Р Е Ш
Е Н И Е
№........./.........02.2019 г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при
участието
на секретаря Румяна
Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т. д. № 1170/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 22487/26.07.2018 г. на
Ю.М.К., ЕГН **********,*** срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Витоша", № 89Б,
представлявано от П.А.и С.Г., с която e предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за приемане за установено спрямо ответника, че не му се дължи сумата 90000.00 лв., просрочена
главница по сключен договор за кредит, сумата
4907.07 лв., договорна лихва за периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., сумата 1.65 лв., наказателна лихва за
периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., ведно със законната лихва от 13.05.2008
г. до изплащането на вземането, както и сумата
3445.10 лв., разноски по делото, за
които суми е издадена Заповед по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. №
1041/2008 г., на ВтРС, IV с.
Ищецът сочи, че за събиране на вземането, предмет на
изпълнителния лист било образувано изп.д. № 2008705400143, на ЧСИ № 705, с
район на действие БОС, което е висящо и към момента на предявяване на иска.
Счита, че правото на принудително изпълнение на ответника е било погасено по
давност. В подкрепа на този извод, излага следните обстоятелства: По
изпълнителното дело на 16.07.2008 г. са предприети изпълнителни действия по
налагане на възбрани и запори върху движимото и недвижимото имущество на ищеца.
На 12.10.2010 г. е била насрочена публична продан на имот, представляващ
обезпечение по договора за кредит. Сочи, че до 12.10.2012 г. не са били предприети
каквито и да е изпълнителни действия и било налице изоставяне на изпълнението
от страна на взискателя, поради което на 12.10.2012 г., счита същото за
прекратено по силата на Закона, в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи,
че съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността – образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи, книга и
др. Твърди, че след настъпилата перемция, взискателят не е предприел действия,
които да прекъснат или спрат започналата да тече давност, поради което по
силата на издадената заповед, в продължение на още три години, поради което на
12.10.2015 г. е изтекъл давностния срок, в хипотезата на чл. 110 ЗЗД. В с.з.
чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
В срока по чл.
367 ГПК, ответникът “ОББ“ АД, депозира отговор, в който оспорва иска. Не оспорва,
че е реализирал правата си по реда на заповедното производство и се е снабдил
със Заповед и изпълнителен лист по посоченото от ищеца дело. Не оспорва и, че е
пристъпил към удовлетворяване на вземането си чрез принудителното му събиране
по посоченото изпълнително дело, образувано на 16.07.2008 г. На същата дата е
поискал изпращане на покана за доброволно изпълнение и насрочване на опис на
недвижимия имот, находящ се в с. Равда, м. „Ч.Т.“, служещ за обезпечение на
задълженията по договора за кредит. Изготвено било обявление за публична продан
с период 06.10.2008 г. – 06.11.2008 г. На 07.01.2009 г. било изготвено ново
обявление за публична продан с период 16.01.2009 г. – 17.02.2009 г. Сочи, че са
насрочвани последващи публични продани 5 бр., последната от които със срок до
12.11.2010 г. На 13.06.2012 г. ищецът твърди, че е депозирал молба за
предприемане на изпълнителни действия, чрез запор на банкови сметки. На
04.03.2013 г. била подадена нова молба за запор на банкови сметки. На
21.01.2015 г. било поискано насрочването на нова публична продан, в
съответствие с искането било изготвено ново обявление със срок 05.05.2015 г. –
05.06.2015 г. С нови молби от 10.06.2015 г. и 09.09.2015 г. било поискано
насрочването на следващи по ред продажби. Излага, че уважаването на всяко от
отправените искания за прилагане на изпълнителен способ спрямо ответника е
факт, който придава на искането значение на прекъсващо давността, съобразно
мотивите на цитираното от ищеца ТР № 2/2013 г. Излага собствени разсъждения
върху приетото Тълкувателно решение. По същество счита, че взискателя
многократно е посочвал изпълнителни способи, които са били прилагани от
съдебния изпълнител, поради което не би могло да се приеме, че е настъпила
твърдяната от ищеца перемция на посочената дата, нито пък да се приеме, че вземането
е било погасено по давност. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
отговора по изложените в него доводи и възражения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното
от фактическа страна:
Не се спори между страните, а и се установява от
доказателствата по делото, че по ч.гр.д.№ 1041/2008 г. по описа на ВтPC, в полза на
ответника е издадена Заповед по чл. 417 ГПК, по силата на която е осъден ищеца
да заплати сумата 90000.00 лв., просрочена главница, сумата 4907.70 лв.,
договорна лихва за периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., сумата 1.65 лв.,
наказателна лихва за периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., всички дължими по
Договор за потребителски кредит от 12.11.2007 г., ведно със законна лихва от
13.05.2008 г. до изплащане на вземането, както и сумата 3445.10 лв., разноски
по делото. Издаден е и изпълнителен лист от 21.05.2008 г.
От страна на ответника за установяване твърденията му, че
дезинтерезиране от изпълнението от страна на взискателя не е налице са
представени обявления за насрочени публични продани на имота на ищеца, за
периода 2008 г. – 2010 г., молба вх. № 2288/13.06.2012 г., с която е отправено
искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и молба вх. №
886/04.03.2013 г., с която е отправено искане за налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника.
Не е предмет на спор между страните и, че за събиране на
вземането е образувано изп.д. № 20087050400143, преписка от което е изискана и
приложена към настоящото производство.
От материалите е видно, че изпълнителното производство е образувано на 16.07.2008 г. по молба на ответника, възоснова на издадения
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1041/2008 г., на ВтPC. Видно е, че
покана за доброволно изпълнение е
получена от ищеца на 05.09.2008 г. от пълнолетно лице от домашните му.
Установява се, че до м. юли 2010 г. по изпълнителното дело са предприети
изпълнителни действия по отношение на имота, предмет на обезпечение по договора
за кредит, а именно: Апартамент № 20, изграден до етап „груб строеж“, находящ
се в м. „Ч.Т.“, землище на с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас – налагане на
възбрана, опис на недвижим имот, многократно е насрочвана публична продан на
имота.
На
10.08.2010 г. взискателя е
депозирал поредна молба, вх. № 2222 (л. 101 от преписката), с искане за насрочване на поредна публична продан на
недвижимия имот, собствен на длъжника. С разпореждане (без дата), обективирано
върху депозираната молба ЧСИ е разпоредил „да се насрочи съгласно срока в ГПК“.
С молба от 24.08.2010 г. е оттеглено изричното овластяване с всички права по
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
На стр. 103 от делото е налице съобщение изх. №
3016/07.10.2010 г., отправено до длъжника, с което същия е уведомен за
насрочена публична продан за периода 12.10.2010 г. – 12.11.2010 г. Липсват
данни това съобщение по някакъв начин да е достигало до длъжника.
На стр. 104 от делото е приложен Протокол от 29.10.2010
г., съставен за изготвени нови 4 бр. обявления за насрочената публична продан.
На стр. 105 от делото е приложен Акт, без дата, от 2010
г., за поставяне на обявления за насрочената публична продан за периода
12.10.2010 г. – 12.11.2010 г.
С Протокол от 07.10.2010 г. (л. 106), проданта е
приета за редовно разгласена.
Със съобщение изх. № 3074/12.10.2010 г. (л. 108), взискателя,
чрез адв. Върбанов е уведомен за насрочената продан.
Следващото искане на кредитора е обективирано в молба вх.
№ 2288/13.06.2012 г., за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в
„Банка ДСК“ АД. След нея се съдържа запорно съобщение датирано с 13.06.2012 г.,
на което не е налице да е било получено от „Банка ДСК“ ЕАД.
На 04.03.2013 г. взискателя с молба вх. № 886 е отправил
искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „ПИБ“ АД. Не
са налице данни запорно съобщение да е било изпращано.
С писмена молба вх. № 238/21.01.2015 г. от страна на
взискателя е отправено искане за определяне на нова начална цена на имота и
насрочване на нова публична продан.
При
така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съобразно
разпоредбата
на чл. 439, ал. 2 ГПК, предявеният иск може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Нормата има
процесуален характер и визираните предпоставки обуславят допустимостта на
производството (така О
№ 313/25.03.2011
г., по ч.т.д. № 157/2011 г., ВКС, II ТО). Наличието на
нововъзникнал факт е условие за допустимост на оспорването. Въпрос по съществото на спора е рефлектира ли този факт върху съществуването,
изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.
В конкретния случай ищецът се позовава на изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, срок от последното
валидно изпълнително действие, поради което е настъпила перемпция на
изпълнителното производство, след което с изтичането на последващия 3-годишен
срок, вземането на взискателя е било погасено по давност, съобразно
разпоредбата на чл. 110 ЗЗД. Следователно позоваването е на на нововъзникнали
обстоятелства, поради което искът се явява допустим и подлежи на разглеждане.
По основателността на иска:
С
оглед характера на предявеният иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на вземане
срещу ищеца, което е предмет на образувано
производство за принудително събиране, доказателствената тежест се носи от ищеца.
В
конкретния случай,
както бе посочено по-горе ищецът
основава претенцията си на прекратяване по право на изпълнителното производство, на
осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и на изтекла в негова полза давност в хипотезата на чл. 110 ЗЗД,
считано от последното валидно изпълнително действие.
С Решение № 755/19.03.1964 г. по гр. д. № 2951/63 г. на
ВС, I г. о., е прието, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД само
предприемането на действия на принудително изпълнение прекъсва давността и от
всяко прекъсване започва да тече нова давност, че разпоредбата на чл. 115, б.
"ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй като тя се
отнася до производство пред съда. Прието е също, че в конкретния случай
изпълнителното производство е било висящо, но вземането е погасено по давност,
тъй като взискателят, респ. съдебният изпълнител след 06.12.1955 г. не е
предприел изпълнителни действия повече от 5 години, през което време е текла
давност. Според съдебния състав без значение е, че по вина на съдебния
изпълнител не са извършени исканите изпълнителни действия, че бездействието на
същия не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността.
Принципното разрешение дадено в този акт на ВС, макар и постановено назад във
времето е залегнало и в постановеното TP № 2/26.06.2015 г.,
тълк.д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, постановеното ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило силата си. В разясненията дадени в т. 10 от ТР е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК (отм.)) нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със
същото ТР е
прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по
чл. 116, б. "б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени
по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да
възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД, не
защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в
този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Наред с това е прието, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен) или да не действа (да не иска нови
изпълнителни способи).
Със
същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че
прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното
производство става по право, като новата давност е започнала да тече от
предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В конкретния казус, спорен между страните е периода 2010
г. – 2015 г. от изпълнителното производство.
Съобразно установената
по-горе фактическа обстановка, съдът приема, че не
са налице основания за приложението на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и изпълнителното производство не може да се счита прекратено. За да направи
този извод, съдът съобрази, че с писмена молба вх. № 2222/10.08.2010 г.
взискателя е поискал публична продан на ипотекирания в негова полза имот,
собствен на длъжника. От посочената дата е започнал да тече 2-годишния
преклузивен срок.
Теченето на срока по чл. 433 ГПК е било прекъснато с с
депозираната на 13.06.2012 г., молба от взискателя с искане за прилагане на
изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника.
Този срок отново е бил прекъснат с депозирането на
молбата от 04.03.2013 г. с искане за налагане на запор на банкови сметки на
длъжника в друга банкова институция.
С нова писмена молба от 21.01.2015 г. взискателя е
направил искане за определяне на нова начална цена на имота и насрочване на
публична продан, а с писмена молба от 23.01.2015 г. е поискано налагане на
запор на банкови сметки.
Съдът намира, че при обсъждане на възражението на ищеца за погасяване на
вземането по давност, приложение намира общата 5-годишна давност (чл. 110 ЗЗД)
за главницата и кратката 3-годишна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД) за вземанията
за договорна и наказателна лихви.
Безспорно е, че вземането за наказателна лихва попада в обхвата на чл.
111, „в“ ЗЗД. Настоящият състав, счита за необходимо да изложи мотиви относно
приложението на цитираната норма и по отношение на вземането за договорна
лихва. Също безспорно е, че по
своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични средства, за
периода, за който трае ползването им. Именно поради така очертаната природа на
възнаградителната лихва, в случаите на отнемането на
преимуществото на срока при обявена предсрочна изискуемост, напр.,
възнаградителната лихва се дължи само до този момент, но не и за в бъдеще, до
датата на крайния уговорен падеж. Поради което се налага извода, че макар и
всяка анюитетна вноска да се състои от главница и възнаградителна лихва, докато
за главницата е налице разсрочване на връщането на едно неделимо, поначало,
задължение, то за възнаградителната лихва като акцесорно притезание, такова
разсрочване не е налице, тъй като то (притезанието) възниква
и става изискуемо едва след изтичане на съответния период от време, през което
длъжникът има право и е ползвал съответен финансов ресурс, в случая помесечно.
