№ 6
гр. Д. , 10.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесет и шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20205410200139 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да се отмени изцяло Наказателно
постановление № 21 - 015/25.08.2020г., издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол- Южна България” – гр. Пл. към Главна дирекция
„Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/ гр. С. като незаконосъобразно и необосновано,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправни
разпоредби.
В с.з. жалбоподателя не се явява. С молба пълномощникът му адв.
М. Д. поддържа жалбата срещу НП и моли същото да бъде отменено. С
писмено становище, депозирано в съда на 29.01.2021г. счита Наказателно
постановление за необосновано и незаконосъобразно като излага
съображения, че рибите, за които се твърди, че З. е чистил, не е известно
какви са. Никой не е видял, че са платика. По никакъв начин не се установява,
че рибите, чистени от доверителя й, са именно тези, намерени в торбичката.
Възможно е да са съвсем различни от платика риби, възможно е да се
1
разрешени за улов и т.н. Безспорно е установено, че е минало време от
виждането му да чисти риби, до намирането на платиката в чантата. Още
повече, че за неопределен период от време, свид. Дж. е загубил зрителен
контакт с доверителя й, поради което не се установява по безспорен и
категоричен начин, че именно хванатите и чистени от З. риби са именно тези
забранени и намерени в торбичката. От друга страна, счита, че посоченото в
НП изпълнително деяние не кореспондира с визираната за нарушена
материална норма - в АУАН и НП е визирано като изпълнително деяние „при
проверка на личен багаж е „открит“, както и „установен“ и измерен улов на 3
бр. риби“. Видно от материалната норма на чл.32 ал.1 от ЗРА,
изпълнителното деяние се осъществява чрез действието „във водните обекти
по чл.З ал.1 и ал.2 се забранява улова на риба и др.водни организми“, т.е.
липсва канекситет между посоченото за извършено деяние и нормата, под
която е подведено, тъй като „открити“ и „установени“ не съвпада с „лови“.
Счита, че това представлява нарушение на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
досежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и доказателствата, които го потвърждават. Счита, че съгласно чл.6 от
ЗАНН - адм.нарушение е това деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с адм.
наказание, налагано по административен ред. Счита, че понятието „риболов“
включва четири изпълнителни деяния, визирани в § 1, т.26 от ДР ЗРА, като не
следва да бъдат налице кумулативно. В случая материално правната норма,
под която е подведена адм.наказателната отговорност на жалбоподателя е за
улов през размножителен период в забранен обект, като липсват събрани
данни именно за тези действия, вменени на жалбоподателя от наказващия
орган. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява по
категоричен начин жалбоподателят да е осъществявал такъв риболов. Счита,
че НП страда от пороци, допуснати в хода на адм. наказателното
производство, които не биха могли да бъдат санирани в съдебното
производство, и обосноваващи материално правна и процесуално правна
порочност, които го правят изцяло незаконосъобразно. Счита, че не са били
налице предпоставките на чл.53 от ЗАНН за издаване на обжалваното НП.
Като го е издал, адм.наказващият орган е нарушил закона, тъй като е наложил
адм. наказание на лице, на което не е установено по категоричен начин, че е
извършило адм.нарушение. Счита, че посочените по- горе нарушения на
2
процесуалните правила са съществени такива и са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо
нарушаване на правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от
възможността да разбере в извършването на какви точно нарушения е
обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно
защитата си. Съгласно константната съдебна практика, за да е описано
нарушението следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат
обстоятелства и факти, които описват извършеното нарушение с неговите
обективни и субективни признаци и участието на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице в неговото
извършване/конкретно действие, съответно бездействие от страна на
нарушителя/. В случая липсват минимални предпоставки за това. Счита, че не
са били налице предпоставките на чл.53 от ЗАНН за издаване на обжалваното
Наказателно постановление, наказателното постановление страда от пороци,
допуснати в хода на административно наказателното производство, които не
биха могли да бъдат санирани в съдебното производство, и обосноваващи
материално правна и процесуално правна порочност, които го правят
незакосъобразно. Алтернативно, ако съда не приеме тези нейни съображения
за отмяна на НП, моли да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на
издаденото НП, да обсъди всички основания за обжалване на атакуваното
наказателно постановление, дори и да не са наведени такива, включително и
да подложи на съдебен контрол преценката на административно наказващия
орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН /в този смисъл е ТР №
1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС/. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Правната
норма на чл. 28 от ЗАНН предвижда, че за "маловажни случаи" на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание. Правната норма на чл. 11 от ЗАНН урежда правната възможност
по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно
да се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В ЗАНН законодателят не е дал
3
легална дефиниция на понятието "маловажен случай", поради което следва
приложимите критерии при определяне на дадено административно
нарушение като "маловажен случай" да се изведат от чл. 93, т.9 от НК.
Според легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК,
маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод
по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява
маловажен случай, следва да се преценяват фактите на липса или
незначителност на вредните последици, характерът на вредните последици,
ако такива са настъпили от нарушението, както и всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. Маловажността на случая следователно е
поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от
наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват
от съда конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства при
всеки случай на административно нарушение. "Маловажен случай" ще е
налице само, ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя
по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от съответния вид. Счита, че в конкретния случай, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се
квалифицира като "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При
това положение също счита, че и наложеното наказание не съответства на
степента на обществената опасност на извършеното административно
нарушение, а е прекомерно тежко и би изиграло в случая по-скоро
отрицателно въздействие върху личността на нарушителя, вместо да
съдейства за осъществяване на целите на административното наказание,
предвидени в закона. Горното относно маловажността на деянието би
следвало да се приложи по отношение на нарушението, посочено в акта и
наказателното постановление, в случай, че се приеме, че то е извършено от
обективна и субективна страна. Това е така, тъй като дори в случая да има
нарушение от страна на жалбоподателя на правно защитени обществени
4
отношения, то тяхното засягане е незначително и не може да обуслови
налагането на тежките санкции, определени с обжалваното НП. Предвид
всичко гореизложено, моли съда да отмени Наказателно постановление № 21-
015/25.08.2020г. на Началник отдел „Рибарство и контрол - Южна България“
гр.Пл. като необосновано и незаконосъобразно. Претендира да й бъдат
присъдени и направените разноски за адвокатски хонорар, съгласно
приложения договор за правна помощ.
В с. з. за въззиваемия Ю.К. П. оспорва жалбата като
неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като
неоснователна жалбата на Х. К. З. и да потвърди обжалваното с нея НП,
предвид следните съществени и правни доводи: На първо място, и АУАН и
издаденото НП видно от приложените по преписката заповеди са съставени
от компетентни лица в рамките на предоставените им правомощия. АУАН и
НП съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и при
съставянето им не са допуснати грешки, които да обосноват отмяна на
издаденото НП. На следващо място, счита, че е спазен давностния срок
за издаването на НП. От писмените и от гласните доказателства по делото
безспорно се установява, че на датата 03.05.2020 г. служителите на ИАРА
предприемат проверка във връзка с подадени сигнали за извършване на
риболов през периода на размножаване на рибата на язовир „В.“. В хода на
предприетата проверка, контролните органи установяват три лица, едно от
които е жалбоподателя по настоящото производство Х. З., да извършват
риболов през период на действаща забрана. Жалбоподателят е уловил и
задържал в торба три броя риба от вида платика, същата попада под забрана,
тъй като е в период на размножаване. В ЗРА изисква и вменява като
задължение на любителите риболовци в случай на приулов на забранена за
риболов риба същата да бъде връщана незабавно във водата независимо от
състоянието й. Счита, че в конкретният случай намерената от жалбоподателя
риба не само, че е задържана умишлено, но същата е изчистена и изкормена.
Предприета е проверка на място и е съставен, както констативен протокол,
така и АУАН за извършено нарушение по чл.32 ал.1 от ЗРА. Правилно
актосъставителя е подвел жалбоподателя под отговорност за нарушение на
чл.32 ал.1 от ЗРА и в този случай правилно е отразена правната
квалификация на деянието на нарушителя. Рибата е измерена в присъствието
5
на жалбоподателя и на същия му е съставен АУАН, който същия е подписал
без възражение. По делото не се доказва да има постъпили такива в
законоустановения три - дневен срок по чл. 44 от ЗАНН. Нещо повече, в
конкретния случай по делото е приложен билет за любителски риболов на
жалбоподателя, издаден три дни преди констатираното нарушение. Всеки
билет за любителски риболов се издава след попълване на писмена
декларация по чл. 22 ал.2 от ЗРА, с която всеки любител – риболовец
декларира, че е запознат с разпоредбите на ЗРА, приложим за
любителския риболов. В случаят по делото е приложена и писмена
декларация, подписана собственоръчно от жалбоподателят. Самия факт, че
същия притежава риболовен билет говори за умисъл при извършване на
нарушението, тъй като всеки любител- риболовец упражнявайки своето
хоби е длъжен да се запознае с разпоредбите за упражняване му, в случая
със сроковете на забрана. Твърди, че Заповед № РД 09-350/15.04.2020 г.
установяваща сроковете на забрана за календарната 2020 г. е ежегодна,
същата е публикувана както на интернет страницата на ИАРА, на
Министерство на земеделието, така е и поставена на видно място във всеки
офис на ИАРА за да могат любителите- риболовци да се запознаят със
съдържанието й. Уловът и задържането макар и на три броя риби от вида
платика, прави нарушението по чл.32 ал.1 от ЗРА съставомерно. Споделя и
решението на адм. наказващия орган с НП да наложи на жалбоподателя
минималния предвиден в закона размер на глоба от 1500 лева, предвид
липсата на констатирани предходни нарушения на жалбоподателя. И трите
лица, установени да извършват риболов на този ден – 03.05.2020 г. са
санкционирани, както единодушно в показанията си заявяват разпитаните
свидетели. Високия минимален праг на глобата за нарушение по чл. 32 ал.1
от ЗРА, говори сам по себе си за високата обществена опасност на
нарушението по чл.32 ал.1, тъй като по този начин се посяга върху рибния
ресурс и естествено по възпроизводство на рибите. Нарушението е
извършено в период на забрана, в който рибата е най- уязвима. В този
случай не споделя и доводи за маловажност на нарушението. Проверката е
извършена по сигнал, не е била в конкретния случай рутинна. В тази връзка
моли съда да постанови решение, предвид изложеното, с което да остави в
сила обжалваното НП и да отхвърли като неоснователна жалбата на Х. К.
З.. Същата е бланкетна и в нея не се съдържат никакви доводи в защита на
6
жалбоподателя, нито се сочат доказателства в тази насока. Моли в случай,
че съдът потвърди обжалваното НП да му присъди разноски под формата
на юрисконсултско възнаграждение.
РП- Смолян, ТО- Девин ред. призована не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59,
ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 01.09.2020 г., а жалбата е подадена на
03.09.2020г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е
неоснователна, а атакуваното наказателно постановление следва на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде потвърдено по следните
съображения:
На 03.05.2020 г. свидетелите П. Дж. – главен инспектор в отдел
„Рибарство и контрол- Южна България“, Н. Б. – главен специалист в отдел
„Рибарство и контрол - Южна България” към ИАРА и в присъствието на М.
Арн. - младши автоконтрольор в РУ- Девин извършили проверка на язовир
„В.“, тъй като получили няколко сигнала от граждани, че се извършва
незаконен риболов по време на забрана в района на с. М., под блоковете. На
03.05.2020 г. сутринта свидетелите Дж. и Б. организирали проверка и
около 05.30 часа били на язовир „В.“. Видели, че трима лица слизат към
язовира, по черен път под блоковете, на опашката на язовира. Свид. Дж.
видял, че слиза лицето Х. З., там имало още две лица К. и М.. Свид. Б.
останал на главния път Д.- Кр., да изчака сигнал от свид. Дж. кога да слезнат
и да изчака служителите на РУ- Девин, а свид. Дж. се преместил за да бъде
по- наблизо и да наблюдава по от близо ситуацията, какъв точно риболов
извършват и около 100 метра скрит на брега, наблюдавал с бинокъл от 7 до
8 часа как извършват риболов с въдици. Трите лица си говорили помежду си
и извършвали риболов. Жалбоподателят З. около 15 минути стоял на брега на
реката и чистил риби с нож, които ги поставил в червена найлонова чанта,
след това се преместил на същия бряг, където бил и свид. Дж.. К. питал Х. З.
7
и М., дали при тях има шарани, тъй като при него има само платики. Около 8
часа някой звъннал по телефона на К., свид. Дж. ясно чул разговора, който
провел и го предупредили по телефана, че полицията са там, да бягат. Свид.
Дж. се обадил на свид. Б. и на колегите от РУ- Девин да слезнат по черния
път, по който и лицата са били слезнали. Свид. Б. със служителите на РУ-
Девин слезнали по черния път и им препречили пътя, за да не избягат.
Проверили лицето К., след това свидетелите Б. и Дж. се оправили по
пътека, където били Х. З. и М., с по една въдица в ръка, на която били
монтирали изкуствена примамка „воблер“. Попитали ги какъв риболов
извършват, те казали, че ловят щука. Свид. Б. обиколил района и на около
10 метра от тях намерил чанта с три риби- платика, почистени от
вътрешности и от люспи, които са измерени в тяхно присъствие и иззети.
Свидетелите попитали чия е рибата, З. признал, че рибата е негова. На
главния път, в присъствието на З., полицаите от РУ – Девин със служебна
везна претеглили трите риби, които били три килограма.
За извършената проверка е изготвен Констативен протокол №
21-195/03.05.2020г. от свид. П. Дж. в присъствието на Н. Б. и В. С.- служител
в РУ- Девин, в който протокол са описани констатациите от проверката.
За констатираното нарушение на место свид. П. Дж. в присъствие на
свидетелите Н. Б. и М. Арн. съставил на жалбоподателя Акт № В
0018278/03.05.2020г., който жалбоподателя подписал без възражения и
получил екземпляр от акта. С АУАН са иззети рибата, 1 брой въдица и 1 брой
макара.
С Наказателно постановление № 21-015/25.08.2020г. Цв. Ив. Б. на
длъжност началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България” – гр. Пл.
към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури /ИАРА/, със седалище: гр. Б., оправомощен да
издава наказателни постановления съгласно Заповед № РД 09-25 от
21.01.2014г., изменена със Заповед № РД 09-1177 от 20.12.2019г. на
министъра на земеделието, храните и горите, при спазване изискванията на
чл. 53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение № В 0018278/03.05.2020г., съставен от П. И. Д. –
главен инспектор в отдел „РК- Южна България”- См. е наложил за това, че
8
на 03.05.2020г. в 08.20 часа на яз. „В.“ /рибностопански обект по чл.З. ал.1,
т.2 oт ЗРА, с надморска височина над 500м, за който е в сила забрана за улов
на пролетно- лятно размножаващи се видове риби от 01.05.2020 до
15.06.2020г. съгласно приложение 1, б “г“ към чл. 32 ал.1 от ЗРА и заповед №
РД 09-350/15.04.2020г. на МЗХГ/ в района на влива на река „В.“, под
блоковете на с. М., землището на с. М., общ. Д., лицето Х. К. З., притежаващ
билет за любителски риболов № Ш 2044331 е извършил любителски риболов
с един брой въдица с монтирана на линията изкуствена примамка „воблер“,
като при проверка на личния му багаж в червена чанта е установен и измерен
с контролна везна задържан улов от 3 /три/ броя пролетно-лятно
размножаващи се риби от вида „платика“, изчистени от вътрешности и
люспи, с общо тегло от три килограма. Приложен е КП № 21-195/03.05.2020г.
по описа на ИАРА См.. С тези си действия г-н 3. е осъществил състав на
административно нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, като е уловил в периода
на тяхното размножаване шаранови риби в изкуствен воден обект по чл.З,
ал.1, т.2 по време на забрана. Предвид изложеното, на основание чл. 91, ал. 4
от ЗРА и правомощията възложени му със Заповед № РД 09 -25/21.01.2014 г.,
издадена от министъра на земеделието и храните, вземайки предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване, смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, имотното състояние на дееца,
както и след извършена преценка, че извършените адм.нарушения не
представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради
несъответствие на адм.нарушения с въздигнатите основни принцини по чл. 1,
ал. 2 от ЗРА, включително с правилата за „отговорен риболов“ му е наложил
глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.70, ал.1 от ЗPA, за извършено
административно нарушение на чл.32, aл. 1 от ЗРА. На основание чл. 90, ал. 1
от Закона за рибарството и аквакултурите са отнети в полза на държавата,
поради извършено административно нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, за
извършването на което е наложено административно наказание съответно по
чл.70, ал. 1 от ЗРА, следното: 3 (три) броя риби от вида „платика“ с общо
тегло от 3 кг. – унищожени; един брой въдица с дължина 2,4м - модел
ALBASTAR; един брой макара - модел FL - черна на цвят. На основание чл.
90 ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите е постановено
жалбоподателят да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните
ресурси в размер на 15 лева, което е изчислено за З кг. риба от вида
9
„платика“ по 5 лв. за кг., съгласно т. 31 от Приложението към чл. 1, във
връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на
рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет
по посочената банкова сметка на ИАРА.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П. Дж.,
Н. Б. и М. Арн..
При така установното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.91 ал.1 от ЗРА нарушенията по ЗРА се
установяват с актове, съставени от съответните длъжностни лица, определени
със заповед на министъра на земеделието и храните, а Наказателните
постановления за нарушения по този закон се издават от министъра на
земеделието и храните или определени от него длъжностни лица. В
конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентно лице – Цв. Ив. Б. - началник отдел „Рибарство и контрол- Южна
България” гр. Пл. и е наказващ орган на основание чл.91 ал.4 от ЗРА съгласно
Заповед № РД 09-25 от 21.01.2014г., изменена със Заповед № РД 09-1177 от
20.12.2019г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Както в акта, така и в наказателното постановление на
жалбоподателя З. му е вменено нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА за
извършването на което на основание чл.70, ал. 1 от ЗРА, наказващия орган
му е наложил глоба в размер на 1500 лева. Съгласно чл. 32, ал.1 от ЗРА във
водните обекти по чл.3, ал.1, т.1 и 2 се забранява уловът на риба и други
водни организми през периода на тяхното размножаване съгласно
приложение № 1. В следващите алинеи на нормата на чл. 32 от ЗРА са
предвидени възможностите със заповед на министъра на земеделието и
храните да се извършват промени в сроковете по приложението, както и
обектите, за които тази забрана да не важи. Именно такава е цитираната в
наказателното постановление Заповед № РД-09-350/15.04.2020 г. /приложена
на л.30-37 от делото/ на министъра на земеделието, храните и горите. От
10
съдържанието на заповедта раздел I, т.4 е видно, че е забранен уловът на
пролетно-лятно размножаващи се риби в рибностопански обекти в
зависимост от надморската височина, както следва: в рибностопански обекти,
намиращи се до 500 м. надморска височина от 15.04.2020 г. до 31.05.2020 г. и
в рибностопански обекти, намиращи се от 500 м. до 1500 м. надморска
височина от 01.05.2020 г. до 15.06.2020 г. В тази заповед изрично са
упоменати водните обекти на територията на всяка от областите, в т. ч. и См.,
в които е разрешен любителски риболов през визираните периоди на забрана
и река „В.“ не попада сред тях. На интернет страницата на ИАРА е
публикувана Заповед № РД-09-69/21.02.2019 г. на министъра на земеделието,
храните за забрана извършването на риболов за 2019г., 2020г. и 2021 година в
рибностопанските обекти по чл.3, ал.1, т.1 и т.2 от ЗРА или в зони от тях,
относима и за територията на област См., в чиито териториални граници е и
община Д., рибностопанските обекти, включващ р. В. – от язовирната стена
на яз. „Ц. к.“ до ВЕЦ „Ц. к.“ над с. М., както и е публикуван списък с
рибностопанските обекти от 500 до 1 500 м надморска височина за които има
забрана от 1 май до 15 юни 2013 г. (за пролетно-лятно размножаващи се
шаранови, сомови и други топлолюбиви риби), в който са посочени
надморските височини на рибностопанските обекти, в т.ч. за област См. -
язовир В.. Относно периода на забрана за 2020 г. не се констатира различие
между Приложение № 1 към ЗРА и издадената заповед № РД-09-
350/15.04.2020 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
Посочените в наказателното постановление язовир "В.“- река „В.“,
под блоковете на с. М., землището на с. М., общ. Д., област См., е с надморска
височина над 500 м., т. е. е измежду обектите, по отношение на които е
установена забрана за извършване на риболов на пролетно-лятно
размножаващи се риби за период, определен със заповед № РД-09-
350/15.04.2020 г., като забраната обхваща периода от 15.04.2020 г. до
31.05.2020 г., който изцяло се припокрива с периода, обхванат от Приложение
№ 1 към ЗРА. Съгласно § 1, т.26 от ДР на ЗРА, риболовът представлява
поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и
други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и
превозване. Съгласно § 1, т.27 от ДР на ЗРА, любителският риболов е
дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми,
11
извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен
характер, организиран по определени за това правила. От посочените
разпоредби може да се направи извода, че жалбоподателят е осъществявал
любителски риболов чрез един брой въдица с монтирана на линията
изкуствена примамка „воблер“, във водите на река „В.“. Изпълнителното
деяние, видно от съдържанието на санкционната разпоредба на чл. 70, ал.1 от
ЗРА, се изразява в дейност "лов на риба". Безспорно е установено от
събраните писмени и гласни доказателства по делото, че жалбоподателят е
извършвал любителски риболов в река "В." на дата 03.05.2020г., т. е. в
период на забрана за улов на пролетно-лятно размножаващи се риби за този
рибностопански обект. Деянието е правилно квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 32, ал.1 от ЗРА и
законосъобразно за извършването му е ангажирана административно
наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 70, ал.1 от
ЗРА. Нормата на чл. 70, ал.1 от ЗРА, предвижда глоба минимум от 1500 лв.
до 3000 лева. Посоченото определя и заключението на съда, че наложеното с
НП наказание спрямо жалбоподателя е правилно определено съобразно
посочения в закона минимален размер, и в пълно съответствие със
санкционната норма, поради което следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл. 90, ал. 1 ЗРА, в случаите по чл. 70 ЗРА рибата и
другите водни организми, както и уредите, средствата и приспособленията, с
които те са придобити, се отнемат в полза на държавата. Съгласно чл. 90, ал.
2 ЗРА при установяване на нанесена вреда върху рибните ресурси се дължи
обезщетение съгласно наредбата по § 4. Ето защо НП следва да бъде
потвърдено като правилно и в тази част, в която на основание чл. 90, ал. 1
ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата уловената риба три броя от
вида „платика“ с общо тегло от 3 кг. – унищожени; един брой въдица с
дължина 2,4м - модел ALBASTAR; един брой макара - модел FL - черна на
цвят; както и на основание чл. 90 ал.2 от ЗРА е постановено жалбоподателят
да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните ресурси в размер на
15 лева, което е изчислено за З кг. риба от вида „платика“ по 5 лв. за кг.,
съгласно т. 31 от Приложението към чл. 1, във връзка с чл. 2 от Наредба за
размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, в сила от
07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет по посочената банкова
12
сметка на ИАРА.
Съдът намира, че случаят не се явява маловажен и е неприложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни
случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят
същността и целите на административнонаказателното производство, уредено
в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Законът за административните нарушения и наказания не съдържа
дефиниция за "маловажен случай", поради което и предвид разпоредбата на
чл. 11 от закона, последната следва да бъде извлечена от НК. Съгласно чл. 93,
т. 9 от НК критериите за определяне на едно деяние като "маловажен случай"
са липсата или незначителността на вредоносните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представляват по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид. Административнонаказващият орган е счел, че не е налице
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради несъответствие на
извършеното административно нарушение с въздигнатите основни принципи
по чл. 1 ал.2 от ЗРА, включително с правилата за „отговорен риболов“, който
извод изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Извършеното от
жалбоподателя деяние, макар и формално да осъществява признаците на
предвиденото в закона административно нарушение, не се явява
малозначително.
Всичко гореизложено обосновава извода, че ще следва на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно.
С оглед констатираната неоснователност на жалбата, на ответната
страна се дължи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от
29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на
13
наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз
основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
изложеното жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати в полза на
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури - гр. Б. разноски по делото
в размер на 120 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-
015/25.08.2020г., издадено от Цв. Ив. Б. на длъжност Началник отдел
„Рибарство и контрол- Южна България” – гр. Пл. към Главна дирекция
„Рибарство и контрол” при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури /ИАРА/, със седалище: гр. Б., с което на Х. К. З., с ЕГН
********** от с. М., община Д., обл. См. на основание чл.70, ал.1 от ЗPA, за
извършено административно нарушение на чл.32, aл. 1 от ЗРА му е наложил
наказание - глоба в размер на 1500 лева. На основание чл. 90, ал. 1 от
Закона за рибарството и аквакултурите са отнети в полза на държавата,
поради извършено административно нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА, за
извършването на което е наложено административно наказание съответно по
чл.70, ал. 1 от ЗРА, следното: 3 (три) броя риби от вида „платика“ с общо
тегло от 3 кг. – унищожени; един брой въдица с дължина 2,4м - модел
ALBASTAR; един брой макара - модел FL - черна на цвят. На основание чл.
90 ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите е постановено
жалбоподателят да заплати обезщетение за причинени вреди на рибните
ресурси в размер на 15 лева, което е изчислено за З кг. риба от вида
„платика“ по 5 лв. за кг., съгласно т. 31 от Приложението към чл. 1, във
връзка с чл. 2 от Наредба за размера на обезщетенията за причинени вреди на
рибните ресурси, в сила от 07.12.2001 г., в полза на републиканския бюджет
по посочената банкова сметка на ИАРА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Х. К. З. с ЕГН ********** от с. М., община Д., обл. См.
14
ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И
АКВАКУЛТУРИ - гр. Б., ул. Кн. Ал. Б. № 1, сумата от 120.00 лева /сто и
двадесет лева/ - разноски, представляващи възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14-дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
15