РЕШЕНИЕ
№ 260060 / 19.5.2021г. ,
град Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД І граждански състав
На
деветнадесети април, през две хиляди и двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Станчева
Секретар: Веска Христова
като разгледа докладваното от съдия Т.Станчева
гражданско дело номер
440 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул.
„Ген. Владимир Вазов" № 3, регистрирано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията, представлявано от инж. Г.Т. - Изпълнителен директор чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Д.Б.З., против П.Т.Л.
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите от 236,67 леда –главница по издадени фактури за периода
от 25.04.2017г. до 25.10.2018г. с отчетен период по фактури от 07.10.2016г. до
04.10.2018г., както и сумата от 48,62 лева –обезщетение за забавено плащане
дължимо за периода от 26.05.2017г. до 31.01.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението 07.02.2020г. до
окончателното плащане. Твърди се в исковата молба, че ответникът е потребител
на услугите на ВиК, като водоснабдяваният обект се намирал в с.Черница
общ.Сунгурларе. Ответникът имал неплатени задължения към ищеца по издадени
фактури за абонатен номер ****, произтичащи от доставена, отведена и пречистена
вода. Ангажирани са писмени доказателства и са направени доказателствени
искания. Ищецът претендира разноските по настоящото и заповедното производство.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначеният му на основание чл. 47, ал.6 от ГПК, особен представител е подал писмен отговор, с който оспорва исковите
претенции, с твърдения, че количеството потребена вода от абонатен № **** за
имот село Черница не е доказано и ищецът не е извършил фактурираните услуги по
доставка на посочените количества питейна вода и ответникът не дължи заплащане
на посочените в съответните фактури суми.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител юрк.Б., който моли за уважаване на иска.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител адв.К-П,
оспорва иска, противопоставя се на поисканата от ищеца ССчЕ, която само ще
натовари ответника с допълнителни разноски.
Предявеният иск
е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира за
установено следното:
На 07.02.2020 г.
"ВиК" Бургас ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.Т.Л.,
за заплащане на сумата от 236,67 лв. – главница, лихва за забава от 26.05.2017
г. до 31.01.2020 г. в размер на 48,62 лв., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Посочено е в заявлението, че паричното вземане е за задължения по издадени
фактури за периода от 25.04.2017г г. до 25.10.2018г., които произтичат от
доставена, отведена и пречистена вода. На 10.02.2020г. е издадена Заповед № 51
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът П.Т.Л. *** ЕАД горепосочените суми, както и сумата от 75
лв. разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С Разпореждане
от 502/09.04.2020г. на заявителя е указано на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК,
че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника, за което
е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК. Разпореждането
е връчено на ищеца на 28.05.2020г. Настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК
– на 12.06.2020 г.
От показанията на св. Г.я. – инкасатор във „ВиК“ –Бургас, който работи в
предприятието на ищеца от 2013г. става ясно, че имотът не е ползван от собственика
П.Л.. В имота живеело незрящо лице, което било в невъзможност да подпише
карнета. В периода когато П.Л. била собственик на имота отчитането на водата
ставало ръчно чрез записване на показанията в карнета. Ежемесечно се изпращали
карнетите в Бургас където ги отчитали. От 2020г. потребената вода се отчитала
електронно. Понастоящем имотът бил продаден от Л. и имал нов собственик.
От приетото, като обективно, безпристрастно и
компетентно заключение на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че в
имота има монтирано едно индивидуално измервателно устройство – водомер, който се
води при доставчика на услугата - "ВиК" Бургас ЕАД с виртуален
номер. Този номер съответства на номера посочен в издадените фактури.
Измервателното устройство работи не е
повредено и не е подменяно. Партидата към настоящия момент се води на новия
собственик.
При извършената служебна справка в Агенцията
по вписванията съдът установи, че през процесния период П.Л. е била собственик
на имота в с.Черница, общ.Сунгурларе и го е продала на 01.10.2018г. Липсват
данни в кой момент е предадено владението на новия собственик. Видно от
представения карнет последното отчитане на измервателното устройство е
направено на 04.10.2018 г., т.е. за отчетния период, за който се претендират
сумите за предоставени ВиК
услуги, собственик е била П.Л..
При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г., потребител на ВиК услугите са собствениците или
носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или
нежилищен имот или др. водоснабден обект. От данните по делото се установява,
че през процесния период ответникът има качеството на потребител, тъй като той
е бил собственик на имота, което обосновава извод, че между страните е налице
валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги,
възникнало по силата на изричното предвиждане на чл. 3 от Наредба
№ 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за
процесния период. В същия смисъл е и § 1, ал.1 т. 2
от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която
потребители са всички юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Следователно, по
делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за
доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през
инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността
на ответника в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.
От представените писмени доказателстав - фактури, за
периода от 25.04.2017г. до 25.10.2018г. с отчетен период по фактури от
07.10.2016г. до 04.10.2018г. се установява по безспорен начин, че ответникът Л.
*** ЕАД сумата от 236,67 лева за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.04.2017 г. до 25.10.2018г.,
за отчетен период от 07.10.2016 г. до 04.10.2018 г..
Поради
уважаването на иска за главница, основателна се явява акцесорната претенция за
лихва, която следва да се уважи в пълен размер.
Основателна е и
претенцията за законна лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК,
пред съда на 07.02.2020 г. до окончателното плащане на сумата.
По разноските:
При
този изход на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските по исковото
производство в общ размер от 755,00 лева, от които 75,00 лева – държавна такса
по исковото производство, 300,00 лева – възнаграждение на вещо лице,
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи в размер на 100,00
лева и възнаграждение на особен
представител в размер на 300,00 лева.
При
съобразяване със задължителните указания на ВКС по т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в
заповедното производство разноски, общ размер на 75 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, Карнобатският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на ответника П.Т.Л.
ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***,
че ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от инж. Г.Т. - Изпълнителен директор със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов" № 3 сумата в размер на
236,67 лева - главница,
представляваща задължение
за потребени ВиК услуги –доставена, отведена и пречистена вода, по издадени
фактури за периода от 25.04.2017 г.
до 25.10.2018г., за отчетен период от 07.10.2016 г. до 04.10.2018 г., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху главницата за периода от 26.05.2017 г. до 31.01.2020 г. в
размер на 48,62 лева, за които суми по ч. гр. д. № 120/2020
г. по описа на КбРС е издадена заповед за изпълнение № 51/10.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 07.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Т.Л. ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир Вазов" № 3 сумата от 755,00 лева, представляваща направените от ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД разноски в исковото производство и 75,00 лева разноски в заповедното
производство.
На
особения представител на ответника адв. Т.В.К. да се изплати сумата 300.00
лева възнаграждение от внесения депозит
по набирателната сметка на съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: