РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Смолян, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Елен М. Маламов
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20215400600110 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 2/16.07.2021г. по НЧХД № 59/2021г. по описа на Чепеларския
районен съд подсъдимата С. Ц. ИВ. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на
01.03.2021г. е разгласила за Н. С. Н. позорни обстоятелства, описани в жалба
рег.№ 01-10-04787/01.03.2021г. до Банка "ДСК" ЕАД и колегите й, а именно:
"Но в един момент служителката Н. С. Н. направи следното: когато внесох
платих вноската за 1 месец - тя ми отказа да ми даде отрязъка за внесената
вноска. Зададох и въпрос: защо не ми и отказваш да ми дадеш отрязъка за
вноската. Отговора и беше: Защото така ни наредиха шефовете от Смолян.
Има и друг случай с друга клиентка също я прогони като клиент от ДСК -
Чепеларе ", което деяние е извършила по отношение на Н. С. Н. в качеството
й на длъжностно лице - служител на Банка "ДСК" ЕАД по повод изпълнение
на службата й, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана по
повдигнатото й по обвинението за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3,
1
пр. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК. Отхвърлен е като неоснователен, предявеният от Н.
С. Н. срещу подсъдимата С.И. граждански иск за сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
01.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
На основание чл.190, ал.1 от НПК е осъдена частната тъжителка Н. С. Н. да
заплати на подсъдимата С. Ц. ИВ., направените от нея разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 400 лева.
Недоволна от тази присъда е останала частната тъжителка Н.Н., която я
обжалва, чрез повереника си адв.Д., с оплаквания за неправилно приложение
на материалния и процесуалния закон. В представеното допълнително
изложение към жалбата се развиват доводи, че по делото са събрани
достатъчно доказателства за извършеното от подсъдимата престъпление, като
се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата се
признае за виновна по повдигнатото й обвинение и се осъди да заплати
претендираното обезщетение за неимуществени вреди от деянието.
От адв.Н.П. – защитник на подсъдимата С.И., е постъпило писмено
възражение срещу жалбата, в което се развиват доводи за обоснованост и
законосъобразност на постановената присъда, която да бъде потвърдена.
В съдебно заседание адв.Д. поддържа жалбата.
Подсъдимата С.И., лично и със защитника си адв.П., оспорва жалбата като
неоснователна.
Като направи преценка на оплакванията в жалбата и становищата на страните
в о.з., и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната
присъда, по реда на чл.314 от НПК, Смолянският окръжен съд намира тази
жалба за неоснователна.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Тъжителката Н.Н. и подсъдимата С.И. са роднини, като между тях са налице
влошени отношения, свързани със съсобствен имот в гр.Чепеларе.
Подсъдимата била клиент на „Банка ДСК“АД клон Чепеларе, където по
трудов договор №0040-32/2011 г. работи тъжителката Н.Н., първоначално на
длъжност специалист „банкови операции“, а понастоящем старши банков
служител. Основните функции на частната тъжителка били свързани с
2
осъществяване на банкови операции във връзка с дейността на клона на
банката в гр.Чепеларе, обслужване на юридически и физически лица, имала и
ръководни функции.
Всеки месец подсъдимата С.И. посещавала офиса на банката, за да внесе
здравните осигуровки на племенницата си А.М.. На 17.12.2019 г. подсъдимата
С.И. придружила своята приятелка - свидетелката Д.Ч.до банката, предвид
влошеното й здравословно състояние. По повод кончината на едната от
дъщерите й, св.Ч. желаела да изтегли от банковата й сметка, в качеството й на
наследник, част от сума пари - общо в размер на 10 318 лв. От показанията на
свидетелката М.Г., служител на банката, се установява, че сумата била
изтеглена преди това от другата й дъщеря въз основа на пълномощно, дадено
от самата Д.Ч. и бащата на починалата, като свидетелката посетила банката
преди този случай, за да попита какви документи трябва да представи, за да
получи парите. Свидетелката Г.сочи, че Д.Ч. избутала намираща се на гишето
друга клиентка и започнала да чука с юмруци по гишето, обвинявала
служителите в банката, че заради тях са изчезнали парите й. Тъжителката
Н.Н. натиснала паник-бутон, но тъй като представители на „Алфа Сот“ не се
явили, се обадила в полицията. Свидетелката М.Г. помолила Д.Ч. и
подсъдимата, която я придружавала, да излязат и да се успокоят.
Свидетелката Ч.установява, че тъжителката й казала: “хайде, напусни ДСК“ и
подала сигнал до полицията да изпратят служители в банката. Тъжителката
впоследствие изпратила писмо по електронната поща на банката до
началниците си във финансов център Смолян, от съдържанието на което е
видно, че извикала полиция заради буйстващи клиентки в банката.
От показанията на свидетеля И.У. и докладна записка от 17.12.2019 г. от него
до началника на РУ Чепеларе се установява, че по подадения сигнал от
банката на място били изпратени той и колегата му Ст.С., които обяснили на
Д.Ч., че следва да потърси помощ от адвокат. Издали й протокол за
предупреждение с указания да не се саморазправя със служителите на
банката. Свидетелят установява, че когато отишъл на място, св.Ч. и
подсъдимата се намирали на стълбите пред банката.
Видно от представената от „Банка ДСК“АД жалба на подсъдимата с вх.№01-
10-04787/01.03.2021 г. в нея тя посочва, че от няколко години е вложител
(наредител) на племенницата си А. Г. М., на която плаща здравни осигуровки
3
всеки месец в „ДСК“-Чепеларе. В жалбата фигурират посочените от
тъжителката изрази:“Но в един момент служителката – Н. С. Н. направи
следното: когато внесох платих вноската за един месец-тя ми отказа да ми
даде отрязъка за внесената вноска. Зададох й въпроса защо не ми и отказваш
да ми дадеш отрязъка за вноската. Отговора й беше: защото така ни наредиха
шефовете от Смолян.“. В жалбата е описано също така и: “Има и друг случай
с друга клиентка също я прогони като клиент от ДСК-Чепеларе.“. В жалбата
подсъдимата пише, че е сигнализирала за случая на началника във ФЦ
гр.Смолян, но той й отговорил, че не може да се провери, защото имало
много документи. В обясненията си в с.з., проведено на 17.5.2021 г.,
подсъдимата установява, че била посъветвана именно от С. Б. да подаде
жалба, за да провери случая. След една седмица й казал, че трябва да потърси
в архива.
По повод жалбата тъжителката дала писмено обяснение на 17.03.2021 г., в
което тя сочи, че подсъдимата, като клиентка на банката, винаги е била
обслужвана коректно. Твърди, че преди около година подсъдимата обвинила
служителите в офиса, че не са издали бележка за един от преводите. В
обяснението Н. излага, че подсъдимата била посъветвана да си спомни кой
служител и на коя дата я е обслужил и да напише това, за да се потърси
бележката в архива, но тя отказала. На подсъдимата, по повод на жалбата,
било отговорено с писмо изх. №01-10-04787/06.04.2021 г. на „Банка ДСК“АД,
че посочените от нея обстоятелства не са установени. До нея било изпратено
писмо рег.№2001-20-01176/04.06.2021 г. на ФЦ Смолян, с което й е изпратена
операционната бележка, удостоверяваща заплащане на вноска за здравна
осигуровка за месец март 2020 г.
От показанията на свидетелката М.К. се установява, че тя е служителят на
банката обслужил подс.С.И. през месец март 2020г. Свидетелката не си
спомня конкретния случай, нито подсъдимата като клиент, тъй като е от
гр.Смолян и е замествала отсъстващ служител в офиса в гр.Чепеларе в този
период, но заявява, че при банков превод на каса се издават две бележки,
удостоверяващи плащането- единият екземпляр остава за банката, а другият
се дава на клиента. Свидетелката сочи, че не е имало случай, в който
тъжителката да е отказвала да даде бележка на клиент. Заявява, че дори
клиентът да си забрави бележката, служителите го викат и държат да я
получи.
4
При така установената фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че
извършеното от подсъдимата С.И. деяние е несъставомерно както от
обективна, така и от субективна страна. По делото не се спори, че
подсъдимата е автор на инкриминираните изрази, обективирани в подадена от
нея жалба срещу частната тъжителка Н.. Подсъдимата С.И. от около година
преди подаване на жалбата е установила липса на операционна бележка за
плащане, извършено от нея през месец март 2020 г. и е поставила този въпрос
на вниманието на Н.. От своя страна частната тъжителка твърди, че е
контактувала с подс. И. по този повод и й обяснила, че следва да поиска
издаване на копие с писмена молба, че е необходима проверка в архива, но
подсъдимата отказала да подаде молба. Инкриминираният израз в жалбата:
“Но в един момент служителката Н. С. Н. направи следното: когато внесох
платих вноската за 1 месец - тя ми отказа да ми даде отрязъка за внесената
вноска. Зададох и въпрос: защо не ми и отказваш да ми дадеш отрязъка за
вноската. Отговора и беше: Защото така ни наредиха шефовете от Смолян“.
По своето съдържание така описаното в жалбата не представлява позорно
обстоятелство. Описани са действия и думи, които дори да бъдат изведени от
конкретиката на реално развилата се ситуация, не са изрази, обрисуващи
негативно тъжителката, целящи да уронят честта и достойнството й.
Изложено е мнението на жалбоподателката относно поведение на
тъжителката, което тя възприема като нарушение на служебните й
задължения. Всеки гражданин има признатото и гарантирано право на мнение
и съгласно съдебната практика не е налице елемент на противоправност при
изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно
лице като деятел в определена публична сфера, освен ако не се касае за
превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за
да се вреди на доброто име. В конкретния случай с подаване на жалбата не са
превишени пределите на правото да се изразява мнение и на свободата да се
дават оценки, още повече, че както установява подсъдимата на нея й е било
указано от С.Б. – началник на ФЦ на банката в гр.Смолян, да подаде такава
жалба. Що се отнася до израза: “Има и друг случай с друга клиентка също я
прогони като клиент от ДСК – Чепеларе“, то в тази насока са събрани
доказателства по делото, че тъжителката, като ръководител на банковия офис
в гр.Чепеларе, действително е поканила св.Ч., която е била придружавана от
подсъдимата, да напусне сградата и е повикала полиция за такова съдействие.
5
При разгласяване на позорни обстоятелства деецът следва да съзнава, че
довежда до знанието на трети лица неистински позорни обстоятелства за
частния тъжител, както и да е наясно, че изнесените от него факти за
конкретната проява на пострадалия не отговорят на действителността. В
случая не се установява подсъдимата тенденциозно да е разпространила
неверни данни за пострадалата с цел да я компрометира и да накърни добрата
й репутация на работното й място, поради което липсва и умисъл към
извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение. Съгласно
показанията на свидетеля Ц.И. тя е търсила данни за извършения през м.март
2020 г. банков превод на здравни осигуровки дори в НАП Смолян. От
писмените обяснения на Н. става ясно, че подсъдимата е посещавала банката
с такова искане, което налага извода, че подсъдимата е подала жалбата не за
да оклевети тъжителката пред ръководителя на клона на банката, а с цел да
получи съдействие за получаване на копие от операционната бележка,
каквото в крайна сметка в хода на делото/с писмо от 04.06.2021 г. - на л.89 от
делото/ й е предоставено.
С оглед гореизложеното се явява неоснователен и предявеният срещу
подсъдимата граждански иск за сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение по чл.45 от ЗЗД за причинените с престъплението
неимуществени вреди, поради което правилно е отхвърлен от съда.
И при извършена служебна проверка на правилността на обжалваната
присъда изцяло, не се установи наличието на основания за отмяна или
изменението й, поради което същата ще следва да бъде потвърдена, като
обоснована и законосъобразно постановена.
На основание чл.190, ал.1 от НПК, частната тъжителка Н.Н. следва да се
осъди да заплати на подсъдимата, направените от нея разноски за адвокатско
възнаграждение по делото пред въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 2/16.07.2021г. по НЧХД № 59/2021г. на
Чепеларския районен съд.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. С. Н. да заплати на подсъдимата С. Ц. ИВ.,
6
направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция в размер на 400 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7