РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. П., 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20231230101077 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М. от
АК-П., с адрес на кантората и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в
качеството му на пълномощник на Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б.,
общ. П. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ТРАНСКАРТ
ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8, представлявано от Юрий
Асенов Станчев.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е страна по Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., сключен с
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, по силата на който в негова полза, в
качеството му на кредитополучател, е предоставен за ползване платежен инструмент -
кредитна карта, чрез която се усвоява предоставения кредитен ресурс от 1 500 лв. –
установен в чл. 7, ал. 1 от договора общ кредитен лимит. С Анекс от 12.09.2021 г. към
цитирания договор, е променен чл. 7 от договора, като максималният размер на всеки
кредит е в размер на 3 000 лв. Сочи се, че съгласно чл. 8, ал. 1 от процесния договор,
срока за погасяване на всеки кредит е 12 месеца, считано от датата на усвояване на
този кредит, съгласно чл. 9.1 от договора лихвеният процент по кредита е в размер на
18.5%, а съгласно чл. 10.1 от същия договор ГПР е в размер на 23.84%, при общо
дължима сума от 1 678,56 лв. Посочва се още, че в чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора за
кредит е предвидено, че при неизпълнение на задължението на клиента за погасяване в
срок на минималните погасителни вноски по кредита, кредиторът има право да
изпраща съобщения до клиента и да начислява такси за това съгласно приложената към
договора ценова листа, като размерът на таксата за изпращане на уведомително
съобщение за закъснение е в размер на 15 лв. за всяко уведомление. Навеждат се
твърдения, че клаузата, съдържаща се в чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., е нищожна
поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а
именно - нарушава принципа за добросъвестност и справедливост, и
необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Релевира се, че процесната
1
клауза от договора е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 33
от ЗПК, както и по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда
заплащането на суми, чрез които в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително възнаграждение. На следващо място се твърди, че цитираната клауза от
договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално
уговорена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 01.11.2019 г., е нищожна поради противоречие с чл. 33 от
ЗПК, чл. 21, ал. 1 от ЗПК и добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това,
че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Твърди, че процесната клауза е валидна и не
страда от пороците, релевирани от другата страна. Навежда, че кредиторът предоставя
допълнителна услуга по договора, която зависи от поведението на клиента и дали
същият ще изпадне в забава за изпълнение на парично задължение по договора.
Поддържа, че таксата е фиксирана и не зависи от размера на кредитния лимит, като
същата не цели обогатяване на кредитора, а има възнаградителен характер за
допълнителните услуги и извършени от кредитора разходи за обработка на
задължението, които дейности произтичат от естеството на договора и част от тях са
посочени в общите условия към договора. Уточнява, че към момента на подписване на
договора, в ценовата листа таксата е в размер на 20 лева, в последствие увеличена на 25
лева, като предвид ниския й размер, същата не може да се приеме необосновано високо
обезщетение или неустойка с обезпечителен или наказателен характер. Моли съда да
отхвърли така предявения иск за обявяване на клаузата от договора за нищожна, като
недопустим и неоснователен. Претендира сторените в производството разноски, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
В срока за отговор на исковата молба ответното дружество по първоначалния
иск, чрез своя процесуален представител, е депозирало и насрещен иск по реда на чл.
211, ал. 1 от ГПК. В насрещната искова молба се сочи, че на 01.11.2019 г. между
страните е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити, съгласно който на насрещния ответник е отпуснат
потребителски кредит в общ размер до 1 500 (хиляда и петстотин) лева, изменен с
анекс от 12.09.2021 г., с който кредитният лимит е увеличен до 3 000 (три хиляди)
лева, като кредитополучателят има право да усвоява предоставените суми в
договорения лимит чрез платежна карта Transcard Classic. Твърди се, че съгласно чл.
11, ал. 1, т. 1 от сключения рамков договор клиентът заплаща задълженията си по
договора в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени
суми по кредита. Ако в посочения срок не погаси общата сума на всичките си
задължения, посочени в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на
същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в размер
на 18,5 % на годишна основа, съгласно чл. 9, ал. 1 от договора. По силата на Ценовата
листа, в сила от 01.01.2023 г., лихвеният процент по кредита е бил увеличен на 18,9 %
за клиентите, ползващи платежна карта Transcard classic. Променената ценовата листа
била отразена на сайта на дружеството, съответно новият лихвен процент е отразен и в
последващите месечни извлечения, които е получавал клиентът. Посочва се още, че
считано от 01.01.2023 г. минималната погасителна вноска представлява сбор от
непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на
предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно
извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и
комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за
конкретния месец главница.
Навежда се, че съгласно представена счетоводна справка за дълга на длъжника,
последният е извършвал многобройни транзакции, без да е погасявал задълженията с
2
по договора. Към насрещната искова молба е приложен и препис от уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване от 31.08.2023 г., за което
ищецът посочва, че следва да се счита за връчено на страната заедно с преписа от
насрещния иск.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което на правно
основание чл. 211, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, да осъди Б. А. В., с ЕГН:
**********, да заплати парично задължение към „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ
СЪРВИСИС“ АД, произтичащо от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
и потребителски кредити от 01.11.2019 r. с Анекс към него от 12.09.2021 г., които се
равняват на следните суми: главница в размер на 2978,58 лева (две хиляди деветстотин
седемдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки), договорни лихви в размер на
688,37 лева (шестстотин осемдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки) за
периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., законна лихва от датата на предявяване на
насрещния иск. Претендира сторените в производството разноски, прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищцовата страна.
В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответника по
насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Излагат се
съображения за нищожност на процесния договор на различни, изчерпателно посочени
основания, оспорват се дължимостта и начислеността на уговорените договорни такси,
като се изразява становище, че същите са изцяло нищожни и незаконосъобразно
начислени.
В случай, че съдът обяви Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 01.11.2019 г. за недействителен, насрещният ответник прави
възражение за прихващане на сумата, платена от него като договорни такси и лихва,
към дължимата се по цитирания договор главница.
В случай, че съдът не обяви Рамков договор за предоставяне на платежни услуги
и потребителски кредит от 01.11.2019 г. за недействителен, насрещният ответник прави
възражение за прихващане на сумата, платена от него за договорни такси, към
дължимите се по цитирания договор главница и лихва.
Моли съда да отхвърли насрещните искови претенции, като претендира
направените разноски в производството.
В съдебно заседание страните не се явява и представляват, от процесуалните им
представители са депозирани писмени становище, в които поддържат предявените
искове и молят същите да бъдат уважени, респ. да бъдат отхвърлени.
П.кият районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не е спорно между страните по делото и от приетите писмени доказателства се
установява, че между "ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС" АД и Б. А. В. е
сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити
от 01.11.2019 г. въз основа на който на ищеца е предоставен за ползване платежен
инструмент – кредитна карта с кредитен ресурс от 1500 лева, съгласно чл. 7, ал. 1 от
процесния договор, като погасяването на усвоения кредит е за срок от 12 месеца,
считано от датата на усвояването му.
На 12.09.2021 г. между страните е сключен Анекс към Рамковия договор за
предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 01.11.2019 г., с който
максималният размер на всеки кредит е 3000 лева, като всички останали клаузи остават
непроменени.
В чл. 9. 1 страните са уговорили, че лихвеният процент по кредита е в размер на
18, 5 %, а в чл. 10. 1 е прието, че ГПР е в размер на 23, 84 %, при общо дължима сума
от 1678,56 лева.
Клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора регламентира, че при неизпълнение на
задължението от страна на кредитополучателя за погасяване в срок на дължимите
3
минимални погасителни вноски, кредитодателят има право да изпраща съобщения до
клиента и да начислява такси съгласно ценова листа. В ценовата листа, която е
неразделна част от рамковия договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредити се установява, че размерът на таксата за изпращане на
уведомително съобщение за закъснение е в размер на 15 лева, дължими за всяко едно
уведомление.
Съдът намира, че взаимоотношенията между страните по сключения помежду
им договор за финансови услуги се регламентира от разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, тъй като ищецът по делото е физическо лице по смисъла на §
13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, имащо
качеството на потребител, тъй като ползва финансови услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Предвид така установените обстоятелства, настоящият състав намира
предявения иск за основателен и уговорената в чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора клауза е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави – чл. 26, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, тъй като претендираната с нея сума в размер на 15 лева
дължима за всяко отделно изпратено уведомление от кредитора до кредитополучателя
несъмнено е в нарушение на принципа за добросъвестност и справедливост, доколкото
води до ползи само за кредитодателя, и накърнява правната сфера на
кредитополучателя. Ето защо съдът намира, че клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3
противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като по
този начин е нарушен основния принцип на справедливостта и равенството между
страните по договора.
Клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора е нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1
от Закона за потребителския кредит. Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит: "Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. " В този смисъл настоящият
състав намира, че изискването на кредитора, кредитополучателят да заплаща сумата от
15 лева при изпращане на уведомително съобщение за закъснение при плащане на
дължими суми по кредита, като начислява такси за това съгласно ценова листа, цели
заобикаляне на установеното правило в чл. 33 от Закона за потребителския кредит.
Това е така, тъй като в чл. 33, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, законодателят
е предвидил, че при забава от страна на потребителя, кредиторът може да изисква
заплащане само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата и тази
лихва не може да надвишава законната лихва.
Следва да се отбележи също, че доколкото в случая са приложими и нормите на
чл. 143-148 от Закона за защита на потребителите, уговореното в чл. 14, ал. 1, т. 3 от
договора заплащане на допълнително обезщетение при неизпълнение на основните
задължения по договора, е в очевидно противоречие с нормата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от
Закона за защита на потребителите, според която: ал. 1 - Неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, а в ал. 2,
т. 5 законодателят е предвидил, че "Неравноправна е клаузата, която: задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. ". В този смисъл заплащането на уговорените
такси в чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора по своята същност несъмнено не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на страните по процесния договор, като са в очевидна полза за
кредитодателя, което несъмнено би довело до неоснователното му обогатяване за
сметка на кредитополучателя и до необосновано увеличаване размера на отпуснатия
кредит.
За основателни съдът намира и доводите на ищеца за наличието на нищожност
на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3 от договора поради противоречие с нормата на чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите. Според посочената правна норма,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
4
индивидуално, а не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато продавач
или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена
индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В случая
ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че клаузата на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от договора е уговорена индивидуално между страните по договора, както
предвижда нормата на чл. 146, ал. 4 от Закона за защита на потребителите. Когато
търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е
индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него, каквито
доказателства по делото не бяха установени.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ищецът не е имал възможност да
изрази воля и съгласие по отношение на разглежданата клауза и следва да се приеме, че
в случая не е налице индивидуално договаряне на процесната клауза от договора,
касаеща дължимото заплащане на сума в размер на 15 лева при изпращане на всяко
уведомително съобщение за наличие на закъснение по дължимите плащания по
договора.
С оглед изложеното, съдът намира, че така договорената клауза на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от договора е нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
На следващо място, съдът намира направеното от ищеца възражение за
нищожност на целия Рамков договор за неоснователно.
Видно от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от същия е, че лихвения процент
по кредита е в размер на 18,5% на годишна основа, като се прилага към сумата на
усвоените кредити. Така договореният лихвен процент в размер на 18,5% на годишна
база не надвишава трикратния размер на годишния лихвен процент, увеличен с 10
процентни пункта, който трайно се приема от съдебната практика като горна граница
на допустимия лихвен процент, договорен между страните. Следва да се посочи, че за
времето на действие на този договор годишният лихвен процент е 0%, а с допустимото
увеличение горната граница на допустимия лихвен процент на годишна база е 30%.
Така посочения лихвен процент в случая е изрично фиксиран по размер, като
кредиторът може да го променя само и единствено при наличие на условията и по
начина, уредени в общите условия. От друга страна, ГПР е посочен в чл. 10
от Рамковия договор, като методиката за изчисляването му е подробно уредена в чл. 34
и чл. 35 от Общите условия към рамковия договор. Така посочения
в Рамковия договор ГПР очевидно не е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва, като в подкрепа на възраженията си в тази насока Б. В. не ангажира никакви
доказателства. В ГПР не следва да бъдат включвани таксите за изготвяне, изпращане и
уведомяване за напомнителни съобщения при непогасени месечни погасителни вноски,
тъй като те не са дължими при редовност на погасяване на задълженията и няма как
изначално да бъдат включени в ГПР. На потребителят е предоставен не обикновен, а
револвиращ кредит, който се усвоява чрез платежна карта. Използването на сумите
в договорения кредитен лимит, се осъществява по волята на клиента. Същият има
правото да погасява минималните погасителни вноски, но няма ограничение да погаси
и изцяло усвоените суми. Поради това, към Рамковия договор не следва да бъде
предоставен Погасителен план, тъй като кредитополучателя може да използва и
погаси кредитния лимит неограничен брой пъти на годишна база.
Предвид изложеното, съдът счита, че искането на Б. А. В. за прогласяване за
нищожен на целия Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и
потребителски кредит от 01.11.2019 г., сключен между страните, е неоснователно.
На последно място, в настоящото производство от "Транскарт Файненшъл
Сървисис"АД е предявен насрещен иск против Б. А. В., с който се иска той да бъде
осъден да заплати на дружеството-кредитор
по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от
01.11.2019 г. сумата от 2 978,58 лева – главница и договорна лихва в размер на 688,95
лева 104, 52 лева за периода от 01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на насрещния иск - 07.09.2023 г.
5
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, през периода от датата на сключване на договора и издаването на платежна
карта до датата на изготвяне на заключението, Б. В. е изтеглил чрез предоставената му
карта общо сумата от 4 672,07 лева. За периода от 01.05.202 г. до 31.07.2023 г. той е
дължал договорна лихва в размер на общо 688,37 лева. Съгласно представената от
насрещния ищец Справка за направените вноски по кредита от Б. А. В. се установява,
че през периода от 12.11.2019 г. до 31.07.2023 г. той е заплатил общо задължения в
размер на 3 035 лева. С оглед на това, ищецът продължава да дължи на ответното
дружество главница в размер на 2 978,58 лева и договорна лихва в размер на 688,37
лева.
С оглед на това, предявения насрещен иск от "Транскарт Файненшъл Сървисис“
АД следва да бъде уважен, като Б. А. В. следва бъде осъден да заплати на дружеството-
кредитор по Рамков договор
за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г. сумата от
2 978,58 лева, представляваща главница и договорна лихва за периода от 01.05.2022 г.
до 31.07.2023 г. в размер на 688,37 лева.
По делото не бяха събрани доказателства относно това заплатените суми от
насрещния ответник за погасяване на кои задължения по кредита са били отнасяни.
Ето защо възражението на насрещния ответник за приспадане на заплатените
такси е неоснователно, тъй като по делото не са събрани доказателства, а и самия
насрещен ответник не ангажира такива, с които да докаже размера на таксите, за които
се твърди, че са заплатени.
По разноските:
Предвид уважаването на първоначалния иск разноски се дължат единствено на
ищеца В..
В производството по делото същият е представляван от пълномощник, на когото
не е заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на
неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие от 19.05.2023 г. е
посочено, че ищеца се представлява безплатно от адв. Д. М. от АК - П., поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът следва да определи
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и
да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Процесуалният представител
на ищеца претендира възнаграждение за предявен неоценяем иск, като предвид
обстоятелството, че съдът е уважил в цялост исковите претенции следва да бъде
уважено и искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. На основание §2а от
ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатското възнаграждение следва да се присъди с включен ДДС, тъй като адв.Д. М.
от АК - П. е регистриран по ДДС, за което са представени и надлежни доказателства, а
именно: удостоверение за регистрация по ДДС.
В тази връзка и на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА във вр. с чл.7,
ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв.Д. М. от АК-П., адвокатско възнаграждение
в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, с включено ДДС, във връзка с оказаната
безплатна правна помощ.
Предвид уважаването на предявения насрещен иск разноски се дължат на
насрещния ищец.
Съгласно представен списък с разноски се претендират такива за заплатена
държавна такса в размер на 169,14 лева, за платен депозит за вещо лице в размер на 200
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева.
Ето защо първоначалния ищец и насрещен ответник следва да заплати на
6
насрещния ищец сторените от последния разноски в общ размер на 729,14
(седемстотин двадесет и девет лева и четиринадесет стотинки) лева.
Възражението на процесуалните представители и на двете страни за
прекомерност на претендираните възнаграждения са неоснователни, тъй като и двете
възнаграждения са в рамките на законоустановените такива.
Първоначалният ищец също така е бил освободен от съда от заплащане на
държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Затова, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50
(петдесет) лева, дължима държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл. 14, ал. 1, т. 3
от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от
01.11.2019 г., сключен между „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул.
„Силистра“ № 8, представлявано от Юрий Асенов Станчев, и Б. А. В., ЕГН:
**********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
33 и чл. 21, ал. 1 от ЗПК във вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8,
представлявано от Юрий Асенов Станчев по Рамков договор за предоставяне на
платежни услуги и потребителски кредит от 01.11.2019 г., сумата от 2 978,58 (две
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и петдесет и осем сто стотинки) лева,
представляваща главница и сумата от 688,37 (шестстотин осемдесет и осем лева и
тридесет и седем стотинки) лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.05.2022 г. до 31.07.2023 г., ведно съд законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск.
На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ОСЪЖДА
„ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8, представлявано от
Юрий Асенов Станчев, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. от АК-П., пълномощник на ищеца
Б. А. В. сумата в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., ДА
ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8,
представлявано от Юрий Асенов Станчев, направените деловодни разноски във връзка
с предявения насрещен иск в размер на 729,14 (седемстотин двадесет и девет лева и
четиринадесет стотинки) лева.
ОСЪЖДА „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Оборище, ул. „Силистра“ № 8,
представлявано от Юрий Асенов Станчев, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд гр.П., сумата от 50 (петдесет) лева,
представляваща дължима ДТ за образуване на делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7