№ 15568
гр. С, 27.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П Н. А.А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110104733 по
описа за 2023 година
Предявени са искове от “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С,
ул.Я № 23Б, представлявано от А. А и И Е, с които е поискало да бъде установено по
отношение на ответниците М. В. М., ЕГН **********, Г. Н. М., ЕГН **********, и двете с
адрес гр.С, ж.к.С бл...., и В. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., че същите
дължат на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52168/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, както следва:
М. В. М. – 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот,
отчитан с абонатен № ..., в размер на 107.59 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна
лихва за периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 26.10 лв.; 3/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 2.11 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, и 4/
мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2022 г. в размер на 0.44 лв.
Г. Н. М. – 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан
с абонатен № ..., в размер на 430.37 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, 2/ мораторна лихва за
периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 104.39 лв.; 3/ цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 8.44 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ мораторна
лихва за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2022 г. в размер на 1.75 лв.
В. Л. М. – 1/ стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан
с абонатен № ..., в размер на 2 044.27 лв. за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ мораторна лихва
за периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 495.87 лв.; 3/ цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 40.06 лв. за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 27.09.2022 г. до изплащане на
вземането; 4/ мораторна лихва за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2022 г. в размер на 8.30
1
лв.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственици, респ. носители на ограничено вещно право
на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на
които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия,
въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за
потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това,
ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т” ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет на ИРУ.
В срока за отговора, такива са постъпили от ответниците, с които изразяват
становище по основателността на предявените искове.
В отговора на В. М. се оспорват представените от ищеца фактури, доколкото спорен
него те от една страна не съдържат реквизитите по Закона за счетоводството, а от друга
страна отразяват прогнозни задължения за потребена топлинна енергия. Обръща се
внимание и че липсват ангажирани от ищеца доказателства за количеството на изразходвана
топлинна енергия.
Ответникът възразява и срещу несъответствието между мерната единица, в която е
отчетена топлоенергията – магаватчасове и мерната единица, в която се начисляват
задълженията – киловатчасове.
Сочи се, че в представения списък на етажната собственост при избора на фирма за
дялово разпределение, липсват имената на ответника, както и че липсват доказателства за
влизане в сила на ОУ на ищеца – за публикуването им по установения ред.
На самостоятелно основание исковете се оспорват като частично – преди 27.09.2019
г., погасени по давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли исковете, като присъди
на ответника направените от него разноски.
В отговорите на ответниците Г. М. и М. М. се сочи, че липсват доказателства за
премината метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция на бл..., вх.А в
ж.к.О К. Обръща се внимание, че протоколите за тази проверка би трябвало да са съставени
в просъствието на управителя на етажната собственост или на упълномощено от него лице.
По отношение претенциите за дялово разпределение се твърди, че в ОУ на ищеца не
са посочени редът и начинът за заплащане на тази услуга, вкл. не е предвиден и срок.
Предвид това и липсата на покана за плащане се поддържа становище, че ответниците не са
изпаднали в забава по отношение това задължение.
На самостоятелно основание, исковете за периода от 01.08.2018 г. до 31.08.2019 г. за
топлинна енергия и за мораторна лихва за този период, се оспорват като погасени по
давност.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответниците направените от тях разноски.
В съдебно заседание страните се представлявато т пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
2
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 52168/2022 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец
срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата 2 582.23 лв.,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.08.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 27.09.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 626.36 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.02.2021 г. до 02.09.2022 г., сумата 50.61 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2029 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 27.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 10.49 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 01.10.2018 г. до 02.09.2022 г. отговорността
на ответниците е ангажирана както следва: 1/24 част от задълженията за М. М., 4/24 части за
Г. М. и 19/24 части за В. М.. С възражения от 22.11.2022 г. и от 16.12.2022 г., длъжниците са
оспорили вземанията без мотив.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот №..., том III, рег.№.../2018 г.,
съставен от нотариус И Д, рег.№... от РНК, на 03.08.2018 г. 19/24 ид.ч. от процесният имот,
представляващ ап.8, находящ се в гр.С, ж.к.О К 1 бл..., вх.А, ет.3, е дарен от Л В.ев М. и К С
М., на сина им В. Л. М..
На 08.03.2022 г. Г. М и М. М. са завели иск срещу В. М. за допускане до делба на
процесния имот. По исковата им молба е образувано гр.д.№ 12195/2022 г., по което след
служебна справка в ЕИСС се установи, че на 29.03.2023 г. е постановено решение.
Последното е влязло в сила и на 19.09.2023 г. е проведено първото заседание във втора фаза
на делбата.
От страна на Г И В, на 04.11.2003 г. е подадено заявление-декларация до ищцовото
дружество за разкриване на партида за доставка на топлинна енерегия в процесния имот.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
На 19.09.2002 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния
имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т” ООД.
Договор с последното е сключен на 26.09.2002 г. По делото са представени доказателства и
за наличие на договорни отношения между ищеца и правоприемника на ФДР - договор №
.../03.06.2020 г.
От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през исковия
период е извършван реален отчет на уредите за дялово разпределение, като отчетените
данни са намерили отражение в издадените изравнителни сметки.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период
няма данни за извършени плащания. Отразено е намаляване на задълженията поради
промяна в цената на топлинната енергия.
Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т“
ООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение, с изключение на
3
отчетен период 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., когато не е осигурен достъп.
Посочено е, че в имота има 3 отоплителни тела с монтирани индивидуални
разпределители. Поради това, за отоплителните сезони, за които е осигурен достъп
топлинната енергия е определяна по отчет, а за отоплителен сезон 2018/2019 г.
консумираната в имота топлинна енергия е определена по изчислителен път, чрез
екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложението към
чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с
определените от ФДР топлинна мощност. Освен това обаче има и отоплително тяло тип
щранг-лира, за което липсва техническа възможност за отчет, поради което за него е
разпределена енергия при мощност 392 W и екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата.
По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия
период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ и има монтирани 2
водомера за отчет. Разходът за БГВ е начисляван по отчет за периодите, в които е осигурен
достъп и на база разход от предходен период за отоплителен сезон 2018/2019 г., когато не е
осигурен достъп за отчет.
Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в
абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол,
за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.
Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер
на 2584.16 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово
разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи
и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените
от ДКЕВР за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1
ЗЗД вр. чл.149, чл.154 и чл.155 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване
дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение
на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно
производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по
чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно
правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени,
формиращи цената на иска.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици на процесното жилище при
посочените в исковата молба квоти. Данни в тази насока се съдържат и в постановеното и
влязло в сила решение в първа фаза на делбата /извод за което се следва от обстоятелството,
че е проведено първо съдебно заседание по фтората фаза на делбата/. Видно от решение №
4907/29.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 12195/2022 г. по описа на СРС, 55 състав,
апартамент № 8, находящ се в гр.С, район „О К“, ж.к. „О К I“, бл..., вх.А, ет.3, е допуснат до
делба между ответниците по настоящето дело.
В Закона за енергетиката /чл.153/ по императивен път са определени страните в
облигационното правоотношение, което възниква по повод доставката на топлинна енергия
и това са топлопреносното предприятие и собственика, респ. лицето, притежаващо вещно
право на ползване върху имота. В случая, следва да се отбележи, че не е налице
4
изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно
значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството
потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на
закона, доколкото по делото не се представиха доказателства /подадена молба-декларация
до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно
правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и потребител, различен
от ответника. С оглед на това следва да се приложи общото правило, залегнало в
разпоредбата на чл.153 от ЗЕ. В съответствие с него потребители на топлинна енергия за
процесния имот се явяват ответниците М. В. М., Г. Н. М., и В. Л. М., при посочените в
исковата молба квоти от съответно 1/24 ид.ч., 4/24 ид.ч. и 19/24 ид.ч. /в тази насока е налице
и признание на ответниците, заявено от пълномощниците им в о.с.з. от 19.09.2023 г./.
Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. С оглед на това съдът приема, че съдържанието на
облигационното правоотношение между страните по доставката на топлинна енергия е
установено в приетите като писмени доказателства по делото Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от “Т С” ЕАД на клиенти в гр.С.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди предвиждат и
срок за заплащане на дължимите суми – чл.33, ал.1 и 2 от ОУ.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.08.2018 г. –
м.02.2021 г. за процесния имот е доставена топлинна енергия на стойност 2584.16 лв.
/отразеното в заключението по задача № 4, след приспадане на вноските за дялово
разпределение/. Същата е формирана след реален отчет на потреблението на топлоенергия
за отопление и за подгряване на БГВ, с изключение на отоплителен сезон 2018/2019 г., в
който потребителите не са осигурили достъп за отчет. В същото време, в имота на
ответниците има отоплително тяло /щранг-лира/, за което не съществува техническа
възможност за индивидуален отчет, а начислената за него топлоенергия е определена по
изчислителен път съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна
мощност – 392 W и екстраполация по максимален специфичен разход за сградата.
Установено е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по
реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Освен това, според експерта,
потребявана е и топлинна енергия за подгряване на битово-гореща вода, отчитана от един
водомер. Видно от експертизата, общият топломер в абонатната станция в сградата, където
се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол, което дава основание да
се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия.
От страна на ответниците не са ангажирани доказателства, че са възразили срещу
разпределената им топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, или че ФДР е
подала грешни данни. Такива не са установени и от вещото лице.
Освен това, следва да се отбележи, че в решение по съединени дела С-708/17, С-
725/17 и решение по дела С-25/18, EU:C:2019:376, във връзка с отправено преюдициално
запитване към съда на Европейския съюз, се приема, че доставката на отопление в сграда -
етажна собсвеност, е резултат от искане, направено за сметка на всички етажни собственици
в съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост, като всеки етажен собственик е длъжен да изпълнява всички разпоредби на
5
акта, регулиращ съответната етажна собственост и решенията, приемани от общото
събрание на собствениците на сградата. Отделно от това, СЕС е приел, че чл.27 от
Директива 2011/83 вр. чл.5, § 1 и § 5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че
допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в
сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общита части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отоплението
и не го използват в своя апартамент.
Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по
съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в
изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен
материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа
на тях.
Именно с оглед заключенията на двете вещи лица, съдът приема, че през исковия
период ищцовото дружество е доставило за процесния имот топлинна енергия на стойност
2584.16 лв., като отговорността на ответниците М. В. М., Г. Н. М., и В. Л. М., следва да се
ангажира съответно за 1/24 ид.ч., 4/24 ид.ч. и 19/24 ид.ч. от тази сума, съобразно
претенцията на ищеца.
С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане
по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване
от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане
на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са
представени документи, доказващи плащане от страна на ответниците. Такива не са
установени от вещото лице по ССчЕ, съобразно данните в счетоводството на ищеца, като с
оглед на това се прави извод, че дължими са останали процесните суми.
От страна на ответниците обаче е направено възражение на погасяване на вземането
на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: По отношение на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от
време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на
топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става
въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят /чл.33 от ОУ/. С оглед на това към
27.09.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД, е
прекъсната давността, погасени по давност се явяват задълженията за м.юли 2019 г.. /с
падеж на плащане 14.09.2019 г./ и предходните месеци, включени и в исковия период. Т.е.
от претендираните от ищеца вземания, погасени по давност са тези за периода от м.август
2018 г. до м.юли 2019 г. вкл. в размер на 1255.45 лв., /съобразно отразеното в таблицата,
приложена на стр.7-8 от СТЕ/.
При така изложените съображения непогасени по давност остават задълженията в
размер на 1328.71 лв. за периода от м.август 2019 г. до края на исковия период м.04.2021 г.
Именно до тези размери и за този период искът се явява основателен и доказани като такъв
следва да бъде уважен. За периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г. и за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 2582.23 лв., искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
6
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник Монитор през
м.юли 2016 г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят.
Предвид своя акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на
обезщетение за забава също се явява доказан за периода 15.02.2021 г. – 02.09.2022 г. в
размер на 156.72 лв. Размерът на лихвата по върху задълженията за отоплителен сезон
2019/2020 г. от 70.42 лв., съдът определи с помощта на специализиран изчислителен модул,
справка от който е приложена по делото, като олихвяемата главница, съобразно
заключението по СТЕ /сбора на сумите за БГВ и за отопление „по отчет“, отразени на стр.8-
9 от заключението/ от 509.53 лв., съдът намали с погасената по давност сума от 60.92 лв. за
периода м.май-м.юли 2019 г. /509.53 лв. – 60.92 лв. = 448.61 лв./. Към лихвата за забавено
плащане на задълженията за отоплителен сезон 2019/2020 г., съдът добави посочената на
ред 3 от таблицата на стр.9 от заключението на вещото лице по ССчЕ лихва по общата
фактура за отоплителен сезон 2020/2021 г. от 86.30 лв.
От тази сума задължението на М. В. М. е 6.53 лв., на Г. Н. М. – 26.12 лв., а на В. Л.
М. – 124.07 лв.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, а именно главница за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 50.61 лв. и обезщетение за забава
за периода от 01.10.2018 г. до 02.09.2022 г. в общ размер на 10.49 лв., следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т С“ ЕООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Макар и събирането на тези суми да е възложено на ищеца, съобразно
договорено между него и ТЛП, то това не обвързва съда и не може да промени носителя на
материалното право. Ищецът не установи да е изкупил тези вземания от ТЛП /по реда на
чл.99 от ЗЗД/, или да е настъпило частно или универсално правоприемство между него и
ФДР, поради което съдът приема, че липсва валидно възникнало вземане на ищеца от
ответниците за услугата дялово разпределение. Ето защо исковете следва да се отхвърлят
изцяло.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът
в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Съдът като съобрази приложените по делото платежни документи,
констатира, че ищецът е направил разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 150.00 лв., определено по реда на Наредбата за заплащане на правната помощ,
приложима на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ . Освен това
е заплатил държавна такса общо от 600.00 лв., и депозит за експертизи 550.00 лв.
Ето защо, съобразно уважената част от исковете, от направените от ищеца разноски
590.59 лв. следва да бъдат поставени в тежест на ответниците, според дела им в главното
задължение, а именно за М. М. 24.61 лв., за Г. М. 98.43 лв. и за В. М. 467.55 лв.
От страна на ответниците Г. М. и М. М. са представени доказателства за заплатен
адвокатски хонорар от по 400.00 лв. в заповедното дело и 800.00 лв. в исковото, както и
депозит за СТЕ от по 50.00 лв.
Ответникът В. М. пък претендира единствено разход за адвокатско възнаграждение
по исковото дело от 560.00 лв.
Съобразно отхвърлената част от исковете, на М. М. следва да се присъдят 654.87 лв.,
на Г. М. – 654.84 лв., а на В. М. – 305.59 лв., от направените от тях разходи по делото.
7
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С бл...., че същата дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52168/2022 г. по описа на СРС, а именно:
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в
размер на 55.36 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задългжение по чл.410 от ГПК - 27.09.2022 г., до изплащане на вземането; и мораторна
лихва за периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 6.53 лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 107.59 лв.
и за периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., както и иска за мораторна лихва за разликата
над уважения размер до пълния предявен от 26.10 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. Н. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.С бл...., че същата дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52168/2022 г. по описа на СРС, а именно:
стойост на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в
размер на 221.45 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 27.09.2022 г., до изплащане на вземането, и мораторна лихва
за периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 26.12 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 430.37 лв. и за
периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 104.39 лв.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Л. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.О К бл...., че същия дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.Я № 23Б, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 52168/2022 г. по описа на СРС, а именно:
стойност на доставена от дружеството топлинна енергия в имот, отчитан с абонатен № ..., в
размер на 1051.90 лв. за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК - 27.09.2022 г., до изплащане на вземането; и мораторна лихва
за периода от 15.02.2021 г. до 02.09.2022 г. в размер на 124.07 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2044.27 лв. и за
периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2019 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 495.87 лв.
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
гр.С, ул.Я № 23Б, признаване за установено по отношение на М. В. М., ЕГН **********, Г.
Н. М., ЕГН **********, и двете с адрес гр.С, ж.к.С бл...., и В. Л. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ж.к.О К бл...., че последните дължат на ищеща съответно 1/24, 4/24 и 19/24 от
сумите за дялово разпределение, извършвано в имот, отчита с абонатен номер ..., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
52168/2022 г. по описа на СРС, а именно: главница за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021
г. в общ размер на 50.61 лв. и обезщетение за забава за периода от 01.10.2018 г. до
02.09.2022 г. в общ размер на 10.49 лв.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на „Т С”
8
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 24.61 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 52168/2022
г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА Г. Н. М., ЕГН **********, и двете с адрес гр.С, ж.к.С бл...., да заплати на
„Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 98.43
лв., представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
52168/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА В. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., да заплати на „Т
С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, сумата от 467.55 лв.,
представляваща направени от ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 52168/2022
г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., сумата от 654.87 лв.,
представляваща направени от ответницата разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
52168/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на Г. Н. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.С бл...., сумата от 654.84 лв.,
представляваща направени от ответницата разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№
52168/2022 г. по описа на СРС, съобразно изхода на делата.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б,
да заплати на В. Л. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.О К бл...., сумата от 305.59 лв.,
представляваща направени от ответника разноски по делото, съобразно изхода му.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач „Т С” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 52168/2022 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9