МОТИВИ към Присъда №260000/25.08.2020год. ,
постановена по НОХД №87 по описа на Пернишкия окръжен съд за 2020год.
С обвинителен акт Окръжна
прокуратура гр.Перник е повдигнала обвинение против Д.Т.Г. - роден на *** в ***,
живущ, в ***, с ЕГН: **********, българин, български гражданин, с ***, ***,
безработен, осъждан два пъти и реабилитиран по право и по давност,
ЗА ТОВА
ЧЕ:
на *** г. около 19:35
часа в *** на ул.***" след кръстовището с ул.'***", с посока на
движение от *** към ***, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил „Мерцедес 818 Атего" с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -
„водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства" и чл.20, ал.2 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение водачът на ППС е длъжен да се
съобразява с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното средство,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Водачът е
длъжен да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението", с което по непредпазливост причинил
смъртта на движещия се пред него в същата посока велосипедист М. Б. Б. -
престъпление по чл.343, ал.1 б. „в", вр. чл.342,
ал.1, от НК
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Перник поддържа повдигнатото обвинение и предлага с оглед на диференцираната процедура по глава
27 от НПК и в частност чл.371 ,т.2 от НПК на подсъдимия да се определи
наказание около средния размер предвиден в закона , което да бъде намалено с
една трета , като се наложи наказание от две години лишаване от свобода с
приложение на института на условното осъждане по чл.66 , ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Повереникът
на частните обвинители Е.Д. , Б.С. и В.С.-адв. Й. наред с представителя на прокуратурата поддържа
повдигнатото обвинение , като предлага на подсъдимия да се наложи по-тежко
наказание.
Защитникът на подсъдимия-адв.В.
пледира ,че в конкретно създалата се пътна ситуация ПТП е възникнало при
условията на чл.15 от НК / случайно деяние/ , тъй като подсъдимият не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици. Алтернативно предлага съдът да преквалифицира деянието по по-лекия
фактически състав на чл.343а , ал.1 ,б.“б“ от НК,вр.
с чл.343 , ал.1 ,б.“в“ от НК , тъй като подзащитния
му е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и при условията на чл.55
от НК съдът да наложи на подсъдимия наказание „ пробация
„.
Пернишкият окръжен съд като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК , намери за
установено следното :
Обвиняемият Д.Т.Г. е роден на *** в *** и
живее в същия град. Завършил е средно образование, женен, ***. Осъждан е два
пъти за различни деяния, за които е реабилитиран по право и по давност.
Правоспособен водач е за категории „В, DE, С, СЕ, D„ AM, ТКТ и BE" и като
такъв е наказван многократно по административен ред за извършени нарушения на
правилата за движение по пътищата.
Д.Г.
от *** г. работел като *** в дружеството „***" ООД - гр.В., като
управлявал товарни автомобили с по-малка товароносимост,
поради ***. На *** г. около 17:00 часа Г. потеглил на курс от *** към *** с
управляван от него товарен автомобил „Мерцедес 818 Атего"
с рег.№ ***.След като наближил района на *** по AM „***", Г. се отклонил
по главен път 1-6, по който продължил движението си с посока към ***.
Около 19:35 часа обвиняемият навлязъл
на територията на ***, като продължил движението си направо по бул.„***".
Междувременно, по ул."***" с посока на към Автогара - *** се движели
велосипедистите Д. С. К., Ю. Т. О. и М. Б. Б.. Навлизайки в кръстовището на
ул."***" с бул."***", пострадалият Б. предприел маневра
„десен завой" и продължил движението си с посока *** в най-дясната част на
булеварда, който в района се състоял от две платна за движение, всяко от което
с по една лента за движение във всяка посока, разделени едно от друго
посредством двойна бяла непрекъсната линия. К. и О., които се движели по-назад
от Б., достигайки кръстовището и след като се убедили, че няма опасност, решили
да пресекат булеварда. След като извършили маневрата, О. и К. продължили
движението си по тротоара, който се намирал от лявата страна на движещите се с
посока от *** към ***. Същевременно, намирайки се в район с наклон на спускане
и малко прели да достигне кръстовището с ул."***", обвиняемият възприел
тримата велосипедисти, които непосредствено преди това били осъществили
намислените от тях маневри. Намирайки се в района пред Автогара - *** и
виждайки движещия се най-вдясно пред него велосипедист М. Б., обвиняемият,
който в този момент се движел със скорост от около 65 км/ч, решил да го
изпревари. За целта Г. с управлявания от него товарен автомобил навлязъл частично
в насрещното платно за движение с намерението да бъде на по-голямо странично
разстояние от велосипедиста по време на маневрата. Достигайки района на
кръстовището с ул.'***", пострадалият Б. внезапно предприел маневра „ляв
завой" към улицата, въпреки наличието на двойна непрекъсната линия. В този
момент Г. се намирал на около 31 метра зад М. Б.. Виждайки маневрата на
велосипедиста, обвиняемият предприел екстрено спиране чрез натискане на
спирачната уредба, но въпреки това последвал удар между предната част на
товарния автомобил и лявата странична част на велосипеда. От силата на удара Б.,
заедно с велосипеда, били отхвърлени напред по посоката на движение на товарния
автомобил. Обвиняемият спрял товарния автомобил и излязъл за да провери
състоянието на Б., като наред с това подал и сигнал на спешен телефон
„112". На мястото на произшествието спрели и други автомобили, сред които
лек автомобил „Фиат Мареа" с рег.№ *** и лек
автомобил „Ауди А4" с рег.№ ***, управлявани съответно от свидетелите Р. Г.
К. и М. Х. С.. Последният качил М. Б. на задната седалка на автомобила си с
намерението да го закара в болница, но непосредствено след това на мястото на
произшествието пристигнала линейка, която качила пострадалия велосипедист и
потеглила към болничното заведение. На мястото на инцидента пристигнал и
полицейски екип от РУ МВР – Р., който извършил оглед на местопроизшествието.
Първоначално М. Б. бил закаран в МБАЛ „Р.А." - гр.П., но поради тежкото му
състояние, впоследствие бил преместен в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" -гр.С.,
където на *** г. починал.
Пътно-транспортното
произшествие е настъпило в рамките на населено място, при добра видимост, на
суха асфалтова настилка, в светлата част на денонощието. На мястото на
произшествието пътното платно е от едрозърнест асфалт, двупосочно, с две пътни
ленти за движение, покрити с асфалтова настилка, която към момента на
произшествието е била в добро състояние, без изпъкналости, дупки или неравности
по нея. Двете ленти за движение са с широчина от по 3,50 метра всяка, разделени
една от друга с пътна маркировка двойна смесена линия „М5".
В
хода на проведеното разследване е изготвена съдебно-медицинска експертиза,
съгласно заключението на която М. Б. е получил следните телесни увреждания -
тежка черепно-мозъчна травма / оток с кръвонасядане в
дясно слепоочно челно; кръвонасядане на меката
черепна покривка в дясно горно тилно; подлежащо трилъчево
линейно счупване с основен лъч кьм големия тилен
отвор; травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на десния
челен дял, левия челен и слепоочни дялове на главния мозък; кръв в мозъчните стомахчета/, гръдна травма /охлузвания по гръдния кош и
корема; кръвонасядане на меките тъкани на нивото на
първо ляво ребро; контузия на левия бял дроб/, травми на крайниците /охлузвания/,
и настъпили усложнения /вътрешна хидроцефалия; състояние
след оперативно лечение; трахеобронхит/. Съгласно същото заключение причината
за смъртта на Б. е тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите усложнения. Между установените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.
Описаните травматични увреждания по своята морфологична характеристика, вид,
характер и локализация, разгледани в съвкупност отговарят да са получени в
резултат на конкретното ПТП.
Според
заключенията на изготвените автотехническа и
допълнителна автотехническа експертиза скоростта на
товарен автомобил „Мерцедес 818 Атего" с рег.№ ***
около 19:30 часа, в момент преди неговото спиране, е била около 65 км/ч.,
опасната зона на спиране на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка и
натоварване при движение със скорост от 65 км/ч е около 57 метра. При движение
с разрешената в конкретния участък скорост на движение от 50 км/ч, опасната
зона за спиране на товарния автомобил в конкретната пътна обстановка и
натоварване е около 39 метра. При определеното място на удара предната част на
товарния автомобил се е намирала на около 31 метра от мястото на удара за
момента, в който водачът Г. е реагирал на аварийно спиране. При сравняване на
скоростта на движение на товарния автомобил - 65 км/ч и опасната му зона за спиране
при тази скорост, то удара е бил непредотвратим. Според вещото лице-експерт, за да може да спре преди мястото на удара и
да предотврати удара, обвиняемият е следвало да се движи със скорост на
движение по-ниска от 41 км/ч. В конкретния случай водачът Г. е можел
своевременно да възприеме велосипедиста Б. и при извършване на маневрата за
изпреварване да се движи със скорост и дистанция, позволяваща му да спре и
предотврати местопроизшествието.
В
хода на проведеното разследване е назначена химическа експертиза за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водача Д.Г.. От
приложения към производството протокол за химическо изследване е видно, че в
пробата кръв, иззета от Г., не е установено наличието на етилов алкохол.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371 ,т.2 от НПК , което
напълно се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства , а
именно: свидетелските показания на Е.Д. /л.74/, Б.С. / л.75/, В.С. /л.76/, Д.Г.
/л.77/, Р. К. /л.78/, М. С. /л.79/, Д. К. /л.80/, Ю. О. /л.81/, от приложените
писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и приложения
фотоалбум към него /л.4-17/, справка за съдимост на Д.Г. /л.61-63/, протокол за
химическо изследване /л.83/, съдебномедицинска експертиза на труп /л.90-94/, автотехническа експертиза /л.103-112/, допълнителна автотехническа експертиза /л. 117-120/, препис-извлечение
от акт за смърт на М. Б. /л. 129/, удостоверения за наследници и родствени
връзки на М. Б. /л.130-131/, АУАН № *** г. на РУ МВР – Р. /л. 144/,
справка за нарушител-водач на
МПС /л. 145-147/, докладни
записки от служители на РУ МБР –
Р. /л.152-153/, както и от другите приложени писмени и веществени
доказателства.
С оглед на така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намери , че подсъдимият е допуснал
конкретни нарушения на ЗДвП , а именно :
На чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП - „водачът на пътно превозно средство е длъжен да
бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства" и чл.20, ал.2 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение
водачът на ППС е длъжен да се съобразява с атмосферните условия, състоянието на
пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Водачът е длъжен да намали скоростта си и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението". Именно тези
нарушения на правилата на ЗДвП са в причинна връзка с настъпилото
ПТП.Настъпилия вредоносен резултат , изразяващ се в леталния изход за
пострадалия М. Б. е в пряка причинно-следствена връзка с възникналото ПТП.
Гореизложеното
налага извода, че с деянието си Д.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна състава престъплението по чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1, от НК, тъй като на *** г. около 19:35
часа в *** на ул.***" след кръстовището с ул.'***", с посока на
движение от *** към ***, при управление на моторно превозно средство - товарен
автомобил „Мерцедес 818 Атего" с рег.№ ***,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП -
„водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства" и чл.20, ал.2 от ЗДвП - „при избиране на скоростта на движение водачът на ППС е длъжен да се
съобразява с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Водачът е длъжен да намали скоростта си и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението", с което по непредпазливост
причинил смъртта на движещия се пред него в същата посока велосипедист М. Б. Б..
От обективна страна деянието е
извършено чрез управление на МПС при извършени конкретни нарушения на чл.5 ,
ал.2 , т.1 от ЗДвП и чл.20 , ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянието е извършено
по непредпазливост като форма на вината,тъй като подсъдимият не е предвиждал
настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди.
ПРИЧИНИ
за извършване на престъплението са незачитане на правилата за движението по
пътищата и на установения в страната правов ред.
СМЕКЧАВАЩО
отговорността обстоятелство е неправилното пресичане на пътното платно от
страна на пострадалото лице.
ОТЕГЧАВАЩО
отговорността обстоятелства е наличието
на многобройни наложени наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намери за
неоснователни доводите на защитника на подсъдимия-адв.В.
,че в конкретния случай ПТП е възникнало
в резултат на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.Това е така защото от
момента, в който подсъдимият е възприел непълнолетният / ** год. /колоездач М. Б.
той е могъл и е бил длъжен да го прецени
като предвидимо препятствие и при
извършване на маневрата за изпреварване
е могъл и е бил длъжен да се движи със скорост и дистанция, позволяваща
му да спре и да предотврати местопроизшествието.Т.е. в конкретния случай
подсъдимият е бил длъжен и е могъл да
предвиди настъпването на общественоопасните
последици.
Съдът
не споделя и доводите на адв.В. за приложението на
по-лекия фактически състав на чл.343а , ал.1 ,б.“б“ , във вр.
с чл.343,ал.1 ,б.“в“ от НК.За да се приложи този облекчен фактически състав,
законодателят изисква след деянието деецът да е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия. В конкретния случай подсъдимият след ПТП
единствено е позвънил на спешен телефон 112 , но такова задължение има всеки
участник в ПТП. Подсъдимият не е извършил каквито и да било други действия ,
насочени към оказване на помощ , каквото действие се е опитал да направи
свидетеля М. С..
В
съдебната фаза на процеса се събраха доказателства за влошено здравословно състояние
на подсъдимия около два месеца след инцидента, в резултат на което е претърпял ***
и ** процента намалена работоспособност , но това обстоятелство в никакъв
случай не оправдава приложението на чл.55 от НК.
Настоящият
съдебен състав намери за неоснователни и доводите на повереникът
на частните обвинители-адв. Й. за налагане на по-тежко
наказание на подсъдимия. Това е така, защото към момента на постановяване на
присъдата подсъдимият е с чисто съдебно минало , а от друга страна пострадалият
е пресякъл пътното платно на забранено за това място ,с което е допринесъл за
настъпването на ПТП.
Ето
защо при решаване на въпросът за наказателната отговорност на подсъдимия съда
като прецени степента на обществената опасност на деянието и на дееца / ниска
такава поради възраст , трудова
ангажираност , влошено здравословно състояние и неосъждан към момента на
деянието /по реда на чл.54 от НК ,то настоящия съдебен състав при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и при условията на чл.чл.373 , ал.2 от НПК намери ,че на подсъдимия следва да се
определи наказание „лишаване от свобода „ в средния размер предвиден в закона ,
а именно три години „лишаване от свобода“. На основание чл.58а от НК това
наказание ще следва да бъде намалено с една трета , поради което на подсъдимия
ще следва да се наложи наказание от 2 /две / години „ лишаване от свобода „.
Съдът намери ,че този размер на наказанието е необходим и достатъчен за
постигане на целите на специалната и генералната превенция по чл.36 от НК и издържа
критериите за съответност по чл.35 , ал.3 от НК.
С оглед на съдебния статус на подсъдимия
/чисто съдебно минало към момента на постановяване на присъдата/ изпълнението
на наложеното наказание ще следва да бъде отложено по реда на чл.66 , ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години , считано от влизане на присъдата в сила.
С
оглед императивната разпоредба на чл.343г, вр. с
чл.343 , ал.1 ,б“в“, вр.с чл.342 , ал.1 от НК
подсъдимият ще следва да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от две
години , считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед изхода н делото и на основание чл.189
, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия направените по делото
разноски.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл съдът постанови диспозитива
на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :