Р Е
Ш Е Н И Е
№ 345
23.10.2019г.
град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Албена Ангелова
и с участието на прокурор
като разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова административно дело № 368 по описа за 2019г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.27 ал.1 и чл.62 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба, подадена от
„В. 1103“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Стара
Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № ххх, вх.А, ет.1, ап.1 чрез управителя на
дружеството Д.К.А.уточнена от процесуалния представител на дружеството адв.С.
/протокол от о.с.з. от 18.07.2019г /л.91/,
против Решение № BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019 за верификация
на постъпило искане за окончателно плащане, издадено от Заместник-министъра на
труда и социалната политика и Ръководител на управляващия орган на Оперативна
програма “Развитие на човешките ресурси“, в
частта по т.2, в която по постъпило
от дружеството искане за плащане №2 от ИСУН 2020 по проект „Гъвкави възможности
за заетост и обучения във „В. 1103“ЕООД“ № BG05M9OP001-1.019-0038-С02, не са верифицирани разходи в общ размер 25874.36лв, вкл: по т.2, абзац първи —
разходи от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за
осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за
времето, в което лицата посещават съответното обучение“, в размер на 1846.50лв (в общия размер на
неверефицираните разходи от тази група — 2216.13лв не се включват разходите за
лицето Ж.Д.Д.— 369.63лв, в която част актът не е оспорен); по т.2, абзац пети –
разходи от бюджетен ред І.1.2. „Разходи
за стипендии на обучаващите се неактивни/безработни лица“ в размер на 10 545.00лв (в общия размер на
неверефицираните разходи от тази група— 12765.00лв не се включват разходите за
лицето Ж.Д.Д.— 2220.00 лв, в която част актът не е оспорен); по т.2, абзац осми
–разходи от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи
за провеждане на обучение за придобиване на квалификация за част от професия“
в размер на 9600.00лв /в общия
размер на неверифицираните разходи от тази група 11400.00лв не се включват
неверефицираните за лицето Ж.Д.Д.в размер на 1800.00лв, в която част актът не
се оспорва/; и по т.2, абзац девети /последен/ - разходи от бюджетен ред
ІІІ.3.1 „Разходи за организация и
управление“ в размер на 3882.86лв.
В
жалбата се твърди, че оспорения административен акт в оспорената част е
незаконосъобразен поради неспазване на изискванията за форма и съдържание и в
противоречие с материалния закон. Подддържат се доводи, че актът не съдържа
мотиви, не е посочено на кое от изискванията за принадлежност към целевата
група изброените лица, с каквито са обвързани разходите, не отговарят. Счита,
че не представлява мотив довода, че „не може да се придобие увереност“ че
лицата не са осъществявали търговска дейност, доколкото сочи на предположение. Визираната норма на чл.57 ал.1 т.2 от
ЗУСЕСИФ като правно основание за неверифициране по абзац осми /разходи за
провеждане на обучение за придобиване на квалификация за част от професия/,
съдържа две хипотези, като липсва посочване коя от тях органът е имал предвид.
Поддържа доказано, че за всички лица, за които са поискани документи за
допустимостта им по проекта към момента на включването им в него не са
осъществявали търговска дейност, същите не са самоосигуряващи се лица, а извод
за обратното не следва от установените въз основа на справка в търговския
регистър обстоятелства за принадлежност към търговски дружества. Изтъква се още,
че при представени еднакви документи за лицата, ангажирани в проекта само за
конкретно изброените в акта лица органът е преценил че не отговарят на
изискванията, докато за други, при сходни доказателства, не е формирал такъв
извод. За неверифицираните разходи по абзац девети /разходи за организация и
управление/ счита, че изобщо не е ясно как е определен размера им, като яснота
не се постига с цитираните членове от нормативни актове и при непосочване на
размера на приетите от органа за допустими преки разходи. Искането е за отмяна
на Решение № BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019г, издадено от
Заместник-министъра на труда и социалната политика и Ръководител на
управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси“, в частта по т.2, в която по постъпило от дружеството искане за
плащане №2 от ИСУН 2020 по проект „Гъвкави възможности за заетост и обучения
във „В. 1103“ЕООД“ № BG05M9OP001-1.019-0038-С02, не са верифицирани разходи в общ размер 25874.36лв, вкл: разходи от бюджетен
ред І.1.1 „Разходи за осигурителни
вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за времето, в което
лицата посещават съответното обучение“, в размер на 1846.50лв; разходи от
бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии
на обучаващите се неактивни/ безработни лица“ в размер на 10 545.00лв; по т.2. абзац осми
–разходи от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи
за провеждане на обучение за придобиване на квалификация за част от професия“
в размер на 9600.00лв; и разходи от
бюджетен ред ІІІ.3.1 „Разходи за организация
и управление“ в размер на 3882.86лв
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
- Ръководител на управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на
човешките ресурси“- Заместник-министър на труда и социалната политика, чрез
процесуалния си представител по делото, И.Д., гл.експерт с юридическо
образоване, оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
„В.
1103“ЕООД, въз основа на Административен
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ рег.номер
BG05M9OP001-1.019-0038, подписан на
27.07.2017г, съответно на 31.07.2017г, с
Министерството на труда и социалната политика, представлявано от
Заместник-министъра на труда и социалната политика, Ръководител на УО на
ОП“РЧР“, е бенефициент на подпомагане по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Приоритетна ос
1“Пособряване на достъпа до заетост и качеството на работните места“, процедура
BG05M9OP001-1.019 „Гъвкави възможности за заетост и обучения в предприятия с
променлив интензитет на дейността“, а именно — безвъзмездната финансова помощ в
максимален размер до 168605.18 лв за
изпълнение на проект: „Гъвкави
възможности за заетост и обучения във „В. 1103“ЕООД,“ одобрен с решение №РД
05-78 от 03.07.2017г на ръководителя на управляващия орган /л.1 и сл. том І син
класьор/ . Срокът и условията
за изпълнение, са подробно регламентирани в сключения договор. Според т.3.2. от
договора разходите по договора се извършват в съответствие с предвиденото в
секция „Бюджет“ от формуляра за кандидатстване и за дейностите, описани в него,
според чл.3.3. окончателната сума на предоставената БФП се определя при
спазване на членове 3.71, 3.72, 3.73, и 3.74 от договора /АДПБФП том І, л.3,
син класьор/. Според чл.3.74, размерът на БФП по договора е дължим до размера
на верифицираните допустими разходи по чл.3.60, в която разпоредба е
предвидено, че за да бъдат приети за допустими по договора, разходите трябва да
отговарят на изискванията, предвидени в Условията за кандидатстване по
конкретната процедура (том І, л.15).
Предвидени
са в проекта разходи за следните пера: 1.1. Разходи за осигурителни вноски,
начислени за сметка на работодателя за наетите лица за времето, в което лицата
посещават съответното обучение, 1.2.
Разходи за стипендии на обучаващите се неактивни/безработни лица; 2.1.
Разход за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация
и/или за придобиване на професионална квалификация за част от професия; 2.2.
Разход за провеждане на обучение за придобиване на ключови компeтентности
и 3.1 „Разходи за организация и
управление“ /стр.32 от „Договор БФП/Споразумение“ син класьор/. Не се спори, че
разходите са от категориите разходи, предвидени в т.14.3. „Допустими разходи“ от Условията за
кандидатстване с проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по ОП“РЧР“ 2014—2020 BG05M9OP001-1.019 „Гъвкави възможности за заетост и
обучения в предприятия с променлив интензитет на дейността“, (Условията за
кандидатстване) ( л.54 и сл. том І).
Според
т.15 „Допустими целеви групи“ от
Условията за кандидатстване /л.85 и сл/, Допустими целеви групи по настоящата
процедура са: безработни и неактивни лица и заети, вкл.самостоятелно заети
лица. Предвидено е, че не се допуска
безработни и неактивни лица да бъдат наети от работодател, при който са
работили в предходните 3 месеца от момента на включването им в дейностите по
проекта. Указано е още, безработните или неактивни лица на възраст между 30 и
54 г, включени във всеки проект да представляват минимум 50% от всички
участници в него, както и не се допуска дублиране на финансиране на една и съща
целева група от различни източници за една и съща дейност. Посочено е, че в
проектното предложение кандидатът е необходимо да посочи конкретна/и целева/и
групи, към които ще бъдат насочени дейностите в проектното предложение /л.86,
том І/.
В
случая одобреният проект предвижда дейности „Включване на неактивните/безработните
лица в несубсидирана заетост“, и
„Включване в обучения на неактивни и/или безработни лица за придобиване или
повишаване на професионална квалификация по професионални направления с кодове
582 по СППОО“ - т.8 от проекта „План за изпълнение/Дейности по проекта
(информацията)“л.35-40, том І/. Предвидено е
провеждане на процедура за подбор на безработни и неактивни лица,
отговарящи на изискванията на целевата група по проекта и на търсените
образователни степени и ценз, след приключването му – сключване на 40бр трудови
договори с представителите на целевите групи на изброени позиции (техник,
строителство и архитектура —10човека; работник подови облицовки и настилки — 10
човека, шпакловчик — 10 човека и гипсаджия- 10 човека, посочени със съответните
кодове по НКПД 2011; обучение за всички 40 новоназначени безработни и/или
неактивни лица, като при наемането на служителите фирмата ще се съобрази с
конкретната си нужда от персонал по работни места и изискванията за
използването на посочената в проектното предложение професионална
квалификация. В т.9 „Индикатори“ е
предвидено: „наименование“ безработни и неактивни участници, „източник на
информация“: трудова книжка/осигурителна или отсъствиета на такава, и/или справка
от НАП за сключени трудови договори, и/или Справка декларация 1 от НОИ, и/или
писмена декларация от лицето /л.41, том І/. Обстоятелството, че целевата група
по „настоящото проектно предложение“ се състои от безработни и неактивни лица е
видно и от т.11.4 „Описание на целевата група“.
На 31.01.2019г „В. 1103“ЕООД е подало
технически отчет за верификация в ИСУН 2020 с искане за плащане по договора
/л.224 и сл, том І/. Декларирало е, че по проекта са направени допустими разходи в размер 133 487.85лв в
периода 31.07.2017-31.12.2018г./ В
периода от 31.01.2019 г. - до 23.04.2019г е разменяна кореспонденция в
системата (л.24 по делото и документи, подписани с квалифициран електронен
подпис, представени на USB флаш устройство). На 29.03.2019г УО връща
представения отчет по съображения, вкл. че от извършени справки в Търговски
регистър и регистър Булстат са констатирани обстоятелства, касаещи изброени 15
бр.лица, с които са обвързани разходите, а именно че фигурират като собственик
и/или управител на търговско дружество и/или са регестрирани като земеделски
производител; а от извършена справка в регистъра на МОН е констатирано за 2 от
лицата, че са студенти. Указано е да се представят документи, доказващи
принадлежност на описаните лица към целевата група по процедурата към датата на
включването им в проекта. Указано е също да се отстранят разминаванията по
учебни графици на обучение, посочени в т.8 Опис на документи /л.206—208/. На
05.04.2019г дружеството е представило
отговор, в който посочва, че прилага справки от НАП и висши учебни заведения
относно осигурителния статут на лицата, описани в писмото както и за
студентския статус на двете лица. Наред с това сочат се представени обяснения и
допълнителни документи относно констатациите по т.8. На 09.04.2019г данни в
техническия отчет са актуализирани. На 12.04.2019г със
съобщение(„кореспонденция“) BG05M9OP001-1.019-0038-С02-М017 техническия отчет е
повторно върнат на основание чл.63 ал.1 от ЗУСЕСЕФ, посочени в точки 1—3, както
и с изискване за представяне на допълнителни документи /л.86 по делото/. В т.1
е посочено относно представени документ, доказващ прекратяване/прекъсване на
дейността в подадена в Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лица
(обр.ОКд5), че от представените документи УО не може да придобие увереност за
принадлежност към целевата група на посочени поименно 8 лица, за които е
установено, че собственици или съдружници и/или управители на посочени
търговски дружества. С изпратеното съобщение дружеството бива уведомено, че
следва да представи документи и/или разяснения. Бенефициентът е отговорил на
това писмо на 15.04.2019г / л.88/. В отговор на първата констатация е посочил,
че за посочените лица единствения документ, който счита, че може да удостовери
начало и старт на дейност, са справките от НАП, които са били предоставени.
Изтъква още, че самоосигуряващите се лица са длъжни при започване, прекъсване,
възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е
регистрирано самоосигуряващо се лице, да подава декларация по утвърден образец
от изпълнителния директор на НАП до компетентната дирекция на НАП, подписана от
самоосигуряващото се лице, в 7 дневен срок от настъпване на обстоятелството. Не
всяко лице, което има дялове е самоосигуряващо се лице, то трябва да упражнява
трудова дейност в дружеството, в което има собственост. Позовава се на
отговор/разяснение от администрацията на НАП и представените за лицата справки
от НАП за подавани декларации обр.Окд5, въз основа на което сочи видно, че
лицата не са упражнявали трудова дейност в посочените дружества (само притежават
дялове). Изложеното счита, че се потвърждава от липсата на годишни данъчни
декларации по силата на чл.92 от ЗКПО и Декларирането по чл.38 от ЗС в
Търговския регистър/л.89/.
