РЕШЕНИЕ  

 

№                              04.11.2019 г.            Град  Пазарджик

 

В       И  М  Е  Т  О      Н  А            Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав

На  четвърти октомври, две хиляди и  деветнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова                 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №2739  по описа за   2019  година.

 

 

            Предявена е искова молба от  В.Д.П.- Д., ЕГН-********** ***, срещу Д.В.Г., ЕГН-********** ***,  с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД.

  В подадената искова молба, ищецът твърди, че на  02.08.2018 г., около 11,30 часа, ищцата се намирала в магазина на съседката си св. В. Ненчева, находящ се в центъра на с. В. , обл. Пазарджик, където живеели и двете жени. Малко след това те тръгнали да се прибират. Докато вървели по главната улица били забелязани от ответника Г.,*** приятелката му Е. Д., които по същото време се придвижвали с автомобила си. Пътят на двете жени минавал през каменни стълби, по които се слизало от главната улица към друга улица в селото, която водела към домовете им. Когато ищцата и съседката й слизали по стълбите, Г. спрял автомобила си на главната улица, излязъл от него, слязъл две-три стъпала и извикал към ищцата: „Ела тука, ма".

Твърди се, че ищцата се върнала се назад и се качила обратно по стълбите, като застанала в близост до ответника Г. с лице към него. Последният я попитал защо пишела във „Фейкбук“ неверни неща, ищцата му казала, че не пишела. Г. пак казал, че пишела, след това й нанесъл силен удар с плесница по дясната буза. В резултат на това ищцата залитнала, паднала и се претърколила по стъпалата надолу, като ударила главата си в последното стъпало на стълбите. Н. се развикала на Г., че ще я утрепе, а той отново отвърнал, че тя му пишела, след което се качил в колата и си тръгнал.

Твърди се, че Н. помогнала на тъжителката да се изправи. От удара от главата й течала кръв и в първите няколко минути била зашеметена. Н. отвела ищцата в дома си, където й дала успокоителни. Обадила се на съпругът на ищцата, който след като разбрал за случилото се, забрал съпругата си и се обадил в полицията.

На място пристигнал кварталният полицай Й. , на когото Н. и ищцата обяснили какво се е случило. След това Д. откарал съпругата си до Спешното отделение в МБАЛ- Пазарджик, където била прегледана и консултирана, а раната на главата й обработена. След това ищцата В.П.-Д. била освидетелствана от съдебен лекар и й било издадено СМУ № 33/ 02.08.2018 г.

Сочи се, че с оглед на събраните при извършената проверка данни РП - Пазарджик отказала да образува ДП, поради това, че липсват данни за извършено престъпление от общ характер.

Сочи се, че ищцата подала тъжба до Районен съд - Пазарджик, по която било образувано НЧХД № 1567/2018 г. Ответникът Г. бил признат за виновен в това, че на 02.08.2018 г. в село В. , обл. Пазарджик, е причинил на В.П.-Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го освободил от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.

Съдът по посоченото дело обаче, въпреки че приема, че предявеният от тъжителката П.-Д. граждански иск е надлежно предявен, намира че не следва да го приеме за съвместно разглеждане в производството, тъй като приоритетите в наказателния процес били въпросите във връзка с инкриминираното деяние, а не деликта, а освен това пострадалата можела да защити гражданската си претенция чрез граждански процес. Присъдата е влязла в сила на 2.05.2019 г.

Поради това, за ищцата възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск за търсене на обезщетение за претърпените от нея, вследствие на деянието на ответника, болки и страдания.

Видно от издаденото й Съдебно-медицинското удостоверение е, че са били констатирани следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана по кожата в лявата теменна окосмена част на главата с дължина 4 мм и кръвонасядане с морав цвят около нея с размери 3x2 см.; кръвонасядане с овална форма и размери 5x3 см. и група драскотини над него с дължина до 2 см. по кожата на вътрешната повърхност на десен лакет; охлузване в областта на дясната гривнена става с размери 3x0,3 см; синкавочервено кръвонасядане в областта на дясна глезенна става с размери 3x2 см.

Твърди се, че освен болките от посочените по-горе телесни наранявания - кръвонасядания и охлузвания, вследствие на падането и удрянето на главата й в каменните стълби, ищцата твърди, че около половин месец след това изпитвала много силни болки в областта на врата, особено сутрин при събуждане и ставане, за което пиела обезболяващи хапчета. Не поискала да излезе в отпуск по болест, тъй като в същия момент вече била в годишен отпуск.

Твърди се, че извън физическата болка, най-вече тази в областта на врата, която след около месец постепенно отшумяла, ищцата твърди, че и до ден днешен, вследствие от преживения от случая шок, от ненадейното, неочаквано и дръзко поведение на ответника, все още изпитва страх, не може все още да преодолее стреса, страхува се. Когато е сама в къщата си и заключва вратата.

Твърди се, че продължава да се страхува и защото ответникът, въпреки че преди това му е било обяснено, че ищцата няма вина за фалшивия профил във „Фейсбук“, от който някой му пише, въпреки че са се намирали на публично място и в присъствието на други хора, не се е спрял да я нападне физически, и то на място, където последиците за здравето й са могли да бъдат изключително тежки.

Моли се съдът да постанови решение, с което да осъди Д.В.Г., ЕГН - **********,***, да заплати на В.Д.П.-Д., ЕГН **********,***, сумата от 2500 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на извършеното от него на 02.08.2018 г. престъпление по чл.130, ал.1 НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането до изплащането й - 02.08.2018 г.

Претендират се разноски за  адвокатски хонорар. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

  Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установено следното от  фактическа и правна страна:

  От приложеното към настоящето дело НЧХД №1567/2018г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик се установява, че с влязла в сила Присъда №59 от 10.04.2019г., подсъдимият по цитираното наказателно производство - Д.В.Г., ЕГН-********** *** е  бил  признат  за виновен в това, че  „на 02.08.2018 г., в  с.В. ,обл. Пазарджик, е  причинил на В.Д.П.- Д., ЕГН-********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се  в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено при пряк умисъл, за извършването на което, Г.  бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като съдът му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.

Съдът счита, че в конкретният случай  следва да приложи разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда  на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав. Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с влезлият в сила съдебен акт, постановен по НЧХД №1567/2018г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, а именно това, че ответникът по настоящото дело Д.В.Г., ЕГН-********** *** е извършил  гореописаното  престъпно деяние , виновността на ответника, претърпените вреди и причинно-следствената връзка, за безспорно установени. Следва да се има предвид и това, че ответникът  не оспорва  горните обстоятелства.

 

 

Видно от приложеното по НЧХД №1567/2018г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик Съдебномедицинско удостоверение №33/2018г. , издадено на 02.08.2018г., при прегледа на пострадалата   В.Д.П.- Д., ЕГН-********** *** са били установени: разкъсно-контузна рана по кожата в лявата теменна окосмена част на главата с дължина 4 мм и кръвонасядане с морав цвят около нея с размери 3x2 см.; кръвонасядане с овална форма и размери 5x3 см. и група драскотини над него с дължина до 2 см. по кожата на вътрешната повърхност на десен лакет; охлузване в областта на дясната гривнена става с размери 3x0,3 см; синкавочервено кръвонасядане в областта на дясна глезенна става с размери 3x2 см.

Видно от показанията на св.А. Д. Д. /съпруг на ищцата/ се установява, че причината, поради която ответникът Г. е нападнал и ударил Д., е обстоятелството, че от нейно име в социалната мрежа „Фейсбук“ е бил създаден „фалшив“ профил, от който се пишели по адрес на ответника нецензурни и неверни публикации. Св. Д. обяснил на Г., че въпросният профил не принадлежи на неговата съпруга, за което били уведомени и органите на МВР. Въпреки изложеното, ответникът Г. причинил лека телесна повреда на ищцата. В резултат от извършеното от ответника деяние, около 2-3 седмици след инцидента, Д. имала болки в областта на врата и главата, приемала хапчета за главоболие и болкоуспокояващи. Изпитвала страх и безпокойство, страхувала се да отиде сама до близкия магазин или да остане сама вкъщи. Ограничила социалните си контакти, притеснявала се да излиза сама в селото, станала по.плаха и чувствителна.

   Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, същите са обективни, последователни и непротиворечиви.

   Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

           С оглед на така обсъдените доказателства и изложени съображения, съдът намира за безспорно установено по делото, че е налице  извършено  престъпно деяние  от ответника, което е повлияло негативно  върху психическото и емоционално състояние на ищеца, като е налице пряка и непосредствена причинно- следствена връзка между извършеното деяние и претърпените от ищеца неимуществени вреди. Не се спори между страните, а и   от приложеното към настоящето дело НЧХД №1567/2018г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик се установява, че с влязла в сила Присъда №59 от 10.04.2019г., подсъдимият по цитираното наказателно производство - Д.В.Г., ЕГН-********** *** е  бил  признат  за виновен в това, че  „на 02.08.2018 г., в  с.В. ,обл. Пазарджик, е  причинил на В.Д.П.- Д., ЕГН-********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се  в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, извършено при пряк умисъл, за извършването на което, Г.  бил освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като съдът му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1200 лева.

  С оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото бяха събрани гласни доказателства. От показанията на  св. Д. се установява,че ищцата е претърпяла определени неимуществени вреди в резултат от извършеното от ответника престъпно деяние / пострадалата изпитвала страх и безпокойство, страхувала се да отиде сама до близкия магазин или да остане сама вкъщи. Ограничила социалните си контакти, притеснявала се да излиза сама в селото, станала по.плаха и чувствителна /.

  Съдът кредитира показанията на посочения свидетел въпреки близките им отношения с ищцата, тъй като се установява,че  същият е имали преки впечатления от събитията, за които свидетелства, а също така показанията му  се потвърждават от останалите доказателства по делото.

  Както бе посочено, влязлата в сила присъда  е задължителна за гражданския съд по въпросите относно това дали е извършено деяние, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК, чл. 413, ал. 2 НПК/. Иначе казано, обстоятелствата относно това има ли противоправно деяние, с автор ответника по делото, и начина на извършване на самото деяние от ответника няма как да бъдат пререшавани и следва да се приети за установени. От приложеното наказателно дело от частен характер се установява, че в наказателното производството  граждански иск  е бил предявен, но не е бил приет за съвместно разглеждане от съда в производството, като до момента ответникът не твърди и не доказва да са платени суми на ищеца, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на горепосоченото престъпление.

Ясно е също така, че пострадала в настоящото производство е ищцата, за която безспорно това качество е признато в приключилия наказателен процес. Признатите от наказателния съд вреди настоящият съд следва да приемат за безспорно установени, а именно, че на ищцата е причинена лека телесна повреда, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

При това положение всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. При деликтната отговорност важи презумпцията за вина - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, която не само че не се оборва от данните по делото, но и безспорно се установява от наказателния съд.  Не е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като поведението му не е станало причина и не е повлияло на действията на причинителя на вредата, т.е. не е  допринесло в каквато и да е степен  за настъпване на вредоносния резултат.

При определяне на вредите, подлежащи на обезщетяване, съдът съобрази следното:

Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, каквато е налице в настоящия случай, са характера на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е извършено и последиците от него. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и всички  неудобства - емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето/.  

За посочените в исковата молба болки и страдания са ангажирани гласни доказателствени средства, чрез разпита на  св.Д. .Съдът, като взе предвид нормата на чл. 172 ГПК и евентуалната заинтересованост на свидетеля, счита, че показанията му следва да бъдат ценени като ясни, последователни и непротиворечиви, както и кореспондиращи на останалите доказателства по делото.

В случая, като взе предвид горните обстоятелства, в т.ч., че се касае за лека телесна повреда, с оглед на което преживените физически болки не са били силни и интензивни, но за сметка на това обаче стреса за ищцата от случилото се е продължил по-дълго от физическото възстановяване, поради което съдът намира, че справедлив размер на обезщетението за причинени неимуществени вреди следва да се определи на сумата от 2000 лева. Следователно искът е доказан по основание и до размера на 2000 лева, в какъвто размер иска следва да бъде уважен, а за разликата над този размер  до пълния предявен от 2500 лева следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Съдът счита, че обезщетение в посочения размер е справедливо и съобразено със събраните по делото доказателства за интензитета на претърпените болки и страдания, както и със съдебната практика по сходни случаи.

         Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според  задължителната и константна практика на ВКС - т. 4 на ППВС № 4/1968 г., размера на обезщетението за неимуществени вреди също следва да се  определи от съда по справедливост. В този смисъл е и даденото разрешение в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: Решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на III г. о; Решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр. д. № 1381/2009 г. на IV г. о.; Решение № 832 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 593/2010 г. на III г. о.; Решение по гр. д. № 78/2011 г. на III г.о. В тях е прието, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че  в резултат от извършеното от ответника престъпно деяние, признато за такова с влязъл в сила съдебен акт, ищецът Д. е изпаднал в състояние на тревожност и депресия, и е имал затруднения в адаптацията- бил е принуден да промени обичайното си поведение / бил подтиснат след инцидента, стоял си повече вкъщи, ограничил социалните си контакти, срахувала се за излиза често от дома си/. Извършените от ответника действия се намират в пряка причинно-следствена връзка със страданията, които ищцата е претърпяла. Тези  състояния на психическото и емоционално състояние на ищцата несъмнено са били свързани със значителни затруднения, неудобства и промяна на поведението й, вкл. по отношение на контактите й с другите членове на обществото.  След  извършеното деяние от ответника, е  бил нарушен нормалния ритъм на живот на ищцата, което се установява от събраният и проверен по делото доказателствен материал.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на обезщетението  следва да се вземат предвид горепосочените обстоятелства, като определи да бъде заплатено  обезщетение  от ответника Г. на ищцата  в размер на 2 000.00лв. в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото. В останала им част до претендирания размер от 2 500 лева срещу ответника, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Следва да се отхвърли  предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 2 000.00 лв. до претендираните размери от 2 500.00 лв., като неоснователен  и недоказан, като следва да се има предвид относително бързото и безпроблемно възстановяване на ищцата. Върху уваженият иск следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на съответното увреждане –от 02.08.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението.

По отношение на разноските - На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. При този изход на делото, ответникът Г.  следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска. Видно от материалите по делото,  ищецът е направил разноски във връзка с образуването и воденото на гр.дело №2739/2019г. , както следва: адвокатско възнаграждение  в размер на 500.00лв., или разноски в общ размер на 500.00лв. Същевременно,предвид уважената част от иска,  ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищцата Д.  сумата от  400.00лв. за сторените от нея разноски.

           На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът  Г. следва да внесе държавна такса върху уважената част от предявеният срещу него  иск ,  в   размер на 80.00 лв.

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

            ОСЪЖДА  Д.В.Г., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П.- Д., ЕГН-********** ***, сумата от 2 000.00 лв   /две  хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от Д. в резултат от извършено от Г.  престъпно  деяние, за извършването на което Г.  е бил   признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НЧХД №1567/2018г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му  част – над присъдените размери от 2 000.00 лв. до претендираните размери от 2 500.00 лв., като неоснователен  и недоказан.  

           ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на В.Д.П.- Д., ЕГН-********** ***, сумата от 400.00 /четиристотин  лева/, представляваща сторените от ищеца  съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 ГПК.   

         ОСЪЖДА Д.В.Г., ЕГН-********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на РС – Пазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/,  сумата в размер на 80.00 /осемдесет / лева - държавна такса върху размера на уважения иск.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред  Окръжен съд- Пазарджик

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: