№ 496
гр. Дупница, 04.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пейчева
при участието на секретаря Росица К. Ганева
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пейчева Наказателно дело
частен характер № 20211510200549 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Тъжителят ИВ. АЛ. П., редовно уведомен, се явява лично и с адв. К.Н.,
с пълномощно по делото.
Подсъдимият Г. Н. Л., редовно уведомен, не се явява. Вместо него се
явява адв. О., с пълномощно по делото.
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Адв. О.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, i
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Н.: Водим трима от допуснатите ни свидетели, които моля да
допуснете до разпит, като посочвам техните имена: М.Л.Г.а, М.Й. П.а и А.И.
П.а. Четвъртият свидетел Р.К.К. по информация на частния тъжител е на
работа и не е могъл да се освободи.
Адв. О.: Не възразявам. Аз също водя двама от свидетелите, които моля
да бъдат допуснати до разпит. Това са съпругата Н. Л.а и внучката на
подсъдимия – С.Т.. Другите двама свидетели са адв. Ивайло Алексиев, който
е болен, и Ц. Н.а.
Съдът снема самоличност на доведените свидетели:
1
М.Л.Г. – 56 години, омъжена, неосъждана, без родство със страните по
делото.
М.Й. П.А – 42 години, омъжена, неосъждана, съпруга на тъжителя.
Свидетелката П.а: Желая да свидетелствам.
А.И. П.А – 19 години, неомъжена, неосъждана, дъщеря на тъжителя.
Свидетелката П.а: Желая да свидетелствам.
Н.В. Л.А – 69 години, омъжена, неосъждана, съпруга на подсъдимия.
Свидетелката Л.а: Желая да свидетелствам.
С.В.Т. – 24 години, неомъжена, неосъждана, внучка на подсъдимия.
Свидетелката Т.: Желая да свидетелствам.
Свидетелите, поотделно предупредени за наказателната отговорност
по чл. 290 от НК, поотделно обещаха да кажат истината, след което
всички свидетели, с изключение на Грозданова, бяха изведени от залата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
Свидетелят М.Г. : На 07.04.2021г. бях на съдебно заседание по НЧХД
№ 1066/2020г. по описа на РС-Дупница, пети състав. Намирахме се пред зала
№ 7 на същия етаж, по диагонал на сегашната зала (съдебна зала № 5). Делото
приключи и съдията прочете оправдателна присъда. Докато съдията четеше
присъдата Г.Л. седеше мирен и спокоен, тъй като не знаеше какво се случва.
След като съдията спря адв. Алексиев му обясни, че моят подсъдим тогава -
И.П., е оправдан и Г.Л. изпадна в ярост, като започна първоначално да крещи
и да обижда съдията, като каза „Съдията е тъпанар“. Все още бяхме вътре в
залата когато той обиди съдията. Той беше тръгнал да излиза, но го чу и се
обърна към секретарката, като я попита „Към мен ли изрече тези думи?“. Адв.
Алексиев и адв. Н. излязоха веднага след присъдата. В залата бяхме само аз,
И.П., Г. и Н. Л.и. Тъй като моят багаж стоеше отстрани, аз просто го грабнах и
видях, че адв. Алексиев се върна и дръпна Г. навън и му каза „ Излизай“. По
този начин Г. се оказа преди мен навън и се оказа до местата за сядане. Аз
застанах отстрани на другите места, спрях да си подреждам багажа. Адв.
Алексиев, едно високо момиче – негова стажантка, и адв. Н. бяха някъде на
10 метра от нас, точно на самите първи стълби. Пред залата имаше хора,
които чакаха за други съдебни заседания, не само пред нашата, а и пред други
зали. Г. започна да крещи виждайки ни нас „Софийски тъпанарски
2
адвокати“. Започна да ни заплашва: „Че ви оправа я вас“. В този момент
започна да сочи И.П. и да му казва „урод, изрод, убиец, нещастник, тъпанар,
коя майка те е родила“, като тези думи изричаше много бързо
последователно, той непрекъснато ги крещеше. Стана ми неудобно и казах на
И. да тръгваме. Вървейки към адв. Алексиев и адв. Н. Г.Л. започна да вика
„Какъв е тоя нещастник, кой му е дал дипломата? “. Адв. Н. изнесе по-
голяма част от пледоарията в залата и той е помислил, че на него се дължи
оправдателната присъда. Пред залата не е имало някакви техни роднини и
близки. Единствените бяха Н. и Г.Л.и. Настигайки адв. Н. му казах „Давай да
тръгваме, защото той крещи и на мен ми е неудобно, обижда и теб“. В този
момент на адв. Н. му звънна телефона и той тръгна надолу. Аз останах и
поговорих няколко секунди с адв. Алексиев да го питам какво мисли да
прави, дали ще обжалва присъдата и какви ще са по-нататъшните му действия
по делото. Искам да отбележа, че Г.Л., който твърди, че е болен и не може да
се движи, доста бързо се движеше след нас, като продължаваше да крещи и
обижда – „луд, тъпанар, убиец“. Те са едни и същи в неговия репертоар.
Продължаваше и нас да обижда и аз казах И. „Дай да излизаме по-бързо от
съда“. Г. се движеше след нас и продължаваше, доста бързо за неговото
здравословно състояние, а не както твърдеше по делата, че се движи трудно.
Ние бяхме до охраната, той беше малко зад нас и ми направи впечатление, че
охранителят сигурно е познат на И., защото го попита „И.е, какво става, теб
ли те обиждат?“. И. абсолютно нищо не можа да каже. Само наведе глава
надолу и каза „Какво да ти кажа, няма какво да говоря“, и излезе навън пред
входа. Видях, че съпругата на И. и дъщеря му ни чакат на паркинга пред съда,
пред двете кафета – „Корал“ и не знам как се казва другото. Ние отидохме
към тях, те попитаха какво се е случило. Аз им казах „Спокойно, имаме
оправдателна присъда“. Успяхме да разменим няколко думи, когато Г. и Н.
излязоха и аз чух отново думите, които той крещеше на И.П., като казваше
„Вижте го тоя“ и го сочеше с ръка, „убиец, тъпанар, луд, нещастник“.
Същите думи, които казваше и горе. През това време адв. Н. се движеше,
говорейки по телефона, напред към мястото, където бяхме паркирали колите.
Наоколо имаше много хора, както и по самите улици. Хората започнаха да се
обръщат и да гледат към нас. И. го видях, че само седеше с наведена глава.
На мен също ми стана много неудобно от разигралата се сцена. Помолих
семейството да тръгнем към паркираните коли при сградата на ВМРО. През
3
цялото това време Г. и Н. Л.и вървяха след нас, като той продължаваше да се
държи нагло и да обижда със същите тези реплики. На ъгъла на ул. „Цар
Самуил“ и ул. „Солунска“ ние спряхме, за да се разберем с тях и да си
тръгнем, но Г. и Н. Л.и ни настигнаха, застанаха отсреща на другия тротоар и
отново Г. започна да обижда: „урод, тъпанар, нещастник, коя майка те е
родила, убиец“. Много жестикулираше и аз, видях, че Н. Л.а няколко пъти го
дърпаше към нея. Имах чувството, че ще тръгне към нас. Обиждаше и нас:
„Софийски боклуци, нещастници, ще видите вие“, като обидите бяха не само
към И.. Започна да обижда и дъщеря му: „Ето я тая малката, откъде я
доведоха“. На жена му каза „химическа отрова“, като я обиди по този начин.
Дъщерята на И. се притесни, даже се разплака. Аз й казах „Спокойно, няма
страшно“. Направи ми впечатление, че адв. Алексиев стоеше и наблюдаваше
какво се случва. След като видях, че няма да се разберем, казах на И. и жена
му да се качим в нашата кола и да отидем да поговорим някъде на
спокойствие. След това видях, че адв. Алексиев беше тръгнал, тъй като при
лекото спиране на колата му се беше получило задръстване на улицата и
човекът, отговарящ за паркинга, го беше помолил да не задръства
движението. Ние си тръгнахме и това беше. По никакъв начин И.П. нито в
залата, нито навън е провокирал Г., не е влизал в никакъв словесен контакт с
него, тъй като през цялото време беше до мен, както и цялото му семейство.
Ние просто избягвахме всякакъв контакт. Обидните думи и унижението, на
които бяхме подложени, бяхме пострадали от Г.Л.. Да не говорим и за
съдията, който и него обиди. След това съм говорила с И. на тази тема, как се
чувства. Той каза, че за първи път му се случва, че познава голяма част от
хората в града. Не знае какво са чули, но на него му е неприятно, защото
хората го познават като друг човек. Много се промени след случая, два пъти
влиза в болница за сърцето след тази ситуация.
Адв. Алексиев беше спрял с колата и отвътре гледаше. Прозорецът му
беше отворен съвсем леко. Но той стоеше така, че тях не ги виждаше. По-
скоро гледаше ние какво говорим или очакваше някаква реакция от наша
страна.
Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на
4
страните.
Свидетелят М. П.А: На 07.04.2021г. аз и дъщеря ми А. П.а стояхме
пред заведение „Корал“ и чакахме да излязат от съдебна зала съпругът ми
И.П., адв. Грозданова и адв. Н.. Към 12:40ч. първо излезе адв. К.Н.. След него
излезе адв. Алексиев, а след това съпругът ми и адв. Мая Грозданова.
Срещнахме се с тях на паркинга при бариерата пред съда. Искахме да
разберем какво се е случило с делото. В този момент излязоха Н. и Г.Л.и. Той
викаше и крещеше срещу съпруга ми, като го наричаше „урод, нещастник,
изрод, тъпанар, какво макя те е родила, убиец“. Имаше много хора,
засрамихме се. Тръгнахме и искахме бързо да стигнем до колата, като
тръгнахме в посока сградата на ВМРО. По пътя Г.Л. постоянно викаше и
крещеше, обиждаше съпруга ми. На ъгъла пред сградата на ВМРО той ни
настигна и пак започна да го обижда: „нещастник, тъпанар, урод, изрод, коя
майка те е родила, убиец“. Обиждаше не само съпруга ми, обиждаше и мен,
като ме наричаше „химическа отрова“. Аз не съм химик, не знам защо ме
наричаше така. Обиждаше и дъщеря ми: „Ето го тоя маненкио звер, я не
знам отдека майка й я доведе“. Обиждаше и адв. К.Н. и адв. Мая Грозданова,
като ги наричаше „агенти на софийските тъпанари, я че ги оправа“.
Тръгваше към нас, а Н. Л.а го дърпаше за ръката. Страхувах се, уплаших се,
мислех, че ще ни нападне. Засрамих се, тъй като имаше много хора. Градът ни
е малък, познаваме се. Ние сме спокойно нормално семейство и искаме да
живеем нормално и спокойно, децата ни да растат спокойно. Качихме се в
колата на адвокатите, за да избегнем агресията на Г.Л.. Те ни свалиха най-
бързо до нашата кола. Искам да кажа, че Г.Л. се държеше изключително
агресивно, като никой от нас не го е провокирал или му е казал една дума.
Според мен агресията му беше провокирана от изхода на делото, който не
беше в тяхна полза. Това не е първият случай, в който Г.Л. обижда съпруга
ми, обижда мен и децата ми, но ние винаги сме си мълчали, защото са
възрастни хора, защото са ни роднини и живеем в един дом, за да имаме
някаква нормална среда за живот. След този ден ние не посмяхме да се
приберем у дома, г-жо Съдия, отидохме на село. Ние и до ден днешен почти
не идваме тук и не живеем. Идвам аз, тъй като работя в София и оттам не ми е
удобно да пътувам. Детето ми го е страх да се прибере в собствения си дом.
Другото ми дете е болно. Не желая да става свидетел на многократните им
обиди. Съпругът ми след този случай, след обвиненията, в които го набедиха
5
за неща, които не е извършил, той не е същият. Той се срамува да излезе в
града, тъй като градът ни е малък и хората ни познават. Здравословното
състояние му се влоши. Два пъти лежа в болница, отслабна с близо 20
килограма. Искам само да кажа, че тази агресия продължава от близо една
година към мен и семейството ни, че ние не можем спокойно да се приберем
в дома ни. И вчера имаше поредният случай и поредният цирк от страна на
Г.Л.. Отидохме до вкъщи да си вземем багаж и да изчистя, защото ходя през
2-3 дни. Излязох да си изтупам килимите, той ме пресрещна и започна да
говори, че мястото не било наше, започна да ме обижда мен и децата ми.
Принудих се да се обадя на телефон 112. Съпругът ми беше вътре, но не
посмя да излезе. Излезе чак когато дойдоха полицаите.
На 07.04.2021г. чакахме съпруга ми около един час преди да излезе.
Познавам Синди и твърдя, че на 07.04.2021г. нея я нямаше. Докато бяхме
отвън никъде не съм я видяла. Смея да го твърдя на 100 %.
Когато адв. Н. излезе с телефона тръгна в посока сградата на ВМРО.
Адв. Алексиев излезе от съда сам, но не си спомням в каква посока тръгна.
Адв. Н. също излезе сам.
И. се чувства изключително зле, депресира се, не искаше да излезе в
града. Навън имаше много хора независимо, че времето беше лошо.
Г.Л. не споменаваше имена, но сочеше съпруга ми с пръст и с бастуна.
Знам за какво беше делото и как завърши. На първа инстанция мъжа ми го
оправдаха, но на втора инстанция го осъдиха.
И. видя, че Г. го сочеше. Той го повтори многократно, но никой от нас
по никакъв повод не му е отвръщал. Просто си замълчахме и си тръгнахме.
Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на
страните.
Свидетелят А. П.А: Бях заедно с майка ми на кафето тук на ъгъла и
чакахме баща ми И.П., заедно с адв. Н. и адв. Грозданова да излязат от едно
от делата, на което бяха. Това се случи на 07.04.2021г. Първо излезе адв. Н.,
говореше по телефона, и ние с майка ми решихме да станем от кафето и да
изчакаме баща ми и адв. Грозданова. В този момент излезе адв. Алексиев,
6
който беше сам. След около две минути излязоха баща ми и адв. Грозданова.
Ние ги чакахме при бариерата на паркинга на съда. Те спряха, за да
поговорим, а след това излязоха Г. и Н. Л.и. Той крещеше и сочеше баща ми с
пръст, като го наричаше „нещастник, изрод, коя майка те е родила“.
Решихме да тръгнем нагоре към колата, защото имаше много хора на улицата
и ние се засрамихме от тези обиди. Вървейки нагоре Г. вървеше след нас и не
спираше да обижда баща ми с тези думи. Спряхме при сградата на ВМРО, за
да изчакаме адв. Н. да приключи разговора си. Тогава Г. застана на
кръстовището, ръкомахаше, сочеше баща ми и го обиждаше, обиждаше и
майка ми, като я наричаше „химическа отрова“. Обиждаше и мен, като
казваше „Ето я тая, откъде майка й я донесе “. Аз се почувствах ужасно и се
разплаках, защото обиждаше както мен, така и моите родители. Имаше много
хора на улицата и всичките ни гледаха, слушаха обидите към нас. Съпругата
му Н. Л.а се опитваше да го спре и го дърпаше, но той я блъскаше с ръката и
тръгваше към нас. След като адв. Н. приключи разговора си се качихме в
неговата кола, за да ни закара до нашата.
След тази случка баща ми се чувстваш много зле, не искаше да ходи
никъде. Ние от тази дата не се прибираме в дома ни в Дупница. Ако се
прибираме е няколко пъти в месеца, за да почистим. Майка ми идва по-често,
защото пътува за София. С баща ми преди излизахме по центъра,
разхождахме се, но след тази случка не го правим. Здравословното му
състояние също се влоши, няколко пъти влиза в болница. Аз по центъра също
не излизам, защото ме е срам и се притеснявам да не се срещнем някъде с Г.
и да започне пак да ме нагрубява. Това не е първият път, в който той ни
обижда. Дори когато се приберем пак ни обижда. Ако баща ми идва в къщата
в Дупница го прави по тъмно, за да не го види и да започне да крещи. Вчера
се прибрахме вкъщи. В момента, в който Г.Л. ни видя с майка ми да чистим
стълбището, той започна да крещи по нас, да ни казва докъде имаме право да
ходим в двора, че това не е моят дом. Нарича баща ми „боклук, нещастник“.
Баща ми по никакъв начин не е отвърнал на обидите на Г.Л. и не го е
провокирал с нищо. Предполагам, че е бил провокиран от решението на съда
по делото. През цялото време аз и моите родители си мълчахме, защото ни
беше срам.
Познавам С.Т.. Бяхме на кафето с майка ми от началото, когато баща ми
7
с адвокатите си влезе в съда. Чакахме докато излязоха. През цялото това
време не съм видяла Синди никъде. Аз я познавам, защото все пак сме
роднини и няма как да я объркам. Абсолютно никъде не съм я видяла.
Когато Г. обиждаше баща ми беше на около десетина метра от нас. Той
беше застанал на кръстовището при сградата на ВМРО, а ние бяхме между
дървото и пътния знак.
Абсолютно никакви отношения нямам с Г.Л.. Той е брат на баба ми, но
скандалите от него са предимно срещу мен и баща ми. Освен скандалите
нямаме никакви други отношения. Аз имам дело срещу него, което е за
нанесена обида и побой на 27.07.2020г.
Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на
страните.
Свидетелят Н. Л.А: На 07.04.2021г. бях осъдена. Бях тъжител и накрая
излязох осъдена да заплатя разноските по делото. Това беше крайно
несправедливо за мен, не останахме доволни от решението на съда и на
излизане от залата аз бях обидена, унижена, и просто нямах сили да погледна
хората, защото се срамувах от това положение. Откакто стана този побой и
започнахме да ходим по дела то беше срам из махалата. Където срещна човек
чувствах, че знае какво се е случило с нас. Не знаех на кой свят ходя при
излизане от залата. Мъжът ми също беше недоволен. Когато излязохме от
залата И. и адвокатите бяха излезли навън, а ние след него. Мъжът ми попита
И. „Какво даде на сестра ти, когато получи къщата, защото аз когато трябваше
майка ти да се ожени й дадох половината къща и всички пари, които
наследихме от родителите ни?“. И. нищо не отговори и тръгна по стълбите с
другите хора. Ние си тръгнахме, заобиколихме от другата страна, не се
срещнахме. Те вървяха напред. Мъжът ми след побоя затруднено ходеше и
слизаме бавно по стълбите, даже се държи за мен. Успокоявах го, че това
решение няма да бъде крайно, защото сме прави да се жалим. Те бяха
излезли, при слизането по стълбите бяхме сами с адвоката и си говорехме за
това, че ще обжалваме. На излизане през входната врата постояхме малко да
се разберем как ще продължим и с адвоката продължихме напред към
бариерата. Излезе внучката ми с детето от кафето „Корал“ и тръгнахме по
8
улицата. Ние продължихме да говорим за това, че не сме доволни, защото тя
ни попита какво е станало, защото ни чакаше, и не е имало никакви
разправии. Тръгнахме си, колата ни беше оставена при учителския институт,
и оттам си тръгнахме. Тях ги видяхме на ъгъла на улицата при ВМРО. Кои
бяха не съм обърнала внимание, защото се насочихме към гимназията и
мъжът ми трудно се придвижва. Той вече е с патерица и особено по стълбите
не може да се придвижва самостоятелно. Ние се разправяхме двамата,
недоволствахме от станалото. С адвоката се разделихме, той отиде в другото
кафе – до „Корал“, а ние продължихме заедно със съпруга и внучката ми към
гимназията. Казах на съпруга ми да спре да говори, защото детето не е
длъжно да ни слуша недоволствата.
Групата на И. не си спомням кои бяха, мисля че жена му и дъщеря му
бяха, и адвокатите май бяха, бяха на голямо разстояние от нас – те бяха на
ъгъла на сградата на ВМРО, а ние бяхме при кафето „Корал“ и се
придвижвахме от дясната страна на тротоара в посока сградата на ВНРО, но
бяхме на разстояние от И. и неговото семейство. Между нас и тяхната група
не е имало размяна на реплики. В съда мъжът ми му зададе въпроса, който
посочих. Ние излязохме след тях и те вече бяха към другата зала, от другата
страна. Разбрали са какво искаше да го попита, но отговор така и не сме
получили. Те тръгнаха напред, а ние останахме, малко по-бавно се движим.
След този случай се виждаме с И.. Те казват, че не живеят там, но няма
седмица, в която поне два пъти някой от тях да не дойде, да ни наблюдава, да
може да се създават проблеми. Говорят на висок тон за нашето семейство
обиди, думи, които ние чуваме. Опитват се да ни провокират. Камерите,
които са сложили, ние мислехме, че са ги сложили да се пазят от други хора.
Има две камери при тяхната врата, но ние минаваме нагоре, надолу. Милена
споменаваше, че са им откраднати маратонки, обувки, защото оставят
отворено. А сега разбирам, че те обвиняват нас за тези неща. Вече си
прибират обувките вътре, пазят се от нас. Те имат вила на друго място и
живеят там.
Мъжът ми каза, че не е правилно това: „Хем ни пребиха, хем ни
осъдиха“. Познавам Ц. Н.а, с нея сме работили заедно, идвала е в нас на гости
и аз ходя при нея. В последните години работех в София и от автобуса ходех
при нея, след това се прибирам. Внучката ни Синди ни чакаше в кафето на
ъгъла, беше с детето. Това кафе е с найлони и понеже беше студено ни
9
чакаше там. Тя знаеше, че сме на дело. Обидни думи не съм чула да казва
съпругът ми. Той поначало говори по-високо дори когато е спокоен. Каза, че
не е съгласен с решението на съда: „Хем бити, хем осъдени“. За мен го каза
спокойно, аз съм свикнала с малко повишения му тон и за мен е съвсем
нормално. Аз се опитвах да го успокоя. Не че се налагаше, а аз искам той да е
спокоен. Казах му „Не се занимавай, ще го обжалваме“. Той се безпокоеше.
Той е крайно честен човек. Не мога да го определя като избухлив. Особено за
И.. Вярно е това, че вчера съпругът ми беше предупреден с протокол по
ЗМВР. Те също бяха предупредени.
Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на
страните.
Свидетелят С.Т.: Беше през месец април. Помня, защото беше ден след
рождения ми ден. Бях излязла с малката си дъщеря да се разходя и да свърша
някои задължения и знаех, че баба ми има в същия ден дело. Както се
разхождахме, свърших си задълженията, и реших да седна на кафето на ъгъла
и да пия едно кафе. Поседях известно време с малкото ми детенце и видях как
И. излезе от съда и се беше запътил нагоре по улицата. Имаше някакви хора,
но не знам дали бяха с него. Него го познавам и го видях. След около 5-10
минути излязоха баба ми и дядо ми с техния адвокат. Аз станах от кафето и
тръгнах да ги посрещна. Срещнахме се пред бариерата на паркинга на съда.
Поздравихме се с адвоката им и се разделихме, като той отиде в съседното
кафене, а ние продължихме по улицата към гимназията. В далечината видях
как И. завива надолу по улицата с някакви хора, но не помня. Не си спомням
дали съм видяла съпругата и дъщерята на И., но мисля, че не. С баба ми и
дядо ми продължихме, качихме се в колата и си отидохме. По улицата имаше
хора, но не мога да кажа пред кафето дали е имало. Баба ми и дядо ми
обикновено се държат под ръка. Тъй като той има проблеми с крака накуцва и
трудно се придвижва. Не мога да кажа дали е имал бастун, но той винаги се
придържа към баба ми. По принцип има бастун, но в същия ден дали го е
носил не помня. С И. не сме се срещали пред бариерата на паркинга на съда.
Аз го видях чак когато завиваше зад ъгъла на сградата на ВМРО, след
банката. Видях го в далечината.
10
Когато И. беше на ъгъла ние бяхме преди входа на банката. Бяхме
слезли на улицата да заобиколим масите на тротоара. Между И. и баба ми и
дядо ми не е имало словесни престрелки. Ние си говорихме, а те не са имали
допир. Аз станах веднага щом ги видях от кафето. Разделихме се с адвоката и
си продължихме по-бавно, защото дядо ми се движи трудно.
Аз попитах баба ми и дядо ми как е минало делото. Те бяха доста унили
и много не им се говореше честно казано. Дядо ми беше разтревожен. На него
му идват много зле тези работи, той е на години. Казвам го за конкретния
случай. След като И. е нанесъл побой на моите баба и дядо смятам, че това е
страшен стрес. Седнах на кафето да изчакам баба ми и дядо ми да излязат.
Може би е било около 11:00 часа, защото те около 12 и нещо излязоха.
Ръководя се по детето, защото около 13:30ч. гледам да сме си вкъщи, за да я
приспивам. Интересувам се много от баба си и дядо си и знам кога имат дела,
защото са стари хора и им действат много зле тези неща. С тях се движехме
по улицата към гимназията от страна на банката. Когато видях И. да завива
бях на кафето, което е по-близо до съда – кафе „Корал“. Отначало го видях,
когато излезе от съда – излиза от съда и завива към кафетата надясно. Аз бях
седнала на маса в кафето точно до входа и оттам се вижда как той тръгна
нагоре. Мина покрай едното кафе, покрай банката и после завива. С нас
нямаше други хора, когато вървяхме по улицата в посока гимназията. Бяхме
аз, баба, дядо и моето дете. Колата бях паркирала при учителския институт.
По пътя до там не сме срещнали познати.
Адв. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Адв. О.: Нямам други въпроси към свидетеля.
Свидетелят беше освободен от съдебната зала, след съгласие на
страните.
Адв. О.: Моля да се изиска и приложи по делото НЧХД № 1066/2020г.
по описа на РС-Дупница, както и ако е възможно от съдебна охрана да се
изискат записи от камерите пред седма зала и на изхода.
Адв. Н.: Не възразявам по направените искания.
С оглед направените искания от адв. О. съдът счита, че следва да се
изиска и приложи НЧХД № 1066/2020г. на ДнРС, като по отношение на
искането за изискване на записи от охранителните камери към датата на
11
инкриминираното деяние съдът ще отклони същото, като първо ще бъдат
разпитани свидетелите, тъй като от охранителната камера относно
движението на лицата пред съдебна зала № 7, по стълбите и извън съда не
може да се установи има ли изречени обидни думи спрямо тъжителя.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ИЗИСКА НЧХД № 1066/2020г.
ОТКЛОНЯВА направеното искане за изискване на записи от
охранителните камери в РС-Дупница.
Отлага и насрочва делото за 07.12.2021г. от 14:00 часа, за която дата:
Страните уведомени.
Допуснатите свидетели на страните при режим на довеждане.
Да се изиска и приложи НЧХД № 1066/2020г. на ДнРС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:05
часа.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
Секретар: _______________________
12