Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 26
гр. Перник, 19.02.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
С
участието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа административно дело №
747/2020 г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – 161 от ДОПК.
Образувано
е по жалба, подадена от **** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Р., ж.к. ****,****,****, представлявано от С.М.С. – управител против
Ревизионен акт № Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., издаден от Р.Г.Я. –
началник на сектор и възложител на ревизията и Т.Д.И.– главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, с който са определени допълнително данъци
за внасяне, както следва: данък върху добавена стойност в размер на 9701.85
лв., ведно с лихва в размер на 2261.25 лв. и корпоративен данък в размер на
1371.33 лв., ведно с лихва в размер на 313.15 лв., потвърден с Решение №
1609/22.10.2020 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална
агенция за приходите.
В
жалбата се излагат доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт, поради
неподписването с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени като
издатели на: заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповедите за изменението и с №
Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с №
Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г.; ревизионен доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. Твърди се, че тъй като всички посочени
документи са издадени като електронни, отсъствието на подписване с квалифициран
електронен подпис от издателите им,
представлява липса на волеизявление, водещо до нищожност на оспорения
ревизионен акт. Сочи, се че положеният в документите електронен подпис не е
квалифициран, тъй като не се основава на издадено от доставчика на
квалифицирани услуги квалифицирано удостоверение, отговарящо на всички
изисквания, посочени в приложение І на Регламент(ЕС) № 910/2014. Искането към съда е да обяви нищожността на оспорения
ревизионен акт и да присъди направените съдебно-деловодни разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си - адв. П.Т., поддържа жалбата. Излага
съображения за основателността и, конкретизирани и доразвити в представени
писмени бележки. Моли съда да обяви за нищожен оспорения ревизионен акт. Претендира
присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание ответникът – Директор на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Националната
агенция за приходите, редовно призован, не изпраща представител. С писмени
молби, депозирани от процесуалните му представители – юрисконсулт Б. и
юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането към
съда е да я отхвърли и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки дава заключение за
неоснователност на жалбата. Предлага на съда да я отхвърли.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр.
с § 2 от ДОПИК приобщените по делото доказателства, намери за установено от
фактическа страна следното:
Със
заповед № Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г., изменена със заповед №
Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и със заповед № Р-22001419007726-020-003/26.03.2020
г., всички издадени от Р.Г.Я. – началник на сектор в ТД на НАП – София/заповед
№ 3127/30.11.2016 г./, компетентен за това на основание чл. 112, ал. 2, т. 1,
във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. с т. ІІ.13 от заповед № РД – 01 – 818/10.05.2019
г. на Директора на ТД на НАП – София, е възложено извършаването на ревизия на ****
ООД, ЕИК ****, с обхват: корпоративен данък за периода от 01.01.2017 г. до
31.12.2018 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.03.2017 г. до
31.12.2018 г. Ревизията е възложена на Т.Д.И.– главен инспектор по приходите и
ръководител на ревизията и Н.Ж.В. – инспектор по приходите, назначени на
посочените длъжности съответно със заповед № 14.14/30.12.2009 г. и със заповед
№ 4832/27.12.2019 г., двете издадени от директора на ТД на НАП - София. Със
заповедите е определен срок за приключване на ревизията – до 30.04.2020 г.
Всички заповеди са връчени на жалбоподателя по електронен път.
За
констатираното в хода на ревизията и на основание чл. 117, ал. 1 от ДОПК, Т.Д.И.–
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н.Ж.В. – инспектор
по приходите, са съставили ревизионен доклад № Р-22001419007726-092-001/29.05.2020
г.
Органите по приходите са отразили, че
търговската дейност на ревизирания субект е търговия с отпадъци от черни и
цветни метали и транспортни услуги, която осъществява в свои бази в гр. Р..
Констатирали са, че за финансовата 2017 г.
с подадена годишна данъчна декларация вх. № 1400И0069969/16.02.2018 г.
са декларирани приходи 4085992.18 лв., разходи – 3524655.19 лв., счетоводен
финансов резултат – 561336.99 лв., всичко увеличения – 340481.95 лв., всичко
намаления 340099.90 лв., данъчна печалба – 561719.04 лв., корпоративен данък –
56171.90 лв., от който - внесен авансово 20120.69 лв. и дължим - 36051.21 лв.
При съпоставка на данните от ГДД по чл. 92 от ЗКПО и справките декларации и
дневниците за продажби ревизиращият екип е установил, че за 2017 г. дружеството
е декларирало данъчна основа от дейност по добив, обработка и търговия на черни
и цветни метали, пластмаса и други в размер на 1743527.72 лв. и данъчна основа
от транспортни услуги, снегопочистване, услуги с фадрома и други почистващи услуги,
продажба на ДМА и други доставки в размер на 2351866.98 лв. или общо за цялата
2017 г. приходите от продажби са в размер на 4095394.70 лв. Констатирана е
разлика с декларираните приходи в ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 13713.23
лв., с която сума на основание чл. 78 от ЗКПО е увеличен финансовият резултат и
е предложено да бъде издаден ревизионен акт с който да се определи корпоративен
данък за довнасяне за финансовата 2017 г. в размер на 1371.33 лв., ведно с
дължимите лихви.
Органите
по приходите са установили, че през ревизирания период – 01.03.2017 г. –
31.12.2018 г. данъчно-задълженото лице е получател по доставки по глава ХІХа от
ЗДДС - отпадъци от черни и цветни
метали, пластмаса и други. За тях съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС е начислил ДДС
чрез издаване на протокол по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. За получените
доставки е упражнено право на приспадане на данъчен кредит чрез отразяване на
протокола, с който е начислен данъкът в справка – декларация и в дневника за
покупките.
С
протоколи от 26.04.2017 г. и от 18.12.2017 г. ****ООД е отчело брак на
алуминиеви отпадъци съответно 15000 кг. и 20945.916 кг., без в протоколите да е
посочена стойността на неизползваемия отпадък. Те са отчетени по сметка 304
съответно на 30.04.2017 г. и на 31.12.2017 г. с отчетна стойност респективно
23956.82 лв. и 36151.12 лв.
Установено
е, че върху стойността на бракуваните стоки, през данъчните периоди, в които е
възникнало основанието за това, данъчно-задълженото лице не е начислило ДДС,
каквото е изискването на чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Затова органите по
приходите са предложили да се издаде ревизионен акт, с който да се определи за
довнасяне ДДС в размер на общо 9701.85 лв., изчислен върху данъчна основа от
общо 48509.26 лв., ведно с лихва за забава.
Ревизионният
доклад е връчен на данъчно-задълженото лице на 29.05.2020 г. В срока по чл.
117, ал. 5, изр. 1-во от ДОПК не е постъпило възражение.
Ревизията
е приключила с издаването от компетентните за това органи съгласно чл. 119, ал.
2 от ДОПК - Р.Г.Я. – началник на сектор и възложител на ревизията и Т.Д.И.–
главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията на Ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., с който са определени данъци за
внасяне, както следва: данък върху добавена стойност в размер на 9701.85 лв.,
ведно с лихва в размер на 2261.25 лв. и корпоративен данък в размер на 1371.33
лв., ведно с лихва в размер на 313.15 лв. В него изяло са възприети
фактическите констатации и правните изводи, отразени в ревизионния доклад.
Ревизионният
акт е връчен на **** ООД по електронен път на 01.07.2020 г. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, изтекъл на
15.07.2020 г., не е постъпила жалба. След изтичането му, данъчно-задълженото
лице е подало жалба с вх. № 53-03-2261/17.08.2020 г. с искане за обявяване на
ревизионния акт за нищожен.
Директорът
на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София, при ЦУ на НАП,
компетентен за това съгласно чл. 152, ал. 2 от ДОПК, я е разгледал и се е
произнесъл с решение № 1609/22.10.2020 г., с което я е отхвърлил като
неоснователна. Приел е, че не са налице твърдените от жалбоподателя пороци за
нищожност на оспорения ревизионен акт, тъй като както заповедите за възлагане
на ревизията, така и ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени като
електронни документи от компетентните за това длъжностни лица и са подписани от
издателите им с валидни към момента на подписването квалифицирани електронни
подписи.
Решението
е връчено на **** ООД по електронен път на 26.10.2020 г. В срока по чл. 159,
ал. 1 от ДОПК срещу потвърдения с него ревизионен акт е постъпила жалба с вх. №
53-04-846/30.10.2020 г., въз основа, на която е образувано настоящото
производство.
Във
връзка с наведените в жалбата оплаквания, съдът служебно е извършил проверка на
общодостъпен електронен адрес https//www.b-trust.bg/services/dss-verify
за
подписването с квалифициран електронен подпис на представените по делото на
електронен носител електронни документи - заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, с № Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с №
Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г.; ревизионен доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., записани като файлове в pdf – формат, както следва:
Р-22001419007726-020-001_ORGES, Р-22001419007726-020-002_ORGES, Р-22001419007726-020-003_ORGES, Р-22001419007726-092-001_ORGES, Р-22001419007726-091-001_ORGES. Визуализациите при извършването и са
разпечатани на хартиен носител и приложени към материалите по делото.
С
определение, постановено в закрито заседание на 02.12.2020 г. и връчено на
страните, съдът е обявил така установените и общодостъпни факти, за
общоизвестни и неподлежащи на доказване на основание § 2 от ДОПК, във вр. с чл.
170, ал. 3, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 154 от ГПК.
От
приложените разпечатки на хартиен носител на визуализациите при извършените от
съда справки, е видно, че заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, с № Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с №
Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г. /файлове Р-22001419007726-020-001_ORGES, Р-22001419007726-020-002_ORGES, Р-22001419007726-020-003_ORGES /са подписани с валиден към този
момент квалифициран електронен подпис, със сериен номер на удостоверение
*********, издаден на Р.Г.Я./****/.
Ревизионен
доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. / файл
- Р-22001419007726-092-001_ORGES / е
подписан с валидни към момента на полагането им два броя квалифицирани
електронни подписи, със сериен номер на удостоверения ********* и *********,
издадени на Т.Д.И./****/ и Н.Ж.В./****/.
Ревизионен
акт № Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. /файл - Р-22001419007726-091-001_ORGES/ е подписан с два броя валидни към
момента на полагането им квалифицирани електронни подписи, със сериен номер на
удостоверения ********* и *********, издадени на Р.Г.Я. и Т.Д.И..
По
делото е приета и съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т.А.Т..
При извършена по идентичен начин проверка на електронен адрес https//www.b-trust.bg/services/dss-verify
експертът е констатирал, че заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г., заповед за изменение на заповед за
ревизия с № Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г., ревизионен доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. са подписани от издателите им с квалифицирани
електронни подписи, а заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. не е подписана с електронен подпис.
Съдът не кредитира заключението в последната му част, тъй като от констативно-съобразителната
му част е видно, че вещото лице е извършвало проверка на представените му от
жалбоподателя електронни документи, а не на приобщените по делото такива.
Затова не може да се направи категоричен извод, че изследваните от него
електронни документи са идентични с процесните и че върху тях не е въздействано.
От друга страна съдът е проверил именно приложените по делото електронни
документи и чрез използване на поддържания от издателя на електронните подписи продукт
е установил по категоричен начин, че всички електронни документи, за които
жалбоподателят е навел довод, че не са подписани, са подписани с валидни към
момента на полагането им квалифицирани електронни подписи.
Вещото
лице е изследвало въведения от жалбоподателя спорен въпрос - съдържат ли
изпратените му от органите по приходите електронни документи в себе си
електронен подпис, така че при всяко следващо възпроизвеждане на подписания
документ да се визуализира информация за валидирането на подписа на лицето,
което го е подписало към момента на подписване. Посочило е, че наличието на
такава визуализация изключва необходимостта от проверка за електронно
подписване с помощни програмни продукти. Уточнило е също, че за да се
визуалзира информация за валидирането на електронния подпис при всяко отваряне
на електронния документ, електронното устройство за полагане на електронен
подпис следва да бъде настроено на p7m –
формат на електронен подпис. При такава настройка при подписването се създава
нов документ, който съдържа в себе си информация за валидирането на подписа на
лицето, което го е подписало към момента на подписване. Експертът е извело, че
електроните устройства, с които са положени спорните квалифицирани електронни
подписи не са били настроени на формат p7m,
а на формат p7s, поради което не се визуализира
информация за валидирането на подписа при всяко отваряне на електронния
документ. Според вещото лице, при това положение квалифицираният електронен
подпис не съответства на изискванията на Регламент /ЕС/
№ 910/2014.
При
така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на
страните и на основание чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. § 2 от ДОПК прецени
валидността на ревизионния акт, намери следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 159, ал. 1 от ДОПК, от надлежно легитимирано лице,
срещу подлежащ на съдебно оспорване ревизионен акт, обжалван и потвърден по
административен ред, поради което е процесуално допустима.
Доколкото
жалбата по реда на чл. 152 – чл. 155 от ДОПК е подадена след изтичане на срока
по чл. 152, ал. 1 от ДОПК, на разглеждане в настоящото производство подлежи
само направеното от жалбоподателя оплакване за нищожност на ревизионния акт. По
аргумент от чл. 156, ал. 2 от ДОПК съдът не дължи проверка за
законосъобразността му на други основания, както и - на обосноваността му.
Разгледано
по същество, възражението за нищожност, наведено от жалбоподателя, е
неоснователно. Съображенията за това са
следните:
От
изложените в жалбата обстоятелства, следва, че оплакването на **** ООД е, че
електронните подписи, положени от издателите на заповед за възлагане на ревизия
№ Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, с № Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с № Р-22001419007726-020-003/26.03.2020
г., на ревизионен доклад № Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и на ревизионен
акт № Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. не са квалифицирани, тъй като не
се основават на квалифицирано удостоверение, съдържащо всички изисквания по
приложение І към регламент Регламент(ЕС) № 910/2014, а именно - данни за валидиране на електронния
подпис, които съответстват на данните за създаване на електронния подпис/б. Г
от приложение І към Регламент/ЕС № 910/2014/. От това той прави извод, че
електронните документи не са подписани, което е нарушение на чл. 113, ал. 1 и
ал. 3 от ДОПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, на чл.
117, ал. 2, т. 10 от ДОПК и чл. 20, ал. 1, н. 8 от ДОПК. От което пък следва,
че не е налице надлежно образувано и проведено ревизионно производство, а
издаденият въз основа на него ревизионен акт
е нищожен.
Няма
спор между страните, че заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, с № Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с №
Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г., ревизионен доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. са издадени като електронни документи и
са представени по делото в съответствие с разпоредбата на чл. 184, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК - възпроизведени
на хартиен носител, заверен от ответника и на магнитен носител/CD/.
Легалното
определение за електронен документ се съдържа в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС)
№ 910/2014 на Европейския парламент на съвета от 23.07.2014 г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО/ Регламент (ЕС) №
910/2014 /, към който препраща чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/. Според него „електронен
документ" е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално
текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Процесните
документи представляват съхранявано от ответника в електронна форма текстово
съдържание. За да са изпълнени по отношение на тях изискванията за подписване
от издателите им следва последните да са положили квалифициран електронен
подпис. Този извод следва от разпоредбата на чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014 според която правната сила на квалифицирания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис. В съответствие с нея е нормата на чл.
13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ, според която електронният подпис и усъвъшенстваният
електронен подпис имат сила на саморъчен само когато това е изрично уговорено
между страните. В случая издател на актовете е публична институция и не е
налице уговорка между нея и жалбоподателя по смисъла на чл. 13, ал. 4 от
ЗЕДЕУУ, поради което електронният и усъвършенствания електронен подпис нямат
сила на саморъчен. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламента такава има само
квалифицирания електронен подпис.
Според
чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, към който препраща чл. 13, ал. 3 от
ЗЕДЕУУ „квалифициран електронен подпис" е усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен
подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
В
случая е установено по категоричен начин, че издателите на процесните документи
са ги подписали посредством устройство за създаване на квалифициран електронен
подпис. По аргумент от разпоредбата на чл. 25, т. 1 от Регламент (ЕС) №
910/2014 това е достатъчно, за да се приеме в хода на съдебното производство,
че същите са надлежно подписани с валиден квалифициран електронен подпис.
Цитираната норма предвижда, че правната сила и допустимостта на електронния
подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени
единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на
изискванията за квалифицирани електронни подписи. Оспорването на жалбоподателя
се основава само на обстоятелството, че квалифицирания електронен подпис не
отговаря на изискванията за такъв, предвидени в Регламент (ЕС) № 910/2014.
Затова независимо, че вещото лице е констатирало, че това е така, а именно, че при
всяко отваряне на процесните документи не се визуализира информация за
валидирането на електронния подпис, с който са подписани, каквото е изискването
на б. „Г“ от приложение І към Регламент (ЕС) № 910/2014, това не се отразява на
правната им сила. По аргумент от чл. 25, т. 1 от Регламента те се считат
подписани с квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014, който съгласно чл. 25, т. 2 от същия Регламент е
равностоен на саморъчния подпис.
От
изложеното следва, че заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г. и заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия, с № Р-22001419007726-020-002/24.02.2020 г. и с №
Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г.; ревизионен доклад №
Р-22001419007726-092-001/29.05.2020 г. и ревизионен акт №
Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г. са надлежно подписани от издателите им с
валидни към момента на подписването квалифицирани електронни подписи. При
издаването им не са нарушени изискванията на чл. 113, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК,
във вр. с § 2 от ДР на ДОПК с чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, на чл. 117, ал. 2, т.
10 от ДОПК и чл. 20, ал. 1, н. 8 от ДОПК и не е налице липса на обективираните
в тях волеизявления.
Предвид
изложеното, настоящият състав на Административен съд – Перник приема, че
оспореният ревизионен акт е издаден и подписан от компетентните съгласно чл.
119, ал. 2 от ДОПК лица, в резултат на надлежно възложена ревизия със заповед за възлагане на ревизия №
Р-22001419007726-020-001/02.12.2019 г., изменена със заповеди, с №№ Р-22001419007726-020-002/24.02.2020
г., № Р-22001419007726-020-003/26.03.2020 г., всички издадени от компетентно за
това лице съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 2 от ДОПК, във вр. с т.
ІІ.13 от заповед № РД – 01 – 818/10.05.2019 г. на Директора на ТД на НАП –
София, във вр. със заповед № 3127/30.11.2016 г. и въз основа на надлежно
съставен и подписан ревизионен доклад.
С оглед горното по отношение на ревизионен акт
№ Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., не са налице пороци, обуславящи нищожността му
и оспорването му на това основание, като неоснователно следва да се отхвърли.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 от ДОПК в полза на
ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 940
лв.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Перник
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на **** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ж.к.
****,****,****, представлявано от С.М.С. – управител за обявяване на нищожност
на Ревизионен акт № Р-22001419007726-091-001/30.06.2020 г., издаден от Р.Г.Я. –
началник на сектор и възложител на ревизията и Т.Д.И.– главен инспектор по
приходите и ръководител на ревизията, с който са определени допълнително данъци
за внасяне, както следва: данък върху добавена стойност в размер на 9701.85
лв., ведно с лихва в размер на 2261.25 лв. и корпоративен данък в размер на
1371.33 лв., ведно с лихва в размер на 313.15 лв., потвърден с Решение №
1609/22.10.2020 г., издадено от директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – София при Централно управление на Национална
агенция за приходите, като неоснователна.
ОСЪЖДА
**** ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ж.к. ****,****,****,
представлявано от С.М.С. – управител да заплати на Централно управление на
Националната агенция за приходите, със седалище: гр. София, ул. Аксаков № 21
сумата от 940 лв. /деветстотин и четиридесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
