№ 571
гр. Варна, 09.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901275 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
ИЩЦИТЕ:
СВ. Н. Г., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат В.Н., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
АЛ. АЛ. Г. и като правоприемник на починалия в хода на производството ИЛ. Г.
КР., редовно призован, явява се лично, представлява се от адвокат В.Н., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Н. АЛ. Г. и като правоприемник на починалия в хода на производството ИЛ. Г. КР.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.Н., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
МАРИЯМ А. К. и като правоприемник на починалия в хода на производството ИЛ.
Г. КР., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат В.Н., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
Г. ИЛИЕВ Г. и като правоприемник на починалия в хода на производството ИЛ. Г.
КР., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат В.Н., редовно упълномощен
и приет от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, редовно призовано,
представлява се от адвокат С.Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване
разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по
хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата
страна на спора като поканва страната да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. Н.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба. Запознат съм с
проектодоклада и нямам възражения по същия.
АДВ. Д.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба. Поддържам
депозираните отговори. Запознат съм с проектодоклада и нямам възражения по същия.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. Н.: Предвид т.нар. рекламационно производство пред застрахователя, което се
въведе с действащия КЗ и неприключване на спора преди завеждането на исковата молба,
спогодба към настоящия момент не е възможна.
АДВ Д.: Ние сме изразили съгласие за заплащане на определени суми, но ищците не са
съгласни, с оглед, на което нямаме готовност да ревизираме нашето становище.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за постигане на
спогодба между тях, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК, пристъпи
към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № №
1233/24.09.2021 година, както следва:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от СВ. Н. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г., Мариям А.
К., ИЛ. Г. КР., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г. ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г.,
Н. АЛ. Г. и М. А. К., и Г. ИЛ. Г. срещу ЗК „Лев инс“ АД за осъждане на ответника да
заплати, както следва: на ищцата съпруга на починалия С.Г. сумата в размер 250 000 лева,
синовете на починалия – ищците А.Г. и Н.Г. –в размер на по 250 000 лева, майката и бащата
на починалия ищците М.К. и И.К., поч. на 15.11.2020 год. и заместен в производството от Г.
ИЛ. Г., АЛ. АЛ. Г., Н. АЛ. Г. и М. А. К. – сума в размер на по 200 000 лева и брата на
починалия ищеца Г.Г. – сума в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва върху
претендираните суми, начиная от датата на смъртта 17.08.2018 год. до окончателното
заплащане на сумите – всички претендирани вследствие на претърпяно на 17.08.2018 год. на
републикански път I-4, км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.
№ ********, управляван от С.М.П., за който автомобил е била налице валидна застраховка
„гражданска отговорност“ с ответното дружество и което е довело до смъртта на А. Илиев
Г. – всички суми платими по банкова сметка при „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN:
********, BIC: ******** с титулар СВ. Н. Г., на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се от ищците в исковата им молба, че на 17.08.2018 год. на републикански път I-4,
км.168 е настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес А200“ с рег.№ ********, управляван
от С.М.П., която нарушавайки правилата за движение и влизайки в насрещното движение
удря движещия се срещу нея л.а. Шкода Рапид, с рег.№ ********, управляван от А. Илиев
Г., в резултат на което била причинена смъртта на последния. Сочи, че във връзка с
настъпилото събитие е образувано ДП № 147/2018 год. по описа на РУ Стражица,
приключило с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 301/2019 год. по описа на
2
ОС – Велико Търново. Вследствие настъпилата смърт, съпругата на починалия С.Г.,
преживяла тежко смъртта му, включително с установена остра реакция на стрес, претендира
обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер 250 000 лева, синовете на
починалия А.Г. и Н.Г. – обезщетение в размер на по 250 000 лева, майката и бащата на
починалия М.К. и И.К. – обезщетение в размер на по 200 000 лева и брата на починалия Г.Г.
– обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от датата на
смъртта 17.08.2018 год. до окончателното заплащане на сумите.
Предявените искове са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като недопустими предвид липсата на заведена нова
застрахователна претенция към датата на исковата молба. Оспорва предявената искова
претенция и поради липса на отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които
да обосноват размера на исковата претенция, както и оспорва същия като несъобразен с
разпоредбата на чл.52 ЗЗД. В срока по чл.372 ГПК, ищците депозират допълнителна искова
молба, с която оспорват наведените от ответника възражения. Поддържат наличието на
основания за присъждане на исканите обезщетения като вината на водача е установена с
влязла в сила присъда. Поддържат и твърденията за близки отношения между всеки един от
ищците и починалия, като развиват доводи и по отношение на претендирания размер. В
срока по чл.373 ГПК, ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа
подадения първоначален такъв. Оспорват твърденията за естеството и съществуването на
описаните отношения, както и правото на обезвреда за ищеца Г.Г.. Оспорват претенциите по
размер.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото на чл.
154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си. Повдигнатият правен спор възлага в тежест на
ищците по настоящото дело доказване на активната й легитимация, фактът на настъпилото
ПТП, наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
неимуществени и имуществени вреди, както и размерът на същите. В тежест на ответника е
да установи правоизключващите и правопогасяващите спорното право факти, на които
основава своите възражения.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
настъпилото на 17.08.2018 год. ПТП, довело до смъртта на А. 4 Илиев Г., наличието на
валидно облигационно правоотношение по застрахователна полица „Гражданска
отговорност“ между собственика на участвалото в ПТП МПС и ответното дружество и
наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 301/2019 год. по описа на ОС – Велико
Търново, касаеща процесното ПТП.
УКАЗВА на страните, че са се позовали на всички релевантни факти за очертаване на
основанието на иска, както и са ангажирали допустими доказателствени средства за
твърдяните от тях факти и обстоятелства.
3
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във
връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
АДВ. Н.: Моля, да приемете като доказателство по делото представените с исковата молба
писмени документи.
АДВ. Д.: Не възразявам да бъдат приети като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба и допуснати до приемане писмени
документи следва да бъдат приети като доказателство по делото.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с исковата молба
исковата молба писмени документи: присъда № 105/12.11.2019 г. по НОХД № 301/2019 г. по
описа на ОС - Велико Търново, ведно с мотиви: решение № 100/01.07.2020 г. по ВНОХД №
41/2020 г. по описа на АС - Велко Търново: протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие, ведно с препис, фотоалбум и скица: съдебномедицинска експертиза за
изследвана на труп: етапна епикриза; удостоверение за наследници; удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки; извадка от информационния регистър на ГФ за л. а. с per. № В
0185 BP; заявления за заплащане на застрахователно обезщетение; допълнително заявление.
АДВ. Н.: Водим допуснатите ни свидетели за разпит в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите, допуснати на ищците при условията на
водене, като сне самоличността им, както следва:
СВИДЕТЕЛКАТА Г.С.Х., лична карта № ******** 21.09.2017 г., издадена от МВР -
Варна, 50 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела
със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да говори
истината.
СВИД. Х. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Н.: Познавам семейството на С.на от 35 години,
откакто бяхме на 15-16 години от МГ – Варна. Със С.на бяхме в един клас, а Александър
беше в съседен клас.
Знам за катастрофата, която стана през м. август 2018 г., при която почина А.. Наш близък
ми съобщи по телефона за това. Почти целият си живот съм споделила с това семейство,
приятели сме. С.на ми е така доста добра приятелка. С. откакто го познавам изпитва
истинска любов към С.на. Още от 16-годишен заявямаше тази любов и тогава чисто по
ученически някак си се стремеше към нея. Тя отначало, бяхме много малки, отхвърляше
това. В последствие заедно учехме в ТУ – Варна и той преследваше тази цел, искаше С. да
бъде негова съпруга. За мен това беше най-важното му нещо. Те станаха двойка, докато
бяхме в университета. В последствие ние със съпруга ми станахме техни кумове.
Присъствахме на всички събития – на раждането на децата, имаме доста близки отношения.
4
Почти ежеседмично се виждаме. И тогава, и сега с тяхното семейство. За мен тяхното
семейство живееше в една истинска обич, която през годините не се промени. С. беше
много интелигентен мъж. Заедно сме работили на едно и също място, като тогава го
назначиха като търговец, след това стана областен ръководител и по различните тестове, на
които сме били заедно, той покриваше най-високо по стандартите, което доказва неговия
интелект. Винаги се е стремял да постигне високи неща в живота си и кариерно развитие, за
да може да задоволи собствения си стремеж към кариера, към изявяване на това, което носи
и съответно винаги е искал, с това и спечели жената до себе си, винаги е искал да й даде
най-доброто, най-хубавото.
Отношенията между С. и С. бяха много топли, много мили отношения. Много често С. се
вслушваше в нея. Оставяше я тя да избира семейните почивки къде да се ходи, тя да избира
основните неща, къде да учат децата. Много искаше най-доброто за своите хора. Децата още
от малки посещаваха най-различни курсове по английски, по математика, ходеха на частни
уроци. Искаше за децата си да им предаде своя интелект, своите възможности, своя
хоризонт искаше за тях.
Връзката на С. с децата – той много ги обичаше. Аз присъствах, когато се родиха и двете
му деца. Чакахме пред родилното. Много топли, много добри взаимоотношения. Водеха ги
по екскурзии заедно. Като баща той беше много грижовен, беше много мек човек, никога не
противоречеше, успяваше да убеди, дори когато е в силна позиция, той успяваше с доводите
чрез мекота и любов да го убеди, като по този начин ръководеше и децата.
С. още на следващия ден след като това се случи се наложи да посети психиатър. Мъжът
ми я заведе. Тя и до ден-днешен ходи по психолози и психиатри. Снимките, които е окачила
по стената, онези дни й казах да ги махне, защото не е хубаво децата да ги виждат и да
продължи живота си, че тя е на 50 години, добре изглежда. Като тя каза, че ще ги махне, но
продължава да спи с неговите фланелки и ми обяснява, че животът няма смисъл. Наистина й
е тежко. Опитва се да намери нещо, което да я задържи и да й осмисли живота, доколкото
любовта вече я няма, да намери някакво занимание, което да остойности отново живота й.
Не мога да кажа, че С. към момента е преживяла загубата на А.. Аз я насърчавам отново да
направи някакви крачки в живота си, но все още според мен е далеч от онова по-спокойно
приемане на фактите.
Много често С. ме моли с моя съпруг, той да прояви към тях една мъжка грижа, един
чисто мъжки разговор с децата, които няма кой да ги посъвества откъм мъжкия аспект на
нещата от живота. Говорят си за обучение, за смисъла в живота, кое е най-важно да
направят. Големият й син А., според мен, неговата психика, в момента, е по-разклатена и
някак си той се опитва да го компенсира чрез показване на едно поведение на вече пораснал
или мъж, но според мен прикрива, че баща му липсва всъщност. Малкият й син, стана много
по-любящ към майка си. Виси й на врата, въпреки че е на 16 години. Много повече се
доближи към нея, опитвайки се да компенсира и тримата се сплотиха, така или иначе бяха
много добро семейство. Опитват се да продължат така или иначе, макар че им е доста
трудно. Тя се чуди как да, отива към заеми от приятели, за да може да продължи да дава на
5
децата същото обучение, същите цели и стремежи, които са имали още като малки. Тя се
опитва да им даде най-доброто. Но й е доста трудно. Опитва се да измисли как да продължи
обучението им, да плаща квартирата в София, защото А. е от месец там, защото е приет там
да учи и се налага той да работи, за да може да учи. Те имаха доста висок стандарт на живот.
Когато бяхме студенти това не беше така. В последствие С., това още от малък го искаше, да
постигне много в живота си и за децата му да бъде достъпно това неща. Имаше капацитета,
като последната му позиция беше търговски директор. Той я прие, въпреки че се наложи да
работи на отдалечено място в Габрово, за да може да даде най-доброто на това семейство.
Не само за себе си.
А. и родителите му имаха много топли взаимоотношения. Баща му пред обществото
изглежда доста строг, като един мъж не проявява емоция, но пред мен много е плакал за
загубата на сина си. Той си отиде някъде 2 години след загубата на сина си. С брат му също
сме работили заедно определено време в една фирма. Имаха общи бизнес планове, чуваха се
по телефона, тъй като брат му е в Америка от известно време. Мисля, че брат му също е
доста разстроен от загубата. Също му тежи, че няма как да помага на майка си. Майка му
много стоически пое ударите от загубата на сина си и на съпруга си, две години след това.
Доста страда все още и не може да се каже, че са приели загубата.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свид. Х..
