РЕШЕНИЕ
№ 600/08.09.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Мария Койнова….……..………...………..........................в присъствието на Прокурор………………………………………………………………......................................като разгледа докладваното от Съдия Байнова адм. дело №162 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.11 от ЗЧРБ вр. чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от А.Е. , гражданка на Република Турция , с посочен съдебен адрес:***, офис *, подадена чрез пълномощник, против Отказ за издаване на разрешение за пребиваване и продължаване на срока на пребиваване №272000-2958/07.02.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателката счита отказа за
незаконосъобразен, поради постановяването му в нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на
закона. Счита за неподкрепена с убедителни аргументи тезата на административния
орган, че бракът е сключен с цел
заобикаляне на нормите, регламентиращи режима за получаване на разрешение за пребиваване
на чужденци в Р България. Твърди, че отказът не е мотивиран с достатъчна яснота
като не ставало ясно за кои законови норми се приемало, че се заобикалят, а
само се цитирала една норма, без да има препращане към друга, свързана с нея. Неправилно
било прието, че жалбоподателката не живеела заедно със съпруга си.
Действително, двамата имали чести пътувания до Германия, но там съпругът й имал
регистриран адрес и работа. Неправилно била интерпретирана ситуацията, че жалбоподателката
била регистрирана в хотел „Централ“ заедно със свой роднина. Нормално било
всеки посетител на хотела да бъде регистриран, но това не означавало, че в
посочения период жалбоподателката нощувала в хотела и не била със съпруга си. От
изложеното от административния орган не се извеждало безспорно, че бракът е
фиктивен и няма реална брачна връзка. Посочените от административния орган
разминавания в отговорите на жалбоподателката и съпруга й при провежданите с
тях интервюта се дължали на факта, че присъствалия преводач владеел обичайния за централната
част и столицата турски език, а не разбираемия за нея кюрдски турски диалект. Това довело до неразбиране на
някои от въпросите и съотв. до разминаване в отговорите. Освен това отказът бил
издаден без да се вземат предвид представените удостоверения за настоящ адрес в
РГермания на съпруга на жалбоподателката, договора за наем на жилище, притежаваната
от нея банкова сметка ***.
По изложените съображения жалбоподателката моли оспореният отказ да бъде отменен като
незаконосъбразен.
Ответникът – Директор на ОДМВР-Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна.
Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх.№59/24.01.2022г., подадено до Директора на ОДМВР-Хасково, А.Е. , гражданка на РТурция е поискала да й бъде предоставено право на продължително пребиваване в Република България в съответствие със ЗЧРБ. Искането си е основала с това, че е член на семейството на български гражданин – чл.24, ал.1, т.18. В заявлението е посочила, че е влязла в Р България на 23.01.2022г. през ГКПП Калотина на основание граждански брак с български гражданин – самоосигуряващо се лице в собствена фирма в Германия – 2 магазина за дюнери. Към заявлението е приложила копие от паспорт, копие от разрешение за пребиваване, договор за наем, ведно с декларация за предоставяне на адрес на пребиваване, банково извлечение, медицинска застраховка, декларация по чл.2, ал.6 о т ЗЧРБ.
Във връзка с подаденото заявление са извършени справка в АИС МВР като е установено, че А.Е. е турска гражданка, продължително пребиваваща в РБ като член на семейството на български гражданин , със срок на пребиваване до 07.02.2022г. въз основа на Разрешение №*********, издадено от ОДМВР-Хасково. Установени са също влизанията в / излизанията от РБългария на А.Е. за периода 01.01.2021г. до 24.01.2022г. , както и липсата на данни в НШИС за същата.
С писмо изх.№ 272000- 1963/25.01.2022г. заявлението, ведно с приложените към него документи е изпратено за становище на ТД „НС“ -Хасково. С писмо рег.№ХС-31-360/03.02.2022г. Директорът на ТД „НС“ – Хасково, на основание чл.4, ал.1, т.14 вр. чл.41, ал.1, т.2 от ЗДАНС е уведомил Директора на ОДМВР-Хасково, че ДАНС не възразява на А.Е. да бъде разрешено продължително пребиваване в РБългария.
От мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ на 04.02.2022г. са извършени съответните проверки във връзка с подаденото заявление, за което е изготвена Докладна записка УРИ 272р-2971/04.02.2022г. до Началника на група „Миграция“ към ОДМВР -Хасково. Видно от докладната, съпрузите не са били открити на заявения адрес за пребиваване, нито е била открита посочената като домакин на чужденката. Проведен е бил телефонен разговор със съпруга й К. Б. А. който заявил, че семейството се намира в * като ще ходят и в *. Проведен е бил и разговор с техническия секретар на кметството на с.Г., която заявила, че познава съпрузите и ги е виждала заедно в селото. Установени са били след справка в АИС МВР две съвместни излизания на съпрузите от страната за периода 01.01.2020г. – 04.02.2002г., а именно на 16.06.2021г. и на 14.10.2021г. съвместно с бащата на чужденката, както и влизане на последната в страната на 23.01.2022г. заедно с баща й. Предложено е да бъдат проведени интервюта с турската гражданка и нейния съпруг с цел установяване наличието на данни за сключен граждански брак с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБългария и получаване на разрешение за пребиваване.
На 07.02.2022г. е извършена нова проверка от мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ към ОДМВР -Хасково по повод заявлението на Е.А., за което е изготвена Докладна записка УРИ 272р-3113/07.02.2022г. до Началника на група „Миграция“ към ОДМВР -Хасково. На посочената дата съпрузите отново не са били открити на адреса в с.Г. като след проведен телефонен разговор с К. Б. А., последният посочил , че са в *, заедно с майка му и бащата на съпругата му. Заявил също, че със съпругата си живеят в Германия, * в жилище под наем, а в България се прибират основно за подаване на документи за продължаване срока на правото на пребиваване в РБългария. В Германия били собственици на два ресторанта за дюнер и пица. Нямат деца от брака си. В докладната записка са посочени и обстоятелства от проверки във връзка с предходно заявление на чужденката за предоставяне право на продължително пребиваване в РБългария. След извършена справка в АИС „АРЧ“ е установено , че чужденката има адресна регистрация в Хотел „Централ“ – * за периода 28.05.2021г. – 31.05.2021г. и от 04.06.2021г. до 07.06.2021г. След извършена проверка в АИС МВР „Граничен контрол е установено, че от 25.05.2021г. /датата на получаване на виза D от чужденката /до 07.02.2022г. съпрузите имат две съвместни излизания от страната – на 16.06.2021г. и на 14.10.2021г., като са били придружени от бащата на последната и нямат съвместни влизания. Предложено е на чуждата гражданка да се предостави право на продължително пребиваване за минимален срок , поради факта, че съпрузите през повечето време от годината не живеят заедно на заявения адрес в България и за да се извършат допълнителни проверки относно тяхното съвместно съжителство.
По нареждане на Началника на група „Миграция“ към ОДМВР -Хасково /резолюция от 07.02.2022г. по ДЗ / е извършена проверка в хотел „Централ“ , *, за което е изготвена ДЗ УРИ 272р-3122/07.02.2022г. Установено е, че за времето от 28.05.2021г. до 31.05.2021г. Е.А. е отседнала в хотелска стая №33, заедно с гражданина на Швеция О. Д., а на 04.06.2021г. двамата отново са регистрирани в хотела, в стая №42. Към докладната са приложени справки от АИС АРЧ и АИС ЕРЧ, както и копие от регистър за настаняване на чужди граждани в хотел „Централ“ , гр.Хасково.
На 07.02.2022г. , на основание чл.29, ал.2 от ППЗЧРБ вр. чл.26, ал.4 и ал.5 от ЗЧРБ са проведени интервюта с К. Б. А. и с Е.А., заведени съотв. с УРИ 272р-3108 и УРИ 272р- 3109.
От Началник група „Миграция при ОДМВР-Хасково до Директора на ОДМВР-Хасково е изразено Становище УРИ272р-3123/07.02.2022г. на Е.А. да се откаже издаване на разрешение за продължително пребиваване, тъй като събраните данни от проведените интервюта и извършените полицейски проверки дават основание да се направи обоснован извод, че бракът между чуждата гражданка Е.А. и българският гражданин К. Б. А. е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в РБългария и получаване на разрешение за пребиваване от чуждата гражданка.
На 07.02.2022г. е издаден оспореният отказ, с който на основание чл.26, ал.3 и ал.4, т.1 и т.4 от ЗЧРБ и чл.18, ал.1, т.11 от ПУДМВР, на жалбоподателката е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване и продължаване срока на пребиваване като на основание чл.69, ал.1 от ППЗЧРБ и е определен 30-дневен срок за напускане на страната, считано от съобщаване на отказа.
Оспореният отказ е съобщен чрез залепване на съобщение на входната врата на адреса, посочен като такъв на пребиваване в страната на 10.02.2022г., видно от ДЗ УРИ 272р-3404/10.02.2020г.,
Жалбата е подадена на 24.02.2022г. директно пред Административен съд-Хасково.
По делото се събраха гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К. Б. А. – съпруг та жалбоподателката.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от лице с правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Разгледана по същество , е неоснователна.
Оспореният
отказ е издаден от компетентен орган по чл.18, ал.1 от
Правилника за устройството и дейността на Министерството на вътрешните работи.
Обективиран е в писмена форма като съдържа подробно изложени фактически и
правни основания за издаването му. От фактическа страна се излагат твърдения за
наличие на обстоятелства по чл. 26, ал.4,
т.1 и т.4 от ЗЧРБ,
даващи според органа основание да се направи обоснован извод, че бракът е
сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на
чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване. Тези
възприети факти административният орган е свързал правно с нормата на чл. 26, ал.3
от ЗЧРБ.
Не се установява при издаване на оспорения отказ да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството е започнало по заявление на жалбоподателката, като е спазено изискването на чл. 26, ал.5 от ЗЧРБ за изслушване на засегнатите лица /жалбоподателката и съпругът й/ от службите за административен контрол на чужденците чрез проведените интервюта. В хода на извършените от служители на ОДМВР - Хасково проверки по реда на чл. 26, ал.5, във връзка с ал.4 от ЗЧРБ, са събрани сведения от трети лица / техническия секретар на кметството на с.Г., рецепционист в хотел „Централ“ – гр.Хасково/.
Неоснователно е твърдението в жалба, че оспорващата не разбрала част от въпросите, тъй като при проведеното с нея интервю не бил ползван лицензиран преводач, който освен това не владеел кюрдския диалект, разбираем от нея.
От разпита в съдебно заседание на Т.М.С., извършила превода в хода на интервюто с жалбоподателката, се установява, че действително не е регистрирана като лицензиран преводач. Установява се също, че по време на интервюто се е налагало по два пъти да задава въпросите към жалбоподателката, за да разбере какво я питат, както и че последната говори по-носово и по-трудно й се разбира.
Независимо от горното, съдът счита, че не е допуснато нарушение при назначаването на преводач. Обстоятелството, че в случая преводът е осъществен от лице, невписано в регистъра на преводачите, не е съществено процесуално нарушение. Следва да се има предвид, че протоколът от проведеното с жалбоподателката интервю е подписан без възражения от нейна страна, респ. липсват данни да е възразила, че не разбира превода. Видно е, че на някои от зададените й кратки и ясни въпроси, жалбоподателката е дала доста подробни и обширни отговори. Освен това по преписката е налице представено от самата жалбоподателка пълномощно №00339/07.01.2021г. с нотариална заверка на подписа й, с което е упълномощила Е. Н. С. да я представлява пред различни институции и органи в РБългария като пълномощното е изготвено на турски език и нотариусът е удостоверил, че упълномощителката е грамотна.
Предвид горното, наведените едва с жалбата срещу процесния отказ възражения за неразбиране на превода, съдът намира за изцяло защитна теза.
Съдът счита, че оспореният отказ е съобразен и с материалния закон.
Видно от разпоредбата на чл. 23, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЧРБ, чужденците пребивават в Република България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно. Съгласно чл. 23, ал.1, т.2 от ЗЧРБ, продължително е пребиваването с разрешен срок до една година. От представените по делото доказателства се установява, а и не е било спорно между страните, че преди издаване на оспорения отказ, жалбоподателката е имала статут на продължително пребиваваща чужда гражданка в Република България с разрешен срок на продължително пребиваване в страната до 07.02.2022 г. Нормата на чл. 26, ал.3 от ЗЧРБ регламентира, че се отказва издаването на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Според чл. 26, ал.4 от ЗЧРБ, преценката за отказ на разрешението по ал.3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване, като такива данни могат да бъдат изброените в т.1-т.8 от разпоредбата. Редът за установяване на тези обстоятелства е посочен в чл. 26, ал.5 от ЗЧРБ.
В конкретния случай, видно от посочените в оспорения акт фактически и правни основания, отказът е издаден, поради наличие на обстоятелствата по чл. 26, ал.4, т.1 и т.4 от ЗЧРБ - съпрузите не живеят заедно и при проведените интервюта дават противоречиви сведения за личните си данни, за обстоятелствата за запознаването си, както и друга важна лична информация.
Обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно, е установено по безспорен и категоричен начин от представените по делото доказателства. При проверки на заявения адрес на пребиваване в с.Г. и посочен от съпрузите в представената декларация за обстоятелства п очл.2, ал.6 от ЗЧРБ, последните двукратно не са били открити на място. Наред с това е установена двукратна регистрация на жалбоподателката в хотел „Централ“ – *, съвместно с лице, различно от съпруга й, а при проверки по повод предходно заявление е установено, че А.Е. спи в една стая с баща си, а не със съпруга си. Представен е й договор за наем на недвижим имот, представляващ стая от къща като самото сключване на подобен договор е твърде нелогично, при положение, че наемателката е снаха на наемодателката. Няма съвпадение и в датите на излизане и влизане в страната на двамата съпрузи като за проверявания период са установени само две съвместни излизания на последните от РБългария. По повод твърдението, че съпрузите живеят преобладаващо в Германия, последните дават различни отговори относно на начина, по който изглежда жилището им, сградата в която се намира и заплащания за него наем. Освен това, жалбоподателката изрично заявява, че не знае името на майката на съпруга си, не знае и рождената му дата.
Изводът , че съпрузите не живеят
заедно се затвърждава и от дадените в съдебно заседание показания от съпруга на
жалбоподателката. Последният посочва, че при идването си в РБългария, съпругата
му отседнала с вуйчо си в хотел „Африка“ , а според установеното при
полицейската проверка, отсядането е в Хотел „Централ“ . Противоречиви са и
изложените причини за отсядане на хотел на жалбоподателката.
Категорично е установено и другото, посочено основание за издаване на оспорения отказ , а именно по чл.26, ал.4, т.4 от ЗЧРБ. При проведените интервюта са налице множество противоречия в дадените от двамата съпрузи сведения за лични данни и друга важна лична информация. Съпрузите изнасят разнопосочни обстоятелства относно запознанството им; относно жилището, в което твърдят , че живеят в Германия и заплащания за него наем; относно сватбеното тържество на сестрата на К. Б. А.; относно предложението за брак и присъствалите при сключването на гражданския им такъв; относно приготвянето на храна и хранителните предпочитания; относно притежаван автомобил . Жалбоподателката не знае рождената дата на съпруга си, нито имената на майка му.
При
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че са
установени условията за издаване на отказ по чл. 26, ал.3
от ЗЧРБ като безспорно се доказва наличието на основанията по чл. 26, ал.4,
т.1 и т.4 от същия
закон . Последното сочи, че бракът е сключен между тях с цел
заобикаляне разпоредбите на закона относно получаване на законен статут на
пребиваване,
Съдът намира, че оспореният отказ е съответен и на целта на закона. Предвид охраняваните от ЗЧРБ обществени отношения и високата степен на обществена опасност при тяхното засягане, както и изхождайки от задълженията на България като страна-членка на Европейския съюз, целта на закона е установяване на такива условия за влизане, пребиваване и напускане на територията на страната и на съюза от чужденци, които в максимална степен да гарантират сигурността и обществения ред - цел, с която актът е напълно съобразен.
По изложените съображения съдът намира, че оспореният отказ съответства на всички изисквания за законосъобразност, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от горното, и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата А.Е. , гражданка на Република Турция , с посочен съдебен адрес:***, офис *, против Отказ за издаване на разрешение за пребиваване и продължаване на срока на пребиваване №272000-2958/07.02.2022г. на Директора на ОДМВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: