Решение по дело №2454/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 149
Дата: 13 октомври 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20211100602454
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. София, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602454 по описа за 2021 година
Защитникът на ИВ. Р. Г. (ЕГН: *******) – адв. Б. ЗЛ., е обжалвал по реда на чл.
378, ал.5, вр. гл. ХХI НПК единствено размера на наложената на Г. административна
глоба по чл. 78а, ал.1 НК (1000 лв.) след постановеното освобождаване на обвиняемия
от наказателна отговорност за престъпление по чл. 324, ал.1 НК с Решение №
20121565/21.05.2021 г. по н.а.х.д. № 5915/21 г. на СРС (НО, 11 с.).
Въззивната жалба е с искане в оспорваната част на решението глобата да бъде
намалена (чл. 337, ал.1, т.1 НПК) до сумата от 300 лв., тъй като (според
жалбоподателя) определеният от СРС размер (1000 лв.) противоречи на материалния
закон (чл. 78а, ал.5 НК).
Откритото заседание пред СГС е проведено без присъствие на обв. Г. и неговия
защитник, които (въпреки редовното им уведомяване) не се явяват, а прокурорът при
СГП пледира лаконично, че жалбата е неоснователна.
Решението е правилно. Въззивният съд не намери основания за неговата отмяна
или изменение. Независимо от пределите на оплакването, сведено единствено до
размера на административното наказание, втората инстанция провери „изцяло
правилността“ (чл. 314 НПК) на оспорения съдебен акт за наличието на евентуални
процесуални пороци или грешки в приложението на материалния закон, чието
отстраняване би облекчило правното положение на обв. Г., но такива не се
констатират.
Казано накратко, изяснените обстоятелства, въз основа на които прокурорът е
предложил спрямо Г. да се проведе процедура по глава ХХVIII НПК, сочат, че при
извършена около 04.20 ч. на 16.02.2021 г. в гр. София (на бул. „Симеоновско шосе“)
1
полицейска проверка от свидетелите П.И Т. (служители на СДВР/01 РУ) било
установено, че обвиняемият упражнява таксиметрова професия (като шофьор,
осъществяващ превоз на пътници с л.а. „Шевролет – Круз“, с рег. № ********,
облепен със стикер на фирма „ОК Такси 972121), без да притежава удостоверение
„Водач на лек таксиметров автомобил“, изискуемо съгласно чл. 18, т.5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Тези факти Районният съд
мотивирано е извел от събраните в досъдебното производство доказателства, които е
оценил при условията на чл. 378, ал.2 НПК. Данни за времето и мястото на
полицейската проверка и констатираното при нея нарушение се съдържат в
показанията на свидетелите С.П. (служител на СДВР/01 РУ), К.П. и Г.У. (пътници-
клиенти в проверения автомобил), а обстоятелството, че обв. Г. принципно не е
притежавал инкриминираното удостоверение, е изяснено в постъпилата от ИА“АА“
справка (л.22 от д.п.). Изводите, че при извършената от двамата полицаи проверка
обвиняемият в действителност е работил като таксиметров шофьор не са голословни, а
почиващи на обсъдените техни показания; на състоянието, в което е бил установен
процесният автомоби; и на приобщения като писмено доказателство чрез протокол за
доброволно предаване дневен финансов отчет (л.13-14 от д.п.)
Оттук нататък, законосъобразна е и поставената от първата инстанция правна
квалификация на деянието. Обвиняемият умишлено е упражнявал професията на
таксиметров шофьор „без да има съответна правоспособност“ – чл. 324, ал.1 НК.
Липсата дори на едно от условията за възникване на същата (легитимно издадено
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ – чл. 18, т.5 от цитираната вече
Наредба № 34/06.12.1999 г.) е достатъчна, за да се обоснове нейното цялостно
отсъствие, защото предпоставките за пораждането й са кумулативни (в този смисъл:
р.188/17-І, 91/16-І, 562/14-І и т.н.).
Софийският районен съд е процедирал правилно и в подхода си да освободи
обв. Г. от наказателна отговорност, защото наказуемостта на престъплението,
съдебното минало на дееца и липсата на причинени с деянието имуществени вреди са
обуславяли приложението на чл. 78а, ал.1 НК.
Що се отнася до конкретното оплакване във въззивната жалба – за размера на
административното наказание, то е неоснователно. С наложената глоба от 1000 лв. не
е било допуснато нарушение на материалния закон.
Логиката на чл. 78а, ал.5 НК е, че при освобождаване на дееца от наказателна
отговорност размерът на административната глоба може да бъде занижен под
минимума от 1000 лв. (чл. 78а, ал.1 НК), само ако престъплението, за което е
постановено въпросното освобождаване, е наказуемо е д и н с т в е н о с глоба (или
друго по-леко по вид наказание), при това – в максимален размер, по-нисък от 1000 лв.
(напр. - по чл. 207, ал.1 НК). Процесният случай не е такъв, защото именно
максимумът на една от санкциите по чл. 324, ал.1 НК е лишаване от свобода до една
година и алтернативната глоба от сто до триста лева не е единственото наказание. А
извън случаите на чл. 78а, ал.5 НК законът не позволява заменящото административно
наказание да бъде определяно под минимума от 1000 лв. – не само, защото в
принципен план чл. 55, ал.2 НК не намира приложение по отношение на глобите по чл.
78а НК (независимо от изключителността или множеството на смекчаващите случая
обстоятелства), но и поради факта, че тяхното занижаване под минимума е допустимо
само «… в предвидените в закон случаи» - чл. 27, ал.5 ЗАНН (вж. в тази насока
указанията в разд.VI от П-7/85, Пл.). Нещо повече, целта на регламента по чл. 78а, ал.5
НК е «…да се избегне ненужно репресиране на виновния» (С., Ал., «Наказателно
2
право. Ос. ч..», изд. «Сиела», С., 2019 г., с. 543), а достатъчно за нейното постигане е
създадената от законодателя гаранция, че със заменящата административна глоба
деецът няма да бъде фактически санкциониран по-тежко от евентуалното му
максимално наказване без приложение на чл. 78а НК.
Така мотивиран и на основание чл. 338 НПК, Софийският градски съд, НО, ІІ
въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20121565/21.05.2021 г. по н.а.х.д. № 5915/21 г. на
СРС (НО, 11 с.).
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3