№ 63
гр. Враца, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200789 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. А. И. от гр.Криводол против НП№22-0967-
001509/09.08.2022 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, сектор „ПП”-
Враца, само в частта, с която за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП
на жалбоподателката е наложено административно наказание на основание
чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП-глоба от 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление на
МПС за срок от 12 месеца. В жалбата изрично е посочено, че не се оспорват
фактите относно управлението на МПС и начина на извършване на
първоначалната полицейска проверка с техническо средство, отчело
положителен резултат за употреба на алкохол. Твърдят се последващо
допуснати съществени нарушения на Наредба №1/19.07.17 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол..., при последващото явяване на
жалбоподателката в съответното лечебно заведение за даване на кръвна проба
от обслужващия медицински персонал. На тази база се обосновава и искане
за отмяна на НП.
В с.з. и представена допълнителна писмена защита, жалбата се
поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката, с идентични
1
аргументи и искания.
Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и
становище по жалбата. В придружителното писмо към преписката се иска
единствено потвърждаване на НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно
легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
На 09.07.22 г. около 00.45 ч., в гр.Криводол, ул.“П.Пенев“ до №27,
полицейските служители-св.Д.Д. и св.А.Й. спрели за проверка л.а.”Фиат
Мареа 1.9 ЖТД” с рег.№*****, управляван от жалбоподателката И.. Същата е
изпробвана с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, който отчел
наличие на алкохол от 1.04 промила. На място срещу жалбоподателката е
съставен АУАН№714974/09.07.22 г. за извършено административно
нарушение по чл.5, ал.3,т.1 ЗДвП, както и за второ нарушение по чл.100,
ал.1,т.1 ЗДвП, което в случая е извън предмета на съдебния контрол.
Едновременно с АУАН е издаден и талон за медицинско изследване
№095339/09.07.22 г. с дадени указания за явяване за в СпО към
МБАЛ“Хр.Ботев“ в срок до 120 мин. от връчване на талона за даване на
кръвна проба за мед.изследване.Всички съставени документи –талон за
медицинско изследване и АУАН са подписани лично от жалбоподателката,
без възражения.
При липса на последващо подадени такива в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН
против АУАН и при липса на данни за дадена кръвна проба, е последвало
издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.5,
ал.3,т.1 ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 ЗДвП, жалбоподателката е
санкционирана с глоба от 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление за срок
от 12 месеца.
Изложената до тук фактически положения, свързани с време, място и
начин на извършване на полицейската проверка и констатираното нарушение,
в т.ч. откъм съставени надлежно документи, връчване и подписване,
2
положителен резултат от пробата с техническото средство „Алкотест дрегер“,
неговата годност и изправност, принципно не са спорни между страните и се
установяват еднопосочно и безпротиворечиво от всички налични
доказателствени източници по делото- св.показания на полицейските
служители Д.Д. и А.Й. и останалите материали от приложената
административна преписка-талон за медицинско изследване, разпечатка от
техническото средство, протокол за техническа проверка на техническото
средство и др. Едновременно с това и както се посочи по-горе, в случая
жалбоподателката също не оспорва тези факти. Според изложените в жалбата
твърдения, единственият спорен факт е за това дали след извършената
полицейска проверка с техническо средство и в рамките на даденото с талона
за медицинско изследване време, жалбоподателката се е явила за даване на
кръвна проба в съответното лечебно заведение, но й е отказано медицинско
изследване в нарушение на Наредба №1//19.07.17 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол...
Относно този спорен факт, от страна на жалбоподателката са
ангажирани свидетелските показания на В.А. /нейн племенник/. Според
същите /обобщено/, след извършване на полицейската проверка с
техническото средство и отчетената от него положителна проба за алкохол и
в рамките на даденото с талона за медицинско изследване време,
жалбоподателката и той пристигнали в гр.Враца „в спешното“, с цел даване
на кръвна проба за алкохол.Междувременно обаче, собственото му
здравословно състояние рязко се влошило, наложило спешното му собствено
приемане и медицинско обслужване от наличния медицински персонал.След
това оказване на спешна медицинска помощ на самия него и на други лица, се
оказало, че времето за даване на кръвна проба от жалбоподателката е изтекло,
поради което „докторите, отказали да вземат кръв“.
При преценката си за достоверност на тези показания, съдът отчете на
първо място близката родствена връзка на свидетеля с жалбоподателката,
изначално индицираща на евентуална недостоверност и недобросъвестност.
На следващо място се отчете, че свидетелят не може да уточни в показанията
си, кое лечебно заведение са посетили той и жалбоподателката-ЦСМП-Враца
или СпО към МБАЛ“Хр.Ботев“-Враца, които са различни лечебни заведения.
На следващо място се отчете, че свидетелят твърди, че присъствайки още при
3
първоначалната полицейска проверка и извършената проба с техническо
средство на жалбоподателката, „...полицаите я караха да надува
неколкократно дрегера..., тъй като той не отчиташе“.В тази им част
показанията категорично се опровергават от данните от приложената
разпечатка от техническото средство, в която извън отчетената еднократно,
годна положителна проба за алкохол, не се съдържат данни за други
некачествено отчетени проби.Нещо повече, самата жалбоподателка не твърди
и не оспорва начина на първоначалната проверка с техническото средство и
отчетените от него стойности. На следващо място, съдът съпостави
наличните свидетелски показания на двамата полицейски служители-св.Д.Д.
и А.Й., които добросъвестно свидетелстват, че след издаване на АУАН и
талона за медицинско изследване, но в рамките на указаното в последния
време за явяване на жалбоподателката за кръвно изследване, са посетили СпО
към „МБАЛ“Хр.Ботев“, за да проверят дали тя се е явила и дала кръвна
проба. Там на място установили, че жалбоподателката макар и да присъства
лично, присъства по друг повод, без да се е регистрирала с цел явяване и
даване на кръвна проба. Относно този факт, първият свидетел е категоричен и
твърди, че „... на регистратурата ни заявиха, че същото лице не е идвало да
дава кръв.Ние видяхме жалбоподателката на място в центъра, но тя заяви, че е
по друг повод там, защото на нейн приятел му е лошо и са го докарали да го
преглеждат.“.Вторият свидетел А.Й. също е категоричен и свидетелства за
това, че „...тя беше там с още две лица, но служителите на лечебното
заведение казаха, че не се е регистрирала да дава кръв и не знаят защо е
там.Изчакахме да изтече времето, пак проверихме и установихме, че не беше
дала кръв.В рамките на времето, което й беше дадено, тя беше там, но не е
дала кръв, дори не се беше регистрирала, че желае да даде.“. В подкрепа на
въпросните показания на двамата полицейски служители са и данните от
изисканите служебно и приобщени от съда две справки-едновременно и от
ЦСМП-Враца и от СпО към МБАЛ“Хр.Ботев“-Враца, според които за
релевантния времеви период, няма регистрирани явявания на
жалбоподателката за даване на кръвна проба в амбулаторните журнали на
двете лечебни заведения.
На последно място, съдът отчете и действащата законодателна уредба по
Наредба №119.07.17 г., съгласно чийто чл.13-ти- „при явяване на лицето за
медицинско изследване в амбулаторния журнал на лечебното заведение се
4
вписват датата и часът на явяване, номерът и датат на издаване на талона за
медицинско изследване,... и др.“. По аргумент от чл.12, ал.3, вр.ал.4,
изр.последно от същата Наредба, отказ от медицинско изследване е възможен
само в хипотезата на невъзможност за лична идентификация на лицето, при
което този отказ изрично следва да се впише и отрази в последващо издаден
протокол за медицинско изследване, издаден от съответния медицински
специалист. При всички случаи този възможен отказ, обективиран в протокол
за медицинско изследване е възможен само при и след първоначално явяване
на лицето и надлежната му първоначална регистрация в амбулаторния
журнал на лечебното заведение. В Наредбата не е предвидена изрично
хипотеза на възможен отказ за медицинско изследване в случаите на
„закъсняло явяване“ спрямо посоченото в талона за медицинско изследване
време, което означава, че лечебното заведение няма право да откаже
медицинско изследване на това основание и следва да го извърши, стига
преди това обаче, лицето да се е явило и надлежно регистрирало в
амбулаторния журнал, заявявайки желание за това.
В обобщение на всичко гореизложено, съдът счете коментираните
показания на св.В.Й. за недостоверни, необективни и нелогични, поради
което и не ги кредитира.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът не констатира допуснати при съставяне на АУАН и НП
процесуални нарушения от категорията на съществените и представляващи
формално основание за отмяна на НП. АУАН и НП са съставени от
компетентни органи, в сроковете по чл.34 ЗАНН и съдържат всички
задължителни реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 ЗАНН. В случая съществени
процесуални нарушения не се сочат и твърдят и от страна от самата
жалбоподателка.
От материално-правна страна, процесното НП в обжалваната му част
също се явява правилно и обосновано.По делото безспорно се установи, че на
инкриминираните време и място, жалбоподателката е управлявала МПС след
употреба на алкохол, установена по надлежния ред с първоналано изследване
с оторизирано техническо средство и с доказана съставомерна стойност от
1.04 промила. Същевременно и съобразно гореизложения доказателствен
5
анализ, по делото не се доказаха твърденията и доводите на жалбоподателката
за допуснати нарушения на Наредба №1/19.07.17 г., свързани с неправомерен
отказ на оторизираните медицински лица за извършване на медицинско
изследване чрез вземане на кръвна проба. При това положение остават
меродавни показанията на техническото средство, чиято стойност остава в
рамките на посочената в НП квалификация на нарушението по чл.174, ал.1,т.2
ЗДвП и предвидените за него санкции, поради което и като краен резултат,
обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
При горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП№ 22-0967-001509/09.08.2022 г. на Началник група
към ОДМВР-Враца, сектор „ПП”-Враца, В ЧАСТТА, с която на Ц. А. И. от
гр.Криводол, с ЕГН:********** са наложени административни наказания
глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок
от 12 месеца на основание чл.174, ал.1,т.2 ЗДвП, за извършено нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП.
В останалата му част горепосоченото НП е влязло в законна сила като
необжалвано.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото
изготвяне.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6