Решение по дело №530/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, подадена от "ЕКО- ТИТАН" ЕООД, гр.Видин, обл.Видин, представлявано от Н. Д. К. против решение № 360/ 14.10.2024г. по АНД № 575/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05-2400024 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Видин, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.415, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде постановено ново, с което да бъде отменено НП. Алтернативно прави искане за изменение, с налагане на минимална санкция.

Ответникът по делото моли решението на ВРС, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното:

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Безспорно е, че при извършена проверка по документи на "ЕКО- ТИТАН" ЕООД състояла се в ДИТ в гр.Видин, на 14.12.2023 г. от преглед на представен правилник за вътрешния трудов ред на дружеството в сила от 14.11.2023 г., е установено, че работодателят "ЕКО-ТИТАН" ЕООД е въвел организация на труд, за наетите на длъжност „портиер", а именно сменен режим на работа, с продължителност до 12 часа - от 15.00 часа до 8,00 часа, сумирано отчитане на работното време, с период на изчисляване - 1 месец. При тази организация не са определени почивките по време на работа, редът за редуване на смените.

С горното обстоятелство е установено, че работодателят не е изпълнил задължителното предписание № 12 от Протокол за извършена проверка № ПР2335662 от 26.10.2023г., а именно да определи в правилника за вътрешен трудов ред, за наетите на длъжност „портиер“, които работят на сменен режим на работа с продължителност до 12 ч. - от 07.00ч. до 19.00ч. и от 19.00ч. до 07.00ч., при сумирано отчитане на работното време, редът за редуване на смените и почивките по време на работа, съгласно разпоредбите на чл.4а, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (Обн. ДВ. бр.6 от 23 Януари 1987г., поел. изм. и доп. ДВ. бр.78 от 30 Септември 2022г.), с краен срок на изпълнение 15.11.2023г. При представяне на актуализиран вътрешен правилник за работното време, даденото предписание не е изпълнено.

На 30.01.2024г. е издаден АУАН и при същата фактическа обстановка е издадено и обжалваното НП, с което на ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Видинският районен съд също е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ, като е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок за оспорване и от процесуално легитимиран субект, участник в първоинстанционното производство, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Административен съд Видин не споделя изводите на Видински районен съд, че е извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, поради следното:

Санкцията на чл.415, ал.1 от КТ, се налага на „Който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство….“. В случая изобщо не се обсъжда от страните, но и от доказателствата по делото не се установи да има наложена принудителна административна мярка. В това производство безспорното обстоятелство е, че са дадени задължителни предписания, които не са изпълнени от жалбоподателя. За тяхното неизпълнение обаче законодателят е предвидил санкцията по чл.415, ал.2 от КТ, която е в съвсем различен размер и минималният силно надвишава наложената санкция, а именно предвидена е такава от 2500 до 15 000 лв.

Оказва се, че административно наказващият орган е установил едно нарушение, а е санкционирал съвсем друго такова, което нито е проверявано, нито е установявано. Той дори е приложил мотиви, защо налага санкцията в нейния законов минимум, без отново да съобрази, че изобщо не следва да я налага с тази разпоредба.

Недопустимо е административният орган да е установил едно нарушение, а да е санкционирал съвсем друго такова, каквото не се и твърди да е извършено. Ако той е счел, че предвидената санкция, с оглед тежестта на нарушението е твърде висока, той е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а не да прилага неотносими санкционни разпоредби.

Административнонаказателното производство предполага да е извършено нарушение, то да е безспорно доказано и да бъде наложено съответното за него наказание. Наказания, каквито не са предвидени от законодателя за конкретно нарушение няма как да бъдат налагани.

Предвид това, че касаторът не е извършил вмененото му нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, то той и не следва да носи отговорността, предвидена в тази алинея. Наложената му имуществена санкция по посочения текст е незаконосъобразна такава.

Потвърждавайки подобно наказателно постановление, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност, тъй като те се явяват неотносими към разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ. В този смисъл неоснователни са и доводите, развити от ответника по касация относно безспорното доказване на нарушението.

С оглед горните съображения Административен съд Видин приема, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, а НП, като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено.

По отношение на присъдените разноски също следва да се обърне внимание, че дори и да беше правилно решението, то същите не са дължими, тъй като в производството административнонаказващият орган е представляван от директор на дирекция, а не от юрисконсулт.

Разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда присъждане на разноски в случай на представителство от юрисконсулт или служител с юридическо образование, но в случая нито едно от двете условия не е налице - представителят е директор на дирекция, който не претендира присъждането на такива.

По изложените съображения, съдът приема, че решението на ВРС е неправилно и следва да бъде отменено, а НП, като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 360/ 14.10.2024г. по АНД № 575/2024г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05-2400024 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Видин, с което на „ЕКО - ТИТАН“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.415, ал.1 от КТ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-2400024 от 22.03.2024г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Видин, с което на "ЕКО - ТИТАН" ЕООД, гр.Видин е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева.

Решението не подлежи на обжалване.