№ 853
гр. София , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504059 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260060 от 28.08.2020год., постановено по гр.д.№ 279/19
год., състав на Пернишки окръжен съд е признал за установено на основание
чл.124, ал.1,пр.3 ГПК по предявения от „Топлофикация Перник“АД отрица-
телен установителен иск, че община Перник не е собственик на недвижим
имот с площ от 125 861 кв.м., съставляващи част от недвижим имот с иденти-
фикатор по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Перник 55871.
723.67, целият с обща площ от 163 173 кв.м., за който имот е издаден Акт №
9111 за публична общинска собственост от 18.03.2015г., като е отхвърлен ка-
то неоснователен искът за разликата до пълната площ на имот с идентифика-
тор по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.Перник 55871.723.
67, както следва: 2 342 кв.м., защрихована с червени линии и попадаща меж-
ду буквите ГДЕЖЗИГ по скица №2 към заключението на в.л. И., нами- раща
се на лист 232 от делото, приета за неразделна част от решението. Об- щина
Перник е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“АД разноски в
размер на 13 748.46лв. „Топлофикация Перник“АД е осъдено да заплати на
община Перник разноски в размер на 358.10лв.
1
Решението е обжалвано от ответника община Перник, с подробно из-
ложени съображения за недопустимост, неправилност и незаконосъобраз-
ност.
Въззиваемото ищцово дружество депозира писмен отговор, с който ос-
порва въззивната жалба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди съображенията на страни-
те във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269
от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оп-
лаквания, съдът намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл.
124, ал.1, пр.3 от ГПК за отричане правото на собственост на ответната об-
щина върху недвижим имот с идентификатор 55871.723.67, с площ от 165.7
дка. В исковата молба се поддържа, че имотът е обособен като самостоятелен
въз основа на подадено от Община Перник заявление от 03.10.2013г. до
СГКК-Перник с приложен към него документ АОС № 583/14.02.1997г. Съ-
щият е част от бивш недвижим имот с идентификационен номер 000052 по
ЕКАТТЕ 55871 в землището на гр.Перник с обща площ от 798.047 дка, соб-
ственост на „Топлофикация-Перник“АД/преди„Топлофикация-Перник“ ЕАД/
съгласно разделителен протокол между „Мини Перник“ЕАД /в ликвидация/ и
„Топлофикация-Перник“ ЕАД, в качеството на правоприемник на „Мини От-
крит Въгледобив“ЕАД от 25.08.2000г. Без основание е намалена площта на
притежавания от дружеството бивш поземлен недвижим имот и е лишено от
правото на собственост върху 165.7 дка, включени в площта на процесния не-
движим имот, собственост на Община Перник.
За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд след обстойна
преценка на представените от страните доказателства и приетите експертни
заключения е приел, че предявеният иск е допустим – ищецът заявява само-
стоятелни права върху спорното право, в подкрепа на което представя дока-
2
зателства, което обуславя правният му интерес. В случай на евентуално ува-
жаване на отрицателния установителен иск не се установява със сила на пре-
съдено нещо, че ищецът е носител на спорното право, а само се отричат пра-
вата на ответника. Право на ищеца обаче е да избере от какъв обем защита на
засегнатото си материално право има нужда при възникналия правен спор, в
който смисъл е приетото в ТР № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС. По съществото
на спора първоинстанционният съд е приел, че ответната страна, чиято е те-
жестта на доказване, не установява, че е придобила правото на собственост
върху целия спорен имот на посоченото в АОС фактическо основание, а имен
но РМС 331/72г. По делото е установено, че само част от спорния имот е от-
чужден в полза на ГНС-Перник с посоченото РМС, то и ответната страна се
легитимира като собственик само на тези конкретно обособени части с обща
площ от 37 312кв.м., защриховани с червен цвят върху скица №2 към заклю-
чението на в.л. И.. За останалата част от имота с площ от 125 861 кв.м.
съставът на ОС е приел, че ответната страна не е установила осъществяване-
то на фактическия състав на твърдения способ за придобиване правото на
собственост. За неоснователно е прието възражението на ответната страна за
неоснователност на иска, тъй като ищцовото дружество не е възразило сре-
щу заповедта за изменение на КККР на 15.07.2014г. след уведомяването му,
което означавало, че се е съгласило с нанасянето на новия обект, а именно
имот с идентификатор 55871.723.67. Осъществяването на процедурата по из-
менение на КККР и вписването на даден субект за собственик в кадастрал-
ните регистри, не създава права, съответно едно такова вписване няма право-
пораждащо действие и не легитимира като собственик лицето, вписано в ре-
гистъра.
Оплакванията във въззивната жалба на ответната община са по допу-
стимостта на решението, постановено при липса на правен интерес от предя-
вяване на иска, а при условията на евентуалност, че е неправилно и необос-
новано.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на
мира следното:
Възражението за недопустимост на решението, поради липса на правен
интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, е неоснователно.
Поддържа се, че за процедираното измененение чрез нанасяне в КККР на ПИ
3
с идентификатор 55871.723.67 ищцовото дружество е било уведомено, но не е
подало възражение. Намира, че с изложените обстоятелства с исковата мол-
ба ищецът искал да се отрече в пространствено изражение собственост на Об
щина Перник върху процесния имот и да се реши спор за материално право
относно нанасянето на процесния имот в КККР на гр.Перник. Жалбопода
телят счита, че спор за материално право относно непълноти или грешки в
кадастралната карта по чл.54, ал.3 ЗКИР не може да се реши чрез отрицате
лен установителен иск, с което обосновава липса на правен интерес от така
предявения иск. Твърденията в исковата молба обаче не сочат на непълнота и
грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Перник, които
са променени, въз основа на искане на ответната община. Липсват твърдения
за неправилно заснемване към имот на ответника на принадлежаща на ищеца
част от процесния имот и искът не цели установяване на пространствения об-
хват на правото на собственост върху спорния имот, с цел нанасянето му в
кадастралната карта. Следователно, няма твърдения, въз основа на които ис-
кът да се квалифицира по чл.54, ал.2 ЗКИР.
По оплакването за недоказаност, че ищецът е собственик на процесния
имот: Във въззивната жалба се поддържа, че от доказателствата по делото се
установява, че ищецът е собственик на имот, различен от процесния, който е с
идентификатор 55 871.723.67, докато нотариалният акт от 2018г., с който на
ищцовото дружество е признато право на собственост, касае имот с иденти-
фикатор 555871.723. 34 по КККР на гр.Перник. Представените разделителен
протокол между „Мини Перник“АД и „Топлофикация Перник“ АД; скица, из
готвена от „Мини Перник“АД; Картата за възстановена собственост са дока-
зателства, от които не се установява принадлежността на твърдяното право.
Твърденията в исковата молба са, че дружеството в качеството на пра-
воприемник на „Мини открит въгледобив“ЕАД е собственик на недвижим
имот с идентификационен номер 000052 в селището на гр.Перник с обща
площ от 798.047 дка съгласно разделителен протокол между „Мини Перник“
АД и „Топлофикация Перник“ АД, докато в издадения им нотариален акт за
собственост от 2018г. им е признато право на собственост на недвижим имот
с идентификатор 555871.723.34 с обща площ 632.368 дка, който е част от
недвижим имот с идентификационен номер 000052. Разликата в площта се
дължала на наличието на друг самостоятелен недвижим имот, също част от
недвижим имот с идентификационен номер 000052, а именно процесният с
идентификатор 55 871.723.67 с обща площ от 165.7 дка, като в СГКК-Перник
като него собственик е посочена Община Перник. Поддържат, че без основа-
ние е намалена площта на имота им с 165.7 дка, включени в процесния имот,
който се води собственост на Община Перник. Тъй като са легитимирани като
собственици на целия недвижим имот с идентификационен номер 0000 52, с
предявения иск целят за отрекат правата на ответната община върху част от
същия, представляващ имот с идентификатор 55871.723. 67. Следова- телно,
за обосноваване на правния интерес от завеждане на отрицателния ус-
4
тановителен иск ищцовото дружество се позовава на възникнало в негова пол
за право на собственост върху процесния имот въз основа на правоприемст-
во и разделителен протокол. В подкрепа на тези твърдения, в хода на първо-
инстанционното производство ищцовото дружество е ангажирало следните
доказателства:Решение № 943/31.05.2000г., постановено по ф.д. № 514/2000г.
на ПОС, с което е вписано преобразуване на „Мини Перник“ АД чрез отде-
ляне от него на „Мини открит въгледобив“ЕАД , гр.Перник, което поема съот
ветната част от активите и пасивите съгласно разделителен протокол от 21.
02.2000г. С Решение № 1165/29.06.2000г., постановено по ф.д. №155/1996г. на
ПОС е вписано преобразуване на „Топлофикация Перник“ ЕАД чрез вли-
ване в него на „Мини открит въгледобив“ЕАД, гр.Перник, като „Топлофика-
ция Перник“ ЕАД поема всички активи и пасиви на вливащото се дружество
като универсален правоприемник.
С исковата молба е представен разделителен протокол от 25.08.2000г. за
окончателно разделяне /уравняване/ на имущество между „Мини Перник“
ЕАД /в ликвидация/ и „Топлофикация Перник“ ЕАД като правоприемник на
„Мини открит въгледобив“ЕАД, гр.Перник. В протокола е обективирано ре-
шение, с което са приети регистри на имотите, включени в бившето „Мини
Перник“ ЕАД, подробно описани в приложение № 3, което се разделят за
„Мини Перник“ ЕАД /в ликвидация/ и „Топлофикация Перник“ ЕАД. Пред-
ставено е приложение № 2 към разделителния протокол относно запасите за
експлоатация в границите на Пернишкия въглищен басейн, като и регистър на
имотите, включени в капитала на „Мини Перник“ ЕАД, който регистър
включва имотите на „Мини Перник“ ЕАД /в ликвидация/ след 01.03.2000г. и
имотите на „Топлофикация Перник“ ЕАД.
Не се спори, а и видно от нотариален акт № 67 от 29.06.2018г. ищецът е
признат за собственик на недвижим имот, придобит на основание раздели-
телния протокол от 25.08.2000г. Имотът е с идентификатор 555871.723.34 с
обща площ 632.368 дка, като в нотариалния акт е посочено, че е част от нед-
вижим имот с идентификационен номер 000052 в землището на гр.Перник с
обща площ от 798.047 дка. Не се спори, че разликата от 163 173 кв.м., са
предмет на спора за материалното право, което ищцовото дружество иска да
отрече на ответната община, която се е снабдила с АОС № 68 от 25.10.2007г.
и АОС № 1530/21.12.1999г. Въз основа на посочените актове за общинска
собственост със Заповед № 18-10013-10.07.2014г. на Началника на СГКК-Пер
ник е одобрено нанасянето в кадастралната карта на имот с идентификатор
55871.723. 67., с площ 632.368 дка, със собственик община Перник. На база
на извършените изменения в кадастралната карта, община Перник е състави-
ла акт за публична общинска собственост № 9111/18.03.2015г. за процесния
имот.
От приетите в хода на първоинстанционното производство заключения
на първоначалната и повторната технически експертизи с установява, че
5
процесният имот с идентификатор 55871.723. 67. попада извън извън чертите
на кадастралния план, действал до приемането на кадастралната карта на гр.
Перник през 2008г. и на действащия регулационен план на гр.Перник. За пър-
ви път на картен материал се появява с изготвянето и приемането на КВС на
землището на гр.Перник. Нанесен е като имот на „Топлофикация Перник“
ЕАД под номер 000007 на основание разделителен протокол № 1 от 25.08.
2000г., с площ 800.986 дка, като впоследствие в номерацията и площта на
имота е настъпила промяна, като същият е нанесен под номер 00052 и площ-
та е намалена на 798.047 дка. Видно от одобрената със Заповед № РД-18-91/
13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, в кадастралната карта и
кадастралните регистри за землището на гр.Перник имотът е отразен с иден-
тификатор 55871.723.34., с площ 795 636 кв.м., собственост на „Топлофика-
ция Перник“ ЕАД въз основа на разделителен протокол № 1 от 25.08.2000г.
Както се установи по-горе, кадастралната карта е изменена със Заповед № 18-
10013-10.07.2014г. на Началника на СГКК-Перник, като от поземлен имот с
идентификатор 55871.723.34. се образуват два имота: поземлен имот с иден-
тификатор 55871.723.34., с площ 632 368 кв.м., с номер по предходен план:
52, за който в регистъра е записан на „Топлофикация Перник“ ЕАД на осно
вание обсъждания разделителен протокол и спорния поземлен имот с иденти-
фикатор 55871.723. 67, с площ от 163 149 кв.м., с начин на трайно ползване:
за друг вид озеленени площи, с номер по предходен план: няма. Следовател-
но, ищецът представя доказателства, в подкрепа на твърдението, че процес-
ният имот е част от предадения му с разделителния протокол от 25.08.2000г.
имот под номер 000007 с площ 800.986 дка., което е и заявеното в исковата
молба основание за твърдяното в негова полза право на собственост върху
имота. Възражението на въззивника, че разделителният протокол, на който се
позовава ищецът, сам по себе си не представлява документ за собственост,
дори и да е основателно, е без значение за спора. В тежест на ищеца е ус-
тановяване на фактите, въз основа на които заявява самостоятелно право вър-
ху вещта, което обосновава правният му интерес от предявяване на отрица-
телния установителен иск. В този смисъл е ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС.
За допустимостта и основателността на иска не е необходимо пълно и главно
доказване на притежавано от ищеца право на собственост върху спорния
имот, каквото последният би дължал при предявяване на положителен устано
вителен иск. Ето защо, оплакването на въззивника, че ищецът не установил
правото си на собственост върху процесния имот, е неоснователно, поради
недължимост от доказване.
Във въззивната жалба не са изложени оплаквания и възражения за не-
правилност и необоснованост на обжалваното решение в частта, с която по-
дробно и аргументирано съдът приема, че ответната община, чиято е теже-
стта на доказване, не установява право на собственост върху частта от процес
ния имот, за която искът е уважен. Следователно, действайки при условията
на ограничен въззив, съгласно чл.269 ГПК, настоящият състав не дължи раз-
глеждане и обсъждане на въпроса дали ответната община е установила по
6
пътя на пълното и главно доказване правото си на собственост, като по реда
на чл.272 ГПК препраща към мотивите на решението, с което правата на
община Перник са отречени.
По тези съображения и поради съвпадане изцяло в изводите на двете
инстанции, решението следва да се потвърди.
При този изход на спора въззивната страна следва да бъде осъдена да за
плати на въззиваемото дружество юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260060 от 28.08.2020год., постановено
по гр.д.№ 279/19 год., състав на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Община Перник да заплати на„Топлофикация Перник“АД
за въззивното производство разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7