Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Ирина
Василева, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр. дело № 11114 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.В.Л. срещу решението от 15.05.2019 г. по гр.д. № 38140/2018
г. на СРС, 117 състав, в частта, в която е отхвърлен искът на въззивницата за изменение на режима на лични отношения на
бащата Р.Я.Б. с детето А.Р.Б.в частта, в която е отхвърлен искът на въззивницата за увеличение на месечната издръжка на детето А.Р.Б.от
200 лева на 300 лева, и в частта, в която е отхвърлен искът на въззивницата за заместване съгласието на бащата Р.Я.Б. за
пътувания на детето А.Р.Б.в чужбина – държавите членки на ЕС и Дубай. В жалбата
се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като са изложени
съображения за това. Въззивницата моли да се отмени
решението на районния съд в обжалваните части и да се постанови друго, с което да
се уважат горепосочените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Р.Я.Б. оспорва
въззивната жалба и моли първоинстанционното
решение в обжалваните части да се потвърди. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и
допустим в обжалваните му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено
следното:
С решението от 15.05.2019 г. по гр.д. № 38140/2018 г. на СРС, 117 състав, са
отхвърлени исковете на майката В.В.Л. за изменение на
режима на лични отношения на бащата Р.Я.Б. с детето А.Р.Б.и за увеличение на
месечната издръжка на детето А.Р.Б.от 200 лева на 300 лева, постановени по
гр.д. № 20971/2015 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 92 състав.
Също така, с посоченото решение районният съд е разрешил на майката без
съгласието на бащата да снабди детето им А.със задграничен паспорт и е отхвърлил
иска на майката за заместване съгласието на бащата за пътувания на детето в
чужбина – държавите членки на ЕС и Дубай.
В откритото съдебно заседание, проведено пред въззивната инстанция на 27.01.2022 г., въззивницата
е заявила, че оттегля предявения иск по чл. 127а от СК за заместване
съгласието на бащата за пътувания на детето до държавите членки на ЕС и до
Дубай, поради което, след съгласието на ответника-въззиваема
страна, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
искът на В.В.Л. срещу Р.Я.Б. по чл. 127а от СК – за
заместване съгласието на ответника за пътувания на детето А.Р.Б.до държавите
членки на ЕС и до Дубай, и е прекратил производството по делото в тази част.
С решение № III-92-95/27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 20971/2015 г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 92 състав, е прекратен бракът на
страните, поради тяхното сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, като съдът е
утвърдил постигнатото споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. По силата на това
споразумение действащият режим на лични отношения на бащата Р.Я.Б. с детето А.Р.Б.е
следният: бащата има право да вижда и взима детето всяка втора и четвърта
събота и неделя на месеца от 08.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, както
и един месец през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на майката.
Бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 200 лева,
считано от 27.10.2015 г., ведно със законната лихва за забава.
С оглед правилното разрешаване на въпроса за режима на лични отношения
между въззиваемия и детето А., въззивният
съд е изслушал страните и детето им, приобщил е два социални доклада на
ДСП-Варна и един – на ДСП-Пловдив, и е приел заключение на допуснатата
съдебно-психологична експертиза.
По делото е безспорно, че детето от няколко години не осъществява никакви
контакти с бащата и не желае изобщо да общува с него, като между двамата не съществува
емоционална връзка. При това положение съдът намира, че действащият режим на
лични отношения е неефективен и неизпълним, поради което той следва да бъде
изменен. Съдът не може да се съобрази с мнението на малолетната А., защото и
при лишаване от родителски права е длъжен да определи мерки относно личните
отношения между родителя и детето (чл. 134, т. 2 СК), но трябва да постанови
такъв режим, който да способства, на първо място, за изграждане на емоционална
връзка между баща и дъщеря, и, на следващо място, за развиване и задълбочаване
на тази връзка в интерес на детето. В експертното заключение вещото лице-психолог
е предложило примерен режим на лични отношения, съобразявайки именно липсата на
емоционална връзка на детето с неговия баща и на осъществявани самостоятелни
контакти с него, който режим настоящият съд като цяло намира за подходящ за
постигане на горепосочените цели. Доколкото детето А.живее и учи в гр. Пловдив,
но там няма детски контактен център, първоначалните срещи следва да се
осъществяват на територията на ДСП-Пловдив в присъствието на социален работник
от тази дирекция. Експертът е установил, че бащата е психически здрав, без
данни за по-изразена акцентуация на характера или дисхармоничност в смисъл на личностно разстройство, няма
данни да е проявявал негативно отношение към детето или да е оказал някакви
неблагоприятни въздействия върху неговата психика, поради което няма основания
да се допусне, че не би могъл да установи добър контакт с дъщеря си и да не
полага грижи за нея във времето за лични контакти. Р.Я.Б. разполага с много
добри битови условия, отразени в социалните доклади на ДСП-Варна – жилището му
се състои от три спални, хол, обособена кухненска част и санитарни помещения,
обзаведено е функционално, налице са всички необходими мебели и електроуреди за
едно домакинство, поддържа се много добра хигиена в него, и живее със съпругата
си Й.Б.и двете им деца (Я., род. на *** г., и Р., род. на *** г.).
В първата инстанция са събрани доказателства за месечното брутно трудово
възнаграждение на въззивамия – същото възлиза на
около 1400 лева, която сума е отразена и в социалния доклад на ДСП-Варна от
29.09.2020 г. Други доказателства за възможностите по смисъла на чл. 142, ал. 1 СК, вкл. за актуалните доходи на лицето, не са събрани. С оглед на това и
предвид, че Р.Б. е баща и на още две малолетни деца, въззивният
съд намира, че въззиваемият следва да продължи да
заплаща на детето си А.определената с решението по гр.д. № 20971/2015 г. на
СРС, ІІІ ГО, 92 състав, месечна издръжка. Даването на издръжка в по-висок
размер би накърнило собствената необходима издръжка на бащата – родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на
собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжка на своето дете или деца.
Като съобрази
изложеното, въззивният съд потвърждава решението на
районния съд в частта, в която е отхвърлен искът на въззивницата
за увеличение на месечната издръжка на детето А.Р.Б.и отменя това
решение в частта, в която е отхвърлен искът на въззивницата
за изменение на режима на лични отношения на бащата с детето, като определя нов
режим, съобразно диспозитива на настоящото решение, в
интерес на детето на страните.
Предвид
характера и изхода на настоящия спор, всяка страна следва да понесе разноските,
които е сторила в производството (така ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГК на ВКС).
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 15.05.2019 г. по гр.д.
№ 38140/2018 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от В.В.Л. срещу Р.Я.Б. иск
по чл. 59, ал. 9 СК – за изменение на режима на лични отношения на бащата Р.Я.Б. с детето А.Р.Б.определен
с решение № III-92-95/27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 20971/2015 г. по
описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 92 състав, и
вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ, на основание
чл. 59, ал. 9 от СК, определения с решение № III-92-95/27.10.2015 г.,
постановено по гр.д. № 20971/2015 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 92 състав, режим на лични отношения на Р.Я.Б., ЕГН **********,
с детето А.Р.Б.ЕГН **********, както следва:
Бащата Р.Я.Б., ЕГН **********, има право да вижда детето А.Р.Б.ЕГН **********,
на територията на Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив всеки втори и
четвърти петък на месеца от 15.00 часа до 17.00 часа в присъствието на социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“-Пловдив – общо дванадесет срещи; след това бащата има право да вижда и
взима детето всяка втора събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа и всяка четвърта
събота на месеца от 10.00 часа до 18.00 часа – общо шест срещи; след това бащата има право да вижда и взима
детето всяка втора събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 18.00
часа в неделя и всяка четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя, като преспиванията на детето
при бащата се осъществяват в гр. Пловдив – общо
четири срещи, а след това бащата има право да вижда и взима детето
всяка втора и четвърта събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото по време, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на майката В.В.Л., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.05.2019 г. по гр.д.
№ 38140/2018 г. на Софийския районен съд, 117 състав, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на В.В.Л. и Р.Я.Б. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта по иска за увеличение на
издръжката е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част подлежи
на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.