и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 436 от НПК. С Определение № 62/12.06.2008 год., постановено по ч.н.дело № 488/2008 год., Кърджалийският районен съд е оставил без уважение молбата на Бюлент Акиф Осман от с.Кърчовско, общ.Кирково, обл.Кърджали за реабилитация по реда на чл.87 от НК за осъжданията му по Н.о.х.дело № 57/2000 год. по описа на Момчилградския районен съд и по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд, като неоснователна. Определението е обжалвано с частна жалба от Бюлент Акиф Осман от с.Кърчовско, общ.Кирково, обл.Кърджали, в която се твърди, че определението е неправилно, тъй като били налице всички условия по чл.87 от НК за реабилитирането му по съдебен ред за посочените осъждания. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като бъде решено делото по същество и бъде реабилитиран за тези осъждания. В съдебно заседание жалбодателят Бюлент Осман не се явява и не изпраща процесуален представител. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна, като счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, и с оглед оплакванията на жалбодателя в жалбата му, съобрази следното: Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените от жалбодателя. С писмена молба, постъпила в РС - Кърджали на 07.05.2008 год. осъденият Бюлент Акиф Осман е поискал да бъде извършена съдебна реабилитация за две негови осъждания с отделни влезли в сила присъди, както следва: със споразумение от 19.10.2000 год. по реда на чл.414з и сл. от НПК /отм./ по Н.о.х.дело № 57/2000 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което за извършено на 02.11.1997 год. престъпление по чл.343 ал.1 б.”а”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години, както и на кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година, като споразумението е влязло в сила на 19.10.2000 год.; и с присъда от 06.07.2001 год. по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с която за извършено на 23.06.2001 год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК е осъден на наказание „глоба” в размер на 200 лв., както и на кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година, считано от 23.06.2001 год., като присъдата е влязла в сила на 06.08.2001 год. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание, като за да постанови обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че молбата на Бюлент Акиф за реабилитация по съдебен ред за посочените осъждания, е неоснователна, тъй като не са налице императивните изисквания на чл.87 от НК, а именно: в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание молителят да не е извършвал друго престъпление, наказуемо с „лишаване от свобода” или с по-тежко наказание. В тази връзка съдът е приел, че срокът на наложеното наказание се счита за изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок, като в настоящият случай изпитателният срок на наложеното с присъдата по Н.о.х.дело № 57/2000 год. на молителя Осман наказание „лишаване от свобода” е изтекъл на 19.10.2003 год., и преди изтичането на този срок молителят Осман е извършил друго престъпление по чл.343б ал.1, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода”, при което и макар да не е било приведено в изпълнение отложеното му на основание чл.66 ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година по предходното му осъждане, то не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 86 от НК. Съдът е направил извода, че поради изложените съображения не са налице основанията молителят Бюлент Осман да бъде реабилитиран само за първото престъпление, тъй като не са налице предвидените в закона основания. По отношение на второто му осъждане по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на РС – Кърджали, първоинстанционният съд също е намерил молбата за неоснователна, тъй като е направил извода, че когато наказанието „глоба” е наложено самостоятелно, за да се допусне реабилитация по съдебен ред, е необходимо да са налице предпоставките по чл.87 от НК, а от доказÓтелствата по делото се установявало, че молителят е платил наложеното му наказание „глоба” в размер на 200 лв. на 28.11.2006 год., откогато започвал да тече тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК, като към датата на подаване на молбата за реабилитация по съдебен ред същият не е бил изтекъл. Изложил е съображения и за липсата на предпоставките на чл.88а ал.4 от НК, като е приел, че по отношение на наказанието по споразумението по Н.о.х.дело № 57/2000 год. по описа на Момчилградския районен съд следва да е изтекъл срока по чл.82 ал.1 т.4 от НК в размер на 5 години, а за това по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд – срока по чл.82 ал.1 т.5 от НК, който е две години, които следва да са изтекли от изтърпяване на наказанието по всяко от осъжданията му, и които не са изтекли, с оглед датата на изтърпяване на наказанието по втората посочена присъда, която съвпада с датата на плащане на глобата – 28.11.2006 год. Настоящата инстанция намира, че определението, предмет на обжалване в настоящото производство, е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Така, за да постанови определението си, първоинстанционният съд е съобразявал двете осъждания на молителя в първоинстанционното производство, описани по-горе в мотивите – със споразумение от 19.10.2000 год. по реда на чл.414з и сл. от НПК /отм./ по Н.о.х.дело № 57/2000 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което за извършено на 02.11.1997 год. престъпление по чл.343 ал.1 б.”а”, предл.2-ро, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години, както и на кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година, като споразумението е влязло в сила на 19.10.2000 год.; и с присъда от 06.07.2001 год. по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с която за извършено на 23.06.2001 год. престъпление по чл.343б ал.1 от НК е осъден на наказание „глоба” в размер на 200 лв., както и на кумулативно наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 1 година, считано от 23.06.2001 год., влязла в сила на 06.08.2001 год., за които Бюлент Осман е поискал реабилитация по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал.2 от НПК, когато едно лице е осъдено с няколко присъди от различни съдилища, компетентен да извърши реабилитацията по съдебен ред е съдът, който е наложил най-тежкото наказание, а когато наказанията са еднакво тежки – съдът, който е постановил последната присъда. В настоящият случай жалбодателят Осман е осъждан с две влезли в сила присъди /едното от осъжданията му е със споразумение, което по същество има последиците на влязла в сила присъда/, постановени от различни съдилища: РС – Момчилград и РС – Кърджали, като наложеното му наказание по Н.о.х.дело № 57/2000 год. по описа на Момчилградския районен съд е „лишаване от свобода” за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, което е по-тежко от наказанието, наложено му с присъдата по Н.о.х.дело № 372/2001 год. по описа на Кърджалийския районен съд – „глоба” в размер на 200 лв. При това положение, компетентен да разгледа молбата за съдебна реабилитация на осъдения Бюлент Осман е Момчилградският районен съд, а не РС – Кърджали. Разпоредбата на чл. 433 ал.2 от НПК установява специална подсъдност при съдебна реабилитация, когато лице е осъждано с няколко присъди от различни съдилища, и е императивна, като не може да бъде променяна от съда или по желание на самият молител. Неспазването й представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като произнасянето по молба за реабилитация от некомпетентен съд по същество означава постановяване на съдебният акт от незаконен състав – абсолютно нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348 ал.3 т.3 от НПК. Или, като не е констатирал, че не е компетентният съд и не е прекратил производството по чл. 433 и сл. от НПК пред себе си , респ. не е изпратил делото на компетентния съд /Момчилградския районен съд/ по реда на чл.42 ал.2 от НПК, а е разгледал по същество молбата на осъдения Осман за реабилитация за осъжданията му, Кърджалийският районен съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Това нарушение е съществено, тъй като води до лишаване на осъдения от законоустановения съд за разглеждане и постановяване на съдебен акт по молбата му за реабилитация. Посоченото по-горе съществено нарушение на процесуалните правила ограничава правото на защита на молителя, като същото не може да бъде отстранено от въззивната инстанция, тъй като препятства възможността да бъде осъществена проверката на правилността на обжалваното определение по същество от настоящата инстанция. Ето защо, следва да бъде отменено обжалваното определение, като делото бъде върнато делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, на основание чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл 334 ал.1 т.1 и чл. 348 ал.3 т.3 от НПК. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Определение № 62/12.06.2008 год., постановено по Ч.н.дело № 488/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото на Кърджалийския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/ |