МОТИВИ : НОХД № 30186/2015г.
ПОДСЪДИМИЯТ Е.Д.Т. - роден на xxx xxx-р Иван Басанович №99, ет.2,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, работещ, осъждан,
с ЕГН xxxxxxxxxx за
ВИНОВЕН в това, че за периода
от м.ноември 2008г. до м. юни 2015 г. в гр. Монтана, след като е бил осъден с
влязло в сила решение от 05.11.2008г. по гр. д. № 916/2007г. на PC - Монтана,
да издържа свой низходящ - син К. Е.Д. - роден на xxxг., съзнателно не изпълнил
това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 79
месечни вноски по 80.00лв. всяка една, или общо в размер на сумата от 6 300.00лв.-
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ подържа обвинението и предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание Пробация със задължителните
пробационни мерки за срок от не по-малко от две години.
ПОДСЪДИМИЯТ
се признава за виновен и съжалява за извършеното. Моли съда за по-леко
наказание.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени, гласни и приобщени
по реда на чл.281 от НПК.
СЪДЪТ, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и логическо единство, както и
във връзка с доводите и становищата на страните, приема за установено следното:
Подсъдимият Е.Д.Т. и св. А.М. са бивши съпрузи. Имат
едно дете - К., роден на xxxг. С решение на PC - Монтана, постановено на
18.04.2007г. по гр.д. № 202/2006г. по описа на МРС бракът между страните бил прекратен,
като упражняването на родителските права по отношение на детето К. Е.Д. е
предоставено на майката - св. А.М., а по отношение на бащата - подс. Е.Т. е определен режим на лични контакти. Подсъдимият е бил осъден и да заплаща на А.М., в
качеството и на майка и законна представителка на малолетното им дете месечна
издръжка в размер на 45.00лв.
В хода на разследването е установено, че с
влязло в сила решение от 05.11.2008г. по гр. д. № 916/2007г. на PC - Монтана е
бил изменен размерът на присъдената издръжка, като подс. Е.Д. е бил осъден да заплаща на А.М.Р., като майка и законен представител на
малолетното им дете К. Е.Д. - роден на xxxг., месечна издръжка в размер на
80.00лв. В решението също така се сочи, че след постановяването на решението за
развод, въпреки задължението на лицето да заплаща присъдената издръжка, такава
не е заплащана. В показанията си св. А.М. твърди, че от влизане в сила на
решението, с което е бил изменен размерът на присъдената издръжка подсъдимият Е.Д. е изплатил около 4 или 5 вноски, като
сумите са били различни - от 50 до 150.00лв., но не може да представи никакви
документи, т.к. не ги пазела. При извършената очна ставка между лицата св. М.
твърди, че подсъдимият
и е дал 7 -8 вноски по
100/150лв. за целият период от дължимата издръжка. За последно разговаряла с подсъдимият преди повече от една година, като последният
и обещал че ще се издължи по-късно, тъй като в момента бил безработен. Грижите
за детето им, което в момента е на 13 години са били изцяло поети от майката -
св. А.М.. Подсъдимият
се срещал със синът си един
или два пъти в годината, като почти не се интересувал от него. В показанията си
св. К. Е.Д. твърди, че баща му – подсъдимия Е.Д.
му е давал на два пъти по 50.00лв. и веднъж сумата от 20.00лв., но това било,
когато бил малък. Едно лято ходил при баща си на морето за две, три седмици, но
това било отдавна, а и през това време докато бил при баща си, последният не му
е давал пари за издръжката. В хода на разследването по делото подсъдимият не представя каквито и да било доказателства,
от които да се установи, че е изпълнявал задължението си, за което е бил осъден
- да заплаща на А.М.Р., като майка и законен представител на малолетното им
дете К. Е.Д. - роден на xxxг., месечна издръжка в посоченият в решението на
съда размер.
Съгласно чл.
143 ал.2 от СК, Родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си.
Налице са условията на чл.303 ал.2 от НПК и съдът намира, че обвинението е доказано по несъмнен начин имайки предвид
писмените доказателства по ДП № 1019/ 2014 г., гласните такива и приобщените на свидетеля К.Е.Д..
Страните не спорят по фактите и
обстоятелствата на обвинението и затова съдът счита, че не следва да излага
доводи в тази насока.
Видно
от гореизложената фактическа обстановка, с деянието си подсъдимия Е.Д.Т. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК- за
периода от м.ноември 2008г. до м. юни 2015 г. в гр. Монтана, след като е бил
осъден с влязло в сила решение от 05.11.2008г. по гр. д. № 916/2007г. на PC -
Монтана, да издържа свой низходящ - син К. Е.Д. - роден на xxxг., съзнателно не
изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно
- 79 месечни вноски по 80.00лв. всяка една, или общо в размер на сумата от 6 300.00лв.
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимия Т.
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е допускал тяхното настъпване. Същият е знаел за
наличието на влязло в законна сила съдебно решение, с което е осъден да заплаща
месечна издръжка в полза на свой низходящ
и въпреки това в продължителен период от време, не изпълнявайки това
свое задължение е лишил издържаното лице от средства, предвидени по закон за
задоволяване на елементарни нужди от храна, облекло, отопление и т.н.
Причини
за извършване на престъплението от подсъдимия Т. се явяват ниско правно и
обществено съзнание изразяващо се в пренебрегване на основни родителски
задължения, каквото е и задължението на родителя да издържа не навършили
пълнолетие деца.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия
Е.Д.Т. за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.183, ал.1 от НК и му наложи съответно наказание ПРОБАЦИЯ чрез налагане на
пробационните марки – “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” за срок ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА, като на основание
чл.42б, ал.1 от НК определи периодичност на изпълнение два пъти седмично и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ
ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕСЕТ МЕСЕЦА,
считано от влизане на присъдата в сила и привеждането й в изпълнение.
При определянето на наказанието съдът съобрази
всички обстоятелства с правно значение за неговото индивидуализиране.
Смекчаващи вината обстоятелства са признанието на вината на подсъдимия Т.. Отегчаващи отговорността обстоятелства
произтичат от обществената опасност на деянието, като престъпление
против брака и семейството.
Пробационните
мерки и срока им са съобразени със закона, обстоятелствата по делото и
личността на подсъдимия. Съдът не наложи и друга пробационна мярка освен
задължителните, като взе предвид обстоятелствата, свързани с личността на
подсъдимия Т. - работи и се грижи и за друго семейство. Съдът счита, че така
наложените пробационни мерки са съответни на установената степен на опасност на
конкретното деяние и личността на подсъдимия Т..
С така
наложеното наказание съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и
задачите на личната и на генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по
отношение на останалите граждани.
По делото не
са направени разноски по смисъла на чл.189, ал.3 от НПК, затова съдът не ги възложи на подсъдимия Борисов.
Водим
от гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: