РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Перник, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20221700500306 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е въззивна жалба от“4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, Чрез Пълномощника И.Д. - юрисконсулт СРЕЩУ РЕШЕНИЕ№ 156 от 16.02.2022 г.,
постановено по Гражданско дело № 20211720102305 по описа за 2021 година по описа на
ПРС, с което съдът е постановил следното: ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н. Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев №
52-54, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Р., с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес
/от 03.09.2021 г./ ***, сумата от 662.29 лева, представляваща получена без правно основание
от ответника за сметка на ищеца сума в изпълнение на задължения на ищеца като
заемополучател по договор за кредит № *** и два броя анекси към него /от *** и ***/,
сключени между страните, която сума е формирана от 247.57 лева - такса за експресно
разглеждане на документи по договора, 259.20 лева - такса за промяна срока на договора
съгласно анекса към него от *** и 155.52 лева - такса за промяна срока на договора съгласно
анекса към него от ***, ведно със законната лихва върху сумата от 662.29 лева, считано от
датата на исковата молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 40.43 лева, представляваща разликата до пълния размер на
1
претенцията от 702.72 лева относима за договорна лихва по договор за кредит № *** поради
неоснователност на иска в тази част, като в отхвърлителната му част решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на А. К. Р., с ЕГН: ********** сумата от общо 258.14 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно уважената част от исковете и по компенсация.
ОСЪЖДА „4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. на адвокат Г.Ч., с адрес: *** сумата от 282.74 лева -
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 2305/2021 г. по описа на
Пернишкия РС.
С въззивната жалба, се атакува Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по
гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав, с което осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 662.29
лева. представляваща сбор от таксите „Експресно разглеждане“ и „Удължаване падежната
дата по кредита“, платени въз основа на Договор за кредит № *** поради получаването й без
правно основание като неправилно и необосновано. Моли се ПОС да отмени Решение №
156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав
/Решението/ относно частта за изплащане на адвокатско възнаграждение в размер 282.74
лева като недоказана разноски по делото.
Твърди се, че на 07.03.2022 г. „4финанс“ ЕООД получило Решение № 156 от
16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр. д. № 2305/2021 г., XI граждански състав, с което
осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК: *********, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН
********** сумата в размер на 662.29 лева, представляваща сбор от таксите „ Експресно
разглеждане“ и „Удължаване падежната дата по кредита“, платени въз основа на Договор за
кредит № *** поради получаването й без правно основание. Районен съд Перник осъжда
„4финанс“ ЕООД да заплати всички направени разноски по делото в размер на 258.14 лева,
които са изчислени с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от иска на
ищцата, както и да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 282.74 лева.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ и в законоустановения срок
“4ФИНАНС” ЕООД обжалва Решение № 156 от 16.02.2022 г. на Районен съд Перник, по гр.
д. № 2305/2021 г„ XI граждански състав, с което осъжда “4ФИНАНС” ЕООД, ЕИК:
*********, че дружеството дължи на А. К. Р., ЕГН ********** сумата в размер на 662.29
лева, представляваща сбор от таксите „ Експресно разглеждане“ и „Удължаване падежната
дата по кредита“, платени въз основа на Договор за кредит № *** поради получаването й без
правно основание като неправилно и необосновано. Не е налице твърдяното от
жалбоподателката нарушение на чл. 10а, ал. 1. и ал. 2 от ЗПК.
2
Кредиторът се сочи, че не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Таксата за експресно разглеждане, както и
такса удължаване падежната дата по кредита не се отнасят до действия, касаещи усвояване и
управление на кредита, доколкото същите се дължат за услуга. която се изпълнява преди
сключването на договора за кредит и не касае условията п предоставянето и връщането на
същия или услуга, която се предоставя, за да им,: възможност кредитополучателят да бъде в
редовност и да не се трупат наказателни лихви за забава, както и кредитът да не бъде в
просрочие.
Ищецът се сочи, че е заявил искане за ползване на услугата по приоритетно разглеждане,
което изрично е отбелязано в искането за кредит. Отделно, в процесния договор за кредит
изрично и самостоятелно е уговорена такса за ползване на тази услуга. Явно, страните са се
съгласили, че искането за кредит ще бъде разгледано приоритетно, за което ищцата е
заплатила дължимата такса.
По съществото си таксата за експресно разглеждане е описано, че представлява
възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга, която е предоставено на ищцата преди
сключването на договора и която услуга няма връзка с условията и параметрите на договора
за кредит, отнасящи се до определянето на размера и заплащането на възнаграждението за
ползване на предоставения паричен ресурс. Това е така, тъй като таксата за експресно
разглеждане е дължима за това, че кредитоискателят се възползва от възможности искането
му за сключване на кредит да бъде разгледано приоритетно с правото да получи отговор в
рамките на петнадесет минути от получаване на искането (чл. 2.2. от Общите условия на
договора за кредит). Т.е. тази такса следва да овъзмезди усилията на кредитора за това, че
ангажира приоритетно свои работници и служители да направят проверка и оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя.
На следващо място, таксата за експресно разглеждане, както и такса удължаване падежната
дата по кредита се сочи, че нямат задължителен характер, за разлика от общите разходи по
кредита в това число възнаградителната лихва, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК, както са дефинирани и в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Ползването на услугата за експресно
разглеждане или удължаване падежната дата по кредита, а от там и заплащането на такса за
тях, става само по изрично искане на потребителя. Ползването на такива услуги, а от там и
плащане на такси за тях. зависи изцяло от преценката на кредитоискателя - дали в
конкретния случай същият желае да получи експресен отговор по искането си за кредит в
рамките на определения кратък срок или не, както и дали той иска кредитът му да остане в
редовност. Ползването на услуга „Експресно разглеждане“ гарантира на кредитоискателя
единствено получаването на отговор в посочения срок. Ползването на услугата за експресно
разглеждане не гарантира отпускане на кредит, тъй като е възможно в обхвата на
експресното разглеждане, при извършване оценка на кредитоспособността на
3
кредитоискателя, която оценка кредитодателят е задължен да извърши по силата на чл.16,
ал.1 от ЗПК, да се установи, че кредитоискателят не е кредитоспособен и да откаже да
отпусне кредита. Същевременно, липсата на желание на кредитоискателя да ГПР изразява
процентно общите разходи по кредита, а в §1, т.1 от ДР на ЗПК законодателят е дал легална
дефиниция на понятието общи разходи по кредита за потребителя. Това са „всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които
са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита. или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси. “ Явно от така цитираната легална дефиниция, законодателят
прави изрична уговорка, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следва да се
отчитат при формиране на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, само доколкото
ползването на такива допълнителни УСЛУГИ е предвидено като задължително условие за
сключване на договора за кредит. По аргумент за противното от това правило, таксата за
експресно разглеждане и такса удължаване падежната дата по кредита, не са част от общите
разходи по кредита.
В процесния случай ползването на услугата по експресно разглеждане не е
задължително за отпускането на кредита изобщо или за отпускането му с предлаганите от
кредитора параметри. Заплащането на таксата е опционално, по избор на потребителя и
зависи единствено от неговата воля дали желае искането му за кредит да бъде разгледано в
рамките на 15 минути. Таксата за експресно разглеждане дава право на потребителя да
получи услуга, която не е свързана с дейността на кредитора по кредитиране, а е свързана с
необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение. Със
заплащането на таксата, потребителят си гарантира приоритетното разглеждане на искането
му за кредит. Така, ако кредитоискателят има спешна нужда от средства и не може да си
позволи да чака искането му да бъде разгледано в срок от седем календарни дни от
получаването му, както е предвидено в общия случай (чл. 2.1. от Общите условия), той има
право, но не е и длъжен, да се възползва от опцията за експресно разглеждане.
Съгласно т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП) услуга е „всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по
независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ “. От това правило се налага изводът, че опцията за експресно разглеждане
представлява услуга, в смисъл на дейност, която се извършва с оглед договора за кредит в
полза на друго лице - кредитополучателя. Доколкото втората част от определението за
договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, то законодателно е допустимо уговарянето на такива.
В процесния случай ищцата се сочи, че дължи възнаграждение за това, че се е
4
възползвала от опцията за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Предлаганата възможност за експресно разглеждане не е пряко свързана с договора за
кредит, а е по повод на същия. Счита се, че районен съд е допуснал още едно нарушение по
отношение на претендирането на разноски под формата на адвокатски хонорар.
На следващо място е посочено, че съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата
(ЗА), адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които
имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг
юрист.В случая не можело да се приеме, че на налице основанията по цитирания по-горе
член от ЗА, тъй като, ако наистина има такива предпоставки, то ищцата или нейният
пълномощник трябва изрично да уведоми съда за това.
Насрещната страна А. К. Р., чрез адвокат Г.Ч., в срок е подала писмен отговор. С
него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Излага подробни доводи.
С въззивната жалба и с писмения отговор не са направени доказателствени
искания. При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора, страните не са се позовали и не са
направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция
нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена
доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което
за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати
от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният
съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.
дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С въззивната жалба и отговора, страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл.266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Окръжен съд Перник, приема за установено следното:
5
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния
срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Окръжен съд Перник счита,
че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност
на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на противната страна,
както и от материалите по делото, настоящият въззивен състав счита за установено
следното:
Не се спори по делото, а и видно от приложените писмени доказателства се
установява, че на *** А.Р. е сключила договор от разстояние за потребителски кредит
№ *** от *** и два Анекса удължаване на срок на кредита по договора с „4финанс“
ЕООД. Няма спор, че сумата по кредита е получена от въззиваемата Р.. От договора, се
установява, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 1200 лв., а общата сума, която
следва да върне е в размер на 1488 лв. Установява се, че срокът на кредита е 30 дни,
като уговореният фиксиран лихвен процент е в размер на 40.99 %, а годишният
процент разходи (ГПР) е в размер на 49.7 %. В договора е посочено, че общата сума,
която следва да върне кредитополучателя в размер на 1488 лв. включва главница в
размер на 1200 лв., 40.43 лв. договорна лихва и 247.57 лв. такса за експресно
разглеждане на документи. С Анекс удължаване на срок от дата ***, страните са
постигнали съгласие за нова дата на връщане на общата дължима сума по кредита –
***, като размерът на предоставената от кредитора сума по договора не се променя,
както и не се променят и всички останали клаузи, уговорени в Общите и Специални
условия на договора. За влизане в сила на първия Анекс на *** ищцата е превела по
сметка на ответника сумата от 259.20 лева за удължаване на кредита. За влизане в сила
на втория анекс на *** ищцата е превела по сметка на ответника сумата от 155.22 лв.
На 20.02.2020 г. А. К. Р. е погасила сумата по сключения договор, в общ размер на
1488 лв. С това плащане общата сума, която А. К. Р. е превела на „4Финанс” ЕООД, по
процесния Договор за кредит и Анекс към него, е в размер на 1902.42 лв., с която при
ответника е погасена главница от 1200 лв., договорна лихва от 40.43 лв., сумата от
247.57 лв. такса експресно разглеждане на кредита, и сумата от 414.42 лв. /259.20 лв. за
първи анекс и 155.22 лв. за втори анекс/ такса за отсрочване на задължението.
Горната фактическа обстановка се потвърждава и от заключението и
допълнителното заключение на вещото лице В.М.В., по изслушаната по делото
съдебно - счетоводна експертиза, неоспорени от страните.
Предвид така приетото от фактическа страна, Окръжен съд Перник намира за
установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В настоящия казус се претендират недължимо платени 247.57 лв. такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем и 414.42 лв. такса
за отсрочване на задължението.
Въззивната инстанция намира, че с клаузите, на база които са начислени
процесните такси за експресно разглеждане на документи и за отсрочване на
задължението, се цели заобикаляне на нормативно предвиденото ограничение с
императивната норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, ограничаваща дължимите
6
обезщетения при забава по потребителския кредит до размера на законната лихва. Така
би се стигнало до оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора,
което безспорно е в нарушение и на добрите нрави. Настоящата инстанция приема, че
на практика дейностите, за които са начислени тези такси, не са допълнителни услуги,
а са дейности по усвояването и управлението на кредитната сума. Задълженията за
заплащане на такси за отсрочване на задължението се пораждат от неизпълнението на
главните задължения на заемателя /потребителя/ да върне на падежа предоставената му
в заем сума, ведно с възнаградителната лихва, т. е. и с тях се цели обезпечаване на
срочното изпълнението на тези задължения и да се обезщетят вредите от забава.
Същевременно целта на таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл.
10а, ал. 1 ЗПК е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това следва
да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия,
свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне
на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за едно и
също действие. В тази насока следва да се посочи, че последните противоречат и на
разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението
на кредита. По същността си така описаните в заявлението услуги представлява именно
такива, поради което настоящият състав се присъединява към извода на Районния съд,
че сумите за начислени за такса експресно разглеждане на документи и такса за
отсрочване на задължението са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.Изложеното е в синхрон и с практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС,
отразена в решение № 345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г.
Изводът е, че е налице нищожност на уговорките за начисляване на такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем от 247.57 лв. и
414.42 лв. такса за отсрочване на задължението, поради противоречие на закона на
предвидените в договора клаузи, на база които са начислени, поради което решението в
тези части следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Относно присъдените разноски в полза на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
В хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът, а в хипотезата на чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът, следва да заплатят на другата страна направените по делото разноски, но само
ако е установено, че такива са били направени. Ако страната, която има право да
получи направените по делото разноски не е направила такива за възнаграждение за
представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат присъдени само в изрично
предвидените в чл. 38 ЗА хипотези. Ако наличието на съответната хипотеза по чл. 38
ЗА не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния представител съответното
7
възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано безплатно
процесуално представителство представляват изричните съвпадащи волеизявления на
страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява изискване за
писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга. Както е прието в
постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 515/2.10.2015 г. по ч. т. д.
№ 2340/2015 г. на тричленен състав на Първо ТО, договарянето на осъществяваната от
адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от
данните по делото, но изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за
съществуването на конкретната хипотеза. В този случай нарочно доказване на
предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в основното
производство по делото не е необходимо да се провежда.
Ако обаче противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска
услуга са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение като опровергае наличието на
поддържаното основание.
В настоящия случай такова оспорване е направено от страна на „4финанс“ ЕООД
едва във въззивното производство, като доказателства, които да опровергаят
осъществяването на основанието за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
(затруднено материално положение) на А. К. Р. по делото не са представени. Поради
това за правилен следва да се приеме изводът на Районния съд, че изявленията за
наличие на конкретно поддържаното основание за оказване на безплатна помощ по чл.
38, ал. 1 ЗА са достатъчни, за да се приеме, че предоставената правна помощ е
договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на „4финанс“ ЕООД за заплащане на възнаграждение в полза на адв.
Г.Ч..
Неоснователни са наведените във въззивната жалба доводи, че съдът не е обсъдил
всички доказателства, касаещи спора за присъждане на възнаграждението, както и че
не е посочил кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои
намира за недоказани. Изводите на въззивния съд за наличието на предпоставките на
чл. 38 ЗА са основани на констатациите му за осъществяването на релевантните факти,
а именно осъществена правна помощ по делото без данни за договорен в тежест на
доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че
предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които
да го опровергаят. Преценката за наличието на предпоставките на чл. 38 ЗА, както и за
размера на възнаграждението, което следва да бъде присъдено, е извършена в
8
съответствие с разпоредбите на процесуалния закон и на Закона за адвокатурата.
С оглед изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в
атакуваната му осъдителна част.
С оглед изхода по делото дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на адвокат Г.Ч., на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата на минималните размери на адвокатските възнаграждение, сумата
300 лв. за оказаната от него безплатна правна помощ и процесуално представителство
на А. К. Р. в производството пред Пернишкия окръжен съд.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156 от 16.02.2022 г., постановено по гр.д. № 2305
по описа на РС Перник за 2021 г. в обжалваната му част, с която ПРС е осъдил
„4Финанс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н. Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54, ДА ЗАПЛАТИ на А. К. Р., с ЕГН:
**********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес - ***, сумата от 662.29 лева,
представляваща получена без правно основание от ответника за сметка на ищеца сума
в изпълнение на задължения на ищеца като заемополучател по договор за кредит №
*** и два броя анекси към него /от *** и ***/, сключени между страните, която сума е
формирана от 247.57 лева - такса за експресно разглеждане на документи по договора,
259.20 лева - такса за промяна срока на договора съгласно анекса към него от *** и
155.52 лева - такса за промяна срока на договора съгласно анекса към него от ***,
ведно със законната лихва върху сумата от 662.29 лева, считано от датата на исковата
молба 19.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта
досежно разноските, КАТО в останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „4финанс” ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на адвокат
Г.Ч., сумата 300 /триста/ лв. за оказаната от него безплатна правна помощ и
процесуално представителство на А. К. Р. в производството пред Окръжен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10