител са били изпълнени
всички условия по чл. 189б от ЗКПО, поради което за него е възникнало
произтичащото от цитираната разпоредба право да преотстъпи корпоративен данък в
размер на 46 300 лв.
При така установените обстоятелства е
изпълнено изискването на чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, тъй като преотстъпеният данък се инвестира в нова
земеделска техника, която по силата на сключените договори за финансов лизинг
се явява придобита до края на 2017 година.
Обстоятелството, че в този срок търговецът не е придобил собствеността върху
процесните активи, не променя този извод, тъй като в това отношение намира
пряко приложение Член 14, параграф 6, буква "б" от Регламент
(ЕС) № 702/2014 г. Визираната
разпоредба е императивна и покупката на лизинг е форма на придобиване на
земеделска техника, както е прието и в Решение № 13534/ 06.11.2018 г. на ВАС по
АД № 5628/ 2018 г. І отд., и Решение № 5466/ 11.05.2020 г. на ВАС по АД №
14773/ 2019 г. VІІІ отд..
Направените с Ревизионния акт изводи, че от
ревизираното лице неправилно е преотстъпен данък върху годишната данъчна основа
на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 21 405, 30 лв., вместо 46 300 лв., са
незаконосъобразни. Съответно незаконосъобразно е установен данък за довнасяне
от 24 894, 70 лв. (вместо декларирания от ревизираното лице) и е изчислена сумата
от 24 894, 70 лв. като част от главница като дължима за довнасяне за годишен
данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 година. При липсата на основание за непризнаване
на част от преостъпения данък, търговецът е изчислил коректно данъчните си
задължения и ги е заплатил. Същият дължи сума в размер на 2 521, 30 лв. за
довнасяне, респективно дължи и лихва в
размер на 992, 54 лв. към датата на издаване на РА.
Обжалваната част на Ревизионен акт
№Р-030018195516-091-001/16.03.2020 г., потвърдена с Решение по жалба срещу ревизионен
акт № 119/29.05.2020 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" – Варна, с
която допълнително е установен дължим данък за довнасяне от 24 894, 70 лв.,
ведно с прилежащи лихви, следва да бъде отменена изцяло.
При този изход
на спора, предвид изрично направеното искане за присъждане на деловодни
разноски и липсата на възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 161 от ДОПК на дружеството -
жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 2 410 лв. съобразно
представения списък: 50 лева заплатена държавна такса и 2 000 лв. адв. възнаграждение и 360 лв. депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 и, ал. 2 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразен РА № Р-03001819005516-091-001/
16.03.2020 г. на Д. Б. Кр. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и М. Гр.-Н. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, в оспорената част, с която е определен
нов размер за преотстъпения данък по 48, ал. 6 от ЗДДФЛ за 2015 г. на ЕТ“Иванов Къмпани - Иван Иванов“
ЕИК *********, представлявано от И. П. И. с адрес за кореспонденция: гр. Русе,
ул. „Тулча“ № 15, вх. 1, ет. 3, в размер на 24 894, 70 лв. от общия размер на 27
416 лв. на задължението и лихва от 10 762, 12 лв., към 16.03.2020 г.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Националната агенция по приходите град Варна да заплати на ЕТ“Иванов Къмпани - Иван Иванов“
ЕИК *********, представлявано от И. П. И. с адрес за кореспонденция: гр. Русе,
ул. „Тулча“ № 15, вх. 1, ет. 3, направените разноски по делото в размер на 2 410 лв., съставляващи ДТ, адв. възнаграждение и
депозит за вещо лице.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р.България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: