№ 4779
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20211110164685 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 535 и сл. ТЗ.
Ищецът ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР. ХАСКОВО, УЛ. ЛОЗАРСКА № 12,
е предявил установителни искове по чл.422 ГПК, срещу ответника Д. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЕВРОПА, №89 за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 45242/2018г. на СРС, 32 състав, а именно: 134 лв. - главница по запис на
заповед от 25.7.2017г., ведно със законна лихва от 10.7.2018 г. до изплащане на вземането.
Във възражение по чл.414 ГПК ответникът сочи, че не е сключвал договор за кредит си
ищеца.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. Срокът за
отговор е изтекъл на 13.2.2022г. Съгласно представения акт за смърт ответникът е починал
на 12.3.2022г.
Като ответници в производството са конституирани неговите наследници Ц. Г. Н.
с ЕГН ********** - съпруга и Евг. Д. Н. с ЕГН********** - син, наследници на Д. Г. Н. с
ЕГН **********. Същите се явяват в о.с.з. и заявяват, че оспорват иска. Сочат, че
наследодателят им не е сключвал договор за кредит
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е издал
запис на заповед в полза на ищеца за сумата 134лв. като обезпечение по договор за заем.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
1
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът му е издал валиден менителничен ефект за
процесната сума.
По заповедното производство е представен редовен от външна страна оригинал на
менителничен ефект – запис на заповед от 25.7.2017г., с който длъжникът безслусловно и
неотменно се е задължил да плати на поемателя при предяваване сумата 888лв. Записът на
заповед е предявен ан 26.7.2017г. На гърба липсват отбелязвания за плащане на суми, но в
заявлението е посочено, че дължимата сума е в размер на 134лв.
Съгласно исковата молба записът на заповед обезпечава договор за заем, сключен на
25.7.2017г. за сумата 700лв., като е уговорена и неустойка за непредставяне на обезпечение
в размер на 308,52лв.
Ищецът сочи, че ответникът е направил плащания на 7 погасителни вноски от по 126лв.
всяка или е изплатил сумата 882лв.
Видно от представяния договор за заем размерът на отпуснатия заем всъщност е 500лв., при
договорна лихва в размер 79,48лв. и ГПР 49,0203%. В чл.8 е уговорена неустойка за
непредставяне на обезпечение в размер на 308,52лв. Месечните вноски съгласно
погасителния план са в размер на 111лв., като включват главница, възнаградителна лихва и
неустойка.
Съгласно т.17 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС
Предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното
твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане
в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на
заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа.
При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на
вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално
правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с
което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния
характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване
подлежи и каузалното правоотношение доколкото възраженията, основани на това
правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка
2
от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът
разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на основанието по
каузалното правоотношение.
Ако страните спорят относно конкретното каузално правоотношение и връзката му с
издадената ценна книга, като сочат различни каузални правоотношения, по повод или
връзка с които е издаден записът на заповед, съдът обсъжда в мотивите на решението този
въпрос. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално
правоотношение, независимо от коя страна е въведено в делото, съдът разглежда заявените
от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения
запис на заповед.
При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл. 422 ГПК, че вземането му по
издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя
предметът на делото. Ищецът - кредитор сочи обезпечителната функция на записа на
заповед спрямо каузалното правоотношение, като доказва вземането си, основано на
менителничния ефект.
В случая се установява, че страните са сключили договор за заем, обезпечен със запис на
заповед. След като е посочена обезпечителната функция на записа на заповед, съдът е
длъжен да изследва служебно дали договорът за заем е действителен.
Относно клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение: Процесният договор е
потребителски – страни по него са потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП (ищецът е
физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова
институция – търговец по смисъла на §13, т.2 ЗЗП. По отношение на заемите, отпускани на
потребители, в българската правна система съществува и специален Закон за
потребителския кредит (към датата на сключване на процесния договор действа ЗПК (обн.,
ДВ, бр. 18 от 5.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.), който се прилага като закон, уреждащ
правоотношението към датата на възникването му, за договори за заем (чл. 240 ЗЗД),
сключени с потребители (арг. от чл.9, ал.1 ЗПК). Същият закон предвижда приложимост на
правилата за неравноправни клаузи от чл.143 до чл.148 ЗЗП (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в
сила от 10.06.2010 г.), за които съдът следи служебно. Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна
клауза в договор сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са
нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално.
3
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Съгласно чл.19, ал.3 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не
се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си
по договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 и ал. 5 ЗПК, в сила от 23.7.2014г., годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Уговорената неустойка за неизпълнение на договорно задължение, съдът намира за
неравноправна клауза и недействителна както по арг. на чл. 143, т. 5 ЗЗП, така и по арг. от
чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Посоченият в договора размер на разходите по кредита за потребителя като
ГПР нараства допълнително с размера на неустойката. Включена по този начин в
погасителните вноски, тази неустойка по същество е добавък към възнаградителната лихва
на търговеца – заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се
явила цена на услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и
печалбата на заемодателя. Следва да се отбележи, че изискване за обезпечение на
задължение за всяка закъсняла вноска по посечения в договора начин, противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката. Както разходите на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са
включени в посочената възнаградителна лихва в договора. Именно възнаградителната
договорна лихва обхваща печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за
неустойка въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. Тази разпоредба противоречи и на заложените в договора проценти на ГПР и
посочения общ размер на плащанията. От една страна, неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга – същата е предвидена в размер,
който не съответства на вредите от неизпълнението. Клаузата противоречи на добрите нрави
и добрите търговски практики като представлява пряка уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. /чл. 143, т. 5 ЗЗП/, поради което е нищожна. За да достигне до
този извод съдът прави преценка за естеството на договора за кредит /потребителски с по-
слаба и уязвима страна/, съотношение на заема и неустойката, съотношение на законните
лихви и неустойката както и съпоставка с вредите от неизпълнението. Предвид изложеното
ответникът не дължи начислените суми за неустойка.
С оглед на горното, съдът намира, че ответникът дължи само чистата сума на кредита –
4
500лв., като предвид направените плащания от 777лв. /съобразно твърденията на ищеца са
платени 7 вноски, а съобразно погасителния план тяхната стойност е 777лв./ кредитът е
изцяло погасен.
Предвид изложеното искът следва да бъде отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР. ХАСКОВО,
УЛ. ЛОЗАРСКА № 12, срещу Ц. Г. Н. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. Люлин, бл.
963,ет.6, ап.25 /като съпруга - наследник на Д. Г. Н. с ЕГН **********/ иск за сумата, за
която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45242/2018г. на СРС, 32
състав, а именно: 100,50 лв. - главница по запис на заповед от 25.7.2017г., ведно със законна
лихва от 10.7.2018 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР. ХАСКОВО,
УЛ. ЛОЗАРСКА № 12, срещу Евг. Д. Н. с ЕГН********** гр. София, ж.к. Люлин, бл.
963,ет.6, ап.25 /като син - наследник на Д. Г. Н. с ЕГН **********/ иск за сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 45242/2018г. на СРС, 32 състав,
а именно: 33,50 лв. - главница по запис на заповед от 25.7.2017г., ведно със законна лихва от
10.7.2018 г. до изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5