Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.07.2016
год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Русенският
районен съд, седми граждански състав, в публично съдебно заседание, на
петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година,в следния състав:
Председател:
М. ДИМИТРОВА
при
участието на секретар ЕЛЕОНОРА ДОКУСАНСКА, като разгледа докладваното от
съдията, гражданско дело № 1104 по описа
за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 235 от ГПК.
Предявени
са субективно съединени искове от С.П.В. против Б.В.В. и Д.С.Д. с правно осн.
чл. 56 вр. чл. 111 и чл. 108 от ЗС: Да се признае за установено по отношение на
ответниците, че ищцата притежава вещното право на пожизнено ползване и обитаване
на апартамент 14, на ет.5, със застроена площ от 85,86 кв.м., заедно с избено
помещение 9, с площ от 5,93 кв.м., находящи се във *************, и да бъдат
осъдени ответниците да ги опразнят и да й предадат държането им. Заявява, че се
противопоставя на ползването на процесния апартамент от ответниците съвместно с
нея, като ответницата й причинявала психически тормоз.
В срока по чл. 131
от ГПК ответника Б.В.В. не е депозирал отговор на исковата молба и не оспорва
вещното право на ищцата.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответницата Д.С.Д. е депозирала отговор на исковата молба, с
който признава правото на ползване и обитаване, учредено в полза на ищцата от Б.В.В.
с нот. акт 117, т. 21 на Сл.вп. в обхвата на 1/3 ид.ч. от апартамента подробно
описан в нотариалния акт. Оспорва твърдението, че ответника В. е станал
собственик на целия апартамент преди брака му с ответницата Д. и, че ищцата е
единствен титуляр на правото на ползване и обитаване върху целия имот. Посочва,
че на ищцата законосъобразно й е учредено правото на пожизнено ползване и
обитаване върху 1/3 ид.ч. от апартамента, което не оспорва, нито пречи на
ищцата да го упражнява в пълен размер. В този смисъл е постановено и
бракоразводно решение по гр.д. 4885/15 г. на РРС, с което претенциите на
ответницата за ползване на семейното жилище са били до размер на 2/3 ид.ч. от
апартамента и уважени за срок от 1 година.
Съдът след
като събра необходимите доказателства за изясняване на делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се
спори между страните, че ищцата С.П.В. заедно със съпруга си В. Б. В. са признати за собственици с нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот
за мероприятие по Закона за териториално и селищно устройство № 136 том VІІІ нот. дело № 2935 на 19.10.1979 г. от нотариус Ц.
М. при РРС, на следния недвижим имот апартамент 14,
на ет.5, със застроена площ от 85,86 кв.м., заедно с избено помещение 9, с площ
от 5,93 кв.м., находящи се във ****************, построен върху държавна земя,
заедно с 0,982 % ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право
на строеж.
Видно от представеното
удостоверение за наследници на В. Б. В., се установява, че починал на
05.10.2001 г. и оставил за свои наследници по закон: ищцата С.П.В., преживяла
съпруга, С. В. Ц.-дъщеря и ответника Б.В.В. – син. Не е спорно между страните,
че ответника Б.В. е получил като наследник 1/6 ид.ч. от процесния имот, сестра
му С. В. е получила 1/6 ид.ч., а ищцата е притежавала останалите 4/6 ид.ч. от
процесния имот.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 051 том VІІ рег. № 8640 дело № 911 от 12.08.2003 г. на нотариус
Р. П. ответника Б.В.В. купува от сестра си С. В. Ц. нейната 1/6 ид.ч. от
процесния имот. Следствие на покупко-продажбата ответникът е Б.В. е станал
собственик на общо 2/6 ид.части (или 1/3 ид.ч.)от процесния имот.
Не е спорно между
страните, че двамата ответници Б.В.В. и Д.С.Д. са сключили граждански брак на
16.07.2004 г., който е прекратен с решение от 08.01.2016 г. по гр.д. № 4885/2015
г. на РРС.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 186 том XІ рег. № 11755 дело № 1571 от
22.11.2004 г. на нотариус Р. П. с РД РРС ищцата С.П.В. продава на сина си
ответника Б.В.В. своите 4/6 ид. части от процесния имот, който договор за
продажба с Решение № 135 от 17.11.2008 г. по гр.д. 2741/2008 г. на РРС е
прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ действителен договор за дарение.
Решението в тази част е влязло в сила на 10.12.2008 г.
След като съдът по същество
приема за привиден представения договор за покупко-продажба, той трябва да
приложи разпоредбите на дисимулирания договор за дарение от момента на
сключването му 22.11.2004 г. Считано от 22.11.2004 г. ответника Б.В.В. е придобил собствеността
върху целия имот като 1/6 ид.ч. по наследство от баща си, 1/6 ид.ч. с покупка
от сестра си преди сключване на брака му с ответницата, и 4/6 ид.ч. с дарение
от майка си, което изключва наличието на съвместен принос на съпругата по време
на брака им, поради факта на безвъзмездност на извършеното от ищцата и признато
от съда дарение.
С нотариален акт за учредяване право на ползване върху
недвижим имот № 140 том V рег. № 10790
дело № 733 от 17.06.2008 г. на нотариус Р. П. с РД РРС ответника Б.В. в
качеството си на собственик на 1/3 ид.ч. от процесния недижим имот учредил
безвъзмездно в полза на майка си С.П.В. правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
и обитаване върху имота.
Съдът приема за
установено, че към датата 17.06.2008 г. на
учредяване на правото на ползване на ищцата С.П.В. ответника Б.В.В. е бил собственик на целия имот, което е
погрешно отразено 1/3 ид.ч. в нотариалния акт, тъй като решението, с което е
бил прогласен за нищожен като привиден, прикриващ действителен договор за
дарение е влязло в сила на 10.12.2008 г.
Недостатъка на
сделката, който е признат като основание за недействителност е юридически факт,
който осуетява настъпването на правното й действие от самото начало, съответно
открива възможност за заличаване на породените от сделката последици с обратна
сила. Нищожните правни сделки не пораждат правни последици още от момента на
сключването си и всеки правен субект може да се позове на нищожността им.
Порокът на нищожната сделка към момента на сключването й не отпада с последващо
изменение на закона, и действителността й се преценява според закона, който е
бил в сила при сключването й.
Съдът при така направените изводи, счита, че е
неоснователно възражението на ответницата, че ответникът не е могъл да учреди
право на ползване на майка си върху целия имот, тъй като се установи, че
същият, към момента на учредяването му притежава това право на собственост в
пълен обем, за целия процесен имот.
При така представените
и събрани писмени и гласни докоазателства, съдът достигна до следните изводи:
„Правото на ползуване
е ограничено вещно право, като съгласно чл.56 ЗС то включва правото да се използува
вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея
без тя да се променя съществено. Такова право има всеки собственик, който може
да го отстъпи на трето лице. Ако имотът се намира в ръцете на друго лице,
носителят на вещното право на ползуване може да иска той да му се предаде във
владение, като предяви петиторен вещен иск срещу него. Правото на ползуване е
противопоставимо на всички, включително и на собственика на вещта. Вещното
право на ползуване съгласно чл. 59 ЗС се прекратява с изтичане на срока за
който е учредено, със смъртта на ползувателя, ако не се упражнява в продължение
на 5 г., с погиване на вещта, както и въз основа на съдебно решение. То се
учредява с оглед личността на ползувателя и затова е ненаследимо, прекратява се
с неговата смърт и не преминава върху неговите наследници. (Решение № 82 от
16.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 688/2010 г., I г. о., ГК, постановено по
чл.290 ГПК). След като собственикът може да отстъпи ползването на имота си на
трето лице, той има право да го запази за себе си, за друг съсобственик или за
трето лице при прехвърляне правото на собственост и по този въпрос съдебната
практика, включително задължителната, е последователна и непротиворечива. Няма
пречка при съгласие между прехвърлителите и приобретателя съсобственикът да
запази ползването върху целия съсобствен имот, въпреки че се прехвърля ид.част
от имота, като уговорката относно запазеното ползване върху непрехвърлената
част ще породи действие при отчуждаването й - под отлагателно условие.
Правото на ползване е
ограничено вещно право, което може да бъде защитено с иск по чл. 108 ЗС.
Носителят на това право има непосредствено господство върху обременения
недвижим имот, което му гарантира възможността да изисква от всички да зачитат
правата му, включително и от собственика – “erga omnes”. Затова той
има право да иска предаването на имота, както и преустановяване на всяко
неоснователно действие, което му пречи да реализира в пълен обем учреденото му
(респ. запазеното) право на ползване, включително като си служи с исковете за
петиторна защита. В този смисъл е трайната съдебна практика – Решение № 400 от
07.03.2003г. на ВКС по гр. д. № 298/2002 г., IVг.о., Решение № 735 от
3.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 415/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 1343 от 1.08.2002 г. на ВКС по гр.
д. № 1863/2001 г., IV г. о. и др.
По делото се установи
безспорно, че ищцата притежва ограничено вещно право на ползване върху целия
процесен имот по силата на нотариален акт за учредяване право на ползване върху недвижим
имот № 140 том V рег. № 10790 дело № 733 от
17.06.2008 г. на нотариус Р. П. с РД РРС.
От събраните по делото
гласни доказателства от разпитаните свидетели се установява безспорно, че
ищцата ползва всяка година една стая от апартамента през зимата, като
упражняването на правото й на ползване в пълен обем за целия имот е смущавано
от ответницата по делото, поради което искът спрямо нея се явява основателен и
следва да се уважи. Ответника признава иска изцяло иска и спрямо него иска
следва да бъде уважен със законните последици.
Предвид изложеното
ответниците следва да заплатят на ищцата направените по делото разноски, но
поради липса на представени доказателства за такива и списък по чл. 80 от ГПК
съдът не следва да се произнася.
Ответниците на осн.
чл. 78 ал. 6 от ГПК следва да бъдат осъдени да заплатят дължимата държавна
такса по делото в размер на 106,27 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 56 във връзка с чл.108, във връзка с чл.111 от
ЗС, че С.П.В. с ЕГН-**********,*** е титуляр на безсрочно и
безвъзмездно учредено право на ползване върху АПАРТАМЕНТ № 14 (четиринадесет)
на V-петия етаж във вход „Г" на жилищен блок **********
в град Русе, който АПАРТАМЕНТ представлява самостоятелен обект с идентификатор
№ 63427.2.4937.22.15 по кадастралната карта и регистри на град Русе, одобрени
със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изп. директор на АК, намиращ се в
сграда № 22 с идентификатор № 63427.2.4937.22, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 63427.2.4937 по същите кад.карта и регистри, който АПАРТАМЕНТ е
с административен адрес: ****************и се състои от две стаи, дневна,
кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 85,86 м2 (осемдесет и пет
кв.метра и осемдесет и шест кв.дециметра), при граници **********, стълбище,
двор, апартамент № 15, а по кадастралната схема- съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж-63427.2. 4937.22.14; под обекта- 63427.2.4937.12; над
обекта- 63427.2.4937.22.18, ЗАЕДНО с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9
(девет) с площ от 5,93 м2 (пет кв.метра и деветдесет и три кв.дециметра), при
граници: **********, ЗАЕДНО с припадащите му се 0,982 % идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена-по правилата на
етажната собственост, по силата на нотариален акт за учредяване право на
ползване върху недвижим имот № 140 том V
рег. № 10790 дело № 733 от 17.06.2008 г. на нотариус Р. П. с РД РРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.108 от ЗС ответниците Б.В.В.,
ЕГН **********,*** и Д.С.Д., ЕГН **********,*** да отстъпят ползването и предадат
владението на С.П.В. с ЕГН-**********, върху целия недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
******************, който АПАРТАМЕНТ представлява самостоятелен обект с
идентификатор № 63427.2.4937.22.15 по кадастралната карта и регистри на град
Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007 г. на Изп. директор на АК,
намиращ се в сграда № 22 с идентификатор № 63427.2.4937.22, разположена в
поземлен имот с идентификатор № 63427.2.4937 по същите кад.карта и регистри,
който АПАРТАМЕНТ е с административен адрес: ********** и се състои от две стаи,
дневна, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 85,86 м2 (осемдесет и
пет кв.метра и осемдесет и шест кв.дециметра), при граници: **********, а по
кадастралната схема- съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж-63427.2. 4937.22.14; под обекта- 63427.2.4937.12; над обекта-
63427.2.4937.22.18, ЗАЕДНО с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 (девет) с
площ от 5,93 м2 (пет кв.метра и деветдесет и три кв.дециметра), при граници: ****************,
ЗАЕДНО с припадащите му се 0,982 % идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху терена-по правилата на етажната
собственост.
ОСЪЖДА Б.В.В.,
ЕГН ********** и Д.С.Д., ЕГН ********** да заплатят в полза на Бюджета на
Съдебната власт по сметка на РРС държавна такса в размер на 106,27 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: