Решение по дело №598/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на И. П. А., срещу Решение № 147/16.04.2024г., постановено по НАХД № 1787/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик, с което е изменен Електронен фиш серия К № 8155879, издаден от ОДМВР – гр. Пазарджик / ЕФ/, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.4 ,вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лв., като е преквалифицирано основанието по чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП и е намален размер на наложената глоба на 50 лева.

В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалваното въззивно решение, вследствие на което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон. Сочи се, че при издаване на ЕФ не са спазени изискванията за неговото издаване и съдържание, както и, че РС-гр. Пазарджик неправилно е приел нарушението за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и издадения ЕФ.

В съдебно заседание касатора – редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не изпраща процесуален представител. В представено писмено становище, моли съда да отхвърли касационната жалба, като необоснована и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар.

Прокурора при Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик намира касационната жалба за неоснователна, моли въззивното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

Установена е следната фактическа обстановка:

Жалб. А. е санкционирана при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, като собственик на МПС „Шевролет Каптива“ с ДК № [рег. номер]. На 22.09.2023 г., в 17,32 часа, обл. Пазарджик по АМ Тракия, км.69 с посока на движение от гр. София към гр. Пловдив автомобила се движел със скорост от 154 км/ч, при максимално разрешена извън населено място и АМ от 140 км/ч. В ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ сер.К № 5513403 на 13.03.2023 год. Скоростта била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство – мобилна радарна система ARH CAM S1, което отчело движение със скорост от 159 км/ч - превишаване на скоростта с 19 км/ч, редуцирано с 3% - 4,77 км/ч, закръглено на 5 км/ч, каквато е възможната технически допустима грешка на използваното техническото средство, като превишаването на скоростта е определена на 14 км/ч. Въз основа установеното с АТСС бил издаден атакувания пред РС- гр. Пазарджик електронен фиш.

При вярно установена фактическа обстановка, контролирания съд е направил верни правни изводи. Касационната инстанция споделя правните съображения, изложени в обжалваното решение, което намира за правилно и законосъобразно.

Административен съд – гр. Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Събрани са писмени доказателства и веществени доказателствени средства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Съобразно правилата, въведени в чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Според §1 от ДР на ЗАНН, "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Легалната дефиниция за автоматизирани технически средства и системи се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Установява се от доказателствата, приобщени по делото, че превишението на скоростта на процесния автомобил е установено с АТСС ARH CAM S1 № 120cd11, записано в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата / Наредбата/. АТСС, видно от приложените удостоверение и протокол е одобрен тип средство за измерване и е налице съответствие с одобрения тип. Следователно контролните органи са изпълнили изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява с АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминало първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

В процесния ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното МПС. Снимковият материал, приложен към последния / с посочване ДК № на автомобила, дата, час и място на нарушението/ еднозначно дава възможност за определяне на рег. номер и посоката на движение на МПС, както и на установеното превишение на скоростта. Липсват нарушения при съставяне на протокола за използване на АТСС по чл.10 от Наредбата. Електронният фиш съдържа всички изискуеми от нормата на 198, ал.4 от ЗДвП реквизити. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта /СПУКС/ на моторни превозни средства ARH CAM S1 е предназначен за автоматично фиксиране и на допуснатите нарушения за скорост, като уредът измерва скоростта и разстоянието на преминаващите МПС само в автоматичен режим от статив/тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в станционарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи, с различни фокусни разстояния и след всички измервания и направените изчисления, устройството предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват в устройството, с възможност за автоматично предаване в цифров вид на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и данни. Системата включва стационарно преносими уреди за контрол на скоростта, специализиран софтуер, интегриран със софтуера за проверка и автоматизираната система "Административнонаказателна дейност" за обработка на нарушенията за скорост и генериране на електронен фиш.

В приложението към въпросното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е указан начина по който се извършва измерването и се разчитат снимките направени с устройството, визуализиран и в ръководството за използването му.

На фигура 3 от приложението озаглавена „Преглед на събитието“ е посочено, как се определя зоната на измерването. Посочено е, че пресичането на линиите на маркерите в средата на страните на изображението показват, скоростта на кой автомобил от снимката е засечена. Същевременно са обособени три зони на измерване: - лазерна измервателна зона /площ покрита от лазерния лъч/; - ръб на измервателна площ /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с тъмен цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/ и зона за безопасност /определя се от пресичането на линиите ограничени с черта с бял цвят, разположена над маркерите в средата на страните на изображението/.

Като уточнение на „зоната за безопасност“ е посочено, че „в този кръг е позволено само едно превозно средство, за да се запази абсолютната сигурност.“

От приложения по делото снимков материал, въз основа на който е издаден процесния фиш е видно, че в зоната за безопасност попада само автомобила на касационния жалбоподател с ДК № [рег. номер]. Тоест, изискването в зоната за сигурност на измерване да попада само един автомобил не е нарушено, което обуславя и абсолютната сигурност на измерването. Системата от процесния вид измерва скоростта на движещи се МПС в автоматичен режим и принципът на работа е основан на лазерния модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лъч, отразен от преминаващи превозни средства. Лазерният импулс се отразява от МПС и се връща към системата, като за всички заснети МПС, които са индексирани с превишена скорост има съхранени данни в локална база, които могат да се възпроизвеждат с възможност за предаване на разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал. Тоест, от установеният принцип на работа на АТСС става ясно, че тя не допуска съмнение относно това за кой автомобил е регистрираната отчетената скорост.

Гореизложеното отговаря и на изискванията, залегнали в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Изискванията от Наредбата се включват в метрологичните характеристики, които пък са част от метрологичния контрол, който се извършва за гарантиране на точност и достоверност на измерванията по аргумент от чл. 5 от Закона за измерванията. Удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява по безспорен начин одобряване на типа на средството за измерване, което по правилото на чл. 32, ал. 1 от Закона за измерванията означава, че средството е изпитано и е установено съответствие с типа на средствата за измерване и изискванията към тях, част от които изисквания са посочените такива в чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, което от своя страна обуславя, че използваното АТСС отговаря на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. По тези съображения съдът намира, че са налице категорични доказателства, за това, че именно автомобила на касационния жалбоподател се е движил с посочената в електронния фиш скорост. В разглеждания случай скоростта на автомобила е установена в пътен участък, където максимално разрешената скорост е 140 км/ч., като приложения снимков материал, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.15 от ЗДвП е годно веществено доказателство.

Правилно и съобразявайки се с посоченото в ТР № 8/16.09.2021г., постановено по т.д. №1/2020г. на Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС, в частност т.1, което на основание чл. 130 от ЗСВ е задължително за страните и съдът, въззивния съд е приложил закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като е квалифицирал допуснатото нарушение като такова по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, като е отчел, че ЕФ сер. К № 5513403, окачествяващ нарушение по чл.182, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е бил отменен с влязло в сила съдебно решение. Това обстоятелство не влияе на факта на установеното административно нарушение, а има отношение единствено към размера на определената административна санкция. Касационния жалбоподател по свое усмотрение не се е възползвал от разпоредбата на чл.189, ал.9 от ЗДвП, като в случай, че се счита засегнат по какъвто и да било начин от действията на АНО по квалифициране на нарушението като извършено при условията на повторност, пред него стоят процесуални възможности за реализиране правата по търсене на отговорност, но в производство, различно като обхват и предмет от настоящото.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като първонстанционния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона доказателства, дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, както и законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения.

Първоинстанционния съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, тъй като е обсъдил в цялост доказателствата по делото и правилно е приложил материалния закон.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер от 80 лева, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като определени по съразмерност възлизат на сумата от 40 лева.

С тези аргументи, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не подлежи на отмяна по чл.348, ал.1 от НПК, вр.чл.63в от ЗАНН и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 147/16.04.2024г., постановено по НАХД № 1787/2023г., по описа на Районен съд – гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА И. П. А. да заплати на ОДМВР – гр. Пазарджик сумата от 40 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.