№ 6946
гр. София, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.Н.Ч.
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20211110155143
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни иск по чл.
232, ал. 2, пред. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 588,38 лв.,
дължима наемна цена за месеците август, септември и октомври 2018 г. по
договор за наем от 27.09.2016 г., 180,13 лв. мораторна лихва за периода
10.08.2018 г. – 08.09.2021 г., 882,58 лв., дължима наемна цена за месеците
август, септември и октомври 2018 г. по договор за наем от 01.03.2017 г.,
270,20 лв. мораторна лихва за периода 10.08.2018 г. – 08.09.2021 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 15.09.2021 г. до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът претендира и разноски в производство.
Ответникът в депозирания писмен отговор признава исковете. Твърди
плащане на 04.03. и на 11.04.2022 г.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Доколкото страните не спорят и ответникът признава
правопораждащите отговорността му факти – наличието на облигационни
отношения между страните по договор за наем от 27.09.2016 г. и договор за
наем от 01.03.2017 г., по силата на които е ползвал търговски площи в
търговски център в гр. С. през исковия период, както и размера на
претендираните наеми, съдът намира, че същите не подлежат на доказване и
1
следва да се приемат за установени по делото. Не се спори още, че ответникът
е погасил претендираните суми – главницата в размер на 1 470,96 лв. на
04.03.2022 г. и мораторната лихва в размер 450,33 лв. на 11.04.2022 г., което
се потвърждава и от представените от ответника платежни документи.
Този факт следва да се отчете на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като
е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право. Поради
правопогасяващия му ефект предявените искове следва да се отхвърлят.
Доколкото обаче ответникът е дал повод за завеждането им с
извънпроцесуалното си поведение, като не е платил в срок извънсъдебно,
преди предявяване на исковете, на ищеца следва да се присъди законна лихва
върху претендираната главница за периода от предявяване на исковете –
15.09.2021 г. до настъпилото плащане на същата - 04.03.2022 г., като съдът
определя размера й по реда на чл. 162 ГПК на 69,87 лв.
Изложеното се отнася и до разноските в процеса, които следва да се
възложат на ответника по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК. На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
разноски в размер на 76,85 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕООД, ЕИК .. да заплати на „ФИРМА” АД, ЕИК
.. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 69,87 лв., представляваща законната
лихва върху главница в общ размер на 1 470,96 лв. за периода от 15.09.2021 г.
до 04.03.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 76,85 лв.
разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. чл. 232, ал. 2, пред. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите 588,38 лв., дължима наемна
цена за месеците август, септември и октомври 2018 г. по договор за наем от
27.09.2016 г., 180,13 лв. мораторна лихва за периода 10.08.2018 г. – 08.09.2021
г., 882,58 лв., дължима наемна цена за месеците август, септември и
октомври 2018 г. по договор за наем от 01.03.2017 г., 270,20 лв. мораторна
лихва за периода 10.08.2018 г. – 08.09.2021 г., като погасени чрез плащане в
хода на процеса.
2
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3