РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 23.03.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря С.А., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 390 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
В исковата
молба Б.В.В. твърди, че на 26.03.2013 г., в гр. София, около 12.30 часа, на
кръстовището на бул. „Ал. Пушкин“ и бул. „*******“, управляваният от М.Р. Н. – К.
лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ******** удря спрелия на кръстовището лек
автомобил „Форд Фиеста“, рег. № ********, управляван от ищцата. В резултата на
което, автомобилът „Форд Фиеста“ се блъска в изчакващото на кръстовището
моторно превозно средство, с рег. № ******** Поддържа, че в резултат на пътния
инцидент е получила следните телесни увреждания: камшичен удар и последваща
болка в шията с ирадиация в ляво рамо и лява ръка. След изследвания във
ВМА е установено наличие на две дискови
хернии - на ниво С4 - С5 и друга на ниво С5 - С6, като е поставена диагноза:
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия. Поддържа,
че е изпитала силна болка при камшичния удар, била е поставена медицинска яка
за обездвижване на врата за няколко месеца; в продължение на два месеца
изпитвала тъпа болка в шията, получила е изтръпване на ръцете, страдала от
безсъние и стрес, не е шофирала. Ищцата твърди, че към датата на увреждането за
лекият автомобил „Тойота Ярис“ е налице валидно
сключена застраховка „гражданската отговорност“ с ДЗИ „О.З.“ ЕАД, полица №
061120001664193, като ответникът е изплатил сума в размер на 5 000 лв.,
която счита, че не репарира напълно
претърпените болки и страдания.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди ответника да й заплати, на основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди от процесния деликт, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
увреждането - 26.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски.
Ответникът ДЗИ
„О.З.“ ЕАД оспорва иска по размер, като сочи, че преди завеждане на делото,
ищцата е била изцяло обезщетена за получените телесни увреждания и търпени
болки и страдания, с изплащане на обезщетение в размер на 5 000 лв.
Възразява, че ищцата е получила освен това и обезщетение за процесното събитие,
представляващо трудова злополука. Заявява, че е налице съпричиняване от страна
на пострадалата, която не е използвала обезопасителен колан към момента на
настъпване на инцидента, в нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с
обект гражданската отговорност на деликвента като автомобилист за вреди при
управление на процесното МПС.
От
заключението на изслушаната и приета по делото медицинска и автотехническа експертиза от 23.04.2015 г. , която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена (същата е съобразила представения констативен протокол № 1457366 от
26.03.2013 г. със схема на произшествието и скица към АУАН), се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 26.03.2013 г., около 12.30 ч. лек автомобил „Тойота Ярис“, с рег. № ********,
се движи по бул. „Ал. Пушкин“ към бул. „*******“, с посока центъра и на
кръстовището на двата булеварда предизвиква ПТП, като удря спрелия на
кръстовището лек автомобил „Форд Фиеста“, с рег. № ********, управляван от
ищцата, вследствие на което вторият автомобил удря спрелия на кръстовището
автомобил „Фолксваген Поло“, с рег. № ******** Верижният удар е осъществен,
след като лекия автомобил „Тойота Ярис“ е ударил лекия автомобил „Форд Фиеста“
фронтално и леко вдясно. При инициалния
удар масовият център на лек автомобил „Форд Фиеста“ се придвижва напред с
определена сила, като главата, като най - мобилна част отива назад, като именно
в този момент е възможно да се получат контузии на шийните прешлени. Според
вещите лица, липсата на наранявания в областта на главата, гърдите и крайниците
дават основание да се приеме, че към момента на настъпване на удара, ищцата е
пътувала с поставен предпазен колан. При ищцата са налице множествени, но
начални дегенеративни промени в шийния гръбнак, които до момента на травмата
действат безсимптомно. Дисковата херния представлява краен етап от развитието
на дисковата болест, като в зависимост от степента на увреждане, външни механични
въздействия могат да доведат до остро възникване на същинска дискова херния. От
образните изследвания при неврохирургичния преглед от 15.04.2013 г., при ищцата
се установяват дискови хернии на ниво
С4-С5 и С5-С6.
Видно от заключението на автотехническата експертиза от 12.10.2015 г.,
водачът на лек автомобил „Тойота Ярис“ е имал пряка видимост (предвид обстоятелството, че бул. „Ал. Пушкин“ е праволинеен) при застигане на спрелите или спиращи автомобили, като застигането
вероятно е станало в края на зеления сигнал на светофара при включване на
жълтия и след него на червения сигнал,
като е имал техническа възможност да не допусне произшествие, при внимателно
наблюдение на движението на автомобила и съобразяване на действията си със
светлинните сигнала на светофара при приближаване на кръстовище.
Според заключението на
автотехническата експертиза от 01.02.2016 г., скоростта на лекия автомобил
„Тойота Ярис“ към момента на удара е около 24 км/ч.
Видно от
представеното по делото влязло в сила наказателно постановление № 10049 от
09.04.2013 г., на М.Р. Н. – К. е наложено административно наказание за
процесното ПТП, за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, за това че не е упражнила
достатъчен контрол върху автомобила и е предизвикала произшествие.
Въз основа
на изложеното, се установява, че вина за настъпване на пътно транспортното
произшествие има водачът на лекия автомобил „Тойота Ярис“ (по делото не е спорно, че отговорността на водача за вреди, по
застраховка „ГО“ за процесния автомобил, е застрахована при ответника, а това
се установява и от справката от ГФ). Водачът на процесния
автомобил е нарушил правилото на чл.20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно което е длъжен да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че поведението на водача на
процесният автомобил е било противоправно и в разрез с посочените изисквания на
ЗДвП и представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като вината
на водача на автомобила се презюмира.
Следователно,
съобразявайки събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, се
установява, че вина за настъпване на пътно - транспортното произшествие има
водачът на лекия автомобил „Форд Фиеста“. Водачът на процесния автомобил е
нарушил правилото на чл.20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно което водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с характера и интензивността на движението, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. Не е спазена и нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, като водачът на пътно превозно средство е следвало да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че поведението на водача на процесният автомобил е било
противоправно и в разрез с посочените изисквания на ЗДвП и ППЗДвП и
представлява деликтно поведение по смисъла на чл. 45 от ЗЗД. Вината на водача
на автомобила се презюмира, а по делото от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза от 08.10.2014 г., в резултат на
произшествието, ищцата е получила дисторзия на шийната област на гръбначния
стълб с травматични увреждания на междупрешленните дискове С4-5-6 (хронично заболяване)и травма на нервни коренчета; дифузна травма на
мозъка с последваща травмена болест, хронично посттравматично главоболие и след
една година - травматична епилепсия - малки припадъци. Според вещото лице,
болките в главата и врата са били силни през първия месец от травмата, през
който ищцата се е възстановила значително, след който болките в шията са
станали по-слаби, поносими, дори е започнала работа.
Според
заключението на повторната съдебномедицинска експертиза от 31.03.2015 г., в
наличната медицинска документация (т. ІІ.3) няма данни за структурно увреждане на мозъка, но на
електроенцефалограмата са установени абнормни електрофизиологични прояви.
Описани са два епилептични припадъци - на 27.05.2014 г. и 14.09.2014 г., като
след това видът на припадъците се променя - стават частични, без загуба на
съзнанието, а само със сетивни усещания и прекъсване за кратко време на
вербалната връзка с околните.
Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, „БТК“ АД е изплатила на Б.В. обезщетение по
издаден болничен лист от 28.03.2013 г. в размер на 153.42 лв.,
като няма данни при работодателя дали ищцата е
получила обезщетение за неимуществени вреди от застрахователя по застраховка
„трудова злополука“.
Свидетелят М.С. В., (съпруг на ищцата), заявява че ищцата след произшествието е имала силни болки във врата, не е
могла да става през първите дни, носила е три – четири месеца яка. Сочи, че към
момента получава световъртежи, ръцете й продължават да изтръпват и се оплаква от схващания на
гръбначния стълб.
От заключението на тройната медицинска експертиза от 19.02.2016 г. се
установява, че след месец май 2014 г. при ищцата са настъпили пристъпни
прилошавания с неизяснена и неуточнена етиология и патогенеза с клинична
симптоматика по анамнезни данни, като липсват убедителни доказателства, че
прилошаванията са епилептични припадъци, както и че последните се намират в
причинно - следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Според
вещите лица, няма данни и за наличие на психиатрично освидетелстване и наличие
на психично заболяване. В допълнителното заключение, вещите лица приемат, че би
могло да се предположи, че процесният инцидент е имал някаква роля за
развитието на пристъпни прилошавания, но най - вероятно като един от много
възможни фактори.
В тази насока е и заключението на психологичната експертиза, съгласно която
пристъпите не покриват критериите на епилептичен припадък, както и че няма
данни за отключено посттравматично стресово разстройство.
Съдът намира, че наведеното в
отговора възражение за съпричиняване за недоказано, като кредитира изслушаната
по делото медицинска експертиза, съгласно която ищцата е била с предпазен
колан, която не се опровергава от други доказателства по делото.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са: причинените увреждания, съгласно медицинските
експертиза по делото – дискови хернии на ниво С4-С5 и С5-С6; търпените
силни болки след произшествието от камшичния удар. Съобразно и социалните и икономически условия в страната, съдът намира, че сумата от 15
000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от ПТП. В тази връзка е и съобразено обстоятелството, че по делото не
установено, че в резултат на увреждания от ПТП ищцата е получила епилепсия,
доколкото е налице противоречие в заключението на единичните съдебномедицинските експертизи, поради което съдът
не ги кредитира в тази им част. Видно от повторното заключение на вещото лице П.И.
от 31.03.2015 г., вещото лице сочи, че няма данни за структурно увреждане на
мозъка, а от друга страна, че именно това е причина за епилепсията (дифузната
травма на мозъка представлява именно закрита мозъчно черепна травма,
характеризираща се със структурно увреждане на мозъка). Отделно от това, тези
изводи се опровергават напълно от заключението на тройната съдебномедицинска
експертиза.
Обезщетението
в този размер съответства както на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди
неблагоприятните последици, настъпили в резултат на непозволеното увреждане. От
тази сума следва да бъде приспадната платената доброволно от ответника сума от 5
000 лв., или искът следва да бъде уважен за сума в размер на 10 000 лв., ведно
със законна лихва от деликта до плащането, съответно отхвърлен за горницата над
10 000 лв. до пълния предявен размер от 35 000 лв.
Относно
разноските
При този
изход на спора на ищцата се дължат разноски за възнаграждение за адвокат, но
доколкото представения договор за правна защита и съдействие от 05.12.2013 г.
не удостоверява начина на плащане и самото плащане на сумата по него, не следва
да се присъждат. На ищцата следва да бъдат присъдени разноски по делото за
държавна такса и депозити за експертизи, в общ размер на 685.71 лв., съобразно
уважената част от исковете.
На ответникът
на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв. и разноски за депозити за експертизи, по делото
в общ в размер на 1100 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 400 лв., представляваща държавна такса.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Б.В.В., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 10 000 лв. (десет хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания настъпили в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 26.03.2013 г., в гр. София на
кръстовището на по
бул. „Ал. Пушкин“ и бул. „*******“, по вина на М.Р.
Н. – К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № ********, към
тази дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 26.03.2013
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати на Б.В.В., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 685.71 лв., представляваща деловодни разноски, съразмерно на уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Б.В.В., ЕГН
**********,*** да заплати на ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 100 лв. -
възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 1110 лв., деловодни разноски, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 400 лв.,
представляваща държавна такса, съразмерно на уважената срещу ответника част
от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: