№ 266
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20225330206108 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 22 – 0438 – 000512 от
05.10.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на Г. С. О. на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00 /петстотин/ лв.,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на основание Наредба №
Із – 2539 на МВР.
С жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни съображения за
незаконосъобразност на атакуваното Наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност
на жалбата, като моли обжалваното Наказателно постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Не се претендират
разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите на жалбоподателя и служебно провери правилността на атакуваното
1
постановление, намери, че не са налице основания за неговата отмяна.
Съображенията в тази насока са следните:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 10.09.2022 г., около 00,30 часа в град Пловдив на ул. „Иван Драсов“
– посока запад - изток жалбоподателят О. управлявал лек автомобил „ХАВАЛ
Х6“ с рег. № *** – собственост на „Ариете хоум 3“ ЕООД.
По същото време свид. Д. и колегата му С. упражнявали служебните си
задължения, като осъществявали контрол по ЗДвП. Полицейските служители
били позиционирани в близост до кръстовището на бул. „Дунав“ с ул. „Райна
Княгиня“ от където имали видимост към излизащите от ул. „Иван Драсов“
автомобили. Забелязвайки автомобила, управляван от жалбоподателя,
полицейските служители предприели действия по спирането му за проверка,
като подали светлинен сигнал с фенер, за да спре. Жалбоподателят О. се
върнал по ул. „Иван Драсов“, като след него се отправили свид. Д. с колегата
му Златан С.. В близост до ресторант „Бразилия“ жалбоподателят паркирал
управлявания от него автомобил, като освен него от автомобила слезнали и
две неустановени по делото лица – жена и малко дете. Там на място, в 00,32
часа свид. Д. извършил качествена проба с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № ARDM – 0247, който отчел положителен резултат, а
именно 0,52 на хиляда в издишания от жалбоподателя въздух.
Посоченото техническо средство било изправно, като на 18.05.2022 г.
успешно преминало проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на
алкохол в дъха и радар скоростомери“. Извършената последваща проверка
била със срок на валидност от 6 месеца.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 128126, в
който било посочено, че изследването трябва да бъде извършено в МБАЛ
„Пловдив“, където лицето следвало да се яви до 45 мин от връчване на
талона. Същият бил връчен лично на жалбоподателя в 01,30 ч.
На О., в негово присъствие и в присъствието на свидетел – очевидец,
бил съставен от свид. Д. АУАН № 684422 /10.09.2022 г., за извършено от
него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, който жалбоподателят подписал с
изричното посочване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по
чл. 44 от ЗАНН.
Впоследствие О. се явил в указаното в талона лечебно заведение –
УМБАЛ „Пловдив“ АД, където не му била взета кръв за изследване
наличието на алкохол, тъй като същият се явил извън предоставеното му
време от 45 минути.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и процесното НП, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания – глоба в
размер на 500 /петстотин/ лева и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП,
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
2
основание Наредба № Із – 2539 на МВР.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява от приложените по административно наказателната преписка
писмени доказателства – талон за медицинско изследване, справка за
нарушител/ водач, списък рег. № 3286р – 25762 екз. № 2 / 27.05.2022 г. и
оправомощителни заповеди. За изясняване на фактическата обстановка по
делото допринасят и събраните в хода на съдебното следствие
доказателствени материали, а именно – Копие от Дневник за отразяване на
резултатите от използване на техническите средства – Регистрирани
нарушения на употребата на алкохол или друго упойващо вещество с
техническо средство с № ARDM – 0247; извлечение от паметта на
техническото средство; Инструкция за експлоатация на техническото
средство; Писмо за одобрен тип анализатор изх. № 20 – 00 – 30 – 2/
19.04.2019 г. по описа на Български институт по метрология; Допълнение към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812;
Удостоверение за преминато допълнително обучение от свид. Д.; Заповед №
8121з – 1186/ 13.09.2017 г.; Методически указания за работа с техническо
средство; Писмо от Директора на УМБАЛ „Пловдив“ АД, ведно с приложени
към него отговор № В – 114/ 19.01.2023 г. и Лист за преглед на пациент;
Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г. ; Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021 г.
и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г.
По отношение на посочените писмени доказателства, съдът кредитира
същите, като изготвени и изхождащи от лица, притежаващи надлежна
легитимация за тяхното съставяне и издаване, в изпълнение на законовите
разпоредби регламентиращи обществените отношения, включени в предмета
на разглеждане по настоящето дело.
Съдът базира фактическите си изводи и въз основа на показанията на
разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител – свид. Д.. Същите
са изцяло кореспондиращи си със събраните по делото писмени
доказателства, подробно изброени по – горе. Показанията на свид. Д. съдът
възприема като добросъвестно дадени, открояващи се с логичност,
последователност и подчертана екзактност, поради което ги кредитира в
цялост.
Отделно от горното, следва да се отбележи, че нарушението се
установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и
доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат
за доказани посочените в акта обстоятелства.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
3
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият
съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на
ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно представените по административно
наказателната преписка оправомощителни заповеди, както и от допълнително
изисканите такива Заповед № 8121з – 1632/ 02.12.2021 г.; Заповед № 317з –
11675/ 31.12.2021 г. и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г. относно
компетентността на административнонаказващия орган и актосъставителя,
както и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП вр. чл. 30, ал. 1, т. 5
ЗМВР – за актосъставителя.
Противно на възраженията, релевирани с въззивната жалба, при
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава
неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен
срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Все в тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че
неясно било дали са спазени изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г.
за реда за установяване концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. Конкретните възражения в тази
връзка са свързани с годността на процесното техническо средство и
квалификацията на свид. Д.. От представените от въззиваемата страна Писмо
за одобрен тип анализатор изх. № 20 – 00 – 30 – 2/ 19.04.2019 г. по описа на
Български институт по метрология и Допълнение към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 09.04.4812, се установява, че
процесното техническо средство е вписано в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № 4812, като същото е
преминало на 18.05.2022 г. последваща проверка със срок на валидност шест
месеца. Последното се установява от списък рег. № 3286р – 25762 екз. № 2 /
27.05.2022 г. От посочените писмени доказателства се установява, че срокът
на валидност на одобряване на типа е до 24.10.2028 г. Всичко изложено води
до извод, че към датата на извършване на процесната проверка техническото
средство, с което е боравил свид. Д. е било одобрено по съответния ред,
изправно и годно за експлоатация.
Установява се от изисканите и представени по делото
оправомощителни заповеди, включително Заповед № 317з – 11675/ 31.12.2021
г. и Протокол № УРИ 483р – 28447/ 22.12.2021 г. , както и от Удостоверение
за допълнително обучение – актуализация на професионалната квалификация
4
№ 095976, че свид. Д. е преминал курс за периода от 07.03.2022 г. до
11.03.2022 г. за контрол на пътното движение чрез използване на технически
средства, автоматизирани информационни системи и работни станции за
отдалечен достъп от полицейските органи. В този смисъл изцяло опровергани
се явяват доводите, релевирани с въззивната жалба, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото пробата не е
извършена с годно техническо средство и от лице, което не е преминало
специализирано обучение по смисъла на чл. 8 от Наредбата.
В аспект на горното неоснователни са и доводите, развити от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание в насока
неспазване от страна на свид. Д. на методическите указания за използване на
техническото средство. От показанията на свид. Д. с категоричност се
установява, че е имало няколко опита от страна на жалбоподателя да осуети
извършването на проба с техническото средство, като е прекъсвал подаването
на достатъчно въздух в мундщука. Въпреки тези му опити, полицейският
служител не се е отказал до момента в който жалбоподателят е подал
равномерно и продължително достатъчно въздух в мундщука, което е било
потвърдено с продължителен звуков сигнал от апарата и светване на зелен
светодиод. Изложеното налага извод, че са спазени стриктно правилата
разписани в методическите указания за използване на Алкотест 7510, както и
в инструкцията за експлоатация на посоченото техническо средство, като е
отчетен резултат за наличието на алкохол в организма на жалбоподателя след
като същият е подал достатъчна като обем въздушна струя за вземането на
проба.
По отношение на квалификацията на Д.ието и правилността на
санкционната норма, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено Д.ие, с което жалбоподателят О.
виновно е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за това, че на
10.09.2022 г., около 00,30 часа в град Пловдив на ул. „Иван Драсов“ – посока
запад - изток е управлявал лек автомобил „ХАВАЛ Х6“ с рег. № *** –
собственост на „Ариете хоум 3“ ЕООД, след употреба на алкохол, а именно
0,52 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабр. № АRDM – 0247.
Установява се, че О. не се е явил за кръвна проба в рамките на
посоченото време, поради което законосъобразно и в съответствие с
регламента на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. концентрацията на
алкохол в кръвта му е била установена въз основа на показанията на
техническото средство.
Според разпоредбата на чл. 6, ал. 6 от Наредба № 1/19.07.2017 г.
сроковете за явяване са до 45 минути, когато нарушението е извършено на
територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване
с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и
за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично
5
лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите случаи.
В случая, доколкото жалбоподателят се е намирал в град Пловдив, в
близост до посоченото в талона за изследване медицинско заведение, то на
същия му е било предоставено време в рамките на 45 мин /максимално най –
дългия срок/, за да се яви в посоченото лечебно заведение и да даде кръвна
проба. Обстоятелството, че същият не се е възползвал от предоставената му
възможност, допускайки просрочие на предоставеното време води до
правилната преценка от страна на административнонаказващият орган да се
позове на показанията на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510 с
фабр. № АRDM – 0247.
В аспект на горното, съдът счита, че липсват основания да се приеме, че
при извършване на проверката от полицейските служители са допуснати
нарушения, които да са опорочили същата. Издаден е бил талон за
медицинско изследване от правоимащ контролен орган. Връчен е бил препис
на проверяваното лице, с отразен конкретен час и е дадено максималното за
случая нормативно предвидено време – до 45 минути, в които да се яви в
болничното заведение за даване на кръвна проба. Пробата чрез вдишване на
място е била взета от преминало последваща проверка и в срок на валидност
техническо средство и от служител, който е преминал надлежно обучение за
работа с техническото средство.
В тази връзка и предвид изрично наведеното с въззивната жалба
възражение от процесуалния представител на жалбоподателя в насока, че
административнонаказващия орган не е съобразил допустимата грешка при
отчитане на показанията на техническото средство, съдът държи да отбележи
следното:
Както вече беше посочено, а и според трайната съдебна практика под
„надлежен ред“ се разбира редът за установяване на концентрация на алкохол
в кръвта, очертан в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като меродавна е редакцията на наредбата
именно към момента на констатираното управление. /Решение № 244/
05.12.2019 по дело № 949/2019 г., Решение № 16 от 05.03.2019 г. по н. д. № 28
/ 2019 г. на ВКС, Решение № 146 от 11.07.2019 г. по н. д. № 524 / 2019 г. на
ВКС, 1-во нак. отделение./
В чл. 3 и 3а от Наредбата са очертани три алтернативни, но
равнопоставени помежду си метода за установяване на концентрацията
/Решение № 603 от 27.12.2012 г. по нак. д. № 1931/2012 г. на Върховен
касационен съд/:
- чрез техническо средство Дрегер;
- чрез доказателствен анализатор;
- чрез медицинско и химическо лабораторно изследване на взета кръвна
проба от водача.
6
В случая концентрацията е установена по първия от алтернативно
предвидените методи, а именно чрез техническо средство-дрегер, поради
което надлежният ред е спазен.
Нещо повече, при изложения по - горе доказателствен анализ се
установи, че полицейските органи стриктно са спазили задълженията си по
Наредбата, като надлежно е попълнен талон за изследване с отбелязване, че
деецът може да се яви и да даде кръвна проба за оборване показанията на
дрегера, като в талона са надлежно индивидуализирани времето за явяване и
мястото за даване на кръв. Спазено е и изискването на чл. 11 от Наредбата,
поставящ изискване към вида лечебно заведение, в което да се вземе кръвната
проба.
Въпреки гореизложеното жалбоподателят неоправдано е просрочил
времето за даване на кръвна проба за химическо и лабораторно изследване.
Съгласно трайната съдебна практика при това положение за меродавна за
наказателната, респ. административнонаказателната отговорност се приема
концентрацията показана от дрегера, като жалбоподателят губи
възможността да я оспорва по какъвто и да било начин. В този смисъл -
Решение № 53 от 27.05.2020 г. по н. д. № 1212 / 2019 г. на ВКС, Решение №
63/31 март 2017 г. по КНД №184 по описа за 2017 г. на ВКС, Решение № 138
от 16.07.2018 г. по н. д. № 430 / 2018 г. на ВКС.
Действително в случая е налице едно предположение, че
концентрацията на алкохол в издишания въздух, отчетен от дрегера, се
равнява на концентрацията на алкохол в кръвта. Това предположение обаче
при конкретното административно Д.ие е изрично предвидено и допуснато
от законодателя, поради което не представлява процесуално нарушение.
Така - Решение № 279/21 декември 2017 г., първо наказателно отделение, н.
дело № 1050/2017 г. на ВКС, Решение № 130/12 юни 2018 г., първо
наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018 година, Решение № 540/04 януари
2010 г. по дело № 530/2009 г. на ВКС, Решение №200/13 ноември 2018 г.,
първо наказателно отделение, н. дело № 739/2018 г. на ВКС, Решение № 120
от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №
143 от 23.03.2011 г. по к.д. № 64/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г. на ВКС.
Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява
пълната техническа изправност на Дрегер-а, поради което и не възникват
абсолютно никакви съмнения досежно достоверността на неговите показания.
Така Решение №16/15.05.2019 по дело №1204/2018 на ВКС, Решение №
54/27 март 2014 г., Трето наказателно отделение, н. д. № 2346/2013 г. на ВКС,
Решение № 540/04.01.2010 г. по дело № 530/2009 г. на ВКС.
В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно трайната съдебна
практика при недаване на кръвна проба за оборване показанията на дрегера,
деецът не може да иска дори и приспадане на технически допустимата
грешка при отчитане от дрегера, отбелязана в свидетелството му за одобрен
7
тип. В този смисъл - Решение № 28 от 16.04.2020 г. по н. д. № 36 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 204/28 ноември 2018 г., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 916/2018 г. на ВКС, Решение №
130/12 юни 2018 година, първо наказателно отделение, н. д. № 424/ 2018
година, Решение № 428 от 11.11.2013 г. по нак. д. № 1435/2013 г. на Върховен
касационен съд.
Посоченото правило е важимо дори при гранични за съставомерността
на Д.ието стойности - Решение № 127 от 07.03.2011 г. по нак. д. № 739/2010 г.
на Върховен касационен съд.
Ето защо изцяло неоснователни и несподелими са доводите на
жалбоподателя в обратна насока, като цитираната във въззивната жалба
съдебна практика освен, че не се явява задължителна за съблюдаване, не се и
споделя от настоящия съдебен състав.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл. 174, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда
до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
Посочените наказания са във фиксиран, абсолютен размер, поради което и
липсва възможност същите да бъдат изменени.
С НП на жалбоподателя правилно са отнети 10 контролни точки,
съобразно изискванията, посочени в Наредба № Iз-2539 на МВР за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, издадена от Министъра на
вътрешните работи.
По отношение на възражението за това, че в случая приложение следва
да намери чл. 28 ЗАНН съдът държи да отбележи следното:
Предвид характера на процесното нарушение, като такова по ЗДвП, то
дали случаят е маловажен следва да се определи при съобразяване на
разпоредбата на т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП.
ЗДвП се явява специален закон по отношение на ЗАНН, съответно
съдържа собствени специални разпоредби както и на понятието "маловажно".
Съгласно т. 32, на пар. 6 от ДР на ЗДвП "Маловажно" е нарушението, което,
макар и с незначителни отклонения от нормативно предписаното поведение
на участника в движението, при друга пътна обстановка би могло да доведе
8
до настъпване на пътнотранспортно произшествие. "
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което
разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен
вид нарушения, като за този си извод съдът съобрази естеството на
обществените отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване
по пътната мрежа, отворена за обществено ползване, които са от особено
значение. В този смисъл изцяло непротивопоставими са доводите изложени в
обратна насока във въззивната жалба, като от вниманието на съда е
невъзможно да убегне заявеното от страна на свидетеля Д., че при
установяване на процесното административно нарушение жалбоподателят е
управлявал автомобил в който е имало други двама пътуващи – жена и дете.
Всичко изложено води до извод, че установеното в случая административно
нарушение, безспорно ги накърнява с особен интензитет и предвид това не
следва да бъде определяно като маловажно.
Съобразно гореизложеното, атакуваното наказателно постановление
като законосъобразно, следва да бъде потвърдено в своята цялост.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63д
ЗАНН би имала въззиваемата страна. Доколкото обаче такива нито са
поискани, нито са представени доказателства реално да са сторени, то
разноски не следва да се присъждат.
В тази връзка следва да се отбележи, че доколкото разноските се
присъждат с решението, то доказателствата за тяхното евентуално сторване
следва да са представени най-късно до приключване на съдебното заседание
преди обявяване на делото за решаване, като представянето им в по-късен
момент не би-могло да санира този пропуск.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив, Пети н.с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22 – 0438 – 000512 от
05.10.2022 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР - Пловдив, 03 РУ
Пловдив, с което на Г. С. О., ЕГН ********** на основание чл. 174, ал. 1, т. 1
ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500,00
/петстотин/ лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, и са отнети 10 контролни точки, на
основание Наредба № Із – 2539 на МВР
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
9
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10