На 13.05.2019г по подаденото от „В.
1103“ЕООД искане за плащане в ИСУН 2020, е издадено Решение №
BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019 за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане, с което на основание чл.62, ал.1, във връзка с ал.З и
проведена процедура по чл.63, ал.1 ЗУСЕСИФ, чл.54, ал.1, т.5 от АПК, във връзка
с чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ, Заместник-
министъра на труда и социалната политика и
Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на
човешките ресурси“,
с т.1 Определя общ размер на
верифицираните средства по постъпилото искане за плащане: 90 776,35 лв;
с т.2 Определя общ размер на неверифицираните
средства: 42 711,50 лв. поради наличие на изброени обстоятелства;
с
т.3. Поради недопустимост на 9(девет) лица към целевата група по
проекта, Управляващият орган Верифицира изпълнение на индикаторите както
следва: Безработни и неактивни участници“ - 31 лица (77.50% изпълнение),
„Безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията придобиват
квалификация“ - 28 лица (70.00% изпълнение) и „Безработни и неактивни
участници, които при напускане на операцията имат работа “ - 8 лица (80.00%
изпълнение), както и посочва, че допуснатото неизпълнение на заложените
индикатори представлява нарушение по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ за
което следва да се определи финансова корекция;
с т.4. Определя общ размер на
сумата за плащане: 57 055,31 лв, при посочване че размерът на
окончателното плащане се изчислява като от всички общо верифицирани разходи по
проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ 90 776,35 лв., се
приспадне отпуснатото авансово плащане (33 721,04 лв.).
Решението, в частта по т.2. Определя общ размер на неверифицираните
средства: 42 711,50 лв.,
поради наличие на изброени обстоятелства, включва и:
-
2216.13лв от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за осигурителни
вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за времето, в което
лицата посещават съответното обучение“. В тази част актът е обжалван за размера неверефицирани
разходи 1846.50лв (за М.Н.Ш.в размер на 313,51 лв., за С.П.С. в размер на 213,56 лв., за М.К.К.в
размер на 214,51 лв., за С.П.Ч.в размер на 202,58 лв., за В.П.С.в размер на
201,48 лв., за В.Ц.О.в размер на 205,41 лв., за Д.С.Л. в размер на 292,24 лв.,
за М.С.Т.в размер на 203,21 лв). Неверифицирането на разхода за осигурителни вноски за
лицето Ж.Д.Д./369.63лв/, който също е предмет на т.2 от решението, не се
оспорва. Посочена е като правно основание за неверефициране на разходи от тази
категория разпоредбата на
чл.57, ал.1. т.2 от ЗУСЕСИФ,
във връзка с Условията
за кандидатстване по процедурата, а от
фактическа страна, че Сумата
представлява разходи за осигурителни вноски, начислени за сметка на
работодателя за наети лица за времето, в което лицата посещават съответното
обучение, които към момента на включването им в проекта не отговорят на
изискванията за принадлежност на целевата група по проекта, като са изброени
лицата и установените обстоятелства, а именно
- М.Н.Ш.- От справка в
Търговски регистър е видно, че лицето е собственик и управител на СД „Ч.-Ш.и
сие“;
- С.П.С. - от справка в
ТР е видно, че е едноличен собственик на капитала и управител на „Диандор-Груп“
ЕООД и „Триада-заложна къща“ ЕООД;
- М.К.К.- от справка в
Регистър Булстат е видно, че е регистриран Земеделски производител;
- С.П.Ч.- от справка в ТР
е видно, че е едноличен собственик на капитала и управител на „Елгаз сервиз“
ЕООД и съдружник и управител в „Памиди“ ООД;
- В.П.С.- от справка в ТР
е видно, че е едноличен собственик на капитала и управител на „В.С.“ ЕООД;
- В.Ц.О.- от справка в ТР
е видно, че е собственик на ЕТ „Фешън- В.О.“;
- Д.С.Л. - от справка в
ТР е видно, че е съдружник и управител на „Заложна къща Файт 1“ ООД;
- М.С.Г.- от справка в ТР
е видно, че е съдружиник и управител на „Галакси 88“ ООД.
С писма от 29.03.2019г. и
12.04.2019г. е било изискано от бенефициента да представи документи, доказващи
допустимост на лицата към целевата група по проекта. Представените
удостоверения, че в информационната система на НАП няма данни за осигуряване на
самоосигуряващи се лица е прието, че не доказват по безспорен начин и не може
да се придобие увереност, че горепосочените лица не са осъществявали търговска
дейност към датата на включването им в дейностите по проекта.
-
12765.00лв от бюджетен ред І.1.2.
„Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“, оспорени до размера на 10 545.00лв (в
частта на неверефициране разходите от тази категория за лицето Ж.Д.Д.— 2220.00
лв, актът не е оспорен), или 10545.00лв
включват – разходи за стипендии за М.Н.Ш.( 1515,00 лв.), С.П.С. ( 1275,00 лв.),
М.К.К.(1215 ,00 лв.), С.П.Ч.( 1245,00 лв.), В.П.С.( 1275,00 лв.), В.Ц.О.(
1230,00 лв.), Д.С.Л. ( 1500,00 лв.), М.С.Т.(1290,00 лв.). В тази част актът се
основава на съображения, че лицата не отговарят на изискванията за
принадлежност към целевата група по проекта и Процедурата, към датата на
включване в дейностите по проекта.
-
11400.00лв от бюджетен ред II.2.1 „Разход за провеждане
на обучение за придобиване на професионална квалификация и/или за придобиване
на професионална квалификация за част от професия“ —по фактура №00000002491 от
26.12.2018г с изпълнител „ВЕГА В.И“ ЕООД. Предмет на оспорване е разход в
размер 9600.00лв, вкл. разходи от посочения бюджетен ред и по посочената
фактура във връзка с проведените обучения по професионална квалификация, вкл.
разходи за осем лица II СПК с единична цена 1200,00 лв., продължителност 660 часа,
професия „Строител“ за М.Н.Ш.(специалност „Кофражи“), Д.С.Л. (специалност
„Кофражи“), С.П.С. (специалност „Зидария“), М.К.К.(специалността „Армировка и
бетон“), С.П.Ч.(специалност „Зидария“), В.П.С.(специалност „Зидария“), В.Ц.О.(специалността
„Армировка и бетон“) и М.С.Т.(специалност „Зидария“). В тази част актът се
основава на съображения, че лицата не отговарят на изискванията за
принадлежност към целевата група по проекта и Процедурата, към датата на
включване в дейностите по проекта. Разходите е посочено, че не се верифицират
на основание чл.57, ал.1, т.2 от ЗУСЕСИФ. Неверефицирането на разходи от този бюджетен
ред в размер на 1800.00лв — за проведени обучения по професионална
квалификация: за едно лице III СПК, единична цена 1 800,00 лв. с
продължителност 960 учебни часа, код 582010 „Строителен техник“, специалност
„Строителство и архитектура“ на Ж. Д. Д. , не е предмет на оспорване.
-
3 882.86 лв. от бюджетен ред
III.3.1 „Разходи за организация и управление“ на основание чл.57, ал.1, т.4 от
ЗУСЕСИФ. Посочено е, че УО верифицира непреки разходи в размер на 10 на сто от
отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ във
връзка с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл.68. б.(а) от
Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 14.3[1]
Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. Към
отбелязването е отнесен текст „Подлежи на уточняване“.
Решение №
BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019г, на стр.1 съдържа изводи, че по постъпилото искане за плащане предявени са
за верификация разходи за стипендии на лица, които не попадат в целевата група
по проекта; Предявени са за верификация разходи за осигурителни вноски от
страна на работодателя на лица, които не попадат в целевата група по проекта;
Предявени са за верификация разходи за обучения по професионална квалификация
на лица, които не попадат в целевата група по проекта; Предявени са за
верификация разходи за организация и управление определени на база единна
ставка надхвърлящи максимално допустимия процент спрямо допустимите преки
разходи. Съгласно Административния договор се сочат заложени целеви стойности
на индикаторите за изпълнение и резултат: „Безработни и неактивни участници“ 40лица,
„Безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията придобиват
квалификация“ – 40лица и „Безработни и неактивни участници, които при напускане
на операцията имат работа“ – 10лица. Управляващият орган верифицира изпълнение
на индикаторите както следва: Безработни и неактивни участници“ - 31 лица
(77.50%), „Безработни и неактивни участници, които при напускане на операцията
придобиват квалификация“- 28 лица (70.00%) и Безработни и неактивни участници,
които при напускане на операцията имат работа “ - 8 лица (80.00%).
По делото са представени и приети като
доказателства приобщените по преписката по издаване на оспорения акт, вкл.
сключения административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ рег.номер BG05M9OP001-1.019-0038 и приложенията към него, заповед
№РД01-268/04.04.2018г на министъра на труда и социалната политика, както и
представените и събрани по искания на страните.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима. Решение
№ BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019г за верификация на постъпило искане
за окончателно плащане на Ръководител на
УО на ОП“Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 - Заместник министъра на
труда и социалната политика, в
оспорената част, представлява индивидуален административен акт по см.на чл.21
ал.1 от АПК, доколкото обективира волеизявление на административен орган по
смисъла на §1 т.1 от АПК, издадено въз основа на нормативно регламентирана
административна процедура /чл.62 от ЗУСЕСИФ/, неизключено от обхвата на съдебно
обжалваемите, следователно подлежи на
съдебен контрол за законосъобразност. Жалбата на „В. 1103“ЕООД е подадена от
процесуално легитимирано лице, засегнато неблагоприятно от акта и в
законовопредвидения срок за обжалване.
Разгледана по същество жалбата е и основателна.
В случая оспореното Решение № BG05M9OP001-1.019-0038/06 от
13.05.2019г за верификация на постъпило искане за окончателно плащане, е издадено от материалнокомпетентен орган.
Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
компетентен да извърши верифициране на разходите е управляващият орган на
съответната програма. Управляващ орган
на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ е Главна дирекция
„Европейски фондове, международни програми и проекти“ в Министерството на труда
и социалната политика. В чл. 9, ал.5 от ЗУСЕСИФ е предвидено, че
ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или
оправомощено от него лице. Ръководител на Министерство на труда и социалната политика,
в чиято структура е посочената главна дирекция, е министърът на труда и
социалната политика. Този орган, със своя заповед №РД01-268/04.04.2018г (л.37
по делото) на основание чл.9 ал.5 от ЗУСЕСИФ е възложил на заместник-министъра
на труда и социалната политика З.Д.Р.да изпълнява функциите на ръководител на Управляващия
орган и Договарящ орган по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“
2014-2020, съфинансирана от Европейския социален фонд, в пълния обхват от
функции по чл.125 от Регламент №1303/2013г, в това число да поема
задължения/сключва договори и да извършва плащанията по сключените договори по
см.на чл.13 ал.3 т.3 от ЗФУКПС/ . Следователно в случая оспореното решение е издадено и подписано от материално
компетентен орган в лицето на заместник-министъра на труда и социалната
политика – З.Р., въз основа, в съответствие и в рамките на правомощия, надлежно
делегирани от министъра на труда и социалната политика на заместник-министъра
на труда и социалната политика.
Уредбата на производството по верификация на разходи се
съдържа в чл. 60 - чл. 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно
цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след
верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при
наличие на физически и финансов напредък на проекта. Чрез междинни и
окончателни плащания се възстановяват само допустими разходи, верифицирани от
управляващия орган. Съгласно чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
посочена сред правните основания за издаване на решението, УО извършва
верифициране на разходите въз основа на проверка на документите, представени
към искането за плащане и на проверки на място, когато това е приложимо. Общите условия за допустимост на разходите са
регламентирани в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ. Според чл. 59, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
конкретните национални правила и детайлните правила за допустимост на разходите
за съответния програмен период за всяка оперативна програма по чл. 3, ал. 2 от
закона се определят с нормативен акт на Министерския съвет. В конкретния случай
такъв подзаконов нормативен акт е Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен
период 2014 - 2020г., който съдържа общовалидните правила по отношение на
всички оперативни програми, към момента на подписване на договора с
жалбоподателя. Следователно разпоредбите, които регламентират условията за
допустимост, респ. за недопустимост на разходите по ОП“Развитие на човешките
ресурси“, респективно представляващи правно основание за верифициране или отказ
от верифициране на разходи, се съдържат в чл. 57 и чл. 58 от ЗУСЕСИФ и в чл. 3 и
сл. от горепосочения подзаконов нормативен акт. В Решение №
BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019г издадено от Ръководителя на УО на ОП
„РЧР“ са посочени правни основания, вкл.
чл.62, ал.1, във връзка с ал.З от ЗУСЕСИФ, като административният орган, при
обективиране на волята си да откаже верификация на разходи по договор №
BG05M9OP001-1.019-0038, от бюджетен ред
І.1.1 „Разходи за осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за
наетите лица за времето, в което лицата посещават съответното обучение“; от
бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“ и от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане
на обучение за придобиване на квалификация за част от професия“, в обжалваните
размери, е посочил че конкретно поименно изброени 8 физически лица /едни и същи
и за трите категории неверифицирани разходи в оспорените размери/ не отговарят
на изискванията за принадлежност към целевата група по проекта към датата на
включване в дейностите по проекта. Защо
е прието, че не отговарят на изискванията за принадлежност към целевата група,
се сочи в мотивите към първата група неверифицирани разходи чрез позоваване на
установени от справки в Търговския регистър и Регистър Булстат обстоятелства.
Извода, че това е относимото фактическо основание за неверифицирането на суми
от категориите, предмет на оспорване, се потвърждава и от посоченото на стр.1,
че е прието за установено по постъпилото искане за плащане, че са предявени за
верификация разходи за стипендии на лица, които не попадат в целевата група по
проекта; Предявени са за верификация разходи за осигурителни вноски от страна
на работодателя на лица, които не попадат в целевата група по проекта;
Предявени са за верификация разходи за обучения по професионална квалификация
на лица. които не попадат в целевата група по проекта.
В обобщение, в частта по т.2 - за неверифицирането на разходи
в посочени размери и от категориите:
разходи от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за
осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за
времето, в което лицата посещават съответното обучение“, разходи от бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“ и разходи от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане на обучение за
придобиване на квалификация за част от професия“, актът се основава на
съображения, че посочени поименно 8 физически лица не отговарят на изискванията
за принадлежност към целевата група по проекта.
Същевременно, към разходите от бюджетен ред І.1.1. и ІІ.2.1., предмет на
отказа за верифициране на разходи, фактическите основания са обвързани с
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ.
Неоснователно в жалбата се твърди, че актът е немотивиран в
частта на неверифициране разходи от бюджетни редове І.1.1, І.1.2.и ІІ.2.1,
посочени по—горе. Това, че не била посочена конкретната хипотеза от визираните
две възможни в т.2 на чл.57 ал.1 от ЗУСЕСИФ (разходите да попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи) не обуславя извод, че
актът е издаден при липса на мотиви. В случая е посочено фактическо основание
за възприемане като недопустими на направените от бенефициера разходи от
изброените категории и то се свързва с отрицание принадлежността на поименно
визирани лица към целевата група по проекта и с оглед обстоятелствата за тях,
вписани в посочен регистър. Това, наред с посочване като относима на
разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ, позволява упражняване на съдебен контрол
за законосъобразност на административния акт. Дали тази констатация се отнася
към някоя от хипотезите на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ и към коя от тях, е въпрос
на материална законосъобразност на административния акт. Видно от разменената в
хода на производството кореспонденция /л.88-89/, както и тезата, поддържана от
жалбоподателя в хода на делото /за липса на трудова дейност на изброените
лица/, не е възпрепятствано упражняването на правото на защита на дружеството.
Възможно е упражняването и на съдебен контрол спрямо акта в обсъжданата
част —за неверифициране на суми от
изброените три категории.
Предвид изложеното,
оспорения акт в частта по т.2 за неверифицирането на разходи от категориите:
разходи от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за
осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за
времето, в което лицата посещават съответното обучение“, разходи от бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“ и разходи от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане на обучение за
придобиване на квалификация за част от професия“, и в размерите, предмет на
оспорване, съдържа мотиви и не е незаконосъобразен на това основание.
Такава констатация не може да се направи обаче относно частта
от акта, с която не са верифицирани
разходи 3 882.86 лв. от бюджетен ред
III.3.1 „Разходи за организация и управление“. Посочено е правно основание чл.57, ал.1, т.4 от ЗУСЕСИФ
/която правна норма съдържа изискване за допустимост на разходите - да са
извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и
българското законодателство/, както и че УО верифицира непреки разходи в размер
на 10 на сто от отчетените допустими преки разходи на основание чл.55, ал.1,
т.4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от ПМС 189/2016, във връзка с
чл.68. б.(а) от Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 14.3 Допустими разходи
от Условията за кандидатстване по процедурата.
Към тази част от акта е относима констатацията на стр.1, че са
предявени за верификация разходи за организация и управление
определени на база единна ставка, надхвърлящи максимално допустимия процент
спрямо допустимите преки разходи. Съгласно Административния договор се сочат
заложени целеви стойности на индикаторите за изпълнение и резултат: „Безработни
и неактивни участници“ – 40лица, „Безработни и неактивни участници, които при
напускане на операцията придобиват квалификация“ – 40лица и „Безработни и
неактивни участници, които при напускане на операцията имат работа“ – 10лица.
Управляващият орган верифицира изпълнение на индикаторите както следва:
Безработни и неактивни участници“ - 31 лица (77.50%), „Безработни и неактивни
участници, които при напускане на операцията придобиват квалификация“-28 лица
(70.00%) и ..Безработни и неактивни участници, които при напускане на
операцията имат работа “ - 8 лица (80.00%).
Не са посочени в акта обаче факти и
обстоятелства, които да обуславят неверифицирането на разходи за организация и
управление в размер 3882.86лв. Не е посочен размер на приетите за допустими преки
разходи, нито са конкретизирани факти и обстоятелства, обуславящи верифициране
на изпълнение на индикаторите в по-малък от заложения размер. Това е и пречка
да се извърши от съда проверка за материална законосъобразност на акта в частта на неверифициране на разходи
в размер 3882.86лв от бюджетен ред ІІІ.3.1. „Разходи за организация и
управление“. В тази част актът е
незаконосъобразен на основание чл.146 т.2 от АПК и следва да се отмени на това
основание.
При издаване на решението не се установиха
нарушения на относимите към производството процесуални правила. В изпълнение на
чл. 63 ал.1 от ЗУСЕСИФ УО на ОПРЧР е
изискал допълнително представяне на документи във връзка с искането за
плащане, подадено от жалбоподателя на 31.01.2019г. /кореспонденция в ИСУН 2020,
л.24 и на документи, подписани с квалифициран електронен подпис, съгласно
флашка, приложена на стр.последна по делото/. Административният акт, в
оспорената част относно неверифицирането на разходи от изброените групи и в
посочени размери административен акт се основава на изводи, направени въз
основа на представени документи. Правилността на тези изводи е въпрос на
материална законосъобразност на акта.
Относно съответствието на акта с материалния закон, съдът
съобрази следното:
Административният
орган, при обективиране на волеизявлението си по т.2 от решението да не верифицира разходи по договор
№ BG05M9OP001-1.019-0038:
- в размер на 1846.50лв от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за
осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за
времето, в което лицата посещават съответното обучение“;
- в размер на 105450.00
лв от бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“ ;
- в размер на 9600.00 лв от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за
провеждане на обучение за придобиване на квалификация за част от професия“,
е посочил, че лицата М.Н.Ш.; С.П.С.; М.К.К.;
С.П.Ч..; В.П.С...; В.Ц.О.; Д.С.Л. и М.С.Т., не отговарят на изискванията за
принадлежност към целевата група по проекта.
Същото е подведено към правното основание по чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ /за разходите от бюджетни редове
І.1.1 и ІІ.2.1/, която разпоредба
предвижда, че разходите се считат за допустими, ако са налице едновременно
следните условия: разходите попадат в документите по чл.26, ал. 1 и в одобрения проект категории
разходи. Разпоредбата на чл.26 ал.1
изр.първо от ЗУСЕСИФ визира от своя страна правомощието на ръководителя на
управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, да утвърди
условия за кандидатстване и условия за изпълнение на одобрените проекти. В
случая това са Условията за кандидатстване с проектни предложения за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП“РЧР“ 2014-2020
BG05M9OP001-1.019 „Гъвкави възможности за заетост и обучения в предприятия с
променлив интензитет на дейността“.
Според посоченото в т.14.3. от Условията за кандидатстване, относима към
процедура BG05M9OP001- 1.019 „Гъвкави възможности за заетост и обучения в
предприятия с променлив интензитет на дейността“ /л.82, том І/ в групата 1.
Разходи за персонал се включват: 1.1. Разходи
за осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за наетите лица за
времето, в което лицата посещават съответното обучение - тук следва да се
включат всички дължими вноски за сметка на работодателя, съгласно изискванията
на КТ и КСО, изчислени върху договореното възнаграждение за съответната
длъжност на която е наето лицето. Разходите за осигурителни вноски за сметка на
работодателя са допустими за времето през което наетото лице на непълно работно
време посещава обучение за професионална квалификация и/или обучение по ключови
компетентности; 1.2. Разходи за стипендии
на обучаващите се неактивни/безработни лица - тук следва да се заложат
разходите за стипендии на обучаващите се неактивни/безработни лица. Разходите
за стипендии на обучаващите се неактивни/безработни лица са в размер на 10,00
лв. за всеки присъствен учебен ден в населеното място и по 15,00 лв. за всеки
присъствен учебен ден извън населеното място за всеки присъствен учебен ден
(минимум 6 учебни часа). В групата 2.
Разходи за външни услуги се включват и 2.1. Разход
за провеждане на обучение за придобиване на професионална квалификация и/или за
придобиване на професионална квалификация за част от професия - тук следва
да се включат разходите за обучения на лицата от целевата група за придобиване
или повишаване на професионална квалификация, вкл. част от професия, по
професионални направления с кодове 54, 582, 811, 812 и 813 по СППОО; както и
др.категории разходи.
В одобрения проект са
предвидени разходи, обвързани дейности спрямо представители на целевата група: безработни и неактивни лица, отговарящи
на спецификата на целевата група по проекта и на търсените образователни
степени и ценз /л.36, том І/. Безработни и неактивни лица са следователно в
случая целевата група по одобрения проект. Разходи от категориите, предмет на
неверифициране, са предвидени в проекта, допустимостта им е обвързана с
изискването, произтичащо както от условията за кандидатстване /т.14.3/, така и
от проекта, да са извършени във връзка с дейност спрямо наети безработни и/или
неактивни лица.
Не се спори, че
разходите от визираните бюджетни редове, са направени и че са от групите,
предвидени в проекта и в т.14.3. „Допустими разходи“ от Условията за
кандидатстване /л.82, том І/. Спорът в
случая е дали разходи от изброените пера и в посочени размери са обвързани с
дейности спрямо лица /визираните 8 лица/ от допустимата целева група - неактивни/безработни лица към момента
на включването им в проекта
В
оспорения акт органът не сочи коя е датата на включване на лицата в проекта, нито
от коя дата са вписванията на изброените обстоятелства.
За посочените 8 физически лица органът е установил обстоятелства чрез справки в
регистър Булстат и Търговския регистър, които според него опровергават
принадлежността им към групата безработни и/или неактивни лица. Не се спори за
установените спрямо лицата обстоятелства, вкл.: че управител на СД „Ч.-Ш.и сие“
е М.Н.Щ., едноличен собственик на
капитала и управител на „Триада-заложна къща“ ЕООД е С.П.С.; едноличен
собственик на капитала и управител на „Елгаз сервиз“ ЕООД е С.П.Ч.., последният
фигурира и като съдружник и управител в „Памиди“ ООД; едноличен собственик на
капитала и управител на „ХХ.“ ЕООД е В.П.С...; В.Ц.О.е собственик на ЕТ „Фешън-
В.О.“; Съдружник и управител на„Заложна къща Файт 1“ ООД е Д.С.Л.; Съдружник и
управител на „Галакси 88“ЕООД е М.С.Г..
За М.К.К.не се спори, че в регистър Булстат е вписано обстоятелство, че
е регистриран като Земеделски производител. Според посоченото в акта,
представените от подателя на искането за плащане удостоверения, че в
информационната система на НАП няма данни за осигуряване на самоосигуряващи се
лица не доказвали по безспорен начин и не можело да се придобие увереност, че
горепосочените лица не са осъществявали търговска дейност към датата на
включването им в дейностите по проекта.
Съдът
приема за неправилен извода на решаващия административен орган, че лицата не
попадат в допустимата целева група
неактивни/безработни лица към момента на включването им в проекта, поради
съмнение за търговска дейност. Съображенията за това са следните:
В
търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се
вписват търговци, клонове на чуждестранни търговци, юридически лица с
нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел и
свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на
вписване /чл.4 от ЗТР/. Правно релевантни в случая не са обстоятелствата,
свързани с търговските субекти, отношение с каквито органът е визирал, че имат
по-голямата част от изброените физически лица. Освен това липсва логика в
обвързване на предположението за търговска дейност на изброените физически лица
с вписани за посочените дружества обстоятелства, доколкото субекти на търговска дейност, ако
такава се извършва, биха били съответните дружества.
Релевантният
в случая факт е дали са безработни/неактивни лицата М.Н.Щ.; С.П.С.; М.К.К.; С.П.Ч..;
В.П.С...; В.Ц.О.; Д.С.Л.; М.С.Т., С.П.С. към датата на включването им в
проекта. Дата на включване на изброените лица в проекта е съответната дата на
сключване от бенефициента на трудови договори с тях, каквито са представени по
делото /том ІV и V/. Към датата на сключване на договорите лицата са подписали
и декларация по обр.приложение 5 /с
отбелязване че са безработни и не участват в каквито и да е форми на заетост: М.С.Т.на
10.09.2018г - /л.28, том ІV/; М.К.К.-17.09.2018г/л.44, том ІV/, М.Н.Щ.-13.07.2018г
/л.60, том ІV/, С.П.Ч..- 17.09.2018г/л.190, т.ІV/, Д.С.Л. - 13.07.2018г /л.51,
том ІІІ/, В.Ц.О.- на 17.09.2018г /л.73, л.128, том ІІІ/ и В.П.С.- на 17.09.2018г./л.107, том ІІІ/. С
посочената декларация по образец М.С. Г., М.К.Г., М.М.Г., С.П.Г., Д.С.Г., В.Ц.Г.,
В.П.Г. са декларирали, че са „безработно
лице, което търси работа и има готовност да започне работа, не са регистрирани
в Дирекция „Бюро по труда“, както и че не участват в никаква форма на заетост, като
например – не работят по трудово/служебно правоотношение, не осъществяват
стопанска дейност като търговец по ТЗ, вкл.като едноличен търговец, не са
тютюнопроизводител/земеделски производител, нямат сключен договор за управление
и контрол на търговски дружества, нямат доходи от упражняване на занаят или
свободна професия, нямат доходи от извънтрудови правоотношения, не са
изпълнител по договор за изработка/услуга и др, сключени по реда на ЗЗД. От
доказателствата по делото е видно, че лицата, вкл С.П.С., са се определили като
безработни и в попълнени „Карта за участие по схеми за предоставяне на БФП по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси /л.17, л.27, л.31, л.47,
л.49 /. Няма спор, че всички изброени 8 лица, с каквито са обвързани разходите,
предмет на отказа за верификация, не са били осигурявани като самоосигуряващи
се лица в периода, отчетен с искането за плащане. Това се потвърждава от
данните в издадените от НАП удостоверения за декларирани данни и справки за
история на осигуряването като самоосигуряващо се лице, представени от
бенефициера на 29.03.2019г. Според тези доказателства, липсват данни за
осигуряване като самоосигуряващи се на лицата М.Н.Ш./за период след 01.04.2011г
и до 01.04.2019г/ л.52/; С.П.С. до 01.04.2019г /л.60—61/; М.К.К.—до 02.04.2019г
/л.62—63/; С.П.Ч.до
01.04.2019г/л.65—л.66/; В.П.С.- от 01.06.2015г до 02.04.2019г /л.68/, В.Ц.О.към
02.04.2019г/л.74/, Д.С.Л. след 21.01.2011г и до 02.04.2019г /л.76/; М.С.Т./л.82/.
За липса на данни за подавани спрямо изброените 8 физически лица декларации с
данни, че са самоосигуряващи се в релевантния в случая период
/31.07.2017г.-31.12.2018г./ са и
приобщените по делото декларации, издадени от ТД на НАП Пловдив към
31.07.2019г. /л.103 и сл/, за лицата М.С.Т.,
С.П.Ч.., С.П.С. няма подавани декларации за регистрация на самоосигуряващото се
лице (ОКд 5); за лицето В.П.С.има подавани декларации за регистрация на
самоосигуряващо се лице (ОКд5), като според представената справка за история на
осигуряването като самоосигуряващо се лице дейността, основание за
осигуряването е прекъсната на 01.06.2015г; за лицето М.Н.Ш.има подавани
декларации Окд5, като според представената справка за история на осигуряването
като самоосигуряващо се лице дейността, основание за осигуряването е прекъсната
на 01.04.2011г. Според писмо изх.№ 35110-1 от 05.08.2019г на ТД на НАП-Варна за
лицето В.Ц.О.няма подавани декларации за регистрация на самоосигуряващото се
лице (ОКд 5), за лицето Д.С.Л. такива декларации са подавани, като са
приложени/л.95/.
Според
условията за кандидатстване.„Безработен” е лице, което не работи, търси работа
и има готовност да започне работа. Лицата, които са регистрирани в дирекция
„Бюро по труда“ към Агенция по заетостта винаги се считат за безработни, дори
да не отговарят на всички три критерии едновременно. Студенти редовно обучение,
дори ако те отговарят на критериите за безработни лица, както е посочено в това
определение, се считат за „неактивни“. Хората, които получават обезщетения за
майчинство или бащинство, докато са безработни , винаги се считат за
„безработни“. Статутът на пазара на труда се определя от датата на включване в
дейности по операцията. „Неактивен“ е лице, което към дата на влизане в
дейности по операцията не е част от работната сила (не е нито заето, нито безработно).
Видно
е от даденото определение за понятието „безработен“ /лице, което не работи,
търси работа и има готовност да започне работа/, от значение е конкретното лице
да изпълнява визираните три условия, като условието да „не работи“
характеризира активността на лицето спрямо труда. Чрез приобщаване на лицето
към работната сила, е пояснено понятието „неактивен“ (лице, което към дата на
влизане в дейности по операцията не е част от работната сила (не е нито заето,
нито безработно). С оглед на така дадените определения, от значение за
установяване дали лицето попада в някоя от категориите лица от целевата група
/безработни и неактивни/, е да се определи отношението му към труда, изразено
чрез собствената на лицето активност.
Поради това, че не сочат данни за активност на лицето, недостатъчни за
изводи в тази насока, са обстоятелствата по вписването им съответно като
собственик и/или съдружник и/или управител на търговско дружество, респ.като
едноличен търговец или като земеделски производител. Само от вписването на
обстоятелства в посочените регистри не може да се установи дали съответното
лице действително работи или не, какъвто е смисъла на определенията за
безработно и неактивно лице, дадени в Условията за кандидатстване. Извод че е
действително осъществявана търговска (земеделска) дейност от изброените в акта
физически лица, не следва само от факта,
че имената им са вписани в регистър.
Липсват установявания в оспорения акт, нито доказателства относно
извършвана от лицата дейност, респ. получавани доходи, които да опровергава
декларираната от тях липса на такава дейност, респ.доход с такъв произход.
Наличието на членствено правоотношение между физическото лице и търговско
дружество и/или вписването на данни, че дружество, респективно едноличен
търговец се управлява и представлява от посочено физическо лице, не са
достатъчни за извод, че лицето, титуляр на дяловете или акциите или лицето,
вписано като управител или представляващ търговския субект, упражнява в тази връзка трудова активност или
каквато и да е дейност. Липсват доказателства лицата да са полагали в
съответните търговски субекти или в търговско качество, респ.като земеделски
производител, труд или трудова дейност
към датата на включването им и реализиране на проекта, каквито дейности биха
опровергали възприемането им като безработни или неактивни лица.
Поради това факта, че изброените физически лица фигурират във вписаните
в регистрите обстоятелства не е достатъчен за изводи относно дейността им,
вкл.дали работят или дали са част от работната сила. Това, наред с липсата на позоваване от органа на други
относими доказателства и при наличните такива по делото, сочещи, че лицата не
са декларирали, нито са се осигурявали във връзка с извършвана от тях трудова
дейност /или заетост/ в периода на реализиране на проекта и значителен период
преди стартирането му, потвърждава извода, че те не са осъществявали
такава.
В т.9 „Индикатори“ от
одобрения проект е предвидено, че източник на информация за принадлежност на
лице към целевата група са: трудова книжка/осигурителна или отсъствието на
такава, и/или справка от НАП за сключени трудови договори, и/или Справка
декларация 1 от НОИ, и/или писмена декларация от лицето /л.41, син класьор/. В
случая бенефициера се позовава на представени от лицата документи от изброените
групи, въз основа на които е направен извод, че лицата са безработни /
неактивни. Извода в оспорения акт, че лицата не принадлежат към целевата група,
включваща безработни/неактивни лица, основан единствено на посочване имената им
регистър и при игнориране на другите
приобщени по преписката документи, е правно и доказателствено необоснован.
За пълнота следва да се отбележи, че е неотносимо
позоваването от жалбоподателя на обстоятелството, че органът е възприел на база
същия вид доказателства извод, че попада в целевата група лицето Камен Златков
Коев, за което също били вписани обстоятелства, че е едноличен собственик на
капитала и управител на търговско дружество. Само от възприетия от органа
подход не може да се направят изводи по релевантния в случая факт - относно
принадлежността към целевата група по проекта на посочените 8 физически лица,
сред които Камен Златков Коев не
фигурира.
В случая от приобщените към искането документи следва, че
отказът за верифициране на разходи от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за
наетите лица за времето, в което лицата посещават съответното обучение“, в
размер на 1846.50лв; разходи от
бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии
на обучаващите се неактивни/безработни лица“ в размер на 10 545.00лв и разходи от бюджетен
ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане на
обучение за придобиване на квалификация за част от професия“ в размер на 9600.00лв, направени спрямо лицата М.Н.Щ., С.П.С., М.К.К.,
С.П.Ч.., В.П.С..., В.Ц.О., Д.С.Л. и М.С.Г., неправилно са приети като
недопустими на посоченото от органа основание - непринадлежност на лицата към
целевата група по проекта и в хипотеза на чл.57 ал.1 т.2 от ЗУССИФ. Не може да
се приеме, че тези разходи не съответстват на Условията за кандидатстване с
проектни предложения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020г и не е налице
основанието по чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ за възприемането на разходи от
изброените категории и в посочени размери
като недопустими нито в хипотеза, че не
попадат в документите по чл. 26, ал. 1, нито в хипотеза че не попадат
в одобрения проект категории
разходи. Не са визирани като пречка за верифициране на разходи от
изброените бюджетни редове ( І.1.1,
І.1.2. и ІІ.2.1 ) други обстоятелства.
По изложените съображения жалбата на „В. 1103“ЕООД се явява
основателна и като такава следва да се уважи. Оспореното Решение №
BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019 за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане, издадено от Заместник министъра на труда и социалната
политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма “Развитие
на човешките ресурси“, в частта по т.2, в която по постъпило от дружеството
искане за плащане №2 от ИСУН 2020 по
проект „Гъвкави възможности за заетост и обучения във „В. 1103“ЕООД“ №
BG05M9OP001-1.019-0038-С02, не са верифицирани разходи: в размер 1846.50лв от бюджетен ред І.1.1 „Разходи за осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за
наетите лица за времето, в което лицата посещават съответното обучение“; в размер 10545.00лв от бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии на обучаващите се
неактивни/безработни лица“; и в размер 9600.00 от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане на обучение за
придобиване на квалификация за част от професия е незаконосъобразен поради
неправилно приложение на материалния закон — чл.57 ал.1 т.2 от ЗУСЕСИФ /чл.146
т.4 от АПК/, а в частта на неверифициране на разходи 3 882.86 лв. от бюджетен ред III.3.1 „Разходи
за организация и управление“, актът е незаконосъобразен поради неспазване на
изискванията за форма и съдържание в хипотеза на чл.146 т.2 от АПК. Делото като
преписка следва да се върне на ответника за ново произнасяне по подаденото
искане, доколкото е налице хипотезата на чл.173, ал.2 от АПК.
При този изход на спора, на жалбоподателя се дължат
направените по делото разноски. Съгласно представения списък и доказателствата
по делото разноските, които са направени са в размер на 2028.20лв, от които
302.64 лв - заплатена държавна такса и 1725.60лв - платено адвокатско
възнаграждение /фактура и платежно нареждане на л.115 - л.116 по делото/.
Неоснователно е възражението за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение, доколкото направените такива в размер 1725.60лв, преценени с
оглед на това, че не надвишават съществено минималния размер (приблизително 1306лв,
изчислен по правилото на чл.8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /при материален интерес на делото в случая
25874.36лв/ и предвид правната и фактическа сложност на делото, и проведените
повече от едно заседания, не са
прекомерни. В случая разноските следва да се възложат в тежест на
Министерството на труда и социалната политика, в чиято структура е органът,
издал административния акт.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр.второ от АПК,
Административен съд Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „В.
1103“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора,
ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № ххх, вх.А, ет.1, ап.1 чрез управителя на дружеството Д.К.А.Решение
№ BG05M9OP001-1.019-0038/06 от 13.05.2019 за верификация на постъпило искане за
окончателно плащане, издадено от Заместник министъра на труда и социалната
политика, ръководител на управляващия орган на Оперативна програма “Развитие на
човешките ресурси“, в частта по т.2, в която по постъпило от дружеството искане за
плащане №2 от ИСУН 2020 по проект
„Гъвкави възможности за заетост и обучения във „В. 1103“ЕООД“ № BG05M9OP001-1.019-0038-С02, не са верифицирани разходи в общ размер 25874.36лв, включващи: разходи в размер на 1846.50лв от бюджетен ред
І.1.1 „Разходи за осигурителни вноски, начислени за сметка на работодателя за
наетите лица за времето, в което лицата посещават съответното обучение“,
разходи в размер 10 545.00лв от бюджетен ред І.1.2. „Разходи за стипендии
на обучаващите се неактивни/безработни лица“,
разходи в размер 9600.00 лв от бюджетен ред ІІ.2.1 „Разходи за провеждане
на обучение за придобиване на квалификация за част от професия“, и разходи в размер 3882.86лв от бюджетен ред ІІІ.3.1 „Разходи за организация и
управление“, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА делото като преписка
на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките
ресурси " за ново произнасяне по искане за плащане № 2 в ИСУН 2020,
подадено от „В. 1103“ ЕООД по проект „Гъвкави възможности за заетост и обучения
във „В. 1103“ЕООД“ № BG05M9OP001-1.019-0038-С02, в съответствие с мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Министерството на
труда и социалната политика да заплати на „В. 1103“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Асен ІІ“ № ххх,
вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от управителя Д.К.А.сумата от 2028.20лв /две хиляди и двадесет и осем лева и двадесет
стотинки/ - разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: