Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр.
Варна, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Нина
Атанасова и с участието на прокурора Силвиян Иванов като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова кас. АНД №1535/2022 г. по описа на
Административен съд - Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от „П. СТОУН” ЕООД, ЕИК ********* срещу Решение №
592/28.04.2022 г. по н. а. х. д. № 20223110200426/2022 г. по описа на Районен
съд – Варна, с което е изменено Наказателно постановление № 03 – 2100162 от
03.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „П. СТОУН“ ЕООД на основание чл. 416, ал. 5 и чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 62,
ал. 1 КТ, като е намален размера на наложената имуществена санкция
от 3000 (три хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Касаторът сочи,
че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в
нарушение на материалния закон. Твърди, че в НП липсват мотиви, с което е
нарушено правото на защита на дружеството, както и че не са установени белезите
на трудово правоотношение. Изложени са съображения, че в АУАН липсва описание
на изпълнителното деяние, което се твърди че дружеството е допуснало. Посочва,
че административнонаказващият орган не е провел разследване по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. Излага съображения, че не става ясно от цитираните в
наказателното постановление разпоредби – чл. 62, ал. 1 от КТ и чл. 1, ал. 2 от КТ, за коя от тях е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, според
която за всяко отделно нарушение, следва да има и отделно наказание. Излага
съображения, че въззивният съд не е обсъдил възражението за несъставомерност на
нарушението по чл. 62, ал. 1 от КТ. Уточнява, че допускането до работа на лице
без сключен трудов договор се явява нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. С оглед
на изложеното моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с
което да се отмени издаденото НП. В условията на евентуалност се иска да се
отмени оспореното решение и да се върне делото на въззивния съд.
Ответникът по
касационната жалба - Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, чрез
процесуален представител – юрисконсулт Н оспорва жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Варна е законосъобразно, поради което пледира да бъде оставено в
сила, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Установено е от първоинстанционния съд, че на 14.10.2021
г. представители на дирекция „Инспекция по труда“ – Варна са извършили проверка
на строителен обект – жилищна сграда, находящ се в гр.Варна, ***, в който обект
дейност като подизпълнител е осъществявало дружеството ”П. СТОУН” ЕООД. Установили
са две лица да полагат настилка на стълбищната площадка между последния и
предпоследния етаж, едно от които П.К.. Била му e предоставена за попълване декларация, в която посочил,
че работи за „П. СТОУН“ ЕООД от 14.10.2021 г. с работно време от 08.00 часа до
17.00 часа, че има сключен трудов договор, срещу уговорено трудово
възнаграждение в размер на 650 лева, има определени почивни дни – събота и
неделя, както и три почивки в рамките на работния ден. Посочено било, че не е
получавал копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен трудов договор.
Районен
съд – Варна е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
законоустановените срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, те съдържат изискуемите
реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, в хода на АНП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като самостоятелни
отменителни основания, като коментирал конкретните възражения на настоящия
касатор за допуснати нарушения по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Обсъдено е
възражението за нарушение на чл. 57, т. 6 от ЗАНН, като въззивният съд е приел,
че в АУАН и НП е описано и квалифицирано само едно нарушение – чл. 62, ал. 1,
вр. чл. 1, ал. 2 т КТ. По приложението на материалния закон въззивният съд
приел за безспорно, че К. е извършвал дейност в полза на „П. СТОУН” ЕООД, както
и че нямало сключен трудов договор в писмена форма между тях. Въззивният съд е
кредитирал декларацията попълнена от К., като е анализирал елементите на
трудовото правоотношение и е направил извод, че е налице трудово
правоотношение. Позовал се е на покозанията на П.К.. Приел е, че нарушението е
правилно квалифицирано по чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Доколкото в наказателното постановление липсват
каквито и да било мотиви досежно размера на наложеното наказание и предвид, че
нарушението е първо за дружеството, РС-Варна е приел, че следва наказателното
постановление да бъде изменено, като определената санкция се намали до
законоустановения минимум от 1500 лева. С тези съображения РС - Варна изменил
НП и осъдил всяка от страните за сторените разноски, съразмерно на уважената и
отхвърлената част.
Решението е
правилно и законосъобразно.
В решението са изложени
подробни мотиви относно законосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото
са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно
приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция и тя препраща към тях на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения
според чл. 1, ал. 2 от КТ, а трудовият договор се сключва в писмена форма между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа (чл. 62, ал. 1 от
кодекса). От анализа на цитираните законови разпоредби следва, че за да е
налице нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, е достатъчно
работникът да е допуснат до работа, без да е налице трудов договор, сключен в
писмена форма между него и съответния работодател. В настоящия случай
контролните органи на Дирекция инспекция по труда - Варна са констатирали именно това, че лицето
П.К. е прието на работа да извършва трудови функции при установени елементи на
трудово правоотношение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Неоснователно се твърди в касационната жалба, че в наказателното постановление
липсва описание на изпълнителното деяние. От страна на дружеството не са
представени доказателства, че лицето е изпълнявало трудова дейност противно на
волята на работодателя.
В касационната
жалба са изложени нарушения на административнопроизводствените правила при
издаване на АУАН и НП – непълнота и неяснота относно описанието на нарушението,
но не е посочено нищо конкретно, с което да може да се приеме, че е нарушено
правото на защита на дружеството. Законосъобразни са изводите на
първоинстанционния съд за липсата на съществени процесуални нарушения, които да
са основание за отмяна на НП.
Представеният Граждански договор от 11.10.2021 г. не води до извод, че данните
попълнени в Декларацията на 14.10.2021 от П.К. не са верни. В декларацията К.
изрично е отбелязал, че има сключен трудов договор, като е посочил, че няма
сключен граждански договор. На К. е проведен начален инструктаж по безопасност
и здраве на работа на 11.10.2021 г., което е отразено в Книга за инструктаж.
Наличието на проведен инструктаж по реда на чл. 26, ал.2, т.1 от Закон
за здравословни и безопасни условия на труд, води до извод, че „П. СТОУН“ ЕООД
е действал в качеството на работодател.
В случая има установена многократност на
положения труд, определено работно време, работно място и почивни дни, поради
което отношенията за трудови, а не граждански. При преценка налице ли е договор
за услуга/поръчка или трудов договор
следва да се преценява изпълнението на задължението било ли е свързано с
постигане на определен резултат на свой риск по арг. на чл. 280 от ЗЗД. От представения граждански договор – чл.11 се
установява, че работата на К. се извършва под ръководство и контрол на „П.
СТОУН“ ЕООД, поради което не е налице договор за услуга/поръчка.
Неоснователно
се твърди, че посочените в НП разпоредби на чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2
от КТ, внасят неяснота, коя от двете е приел органа за нарушена. Безспорно може
да се приеме, че от описаната фактическа обстановка, дружеството е
санкционирано, защото не е сключило трудов договор с лицето, при осъществен
фактически състав за това. Второ, страната се защитава срещу фактите, поради
което не може да се приеме, че са нарушени правата на дружеството. Фактите са
много ясно и точно описани и касатора по никакъв начин не е опровергал същите.
Следва да се
посочи, че пред въззивния съд, а и пред настоящата инстанция, не се ангажират
доказателства, опровергаващи констатациите на административнонаказващия орган.
В съответствие с тежестта на нарушението е
изменено НП и е определена имуществена санкция в предвидения минимален размер –
1500 лева.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че решението на районния съд като
правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода
на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторени разноски е неоснователно,
поради което се оставя без уважение по
арг. на противното на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
Делото не
е с фактическа и правна сложност. Предвид изхода на спора и съобразно чл. 63д,
ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП на ответника –
ДИТ – Варна следва да се присъди сумата от 80 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 592/28.04.2022 г. по н. а. х. д. № 20223110200426/2022 г. по описа на
Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА „П.
СТОУН” ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.