РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Балчик, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20213210200064 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от”К.**” ООД,със
седалище и адрес на управление в ***,ЕИК****,представлявано от
управителя си Й.П.Т.,срещу наказателно постановление №08-001814/330 от
30.10.2020г.,на Директора на ДИТ-гр.Д.,с правно основание в разпоредбата
на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена чрез административно-наказващия орган и е
изпратена в Районен съд-Д.,където е образувано АНХД№33/2021 по описа на
ДРС.С Разпореждане№260091 от 11.01.2021год.съдия-докладчика е изпратил
делото по подсъдност на Районен съд-К.,където е образувано АНХД№10/2021
по описа на КРС.Всички съдии от КРС са си направили отвод,поради което
делото е изпратено на ВКС.Във ВКС е образувано ЧНД№114/2021 по описа
на Трето НО.С Определение№26 от 04.03.2021год.делото е изпратено за
разглеждане в Районен съд-Балчик.В Районен съд-Балчик е получено с Рег.
№78 от 09.03.2021год.като е образувано настоящото производство по
АНХД№64/2021 по описа на БРС.
Дружеството-жалбоподател,твърди в жалбата си,че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно,постановено при
нарушение на материалния и процесуалният закон и при неизяснена
1
фактическа обстановка. Моли съда да отмени наказателното
постановление,изцяло.
Редовно призовано,дружеството-жалбоподател,се представлява в съдебно
заседание от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат Г.Г.
от АК-Д.. От името на своето подзащитно дружество,процесуалният
представител поддържа жалбата.Пледира да бъде изменено наказателното
постановление,като бъде приложена разпоредбата на чл.415В от КТ и се
намали размера на наложеното имуществена санкция.Пледира да се наложи
имуществена санкция в размер на 100 лева.Не претендира направени
деловодни разноски.
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г.
ХР. Н..
Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди,че жалбата
на жалбоподателя е неоснователна.Твърди,че наказателното постановление е
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло.По същество
пледира,че твърденията на процесуалният представител за наличие на
условията на чл.415в от КТ са основателни.Претендира заплащане в полза на
въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение.
По делото,като свидетел е разпитан Г. В. В.-актосъставител.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие
за установена следната фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател стопанисва обект,представляващ
бистро“С.м.“,находящо се в гр.К.,морска зона-втора буна
На 14.08.2020год.в обекта е извършена проверка от контролните органи на
ДИТ-гр.Д..
При проверката в обекта на 14.08.2020год. е изискан от проверяващите,
поименен график във връзка с въведеното сумирано изчисляване на
работното време.На проверяващите е представен за явяване на работа за
месец август 2020год.,който обаче не бил утвърден с подпис от управителя на
дружеството –жалбоподател.
Видно от заповед№1 от 01.01.2020 г.работодателят е въвел сумирано
изчисляване работното време за период от един месец,но в обекта графика за
текущия месец не е утвърден.В хода на самата проверка,видно от текста на
2
АУАН нарушението е отстранено,като графика е подписан от управителя на
дружеството.
Въз основа на така установена фактическа обстановка,свидетелят Г. В. В.
съставя Акт за установяване на административно нарушение на
03.09.2020год.срещу К.** ООД,който е връчен на представляващия
дружеството в деня на неговото съставяне,т.е. на 03.09.2020год.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно
наказващия орган издава наказателното постановление№08-001814/330 на
30.10.2020г. срещу дружеството-жалбоподател,с което за административно
нарушение на разпоредбата на чл.9а АЛ.1 ОТ Наредбата за работното
време,почивките и отпуските във вр.чл.142 ал.2 от КТ,му налага
административно наказание Имуществена санкция в размер на 1500лв.
(хиляда и петстотин лева).
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и
правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното постановление е връчено на
21.12.2020г. видно от пощенската разписка на БУЛПОСТ.Жалбата е получена
в деловодството на въззиваемата страна с Вх.№20104711 на 31.12.2020г.видно
от представеното заверено копие от пощенски плик и пощенското
клеймо,жалбата е изготвена и пусната на 29.12.2020год. Съдът след като
съобразява почивните дни за Коледа и Нова година за 2020 год.преценява,че
жалбата е подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
Директора на ДИТ-гр.Д.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и
обоснованост на обжалваното наказателно постановление.
