Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 27.04.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ:
Станимира Иванова
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15505 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 50094/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 42 състав, по предявен от Н.Д.П. /ЕГН **********/ срещу И.К.И.
иск с правно основание чл.108 ЗС е признато за установено, че Н.Д.П. /ЕГН **********/
е собственик на 3 000/124 255 идеални части от правото на собственост върху
имот с идентификатор 68134.401.298 по кадастралната карта на гр. София,
одобрена със Заповед № РД-18-45/ 9.07.2010 г., като искът за предаване
владението върху посочените идеални части от описания недвижим имот е
отхвърлен.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.Д.П. /ищца по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за осъждане на ответника И.
да й предаде владението върху процесната идеална част от недвижим имот, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна И.К.И. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено.
Предявен е иск с
правно основание чл.108 ЗС.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявения от Н.П. срещу И.И.
иск по чл.108 ЗС- в осъдителната му част за предаване владението върху
процесната идеална част от поземлен имот, като неоснователен- чл.272 ГПК.
Основателността
на предявения по делото ревандикационен иск предполага кумулативната наличност
на следните предпоставки: 1/ ищцата да е собственик на претендирания имот; 2/
процесният имот да се владее или държи от ответника /да се намира във
фактическата му власт/; 3/ ответникът да владее или държи имота без правно
основание.
Установява
се въз основа на събраните в процеса писмени доказателства, че ищцата Н.Д.П. се
легитимира като собственик на МАГАЗИН /дюкянско помещение/ на І етаж /партера/
в сградата на ул.“*******/сграда № 2/ в гр. София, с площ от 51 кв.м.,
съставляващ имот с идентификатор 68134.401.298.2.19 по КККР, ведно с 3 000/124 255
идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху
дворното място, върху което сградата е построена, цялото с площ от
1 612.40 кв.м.- по документи за собственост, а по скица- с площ от
1 614 кв.м., съставляващо парцел Х- 2 от кв.19 по регулационния план на
гр. София, а по КККР- поземлен имот с идентификатор 68134.401.298 по
кадастралната карта на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-45/ 9.07.2010 г.
на Изп. Директор на АГКК, придобила същия по силата на сключен на 24.02.2017 г.
с Нотариален акт № 35, том І, рег. № 216, дело № 20/ 24.02.2017 г. на софийски
нотариус договор за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично
задължение. Правото й на собственост върху горепосочените идеални части от
дворното място /поземлен имот/- предмет на иска по чл.108 ЗС, е признато с
постановеното от СРС- съгласно ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/ 2014 г.
на ВКС, ОСГК- т.2, установително решение, което като необжалвано в тази част е
влязло в сила.
Спорен
пред въззивния съд е въпросът за упражняваната върху процесната идеална част от
дворно място фактическа власт /владение/ и легитимацията на ответника да
отговаря по предявения ревандикационен иск.
Ответникът
И.И. оспорва твърдението на ищцата, че упражнява фактическа власт върху
притежаваните от нея 3 000/124 255 идеални части от дворното място, като
поддържа, че претенциите й касаят отношенията й с етажната собственост, поради
което и не е пасивно легитимиран да отговаря по иска й за предаване владението
на посочената част от имота.
Видно
от Протокол № 30 от 3.06.2010 г. на Общото събрание на етажната собственост в
сградата на ул.“*******в гр. София, на проведено на посочената дата общо събрание
е избран управителен съвет на етажната собственост, в който
е включен ответникът И. И., като е взето и
решение от етажните собственици, според което наематели, дружества с наети
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 15505/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
в сградата апартаменти, собственици и упражняващи
търговска дейност в магазините /използваният израз е „магазините нямат прави на
паркиране“/, както и собственици, незаплатили задълженията си към ЕС, нямат
право да паркират колите си във вътрешния двор.
Според
събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства- св. показания
на Ю. В., ищцата Н.П. има проблем с управителния съвет на етажната собственост,
тъй като не й дават възможност да паркира в дворното място, в което има място
за паркиране на около 15- 18 автомобила, въпреки че притежава идеални части от
правото на собственост върху земята. По данни на свидетеля през 2016 г. ответникът
И., В.К.и още един човек от УС обяснили в магазина на П., че достъп до местата за
паркиране не се предоставя съобразно взето решение от общото събрание на
етажните собственици, поради което И. казал, че няма да предостави ключ до
вратата, през която се достига до местата за паркиране, разположени на двора. След
като П. се снабдила с ключ, последвала смяна на ключалката и И. раздал нови
ключове на живущите. Случвало се автомобилът на П. да остане в двора, заключен
вътре, при което била викана полиция. Свидетелят В. К./Зам.- Председател на УС
на ЕС/ сочи, че на Н.П. било разяснено, че не може да ползва място за паркиране,
заради решение на ОС на етажните собственици, според което местата за паркиране
се ползват от живущите в апартаментите собственици и дори наемателите на жилища
нямат право на паркиране. Според показанията на посочения свидетел за
ползването на паркинга се заплаща допълнителна такса от 6 лева месечно. Освен
това св. К.сочи, че не бил виждал И.И. лично да извършва действия, с които да
препятства ползването на двора от Н.П..
Предвид
горното, въз основа на събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не
се установява фактическа обстановка, обосноваваща извод за налична у ответника И.И.
материално- правна легитимация да отговаря по предявения иск за ревандикация на
посочените по- горе идеални части от поземлен имот. Не се установява ответникът
да оспорва правото на ищцата на собственик на прилежащите към собствения й
имот- магазин в сградата на ул.“*******, идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, както и да упражнява фактическа власт върху такава
част от имота, препятстваща правото на П. да упражнява владение върху нея.
Такива изводи от обстоятелството, че ответникът И. е член на УС или управител
на етажната собственост в сградата и извършва действия по изпълнение решенията
на Общото й събрание, като осигурява ключове на етажните собственици за
вратата, през която се осъществява достъпът до вътрешния двор и местата за
паркиране в него, не могат да бъдат направени.
Относно
управлението на дворното място /терена/, върху което е построена сградата, в
която ищцата притежава самостоятелен обект- магазин, представляващо обща част
по смисъла на чл.38, ал.1 ЗС /“При сгради, в които етажи или части от етажи
принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята,
върху която и построена сградата, дворът“ и т.н./, приложение намират правилата
на ЗС и ЗУЕС за използване и управление на общи вещи или общи части на сграда в
режим на етажна собственост, поради което и от компетентността на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ, или на общото събрание на ЕС е
вземането на решения относно начина, по който собствениците ще си служат с
общата вещ /арг. чл.32, ал.1 ЗС, чл.11, ал.1, т.10, б.“и“ ЗУЕС/. В случая
такова решение е взето през 2010 г., видно от цитирания по- горе протокол от ОС
на ЕС, като според общата воля на съсобствениците на дворното място собствениците
на магазини и упражняващите търговска дейност в магазините в сградата нямат
право да паркират във вътрешния двор. Няма данни, нито са направени такива
твърдения, цитираното решение на ОС, обвързващо и ищцата П.- като нов
собственик, придобил имот след приемането му /чл.11, ал.4 ЗУЕС/, да е оспорено
по съдебен ред и да е отменено от съда, или да е налице промяна на същото,
извършена по предвидения в ЗУЕС ред.
Поради
това и предявеният от Н.П. иск за предаване владението върху идеална част от
дворното място, насочен срещу И.И., като неоснователен и недоказан правилно е
отхвърлен с обжалваното решение.
Следва
да се отбележи наред с горното, че макар ищцата да се легитимира като
собственик на процесните 3 000/124 255 идеални части от описаното по- горе
дворно място на ул.“*******, прилежащи към собствения й магазин на партера в
същата сграда, и при липсата на взето от ОС на ЕС или съсобствениците решение
относно ползването и управлението на общото дворно място, на практика тя не би
могла ефективно да упражнява фактическа власт върху част от дворното място,
съответна на квотата й в съсобствеността. Това е така, тъй като голяма част от
дворното място, видно от приложената по делото скица на имота, е застроена,
като липсват данни каква част от поземления имот е незастроена и би могла да
бъде предмет на упражнявана върху нея фактическа власт, вкл. такава,
предоставяща възможност на ищцата да ползва същата, като паркира автомобил.
При
тези съображения и поради неоснователност на поддържаните във въззивната жалба
доводи за неправилност на обжалваното решение, същото като правилно в
обжалваната отхвърлителна част следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, но искане за разноски за въззивното производство от същата не е заявено, поради
което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
Л.3 на Реш. по гр.д.№
15505/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 50094/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 42 състав, в обжалваната част, в
която предявеният от Н.Д.П. /ЕГН **********/ срещу И.К.И. /ЕГН **********/ иск
по чл.108 ЗС е отхвърлен относно предаване владението върху процесната част от
недвижим имот, представляваща 3 000/124 255 идеални части от дворно място с
площ от 1 612.40 кв.м.- по документи за собственост, а по скица- с площ от
1 614 кв.м., съставляващо УПИ /парцел/ Х- 2 от кв.19 по регулационния план
на гр. София, а по КККР на гр. София, одобрена със Заповед № РД-18-45/
9.07.2010 г. на Изп. Директор на АГКК, имот с идентификатор 68134.401.298,
които идеални части са прилежащи към собствения й магазин в сградата на ул.“*******в
гр. София, с площ от 51 кв.м.
Решението
по гр.д.№ 50094/ 2017 г. на СРС, 42 състав, като необжалвано е влязло в сила в останалата му част, в
която предявеният от Н.Д.П. /ЕГН **********/ срещу И.К.И. /ЕГН **********/ иск
по чл.108 ЗС е уважен в установителната му част, като е признато правото
на собственост на Н.Д.П. /ЕГН **********/
върху прилежащите към собствения й магазин в сградата на ул.“*******в гр.
София, с площ от 51 кв.м., 3 000/124 255 идеални части от дворното място, върху
което е построена сградата, цялото с площ от 1 612.40 кв.м.- по документи
за собственост, а по скица- с площ от 1 614 кв.м., съставляващо УПИ
/парцел/ Х- 2 от кв.19 по регулационния план на гр. София, а по КККР на гр.
София, одобрена със Заповед № РД-18-45/ 9.07.2010 г. на Изп. Директор на АГКК,
имот с идентификатор 68134.401.298.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.