№ 474
гр. Русе, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520200504 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. М. М., от гр. Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 21-1085-003040/01.12.2021 г. на
Началник-група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, с което за нарушение
по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му било наложено
наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв., а за нарушение по чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му били наложени
наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Моли Съда да отмени наказателното
постановление, като излага аргументи за липса на елементи от обективната
1
страна на състава на нарушенията, както и поради наличие на съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 01.11.2021 г., около 19.50 ч. лек таксиметров автомобил “Нисан
Леаф” с рег. № Р 10 14 АК, собственост на С.Т. М. и управляван от жалб.
Т.М., се движел по ул. ”Лозен планина” в гр. Русе, в посока кръстовището с
бул. “Липник“. При достигане на кръстовището, жалбоподателя предприел
завой наляво за включване по бул. “Липник“, като се насочил към лявата
лента за движение, в платното в посока центъра на гр. Русе. При преминаване
покрай разделителната ивица, разделяща булеварда на две платна, жалб. М. се
отклонил значително наляво, левите колела на автомобила се качили на
разделителната ивица, при което последвал сблъсък между лявата предно-
странична част на автомобила и поставен на разделителната ивица метален
стълб/тръба с два пътни знака – В1 и Г9. В резултат от сблъсъка табелата на
пътен знак В1 изхвръкнала от тръбата и паднала на пътното платно, тръбата,
на която били поставени знаците се наклонила назад и наляво, а табелата на
пътен знак Г9 и указателна табела променили местоположението и позицията
си. Жалбоподателят М. не спрял, а продължил движението си напред по
бул.”Липник” и се отдалечил от мястото.
Инцидентът бил записан от камери за видеонаблюдение на
ОП“Комунални дейности“ при Община Русе, от където на Сектор ПП-Русе
били изпратен записите на случилото се.
Проверката по случая била възложена на свид. И.И. - полицейски
инспектор в Сектор ПП-Русе. Той извършил оглед на видеозаписите и
установил посочените по-горе обстоятелства. По регистрационният номер на
процесния автомобил, свид. И. издирил собственика С. М. и се свързал по
телефон с него. С. М. посочил, че автомобила се управлява от баща му –
жалб. Т.М.. Поради това, свид.И. призовал жалбоподателя в Сектор ПП-Русе
за изясняване на случая. При явяването му, жалб.М. попълнил Декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която отразил, че на датата и часа на констатирания
инцидент, автомобила бил управляван от него. Потвърдил, че действително
при управление на автомобила е възникнало съприкосновение с пътните
2
знаци, като твърдял, че причина за това били лошите атмосферни условия,
неосветеността на мястото и необозначаването на знаците.
След като преценил установените факти, свид. И. приел, че жалб.Т.М. е
допуснал две нарушения – по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.3,
б.“в“ от ЗДвП, за които съставил против него АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
извършените нарушения и на основание, съответно, чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателя Т.М. било наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00 лв.,
а на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП - наказание “Глоба” в размер на
50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява частично
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да
разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се
съдебно производство.
По отношение на нарушението по т.1 от НП:
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен за
3
Съда начин, че жалб.Т.М. е причинил пътнотранспортно произшествие, в
резултат от което били причинени материални щети по пътни знаци и
носещият ги метален стълб/тръба – собственост и стопанисвани от Община
Русе. Няма спор по делото, че при ляв завой от улица „Лозен планина“, за
включване в бул.“Липник“, управлявайки л.а.“Нисан Леаф” с рег. № Р 1014
АК, жалбоподателя се отклонил значително наляво, левите колелета на
автомобила се качили на разделителната ивица, при което последвал сблъсък
между лявата предно-странична част на автомобила с поставената на
разделителната ивица метална тръба с два пътни знака – В1 и Г9. При тези
факти, актосъставителя и административнонаказващият орган приели, че
жалб. М. е извършил нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съобразно тази
правна норма, всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Няма спор, че нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е обща и като
такава, би могла да обоснове извод за виновността на лицето единствено в
хипотезата на ненарушаване на специалните разпоредби на ЗДвП. Несъмнено,
деянието на жалб.М. е осъществило състава на нарушението по обсъжданата
правна норма, доколкото като участник в движението, същият нарушил
задължението си, да не причинява имуществени вреди. От друга страна, по
мнение на Съда, в настоящият случай е налице нарушаване и на специална
правна норма – тази на чл.20, ал.1 от ЗДвП, тъй като очевидно се касае за
неупражняване на достатъчен контрол върху управляваното МПС.
Установява се, че при предприето завиване на ляво и преминаване покрай
издигнатата с бордюр разделителна ивица, жалб.М. не бил фокусиран в
достатъчна степен върху управлението на превозното средство и не следил
всеобхватно и непрекъснато габаритите на управлявания от него автомобил и
наличието на препятствия на пътя, каквото били разделителната ивица и
поставеният в нейния край пътен знак, което налага извода, че реализираното
ПТП се дължи именно на обстоятелството, че М., като водач на МПС не е
упражнил достатъчно контрол върху ППС, каквато е същността на
пренебрегнатото от него правило за движение. Нарушаването на
задължението, вменено му с разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП, се намира в
причинна връзка и допринесло за настъпването на общественоопасните
последици.
4
В същото време обаче, доколкото административнонаказващият орган
квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение, еднакво по тежест
на наказване с нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП и приложил санкционната
норма на чл.185 от ЗДвП /приложима и за нарушението по чл.20, ал.1 от
ЗДвП/, не се е достигнало до утежняване положението на нарушителя,
респективно същият не бил поставен в по-неблагоприятно положение.
Поради това и доколкото Съдът, по аргумент от чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, не
може да измени наказателното постановление, тъй като би се достигнало до
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, а както бе
посочени по-горе, установява се, че жалб.М. все пак е нарушил и общата
разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено в тази му част.
По отношение нарушението по т.2 от НП:
Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, възприета от
актосъставителя и АНО, като нарушена от жалб.М., въвежда за водачите -
участници в ПТП, при което са причинени имуществени вреди, задължение,
ако между тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за
контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е
настъпило произшествието, и да изпълняват дадените им указания.
В обжалваното НП, административнонаказващия орган приел и описал
като нарушение това, че с действията си жалб.М. нарушил посоченото по-
горе задължение, като при наличие на разногласие, относно обстоятелствата
за ПТП го напуснал, не уведомил службите за контрол и не изпълнил
указанията ѝ.
В настоящият случай безспорно е установено, както бе посочено и по-
горе, че от възникналото ПТП били причинени имуществени вреди по пътни
знаци и носещият ги метален стълб/тръба – собственост и стопанисвани от
Община Русе. След произшествието, въпреки, че възприел случилото се,
жалб. М. не спрял, а продължил движението с управлявания от него
автомобил и се отдалечил от мястото.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението
чл.123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП е необходимо да са налице разногласия с друг
5
или други участници в произшествието, досежно обстоятелствата за същото.
От събраните по делото доказателства се установява, че този елемент от
състава на нарушението не само, че не бил налице, а и обективно не би могъл
да съществува, доколкото единствен участник в конкретното произшествие е
жалб. Т.М.. Респективно, не би могло да са налични разногласия по
отношение обстоятелствата на пътнотранспортното произшествие, доколкото
жалбоподателя не е имал обективна възможност да изложи съществено
различаващо се, от някакво насрещно становище по обстоятелствата на
възникналото ПТП. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на
чл. чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗДвП, съобразно която, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие. Съпоставката на нормите на чл.123, ал.1,
т.3, б.“б“ и б.“в“ налага извода, базиран на формалната логика, че за да е
налице, която и да било от двете обсъждани хипотези е необходимо
наличието на поне двама участници в произшествието, намиращи се на
неговото място - пострадал при произшествието и такъв, който с поведението
си е допринесъл за настъпването му /в този смисъл е и легалното определение
на § 6.т.27 от ДР на ЗДвП/. Както бе посочено, конкретният случай не е такъв.
С оглед на това, за жалб. Т.М. не е възникнало задължението по чл.123, ал.1,
т.3, б.“в“ от ЗДвП да не напуска местопроизшествието, да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените
му указания.
При така изложеното става ясно, че състава на нарушението по чл.123,
ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП не е осъществен от жалбоподателя М., тъй като е
налице липса на съществен елемент от обективната му страна.
Действително, установява се от доказателствата по делото, че с
поведението си жалб. М. е допринесъл за настъпването на пътнотранспортно
произшествие, при което били причинени материални щети на трето лице –
Община Русе. При това положение, за него възникнали задълженията по
чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство,
който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са
6
последиците от произшествието и по чл.123, ал.2, пр. последно - всеки
участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, в зависимост от
последиците от произшествието да уведоми собствениците на имуществото,
което е повредил в резултат на произшествието. Не се спори, че след
пътнотранспортното произшествие жалб.М. нито спрял да установи какви са
последиците от него, нито уведомил Община Русе, като собственик на
увреденото имущество, за случилото се. Това от своя страна сочи, че с
бездействието си жалбоподателя нарушил и двете цитирани по-горе норми.
За такива нарушения обаче отговорността на Т.М. не била ангажирана и нито
с акта, нито с обжалваното наказателно постановление му били предявени
твърдения за такива факти и обстоятелства. Поради това и в този случай, по
аргумент от чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, Съдът не може да измени наказателното
постановление и приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, тъй като би
се достигнало до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
а като резултат от това и до драстично нарушаване правото на защитна на
жалбоподателя.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Т.М. за извършено от него
нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.”в” от ЗДвП, поради което, като материално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление, в тази му част,
следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото Т. М. М. се представлявал от упълномощен процесуален
представител – адв. К.Т. от АК-Русе, на когото заплатила хонорар в размер на
400.00 лв., съобразно приложените по делото адвокатско пълномощно и
договор за правна защита и съдействие.
7
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
минимум /300.00 лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба.
С оглед това, отчитайки материалния интерес по делото /70.00 лв./,
обстоятелството, че конкретното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, то и възражението за прекомерност се явява основателно. По
мнение на Съда, обоснованият и справедлив размер на адвокатското
възнаграждение в конкретният случай следва да бъде в минималния размер,
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300.00 /триста/ лв.
Доколкото в случая по една от частите наказателното постановление
следва да бъде отменено, а в друга – потвърдено, то съобразно чл.78, ал.1 от
ГПК на жалб. М. следва да бъде заплатена съразмерна с уважената претенция
сума в размер на 214.00 лв.
При така изложеното става ясно, че са налице всички предпоставки,
административнонаказващият орган да бъде осъден да заплати на жалб.Т.М.,
разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 214.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Начални-група
в Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР-Русе, част от структурата на ОД на
МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Т. М. М. от гр. Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 214.00 лв.
На жалб. Т.М. следва да бъдат възложени разноските за изготвяне на
техническа експертиза в хода на съдебното следствие, като същият бъде
осъден да заплати в полза на Районен съд Русе сумата от 174.73 лв.
Предвид това и на основание чл.63, ал.5, вр. ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и
чл.63д, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-003040/01.12.2021 г.
на Началник-група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе, в частта му, с
която за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП и на основание чл.175,
ал.1, т.5 от ЗДвП на Т. М. М., от гр.Русе, ЕГН-********** били наложени
наказание “Глоба” в размер на 50.00 лв. и наказание “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-
003040/01.12.2021 г. на Началник-група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Русе
в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе, да заплати на Т. М. М., от гр. Русе, ЕГН
**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 214.00 /двеста и четиринадесет/ лв.
ОСЪЖДА Т. М. М., от гр. Русе, ЕГН ********** да заплати в полза на
Районен съд Русе сумата от 174.73 лв. за направени разноски в хода на
съдебното производство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр. Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9