Именно поради тази своя правна
природа задължението
за заплащане на възнаградителна лихва е периодично и се погасява с
изтичане на кратката погасителна давност – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Както бе посочено по-горе последното
изпълнително действие през спорния между страните период, от което е започнала
да тече нова давност за вземанията на взискателя е насрочването на 29.09.2010
г. публична продан, по молбата вх. № 2222/10.08.2010 г. Настоящият състав
намира, че започналите да текат 5 и 3-годишен давностни срокове не са били
прекъснати с депозираните молби на 13.06.2012 г. и 04.03.2013 г. Това е така,
защото за налагането на поискания с първата молба, запор върху банковите сметки
на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, не са налице доказателства, освен разпечатано
запорно съобщение, от което не се установява да е било достигнало да своя
адресат. За налагането на поискания с втората молба запор на банковите сметки
на длъжника в „ПИБ“ АД изобщо не са предприемани действия от съдебния
изпълнител.
При това положение се налага извода,
че 3-годишния давностен срок за вземанията за лихви е изтекъл на 29.09.2013 г.,
доколкото следващото изпълнително действие в рамките на посочен от взискателя
изпълнителен способ е предприето на 09.02.2015 г. и запорът е наложен на
11.02.2015 г. (л. 120 и 121 от изп. дело). Следователно вземането на
ответника за сумите 4907.07 лв., договорна лихва за периода 25.11.2007 г. –
13.05.2008 г. и сумата 1.65 лв., наказателна лихва за периода 25.11.2007 г. –
13.05.2008 г. е погасено по давност и предявения иск в тази част е основателен.
По отношение на главницата теченето на 5-годишния
давностен срок е продължило до 09.02.2015 г., когато е бил прекъснат с
предприетите действия по налагане на поискания запор по молбата на взискателя.
Следователно вземането за сумата 90000.00
лв., просрочена главница по сключен договор за кредит не е погасено по давност
и искът в тази част е неоснователен. Неоснователен се явява и иска досежно
законната лихва върху главницата, считано от 13.05.2008 г. до изплащането й.
Изхода от спора рефлектира и върху отговорността за разноски
в границите на заповедното производство, което налага тяхното ревизиране.
Предвид основателната част от иска, не дължима се явява и сумата 178.20 лв.,
разноски, държавна такса и адв. Възнаграждение, за разликата до предявения
размер искът подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода от спора и
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца се принципно се дължат
деловодни разноски като в случая такива от негова страна не са направени, тъй
като е освободен от заплащането им на основание чл. 83, ал.2 ГПК. Процесуалния
представител на ищеца, обаче е направил искане за присъждане на възнаграждение
на основание чл. 38, ал. 2
ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗА, като условията за
това са налице. Ето защо в полза на адв. К.Т., следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на ищеца по делото, чиито размер съобразно уважената част от
иска възлиза на 174.70 лв. което е изчислено възоснова на предвидения в Наредба
№ 1/2004 г. МРАВ минимален размер – 3377.28 лв.
Във
връзка с освобождаването на ищеца от държавни такси и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, дължимата за производството държавна
такса, чиито
размер за уважената част от иска възлиза
на 50.00
лв., ведно с 5.00 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр.ал. 8 ГПК на
ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв.,
определено служебно от съда, на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА за установено, че Ю.М.К.,
ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. "Витоша", № 89Б, представлявано от П.А.и С.Г.,
сумата 4907.07 лв. (четири хиляди деветстотин и седем лева и 07 ст.), договорна лихва
за периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., сумата
1.65 лв. (един
леви и 65 ст.), наказателна
лихва за периода 25.11.2007 г. – 13.05.2008 г., дължими по Договор за
потребителски кредит от 12.11.2007 г., както и сумата 178.20 лв. (сто седемдесет и осем лева и 20 ст.), разноски по
делото, за които суми е издадена Заповед
по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 1041/2008 г., на ВтРС, IV
с., на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 90000.00
лв. (деветдесет
хиляди лева), просрочена
главница по Договор за потребителски кредит от 12.11.2007 г., ведно със законната лихва, считано от
13.05.2008 г., до изплащането й И за
разликата от уважения размер 178.20 лв. до предявения размер 3445.10
лв. (три
хиляди четиристотин четирдесет и пет лева и 10 ст), разноски по
делото.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Витоша", № 89Б, представлявано от П.А.и С.Г., да заплати на адв. К.Н.Т.,***, офис 1, сумата 174.40 лв. (сто седемдесет и четири лева и 40 ст.), адвокатско
възнаграждение, при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Ю.М.К., ЕГН **********,***
да
заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. "Витоша", № 89Б, представлявано от
П.А.и С.Г., сумата 200.00 лв. (двеста лева), юрисконсултско
възнаграждение, чл. 78, ал. 1, вр.ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. "Витоша", № 89Б, представлявано от П.А.и С.Г. да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата 50.00
лв. (петдесет
лева), представляваща дължимата държавна
такса за производството и сумата 5.00 лв. (пет лева), за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването, пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: