РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502602 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Община- гр.****
против решение № 261993/15.07.2021г. по гр.д.№ 13637/2019г. на ПдРС, Х гр.с., с което по
отношение на общината е признато за установено, че въззивамият С. С. М. е титуляр, на
основание наследствено правоприемство и давност, на право на строеж по чл. 63, ал. 1 ЗС за
жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., на един етаж, върху поземлен имот с
идентификатор *****.534.489, находящ се в гр. *****. Във въззивната жалба се сочи, че
обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Със свое
определение от 09.09.2020г. и от 29.09.2020г. първоинстанционният съд бил разпределил
доказателствената тежест, като е указал на въззиваемия, в качеството му на ищец в
първоинстанцинното производство, че следва докаже твърдението си, че е упражнявал
владение през период от 10 години върху построена в общинско дворно място сграда, като
по този начин е осъществил владение на правото на строеж, а също така да докаже, че
учреденото през 1957г. право на строеж е осъществено, както и момента на изграждане на
сградата. Никое от тези обстоятелства не е било доказано по делото. Единственият свидетел,
който е посочил година на построяване на сградата, а именно сестрата на въззиваемия, била
заинтересована от изхода на делото, още повече, че живеела в имота. От никое от другите
доказателства не се установявали горните обстоятелства. Липсвали доказателства за
осъществено законно строителство в имота. Иска се отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете.
От въззиваемия С. С. М. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа се, че
твърденията в исковата молба са доказани изцяло и исковата претенция е основателна.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
1
В исковата молба по гр.д.№ 13637/2019г. на ПдРС, Х гр.с. се твърди, че С. М. е един
от наследниците на баща си С. М. М., който през 1956г. бил кандидатствал за оземляване
като *****. С решение от 24.09.1956г. на ИК на Селски народен съвет- с.***** му било
отстъпено право на строеж върху имот с настоящ идетификатор *****.534.489, находящ се в
гр.*****. След учредяване на правото на строеж бащата на ищеца построил едноетажна
жилищна сграда, стопански постройки и оградил имота, като живял в него със семейството
си до своята смърт през 1996г.. След това С. М. започнал да ползва и владее имота. По
повод подготовката на документи за снабдяване с констативен нотариален акт той
установил, че имотът е актуван като общинска собственост. След това, през 2017г. била
издадена заповед за премахване на жилищната сграда, макар тя да била законно построена.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на Община- гр.****, че ищецът-
въззиваем в настоящето производство, е придобил по наследство и давностно владение,
упражнявано след смъртта баща му на 10.10.1996г., на правото на строеж за сграда с площ
от 74 кв.м., учредено върху описаното дворно място.
С определение в закрито заседание на 08.12.2021г. по настоящето дело исковата
молба по гр.д.№ 13637/2019г. на ПдРС, Х гр.с. е оставена без движение, като са дадени
указания на ищеца С. М. да уточни следните обстоятелства: коя от трите сгради по плана от
1973г.- сградата с квадратна форма в южната част на имота, сградата с неправилна
приблизително правоъгълна форма в средната част на имота по източната му граница или
сградата в северната му част по северната и отчасти по западната му граница, е тази,
изградена въз основа на учреденото през 1957г. право на строеж; коя от трите горепосочени
сгради е тази, за която е издадена заповед за премахването й, премахната ли е, кога, изцяло
или отчасти и каква конкретна част от нея; какво твърди да е владял С. М.- правото на
собственост върху идеалните части на останалите наследници на баща си върху построената
през 1960г. сграда или върху друга сграда и/или правото на строеж / правото на
възстановяване/ за премахната като незаконно строителство сграда, като посочи съответните
периоди на владението върху сграда и/или върху право на строеж. С молба от 20.12.2021г.
той уточни, че претендира да е титуляр на правото на строеж за сградата с неправилна
приблизително правоъгълна форма в средната част на имота по източната му граница, което
придобил по наследство от баща си и по давностно владение, упражнено по отношение на
наследствените идеални части на останалите наследници. Към датата на подаване на
молбата тази сграда била съборена изцяло, почти до основи.
В подадения от Община- гр.**** отговор на исковата молба се поддържа, че на
бащата на С. М. било отстъпено право на строеж върху държавно дворно място за
построяване на жилищна сграда, съобразно одобрен квартално- застроителен план. В
дворното място обаче било осъществено незаконно строителство, като през 2012г. от
Началника на РДНСК- ЮЦР били издадени три заповеди за премахването на едноетажна
жилищна сграда и едноетажна постройка в УПИ ХІІ- 488, 489, кв.25 по плана на кв.“*****“,
както и на масивна ограда, изградена по уличната регулация на същия УПИ. Тези заповеди
били приведени в изпълнение и към 12.09.2016г. двете сгради и оградата били съборени.
Впоследствие през месец октимври 2017г. било констатирано, че в имота е извършено ново
незаконно строителство на масивна сграда от тухлена зидария. И тя била премахната през
месец септември 2018г. в изпълнение на заповед от месец ноември 2017г..Оспорва се
правота на строеж да е придобито по давност. Освен това твърди, че поради неупражняване
в период от пет години, след учредяването, правото на строеж било погасено.
По първоинстанционното дело е прието заверено копие от протокол №
18/24.09.1956г. на ИК на СНС- с.*****, видно от който на С. М. М. е отстъпено право на
строеж върху парцел ХХ, кв.27 по плана на с.*****, с площ от 635 кв.м.. Същият, видно от
приетото удостоверение за наследници, е починал на 10.01.1996г. и е оставил за свои
наследници четири дъщери и трима сина, между които и въззиваемия. Въз основа на
решението на ИК на СНС- с.***** е подписан договор от 27.03.1957г., по силата на който
СНС предава на С. М. правото на строеж върху „държавно урегулирано место от 635 кв.м.,
съставляващо парцел ХХ в кв.27 по плана на с.*****, находящ се в с.*****, за постройка на
2
жилищна сграда, съобразно одобрен план“. На 01.11.1960г. в ГНС- гр.**** е входирано
заявление от бащата на въззиваемия, с което е представен „проект за жилищна сграда в
парцел ХХ 133, кв.27а с.*****“. Към заявлението е приложено извлечение от КРП, на което
е защрихована реална част от парцел ХХ- 133, кв.27а, с приблизително квадратна форма, в
която реална част е следвало да бъде построена жилищната сграда, за която е учредено
правото на строеж. На извлечението са отразени отстоянията на петното за строеж спрямо
западната и южната регулационни граници на бившия парцел ХХ- съответно 3 метра и 5
метра.
По първоинстанционното дело са приети също така архитектурен проект за жилищна
сграда на С. М. М., съгласуван на 12.11.1960г.; скица- виза за строеж на жилищна сграда в
парцел ХХ- 133, на която е отразено горепосоченото строително петно; планово задание за
изграждане на двуетажна сграда, със застроена площ от 75 кв.м. до 80 кв.м.; акт за държавна
собственост № 16/20.06.1983г. и акт за частна общинска собственост № *****г., в който е
отразено учреденото в полза на М. право на строеж. В акта за общинска собственост е
отразено също така, че на действащата кадастралната карта в имота са заснети сгради с
идентификатори *****.534.489.1 и *****.534.489.2, първата от които, видно от скицата на
л.80 по делото на ПдРС, е тази, за която, след обездвижване на исковата молба, е уточнено,
че се претендира процесното право на строеж / сградата с неправилна приблизително
правоъгълна форма в средната част на имота по източната му граница/. При съпоставка
между тази скица и коментираните по- горе извлечение от КРП и скица- виза и без да са
необходими специални знания, е видно, че нито сграда с идентификатор *****.534.489.1,
нито тази с идентификатор *****.534.489.2 съвпадат по местоположение и форма с
отреденото петно за строеж на сградата, за която през 1957г. е учредено право на строеж.
Видно от наличното на л.155 по пръвоинстанционното дело заверено копие от
емлячния регистър по партида на С. М. М. / С. Н. С./, от същия декларирана единствено
лятна кухня в парцел ХХ- 133, в имот с административен адрес: ул.“*****, със застроена
площ на лятната кухня от 34 кв.м. и година на построяване- 1968г.. В производството по
това дело са разпитани свидетелките М. Б. / без родство/ и П. М. / сестра на въззиваемия/. По
настоящето дело допълнително е разпитана и свидетелката Д. К. / съпруга на вуйчото на
въззиваемия/. В показанията си свидетелката Б. сочи, че живее в кв.“*****“ / бивше село
*****/ от 1969г.. Тя познава въззиваемия и родителите му. С. М. живеел в къща, построена
от баща му. Навремето там живеели и сестрите му, но впоследствие, включително и след
смъртта на баща му, в къщата останал само въззиваемият. Къщата била с две стаи и
коридорче. През последните години два пъти му събаряли къщата. Свидетелката М. сочи, че
семейството им се нанесло в село ***** през 1960г.. Баща им построил къщата през 1961г..
Родителите им казали, че оставят къщата на най- малкия си син- С. М., защото той се
грижел за тях. Останалите шест деца се изнесли от къщата. Свидетелката К. се омъжила за
брат на майката на въззиваемия през 1958г., а през 1960г. родителите му започнали да
строят. Бащата на С. М. построил къщичка и през есента на 1960г. семейството им се
нанесло в нея. Къщата се намирала на адрес: ул.“***** и попадала в средата на двора.
По настоящето дело е прието заключение по СГЕ, изготвено от в.л. инж.Б. Й., от
което се установява, че към 1957г., когато е сключен договорът за учредяване на право на
строеж, е бил в сила КРП от 1945г., на кадастралната основа на който не е отразена сграда в
бивш парцел ХХ- 133, кв.27а по плана на село *****. На кадастралната основа на
последващия КРП от 1973г. в бивш имот пл.№ 489 по този план, идентичен с бивш парцел
ХХ и включен в парцел ХІІ- 488, 489, са отразени две полумасивни жилищни сгради-
едната, долепена до северната дворищно- регулационна граница, с площ от 40 кв.м., а
другата по средата на имота, долепена до източната дворищно- регулационна граница с
бивши парцели Х- 504 и ХІ- 505 по КРП от 1973г., с площ първоначално от 47 кв.м., а
впоследствие- 77 кв.м. / 74 кв.м. по скиците- извлечение от действащата кадастрална карта/.
Съгласно изрично заявеното от въззиваемия уточнение на исковата молба, предмет на
процесното право на строеж е изграждането на сграда, съответстваща на тази, разположена
на източната граница на имота. На същия план от 1973г. в бивш имот пл.№ 489 е отразен
3
строеж / фигура с приблизително квадратна форма и сигнатура „стр.“/, съвпадащ по
местоположение със строителното петно по извлечението от КРП и скицата- виза по
първоинстанционното дело. На одобрената през 2009г. кадастрална карта на гр.***** в ПИ
№ *****.534.489, идентичен с бивш имот пл.№ 489 по плана от 1973г. и бивш парцел ХХ по
плана от 1945г. са нанесени само двете сгради, долепени до северната и източната граници
на имота, като впоследствие в резултат от премахването им те са заличени.
В обобщение на горното съдът намира, че сградата, на източната граница на ПИ №
*****.534.489, за възстановяването на която се претендира процесното право на строеж, не е
сградата, за която е учредено право на строеж през 1957г., като липсва дори частично
съвпадение между двете по местоположение в имота. Такова едно право на строеж- за
сграда на имотната и дворищно- регулационна граница, не може да съществува и да бъде
придобито по давност, тъй като противоречи както на императивните изисквания на чл.7 на
действалите през периода от 1959г. до 1977г. Строителни правила и норми за изграждане на
населените места, издадени от Председателя на Комитета по строителство и архитектура,
така и на тези по чл.31 от ЗУТ. В тази връзка следва да се посочи, че както от скицата- виза,
така и от извлеченията от КРП от 1945г. и от 1973г. е видно, че в бивш парцел ХХ, а и в
целия квартал, в който попада дворното място, е било предвидено свободно застрояване, при
което е абсолютно недопустимо разполагането на жилищна сграда на вътрешна граница на
имота с друг съседен имот. Ето защо, претенцията на въззиваемия да е титуляр на основание
наследство и давностно владение на право на строеж за сграда, идентична с премахнатата
като незаконна сграда с идентификатор *****.534.489.1, се явява неоснователна. Съответно-
обжалваното решение ще следва да бъде отменено, включително и в частта относно
разноските, като установителният иск бъде отхвърлен. Съобразно с решението по делото и
на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на Община- гр.**** ще следва да бъде присъдено
юрк.възнаграждение в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло, включително и в частта относно разноските, решение №
261993/15.07.2021г. по гр.д.№ 13637/2019г. на ПдРС, Х гр.с., с което по отношение на
Община- гр.**** е признато за установено, че въззивамият С. С. М. от гр.****, ул.“*****,
ЕГН: ********** е титуляр, на основание наследствено правоприемство и давност, на право
на строеж по чл. 63, ал. 1 от ЗС за жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., на един
етаж, върху поземлен имот с идентификатор *****.534.489, находящ се в гр. ****,
ул.“*****, която сграда е идентична с премахнатата като незаконна сграда с идентификатор
*****.534.489.1 по КККР на гр.****, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. М. от гр.****, ул.“*****, ЕГН: ********** иск
против Община- гр.**** за това да бъде признато за установено, че той е титуляр, на
основание наследствено правоприемство и давност, на право на строеж по чл. 63, ал. 1 от ЗС
за жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., на един етаж, върху поземлен имот с
идентификатор *****.534.489, находящ се в гр. ****, ул.“*****, която сграда е идентична с
премахнатата като незаконна сграда с идентификатор *****.534.489.1 по КККР на гр.****.
ОСЪЖДА С. С. М. от гр.****, ул.“*****, ЕГН: ********** да заплати на Община-
гр.**** сумата от 100 лева- юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5