№ 1201
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500945 по описа за 2021 година
в.гр.д.№ 945 по описа за 2021г, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 271290/12.02.2021 на Н. Ж.
Н. срещу решението на ВРС-XIVс-в № 260085/15.01.2021 по гр.д. № 3281/2020 в частта му,
с която Е ОТХВЪРЛЕН искът й за изменение на издръжката, дължима от ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН
********** в полза на сина й Н. Ив.И., за разликата над 250лв до 400лв, както и е
ОСЪДЕНА Н. Ж. Н. ЕГН ********** да заплати на ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН **********
разноски за производството за възнаграждение на процесуалния му представител в
размер на 250лв, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Счита решението в тази част за незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна,
като бъде уважен изцяло
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 281990/06.04.2021 г. от
въззиваемата страна ИВ. ИВ. ИВ. със становище за неоснователност на в.жалба и за
потвърждаване постановеното решение в тази част.
1
В исковата си молба Н. Ж. Н. в качеството й на законен представител на малолетното
дете Н., род.2008, излага, че определеният размер на издръжката в полза на детето с
предходното решение вече е под законово установения минимум и през изминалия период
от време от 5 години са се увеличили разходите за детето, което е ученик в 5-ти клас. Освен
от осигуряване на средства за храна и облекло, Н. се нуждае от различни учебни пособия;
посещава тренировки по плуване, което налага заплащане на такси. Посещението на
извънкласни форми на занимания е необходимо за правилното му физическо и психическо
развитие.
Освен това, Н. има заболяване на очите – астигматизъм, което натоварвало
допълнително бюджета на майката.
Майката получава нетно възнаграждение в размер на 526лв, но след м.май ще бъде
освободена от работа поради закриване офиса, където работи.
Същевременно бащата има значително по-добри финансови възможности: има
собствен бизнес – автосалон и реализира месечни доходи около 6000–8000лв; няма други
деца, за които да се грижи, няма задължения за издръжка за други лица.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде изменен
размерът на дължимата от бащата в полза на малолетния му син Н. чрез увеличаването й от
100лв на 400лв, считано от подаване на молбата до настъпване на основание за изменение
или прекратяване на издръжката.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. ИВ. ИВ., в който счита
предявения иск за частично основателен. Оспорва размер за горницата над 150лв до 400лв.
Заявява, че редовно изпълнява задължението си по съдебното решение и заплащал издръжка
над определения размер. Заплащал и таксите за плуване, купувал дрехи на сина си, заплатил
и половината цена на нов бойлер за жилището, в което живее синът му, тъй като старият се
бил повредил.
По желание на сина си му закупил телевизор, колело, таблет, мобилен телефон, като
заплащал и сметките за същия. Отрича да получава доходи в размер на 6000-8000лв на
месец. Напротив, към момента, след обявеното извънредно положение в страната заради
епидемията „Ковид 19“ търговията с употребявани автомобили е в криза.
Заявява, че е съгласен да заплаща месечна издръжка в полза на сина си в размер на
150лв.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители поддържат
становищата си.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“-Варна е изразила писмено
становище, че следва да се определи издръжка, съобразена с потребностите на детето в
размер, който бащата да е в състояние да заплаща за да се разчита на същата.
2
СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната
жалба, след преценка на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и
по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна:
Не е спорен фактът, че ответникът И. Ив.И. е баща на детето Н., както и че с влязло в
сила на 9.06.2015г решение по гр.д.№ 15720/2014г на ВРС е бил прекратен бракът на
родителите по взаимно съгласие, родителските права са предоставени на майката, а бащата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100лв, считано от 1.06.2015г до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката. Делото е приобщено
към настоящото производство.
От преводни нареждания за кредитен превод от „Експресбанк“ АД е видно, че
ответникът И. Ив.И. е заплащал определената с решение по гр.д.№15720/2014г на ВРС
издръжка в полза на сина си.
От медицински направления, издадени от специалист по очни болести за периода
2014г-2018г се установява, че детето носи очила за корекция на зрението.
От трудов договор № 17/3.01.2015г е видно, че майката Н. И.а работи като технически
секретар в Синдикалната федерация на служителите в МВР на 4-часов работен ден и пет
дневна работна седмица. От разчетно-платежна ведомост се установява, че основната й
заплата към м.февруари 2020г е 654,94лв, а след удръжките е 526,52лв.
Майката и законен представител на детето е представила доказателства от НОИ, ТП –
Варна от които се установява, че за периода 13.05.2020 г. – 12.01.2021 г. тя получава парично
обезщетение за безработица в размер на 18.42 лева дневно. Същото е дължимо на
осн.чл.222, ал.1 КТ за оставане без работа. От служебна бележка от Агенция по заетостта се
установява, че от 22.04.2020 г. Н. Ж. Н. е безработна.
От извлечения по сметката на майката се установява, че същата е заплащала от
сметката си в „ПИБ“АД месечни задължения за ел.енергия.
Представена е фактура от 25.09.2019г за закупени учебни пособия на стойност 43,59лв
с ДДС.
Представени са от нея разходни документи – фактури, фискални бонове за закупени
хранителни продукти, обувки, дрехи и учебни помагала на детето, както и договор за
организирано туристическо пътуване в страната. От медицинско направление, издадено от
личния лекар на детето се установява, че то има астигматизъм и винаги майката го е водела
на всички прегледи и само тя е заплащала прегледите.
Между страните няма спор, че ответникът И.И. е собственик на еднолично дружество с
ограничена отговорност „Автостил 75“ЕООД и са представени доказателства за текущи
3
плащания от дружеството за мобилни услуги на оператор „А1 България“ ЕАД. От приета
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г е видно, че ЕООД „Автостил 75“ е реализирало
данъчна печалба за 2019г в размер на 3639,37лв. Представени са отчети за приходите и
разходите за 2017г и 2018г, както и счетоводен баланс за същите години с равни стойности
на пасив и актив.
По наведените от ответника твърдения, че е участвал извън определената размер на
издръжката и с допълнителни средства за нуждите на сина му, са представени следните
доказателства :
от Оптика „Призма“ за направена на 20.10.2018г поръчка и изработени корекционни
очила по рецептата и с параметрите на Н. /л.56-I/.
от издадената от Сдружение клуб по плувни спортове „Астери“-гр.Варна
служ.бележка изх.№ 37/27.05.2020г, е видно, че детето Н. е редовно картотекирано в
Българска Федерация Плувни Спортове. Посещавал е тренировъчните занятия
целогодишно в периода от юни 2017г до декември 2019г, придружаван от баща си.
Членският внос в размер на 60лв е заплащан единствено и само от неговия баща ИВ.
ИВ. ИВ..
фактура и фискални бонове за закупени хранителни продукти и подаръци: колело за
рожден ден на стойност 357,60лв; таблет за Коледа на стойност 935,62лв; телефон за
рожден ден на стойност 743,20лв; телевизор за рожден ден на стойност 199лв.
От справка в АВп за физическо/юридическо лице се установява, че отв.И.И. е
извършил разпоредителна сделка с 19/40 ид.ч. от жилищна сграда и друга /хангар, депо,
гараж/ в гр.Вълчи дол.
От справка от НАП, ТП-Варна се установява, че за 2019г дружеството „Автостил
75“ЕООД имало печалба 3405,28лв.
От постъпило удостоверение от ОД МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“ се
установява, че на името на ответника са регистрирани три леки автомобили с дата на
регистрация 2002г, 2006г и 2008г, като е посочено, че И.И. е собственик на описаните
автомобили от 2020г.
По делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на свидетелите А. и Г. се установява, че за детето се грижи майката.
Бащата демонстрира охолен начин на живот, карал различни автомобили. Бащата заплащал
издръжката на сина си, но свидетелите не знаят дали той дава други средства извън нея.
Баща му го водел на тренировки. Свидетелката А., която е леля на майката, разказва, че
веднъж през 2019г била свидетел на разговор между двамата по телефона. Тогава Н.
поискал от баща си 30лв, за да купи подарък за рожден ден на свой приятел, но баща му
започнал да ругае по телефона. Подареният телефон за Коледа бил втора употреба. Бащата
4
на Н. имал автосалон, внасял и продавал автомобили. Споделял пред познати, че бизнесът
му върви добре и изкарвал пари.
В показанията си свид.И.а, майка на ответника, излага , че бащата заплащал редовно
издръжката на сина си, водел го на лекар и купувал лекарства. Очилата на детето се чупели
често, защото играел футбол и бащата купувал нови очила. В момента бизнесът му не
вървял заради пандемията и финансовото му положение е зле. Тя също като баба помагала,
когато й се дадяла възможност, защото майката била обсебила детето и не им го давала.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Предявените в условията на кумулативно обективно съединени искове са с
правно основание чл.143 СК–за в бъдеще в размера за разликата над 250лв до 400лв
месечно, считано от предявяване на исковата молба -9.03.2020г.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат съгласно чл.142 ал.1 СК. Нормата на ал.2 е
императивна и определя минималния размер на издръжката, под който не може да бъде
присъждан, а именно 1/4 от минималната работна заплата. Същата, макар да се изменя по
размер, е ноторно известна, тъй като се определя с Постановление на МС.
От 1.01.2019 МРЗ е в размер на 560лв, определена С ПМС № 320/20.12.2018г.
Следователно 1/4 от нея възлиза на 140лв
От 1.01.2020 МРЗ е 610лв, определена с ПМС № 350/ 19.12.2019. Следователно, 1/4
от нея е равна на 152,25лв.
От 1.01.2021 МРЗ е 650лв, определена с ПМС № 331/26.11.2020 и 1/4 от нея е равна
162,50лв.
Няма спор между страните, че ответникът е баща на детето Н., роден 2008г, вече 13-
годишен, както и че се отглежда от своята майка.
В настоящия случай от определянето на дължимата издръжка от ответника в полза на
сина му Н. с решението от 9.06.2015г до иницииране на настоящото производство са
изминали пет години, през който период неминуемо са настъпили съществени изменения в
нуждите на детето.
Ето защо съдът приема за доказана основателността на иска – настъпили са трайни
изменения в нуждите на детето, обусловени, както от променената икономическа
обстановка, така и от по-голямата възраст на детето.Във връзка с последното съдът приема,
че детето има нужда както от средства за посещение на училище, така и от средства за
5
занимания извън училище като спорт, школи и други занимания според неговите умения и
интереси, както и за неговото здраве, което обстоятелство представлява предпоставка и база
за пълноценното му физическо и психическо развитие. По изложените съображения се
налага извода, че са настъпили изменения в потребностите на детето от облекло, храна и
други текущи разходи, налагани от ежедневието и неговата възраст, поради което съдът
намира, че предявения иск е доказан по основание.
Спорът е по размера на дължимата издръжка.
При определянето му съдът съобразява потребностите на детето Н., обусловени от
неговата възраст към настоящия момент, вече тийнейджър, специфични нужди, свързани със
здравето му и допълнителните регулярни занимания, социално-икономическите условия на
живот в страната и факта, че ответникът е работоспособен и реализиращ постоянен трудов
доход в миналото и понастоящем. Последният не твърди и няма събрани по делото
доказателства за намалена работоспособност или за влошено здравословно състояние, а
също и липсата на алиментни задължения към други непълнолетни низходящи. Отчита се и
обстоятелството, че майката на детето също е трудоспособна и реализираща доходи от
трудово възнаграждение, но в много по-малки размери от тези на бащата. Същият от
данните по делото се установи, че е едноличен собственик на капитала на търговско
дружество с ограничена отговорност, което за 2019г е имало реализирана печалба 3405,28
лв, установено с официален документ от НАП. Разделено на 12 месеца се получава 284лв
месечно, което е под прага на социалиня минимум. В същото време свидетелските
показания сочат, че И.И. с поведението си демонстрирал, че разполага с доходи и бизнесът
му вървял добре, вкл. имал придобити 3 бр МПС през 2020г.
Следва да се посочи и това, че е морално похвална, че бащата проявява инициатива и
участва в живота на сина си извън определения му режим за контакти, като го води на
тренировки и закупува по повод лични и официални празници подаръци, които, обаче, не
следва да бъдат приспаднати от определената сума, необходима за ежедневните нужди на
сина му.
Предвид изложеното съдът определя общия размер на месечната издръжка от 600лв, от
които бащата да заплаща от 400лв, а майката – остатъка, като се отчита върху нея са
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, съобразено със
задължителните указания, дадени в т.7 от ППВС № 5/1970г.
Изложеното обуславя основателност на подадената въззивна жалба, което налага и
отмяна решението на ВРС в посочената част и постановяване на друго за уважаването на
иска до пълния претендиран размер.
Това от своя страна дава отражение и върху дължимите от ответника такси и разноски
както следва
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавни такси върху
6
присъдения размер на издръжката, определена на осн чл.1 от ТДТСС и дадените с ТР №
5/13.02.1992г по гр.д.№ 5/1991г на ВКС, ОСГК, задължителни указания относно цената на
исковете за издръжка, а именно
върху разликата над 250лв до 400лв, т.е за още 150лв, като цената на иска се определя по
правилата на чл.69 ал.1 т.2 ГПК, т.е. от тригодишните платежи и това в случая е сумата от
5400лв /3год х 12мес х 150лв = 5400лв/. Върху нея следва да се изчисли държ. такса от 4% за
първата инстанция и 2% за въззивната, което е равно на 324лв, вносима по сметката на
ВОС.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора в полза на въззивницата се полагат разноски за настоящата
инстанция. Такива не следва да бъдат присъждани поради липсата на представени
доказателства за това- списък и документ за реалното им заплащане.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на ВРС-XIVс-в № 260085/15.01.2021 по гр.д. № 3281/2020 в частта
му, с която Е ОТХВЪРЛЕН искът Н. Ж. Н. ЕГН ********** в качеството й на закон
представител на малолетното дете Н. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, за изменение на
издръжката, дължима от ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** в полза на сина му Н. Ив.И., за
разликата над 250лв до 400лв, както и е ОСЪДЕНА Н. Ж. Н. ЕГН ********** да заплати на
ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** разноски за производството за възнаграждение на
процесуалния му представител в размер на 250лв, на осн.чл.78, ал.3 ГПК, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ размера на определената с решението на ВРС-35с-в от 9.06.2015г по гр.д.№
15720/2014г издръжка, дължима от ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН **********, в полза на малолетния му
син Н. ИВ. ИВ. ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен представител Н.
Ж. Н., като го УВЕЛИЧАВА над 250лв до 400лв, т.е. с още 150лв, считано от 9.03.2020г до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката, на падеж първо
число на месеца за който се дължи издръжката, на осн.чл.150 СК,
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** да заплати държавна такса за
производството по сметка на ВОС в размер на 324лв /триста двадесет и четири лева/,
на осн.чл.78 ал.6 ГПК вр.чл.7 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Разноски не се присъждат.
Решението не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8