СВИД. Х. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: В студентските времена в университета 1991
г. – 1992 г. С. заживя със С.на. Те живееха заедно при баба му на семейни начала, където
живееха и други негови роднини братовчеди и много често се събирахме там с роднини и
приятели, но майка му и баща му много често идваха там в тази къща и аз оттам ги познавам
всъщност. Ние бяхме състуденти със С. и С. в ТУ – Варна. Г.Г., брат на починалия не мога
да кажа точно от кога живее в САЩ. Той живя там известно време, после се върна, след това
отново замина. Не мога да определя във времето.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. Х..
СВИДЕТЕЛКАТА Г.Ц. И., лична карта № ******** от 13.02.2020 г., издадена от МВР
- Варна, 51 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
СВИД. И. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Н.: Зная за катастрофата, която се случи с А. на
17.08.2018 г. Със С. и А. сме семейни приятели. Със С.на сме приятелки от 5-ти клас и
продължаваме да сме приятели след събитието.
А. преди инцидента беше в прекрасни взаимоотношения със семейството си. Любов
голяма между тях. Те се познаваха от гимназиалните години. Любовта пламна в
университета и след това станаха и прекрасно семейство с две прекрасни момчета.
А. винаги е бил грижовен син. Основно по празници винаги е бил до родителите си,
защото те са възрастни. Когато се е налагало, аз също съм медицинско лице и винаги се е
обръщал и към мен, когато са имали някакъв здравословен проблем. Спрямо брат си, когато
6
беше ерген, който малко по-късно се ожени, винаги е бил плътно на всеки празник с него и
семейството и продължаваше да поддържа връзката с А. до катастрофата. Вече сме и
семейни приятели с брата на А. и със съпругата му. Продължаваме и връзката с тях и сега.
Родителите на А., жена му С.на и децата много тежко преживяха загубата му. Все още не
са преживяли. Тя все още посещава психолози, психиатри, на медикаменти е от време на
време, защото е много тежко положението. Той беше опора на семейството. Той кариерно
доста се разви в годините и беше и финансовата опора и след събитието това много тежко
им се отрази и от тази гледна точка, не само от емоционалната. Като баща, той беше
прекрасен. Те бяха непрекъснато с децата. Не само на семейни почивки един-два пъти в
годината, но и през почивните дни, когато е имал възможност, защото работеше извън града
и всяка свободна минута беше с тях плътно. А пък нея я обгрижваше като принцеса. Много
грижовен съпруг, баща и прекрасна любов. Децата много тежко емоционално преживяха
загубата на баща им. Понеже те все още не бяха пълнолетни, когато стана инцидента,
единият все още не беше дори в гимназия, все пак на тази възраст е тежко емоционално.
Справят се децата, но е трудно и материално, защото той беше на доста висока позиция. Той
постигна всичко това с желанието семейството му да има прекрасен живот. Взаимно като
екип бяха много добре със съпругата си. Децата винаги са били с тях на почивки, не са ги
оставяли. Винаги бяха заедно.
Баща му почина 2 години след смъртта на А.. Той така и не го преживя. До последно той
беше в много тежко състояние. Майка му, сега бих казала, че имат нещо като семейни
срещи, два пъти седмично. Преди винаги беше грижовен към тях. Майка му е срината, вече
и след смъртта на нейния съпруг.
Брат му, тежко също преживя това. Той в момента е в чужбина, но винаги са поддържали
връзка със семейството и все още поддържат такава.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свид. И..
СВИД. И. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: Брат му Г.Г. има собствено семейство от
години. Той в момента не е в България, не живее тук. Получи добро предложение и живее в
чужбина. От няколко години живее в чужбина, от преди смъртта на А.. Но той веднага се
върна, беше тук за погребението. Сега поддържа връзка със семейството. Той има три
момчета, големи деца. Съпругата му се чува със свекърва си и със етърва си. Поддържат
отношения. Общо взето много бързо след като станаха гаджета в университета, заживяха
заедно. Иначе се познаваха от МГ като съученици.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. И..
СВИДЕТЕЛКАТА Т.С.Л., лична карта № ******** от 26.11.2012 г., издадена от МВР
- Варна, 46 години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и
дела със страните по спора, предупредена за отговорността по чл. 290 НК, обещава да
говори истината.
СВИД. Л. НА ВЪПРОСИТЕ АДВ. Н.: Познавам С.на от 17 години. Децата ни
посещаваха една и съща ясла. Говоря за големите ни деца. Бяхме бременни с малките.
7
Запознах се първо със съпруга на С.на, А.. И всъщност се запознахме, защото беше най-
впечатляващият родител, който съм виждала, такъв грижовен и всеотдаен баща. Нямаше
друг такъв в детската ясла.
А., освен, че беше грижовен, той всъщност живееше за тях. Опитваше всеки момент, в
който може да бъде прекаран с тях, да го преживеят общо и заедно. Непрекъснато
измисляше нещо, което да правят заедно. Дори ходихме на екскурзии, си организирахме по
цели седмици, само и само да пътуваме заедно и те да заедно с децата. Това им беше целта,
да прекарват повече време с децата.
Със съпругата му С.на връзката им беше иделната връзка, която може би трябва да има
всяко семейство. Хора, които се обичат от момента, в който са се запознали, за всичките
тези години, в които сме общували, съм се възхищавала на отношенията им. Постоянно се
изненадваха по някакъв начин. Най-сплотената връзка, която съм виждала между мъж и
жена.
А. имаше много мили отношения с родителите си. Въпреки възрастта му, когато отиваше
при тях, се чувстваше като дете – прегръщаше ги и ги целуваше.
Знам за катастрофата, която стана на 17 август, следобяд. Научихме няколко часа по-
късно от наши общи познати, които бяха придружили С.на до болницата.
Не мисля, че С.на и децата са преживели загубата на А.. Не биха могли да го преживеят.
Той като родител, като баща е дал на децата си много повече от някои, които лиха живели и
100 години. За С., той присъства и в момента в ежедневието й. Нямаме случай на разговор и
ден, в който да не се спомене. Не виждам как може да се преживее. Той си е част от живота
им. И ще продължи да бъде.
Родителите му как да преживеят такова нещо. За един родител да загуби дете е най-
ужасното, което може да се случи. Баща му също почина 2 години след това. Емоционално
не беше го приел.
С брат си, тъй като е в чужбина, по-рядко се виждаха, но пък отношенията им бяха добри.
Аз не го помня от момента, когато е бил в България.
АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свид. Л..
СВИД. Л. НА ВЪПРОСИТЕ НА АДВ. Д.: Преди катастрофата мога да кажа, че почти
всеки ден се виждахме с А. и С.на. Децата ни са почти една и съща възраст и много време
прекарвахме заедно много често.
Братът на А., Георги е в чужбина може би от 4-5 години. Замина преди катастрофата.
АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свид. Л..
АДВ.Н.: Не водим четвърти свидетел и няма да искаме разпит на такъв. Представям
списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други доказателствени искания. Моля, да бъде
даден ход на делото по същество.
АДВ. Д.: Правя възражение за прекомерност по отношение размера на адвокатското
възнаграждение. Представям списък на разноските по чл. 80 ГПК. Нямам други
8
доказателствени искания. Моля, да бъде даден ход на делото по същество.
СЪДЪТ предвид изчерпването на доказателствените искания, намира, че са налице
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на основание чл. 149,
ал. 1, изр. ІІ от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВОТО НА СПОРА
АДВ. Н.: Моля, да постановите решение, по силата, на което да уважите предявените
искове. Считам, че настоящото производство се събраха доказателства, кредитиращи като по
основание, така и по размер. Претендираме сторените разноски, вкл. и адвокатко
възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА. Моля, да ми дадете срок за писмена защита.
АДВ. Д.: Моля, да отхвърлите исковете като недоказани по основание и размер. По
отношение на брата, след разпита на водените трима свидетели, се установи не особена
близост, тъй като последният 5 години преди събитието е заживял в САЩ. Същият има и
собствено семейство и съответно не би следвало да се счита наличието на особена близост
между двамата, а по отношение на останалите родственици нужният интензитет на
търпените болки и страдания, с оглед размерите, които се претендират, считаме, че са
недоказани. Моля, да отчетете нормата на чл. 52 от ЗЗД, като подробни съображения за това
сме изложили в отговора на исковата молба. Моля, да присъдите сторените разноски и да ми
дадете възможност да представя писмени бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, като дава възможност
на ищците, в едноседмичен срок, считано от днес да изложат правните си доводи по
съществото на спора в писмена форма, респективно на ответната страна, в 10-дневен срок,
считано от днес и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.40 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9