С оглед събраните доказателства по делото и процесуалните твърдения на
страните в съдебно заседание,съдът достига до извода,че действително и въз
3
основа на пълния обем от събрани доказателства се установява,че
дружеството-жалбоподател е допуснало извършването на описаното в АУАН
и в Наказателното постановление административно нарушение.
С огледи искането за изменение на наказателното постановление,в предвид
приложението на разпоредбата на чл.415В от КТ,направено от дружеството –
жалбоподател,чрез неговия процесуален представител-адвокат Г.,изразяващо
се в намаляване на размера на имуществената санкция от 1500 лева на 100
лева,съдът следва да анализира събраните доказателства.
Разпоредбата на чл.415В от Кодекса на труда гласи:“ За нарушение,
което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от
50 до 100 лв.
(2) Не са маловажни нарушенията на чл.61 ал.1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63 ал.1 и
2.“
Видно от събраните доказателства-АУАН и становището на
страните,допуснатото административно нарушение е отстранено в хода на
проверката,т.е. веднага след установяването му.Липсват данни за настъпили
вредни последици от нарушението,за работниците и служителите на
дружеството-жалбоподател.Липсват и доказателства за други подобни
нарушения допуснати от дружеството-жалбоподател.Конкретното нарушение
не е сред визираните в чл.145В ал.2 от КТ.
С оглед изложеното,съдът счита,че в конкретния казус са налице именно
условията на чл.415В от КТ,поради което следва да се приеме,че е с ниска
степен на обществена опасност.
Разпоредбата на чл.415В от КТ е специална по отношение на общата
разпоредба на чл.28 от ЗАНН,поради което следва да се приложи имено
разпоредбата на чл.415В от КТ,като се измени наказателното постановление и
се намали размера на наложената имуществена санкция от 1500 лева на 100
лева.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалването
на наказателните постановления, страните имат право на разноски по реда на
АПК. ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а
4
препраща към АПК. Именно в чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при
които възниква задължение на административният орган да възстанови
направените по делото разноски от страна на жалбоподателят. На първо
място е тогава когато е налице отмяна на обжалваният административен акт –
чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай не е налице.
Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито
частично. Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като
същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Втората
хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният
административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на
това основание. Отново не е налице и тази хипотеза – наказателното
постановление не е оттеглено, напротив – същото остава в правния мир и с
него е санкционирано неправомерното поведение на търговското дружество.
Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да се има в
предвид при определянето сторените разноски от страните в производството.
В случая наказателното постановление не е отменено като
незаконосъобразно,а само изменено.
С оглед изхода на делото,съобразявайки обстоятелството,че настоящия
съдебен състав изменя само частично относно относно размера на
имуществената санкция процесното наказателно постановление,както и
съобразявайки разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,съдът счита,че следва да
се присъди в полза на Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Д. юрисконсултско
възнаграждение.
Неговият размер,според съдебния състав следва да бъде съобразен с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно препращащата
норма на чл.63 ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на
правната помощ е съобразено с вида и количеството на извършената дейност
и се определя от наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН,чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева.Производството по делото не е с фактическа и правна сложност,поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление №08-001814/330 от 30.10.2020г.на
Директора на ДИТ-гр.Д.,с което за констатирано на 14.08.2020г.в обект-
представляващ бистро“С.м.“,находящо се в гр.К.,морска зона-втора
буна,административно нарушение на чл.9А ал.1 от Наредбата за работното
време,почивките и отпуските във вр.чл.142 ал.2 от Кодекса на труда,на”К.**”
ООД,със седалище и адрес на управление в ***,ЕИК****,представлявано от
управителя си Й.П.Т., е наложена на основание чл.416 ал.5от КТ във
вр.чл.414ал.1 от КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда и петстотин лева),в частта относно
размера на имуществената санкция,като на основание чл.415В от КТ,
НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция от 1500 лева на 100
лева(сто лева).
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Наказателно постановление №08-
001814/330 от 30.10.2020г.на Директора на ДИТ-гр.Д.,като законосъобразно.
ОСЪЖДА ”К.**” ООД,със седалище и адрес на управление в
***,ЕИК****,представлявано от управителя си Й.П.Т. да заплати в полза на
Дирекция“Инспекция по труда“-гр.Д.,направени деловодни
разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева(осемдесет лева)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Д. в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6