Р Е
Ш Е
Н И
Е
№ /12.03.2019
гр. Плевен 12.03.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с. в публичното заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Кона Дочева и
в присъствието на прокурора Пламен Райнов като
разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.
дело № 758 по описа на
съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Иск с правно
осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ .
Постъпила е ИМ от Л.М.А.
,чрез пълномощника му адвокат Н.Я. от ПАК ,в която се твърди,че ищецът е работил
по трудов договор като международен шофьор към фирма ЕТ“*****“,че на връщане
при курс от Западна Европа на 11.07.2007г.е бил задържан на ГКПП Видин заедно с
управлявания от него товарен автомобил марка „***“с рег.№ЕН ***и ремарке с
рег.№ЕН **, собственост на работодателя му.Твърди се,че с постановление от
13.07. 2007г. ищецът е привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.115 НК,а с
определение на ПОС №409 по НЧД №374/2007г.спрямо него е взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража“,че е обжалвал това определение на ПОС,
което е потвърдено от ВТАС с определение №163/26.07.2007г.по ВЧНД
№206/2007г.Твърди се,че ищецът е бил с най-тежката мярка за неотклонение
“Задържане под стража“ за период от 2 месеца и половина,че след направено от
негова страна искане по чл.65 ал.1 НПК,мярката за неотклонение е изменена от „Задържане под стража“в „Парична
гаранция „в размер на 1 000лв. с определение на ПОС от 01.10.2007г.по
ЧНД№475/2007г.Твърди се,че впоследствие по искане на ОП Плевен по чл.66 във
вр.с чл.64 НПК е образувано НЧД №610/2007г.по описа на ПОС,като с определение
на ПОС по цитираното дело мярката за неотклонение е изменена от „Парична
гаранция“в „Задържане под стража“,като внесената гаранция е отнета в полза на
държавата, че е обжалвал това определение на ПОС,което е потвърдено с
определение на ВТАС №248/14.12.2007г.по ВНЧД №313/2007г.Посочено е,че още 4
месеца ищецът е бил с наложена най-тежка мярка за неотклонение “Задържане под
стража“,че същата е изменена в „Домашен арест“ с определение на ПОС от
14.04.2008г.по ЧНД №201/2008г.,като дом.арест е изпълняван в дома на ищеца в с.Садовец.Твърди се,че за период от 5
месеца ищецът Л.А. е бил с мярка за
неотклонение“Домашен арест“,като воденото срещу него ДП №С-201/2007г.за
престъпление по чл.115 НК е прекратено с постановление от 17.09.2008г.на
ОП,като с определение на ПОС №157/08.10.2008г.по ЧНД №485/2008г.това
постановление на ОП е отменено и делото е върнато за допълнително
разследване.Посочено е,че с постановление на ОП Плевен от
10.02.2009г.нак.производство срещу ищеца отново е прекратено,но с определение
на ПОС от 09.06.2009г.по ЧНД №230/2009г. същото е отменено и делото е върнато
за допълнително разследване.Твърди се,че на 07.12.2010г.ищецът е привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по
чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,като след 2 месеца,за трети път с постановление на ОП Плевен от
21.02.2011г.нак.производство срещу Л.А.
е прекратено ,но с определение на ПОС №196/15.03.2011г.по ЧНД №232/2011г. това
постановление е отменено и делото е върнато на наблюдаващия прокурор за
преценка и анализ на събраните доказателства. Посочено е,че срещу цитираното
определение на ПОС е подаден частен протест от страна на ОП Плевен,като с
определение на ВТАС №23/18.04.2011г.по ВНЧД №118/2011г.определението на ПОС е
потвърдено изцяло.Твърди се че след връщане на делото за ново разглеждане и
приключване на разследването , на 11.07.2011г.на ищеца Л.А. е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.116 ал.1т.6 п.1 вр.с чл.115 от НК затова,че на
02.07. 2007г. около 1.38ч.местно време в Република С.,на магистрала А-1,в
участъка ***,в канавката до пътното платно умишлено умъртвил българския
гражданин М.Б.М.от гр.Х.начин и със средство, опасно за живота на
мнозина-неустановена марка и модел огнестрелно оръжие. Посочено е,че по така
внесения обвинителен акт е образувано НОХД №740/2011г. по описа на ПОС,като
съд.производство е приключило на 24.06.2013г.с присъда на ПОС
№35/24.06.2013г.,с която подсъдимият Л.М.А. е признат за невинен по така
повдигнатото му обвинение ,а предявеният граждански иск с правно основание чл.45 ЗЗД от С.М. и Б.Б. е
отхвърлен като неоснователен и
недоказан.Твърди се ,че в хода на нак.производство ищецът е бил с мярка за
неотклонение „Домашен арест“,че е направил искане за изменение на мярката,
която е изменена от „Домашен арест“в „Парична гаранция“ в размер на 500лв.,
съгласно определение на ПОС №796 по НОХД №740/ 2011г. Посочено е,че
оправдателната присъда на ПОС е протестирана от ОП Плевен,като с решение на
ВТАС №235/03.12.2013г. по ВНОХД №212/2013г. е потвърдена,а с решение на ВКС
№79/11.07.2014г. по нак.д. №113/2014г.е оставено в сила въззивното решение на ВТАС,като
оправдателната присъда е влязла в сила на 11.07.2014г. Изложени са доводи,че
неоправданата и необоснована наказателна репресия срещу ищеца е продължила повече от 7 години,че през този период спрямо
него са предприети множество процесуално-следствени действия,част от които са
станали достояние на роднинския и приятелския му кръг и на обществеността,че
повече от 3 години ищецът е бил с
най-тежките мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“,като
през целия този период не е могъл да
упражнява трудова дейност , бил е лишен от доходи, изпаднал е в невъзможност да
задоволява материалните и духовни нужди на своето семейство.Твърди се,че с
оглед характера на обвинението за тежко умишлено престъпление и извършените
проц.следствени действия с голяма интензивност спрямо ищеца,съпругата му Г.П.А. е пожелала да прекрати брака им с
развод,тъй като не е можела да съжителства и да гради семейство с него,предвид
създаденото обществено мнение, че съпругът й е убиец.Посочено е ,че с решение
на ПРС №1145/28.06.2013г.по гр.д.№1586/ 2013г. бракът им е прекратен с
развод,поради настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство.В ИМ са
изложени доводи,че повдигнатото незаконосъобразно обвинение от ОП Плевен срещу ищеца е довело до неблагоприятни
последици ,че с привличането му като обвиняем през 2007г. последният не е могъл
да спи,развил е тревожност,която му пречела да бъде концентриран и ефективен в
работата си, затворил се в себе си,започнал да избягва срещи и събирания с близки и приятели, избягвал
излизанията, тъй като хората говорили по негов адрес ,че е убиец.Твърди се, че
ищецът се е чувствал несигурен и притеснен,загубил работата си,не успял да си
намери др.работа, именно поради обвиненията срещу него и създаденото негативно
мнение в обществото, което довело до неблагоприятни последици за психиката и
здравето му.Излагат се доводи,че последният станал затворен, ограничил
социалните и работните си контакти ,изпаднал в депресия,имал високо кръвно
налягане ,бил потиснат,изгубил общителността си ,което довело до необходимостта
от срещи и разговори с психолог и провеждане на терапия . Твърди се,че ищецът е
бил жертва на интензивна,незаконосъобразна и незаслужена прокурорско-съдебна репресия и тормоз за период от 7 години,в
резултат на което почти всички негови близки, приятели и познати са се
дистанцирали,гледали са на него с презрение и укор като убиец, който няма място
сред обществото,че освен налаганите му
най-тежки мерки за неотклонение, същият многократно е бил ограничаван с
процесуална принуда, налагаща му
разпити,вкл.и пред следователи от НСлС гр.София, многократно е бил
призоваван в съд за явяване в съдебни
заседания и т.н. Посочено е,че ищецът е изпитвал болки и страдания с висок интензитет,
емоционални и психически терзания от
унижението на личността,накърняване на нравствените ценности като чест и
достойнство,че и към настоящия момент същият не може да се възстанови напълно и
да си върне обичайния начин на живот.В заключение ищецът моли съда да постанови
решение,с което Прокуратурата на РБ бъде осъдена да му заплати обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 2 100лв.и обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 100 000лв.,в резултат на
повдигнато обвинение за престъпление по чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,за
което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на ПОС №35/24.06.2013г.по НОХД
№740/2011г., потвърдена с решение на ВТАС №235/03.12.2003г.по ВНОХД
№212/2013г., оставено в сила с решение на ВКС №79/11.07.2014г.по
н.д.№113/2014г. Върху всяка от главниците се претендира и законна лихва от
11.07.2014г./влизане в сила на оправдателната присъда/ до окончателното им
изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.
С определение на ПОС
№1148/29.10.2018г.ИМ е оставена без движение като на ищеца са дадени указания
както за довнасяне на ДТ по сметка ПОС,така и да уточни претенцията си за
имуществени вреди в размер на 2 100лв. ,в какво се изразяват,от какво
произтичат и какво представляват. С молба-уточнение , постъпила в съда на
31.10.2018г.ищецът,чрез своя пълномощник
е уточнил,че претенцията за имуществени вреди включва 1000лв.платено адв. възнаграждение за защита
и проц.представителство по НОХД №740/2011г.по описа на ПОС;100 лв. платено
адв.възнаграждение за защита по ЧНД №610/ 2007г.по описа на ПОС и
1000лв.внесена парична гаранция като мярка за неотклонение,отнета в полза на
държавата.
В съд .заседание на 12.02.2019г.,на
което бе даден ход по същество ищецът чрез своя пълномощник адвокат Н.Я. от ПАК поддържа така предявения иск и моли
съда да постанови решение,с което да го уважи изцяло. Претендират се и направените
по делото разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК. В указания срок по
чл.149 ал.3 ГПК ищецът чрез своя пълномощник не е депозирал писмена защита .В
същото съдебно заседание ищецът Л.М.А. изрази личното си становище,че Окръжна
прокуратура Плевен е разбила живота му
,както и живота на неговите близки,че преди обвинението е бил преуспяващ
международен шофьор,а в резултат на същото се е развел със съпругата си, започнал
е да пие и да краде,лежал е в затвора две години за кражба на желязо,като посочва,че от две седмици е
започнал работа и получава заплата в размер на 770лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Прокуратурата на
РБ,представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров ,чрез Иван Шарков,прокурор в ОП Плевен.В отговора е
взето становище,че предявеният иск е допустим.С отговора не се оспорва наличието
на оправдателна присъда на ПОС №35/24.06.2013г.по НОХД №740/2011г.,с която Л.М.А. е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление
по чл.116 ал.1т.6 пр.1 вр.с чл.115 НК,която присъда е потвърдена с решение на ВТАС №235/03. 12.2003г.по
ВНОХД№212/2013г.,оставено в сила с решение на ВКС №79/11.07.2014г.по
н.д.№113/2014г.,както и факта,че оправдателната присъда е влязла в сила на
11.07.2014г.Посочено е,че на 12.07.2007г.в ОП Плевен е образувано ДП
№С-201/207г.срещу Л.М.А. *** престъпление по чл.115 НК,че на 13.07. 2007г. А. е
привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.115 НК, като му е
определена мярка за процесуална принуда задържане под стража, а с определение на ПОС №409/13.07.2007г.по
НЧД№374/2007г.спрямо последния е взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража“,като на 11.07. 2007г. е изготвен и внесен в съда обвинителен акт срещу Л.М.
за престъпление по чл.116 ал.1т.6 п.1 във вр.с чл.115 НК.Посочено е
наказателното производство е приключило с влязла в сила на 11.07.2014г.
оправдателна присъда .С отговора се оспорва претенцията за неимуществени вреди
в размер на 100 000лв.,която не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.Изложени са доводи,че размерът на исканото обезщетение е крайно завишен и
явно несправедлив,като ответникът се позовава на т.2 от ППВС №4/1968 и
константната съдебна практика. Посочено е, че претенцията на ищеца е
изключително завишена и не съответства на икономическия стандарт н Р.България и
на съдебната практика по аналогични случаи, вкл.и тази на ЕСПЧ.В отговора е
направено възражение,че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на
твърденията си,че мерките за процесуална принуда “Задържане под стража“ и
„Домашен арест“ са продължили за срок от 5 месеца. Направено е възражение,че
ако в досъдебното производство са търпени вреди, то те не са единствено и само
в резултат на актове и действия на
органите на Прокуратурата,тъй като мярката за неотклонение е взета от Окръжен
съд Плевен и потвърдена от ВТАС,а ОС Плевен е отменил постановленията на ОП
Плевен за прекратяване на нак.производство с даване на указания за допълнително
разследване.Посочено е,че предявяването на граждански иск в наказателното
производство също налага извода,че ищецът е търпял вреди през процесния период и от поведението на гражданските ищци.Във
вр.с уваженото искане на ОП Плевен по чл.66 НПК за изменение на мярката за
неотклонение от „Парична гаранция “в „Задържане под стража“,съгласно
определение на ПОС №637/04. 12. 2007г.по НЧД №610/2007г.са изложени доводи,че
от страна на ищеца е налице неправомерно поведение ,изразяващо се в
неизпълнение на негово задължение, свързано с определената му мярка за
неотклонение ,че ищецът със своето поведение е допринесъл за търпените от него
вреди и следва да се приложи разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ.Направено е
възражение,че прекратяването на брака между ищеца и съпругата му ,с оглед
решението на ПРС №1145/28.06.2013г.по гр.д.№1586/2013.не е пряк резултат от
воденото досъдебно производство. Посочено е ,че ищецът не е ангажирал
доказателства за твърдените негативни
последици-тревожност,несигурност,избягване на срещи с близки и приятели, загуба
на работа,невъзможност за намиране на друга, неблагоприятни последици за
психиката и здравето,както и,че тези вреди са пряк резултат от обвинението
срещу него. С отговора са оспорва изцяло като неоснователен и недоказан иска
относно обезщетението за имуществени вреди в размер на 2 100лв.Твърди се
,че не са ангажирани доказателства за извършени процесуални действия с
участието на упълномощени адвокати по НОХД №740/2011г.по описа на ПОС и ЧНД
№610/2007г.също по описа на ПОС. Направено е възражение ,че приложеното към ИМ
пълномощно от 11.09. 2007г. е за адвокатска защита по ДП№С/2007г.по описа на ОП
Плевен ,а не е по НОХД 740/2011г.на ПОС и не съдържа данни за изплатено
адв.възнаграждение. Относно претенцията за сумата 1000лв.,внесена парична гаранция,отнета в полза на държавата
е направено възражение,че изменението на мярката за неотклонение е станало само
поради неправомерно поведение на ищеца , че последният не е ангажирал
доказателства действително внесената сума в размер на 1000лв.да е отнета в
полза на държавата.По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда-11.07.2014г.е направено
възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност.Ответникът счита,че след
като ИМ е подадена на 24.10. 2018г., претенциите за периода от
11.07.2014г./посочено е 2011г.,но вероятно се касае за техническа грешка/ до
24.10.2015г.са абсолютно неоснователни.В съдебното заседание на 12.02.2019,на
което бе даден ход по същество Прокуратурата на РБ чрез прокурор Пламен Райнов от
ОП Плевен изцяло поддържа становището си в писмения отговор.
Окръжният съд като прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства,поотделно и в
тяхната съвкупност,приема за установено следното :
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени от Л.М.А.
срещу Прокуратурата на РБ искове с
правно основание чл. 2 , ал.1 т.3 от ЗОДОВ.Претендира се обезщетение за неимуществени вреди в размер на
100 000лв.,на основание обвинение срещу ищеца в извършване на престъпление
по чл.116,ал.1,т.6 във вр.чл.115 НК ,за което е ищецът е признат за невиновен и
оправдан с присъда на Плевенски Окръжен съд №35от 24.06.2013г.по НОХД
№740/2011г.,потвърдена с решение №235 от 03.12.2013г. на ВТАС по ВНОХД
№212/2013г.,което въззивно решение на ВТАС е оставено в сила с решение на ВКС №79 от 11.07.2014г. по
н.д.№113/2014г.,влязла в сила на 11.07. 2014г. На същото основание чл.2,ал.1т.3
от ЗОДОВ се претендира и обезщетение за имуществени вреди в размер на
2 100лв.,от които 1 000лв.платено адвокатско възнаграждение по НОХД
№740/2011г.по описа на ПОС; 100лв.заплатено адв.възнаграждение по ЧНД
№610/2007г.по описа на ПОС и 1000лв.внесена от ищеца парична гаранция като
мярка за неотклонение,отнета в полза на държавата. Върху двете главници се претендира и законна лихва,считано от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда-11.07.2014г.до окончателното
им изплащане.В този смисъл е изготвения от
съда проекто-доклад, съгласно определение №24/09.01.2019г.,приет за окончателен
в съд.заседание на 12.02.2019г.,по който страните не са направили възражения.
Безспорно от представените към ИМ
писмени доказателства се установява,че с постановление на прокурор от Окръжна Прокуратура
Плевен от 13.07.2007г. Л.М.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.115 НК и на същата дата е разпитан като обвиняем,като е отказал да дава
обяснения на този етап от разследването.ОП Плевен е внесла искане за вземане
мярка за неотклонение „Задържане под стража“,като с определение на ПОС
№409/13.07.2007г.постановено по НЧД №374/2007г.спрямо Л.А., обвиняем по ДП №С-201/2007г.по
описа на ОП Плевен е взета мярка за
неотклонение “Задържане под стража“.Определението на ПОС е потвърдено с
определение на ВТАС №163/26.07.2007г.постановено по ВНЧД №206/2007г.и същото е
влязло в сила на 26.07.2007г.
Безспорно от приложеното ЧНД
№475/2007г.по описа на ПОС се установява,че с определение на ПОС,постановено в
съдебно заседание на 01.10. 2007г.по ЧНД №475/2007г.е изменена мярката за
неотклонение взета спрямо Л.М. от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“в
размер на 1000лв.С вносна бележка от 05.10.2007г.така определената парична
гаранция в размер на 1000лв.е внесена от съпругата на ищеца Галина Ангелова.
От
приложеното ЧНД №610/2007г.по описа на ПОС безспорно се установява, че на
04.12.2007г.ОП Плевен е внесла искане за изменение мярката за неотклонение от
„Парична гаранция“в“Задържане под стража“ на осн.чл.66 ал.1 НПК.С определение
на ПОС №637 от 04.12.2007г.по ЧНД №610/2007г.е изменена мярката за неотклонение
спрямо Л.М.А. от „Парична гаранция“в размер на 1000лв.в „Задържане под
стража“.Със същото определение на ПОС паричната гаранция в размер на 1000лв.е
отнета в полза на Държавата. Определението на ПОС е потвърдено с определение на
ВТАС №248 от 14.12.2007г.по ВЧНД №313/2007г.и като неподлежащо на касационно
обжалване е влязло в сила на 14.12.2007г.
От
представените с ИМ писмени доказателства безспорно се установява,че три пъти с постановления на прокурор от ОП Плевен е
прекратявано наказателното производство
по ДП №С-201/2007г.по описа на ОП Плевен ,водено срещу Л.М.А. за престъпление
по чл.115 НК,които постановления са отменени с определения на ПОС и делото е
връщано за допълнително разследване.Първото постановление е от 17.09.2008г./л.18-21/.
Второто постановление е от 10.02.2009г./л.22-24/ Не е изискано посоченото в
ИМ ЧНД №230/2009г.по описа на ПОС,но при
служебна проверка в деловодната програма се установи ,че с определение на ПОС
от 10.06.2009г.по ЧНД №230/2009г.това постановление на ОП за прекратяване на
нак.производство спрямо Л.А. е отменено и делото е върнато на ОП Плевен за
допълнително разследване.С постановление от 07.12.2010г.на следовател от НСлС Л.А.
е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.116 ал.1т.6,пр.1 вр.с чл.115 НК/л.25/.С трето постановление на
прокурор от ОП Плевен №1879 от 21.02.2011г.е прекратено нак.производство по
ДП№С-201/2007г.водено срещу Л.А. за престъпление по чл.115 НК и със същото е
спряно нак. производство до разкриване на извършителя/л.26-28/.При служебна
проверка в деловодната програма на ПОС се установи,че това трето постановление на
ОП Плевен е отменено с определение на ПОС №196 от 15.03.2011г.по ЧНД
№232/2011г.по описа на ПОС,което е потвърдено с определение на ВТАС
№23/18.04.2011г.по ВНЧД №118/2011г.
Безспорно
от приложеното НОХД №740/2011г. по описа на ПОС и представените към ИМ писмени
доказателства се установява,че на 11.07.2011г.ОП Плевен е внесла обвинителен акт срещу ищеца Л.М.А. за престъпление
по чл.116 ал.1т.6 вр.чл.115 ал.1 НК ,затова,че на 02.07.2007г.около
01,38ч.местно време ,в Република С.,на магистрала А-1,в участъка ***,на 3,7
км.от пътен пункт“Тепанье“,в канавката до пътното платно по посока гр.М.,умишлено
умъртвил българския гражданин М.Б.М.от гр.***и по начин и средство опасно за
живота на мнозина –неустановена марка и модел огнестрелно оръжие.Въз основа на така
внесения обвинителен акт е образувано
НОХД №740/2011г.по описа на ПОС. С присъда на ПОС №35 от 24.06.2013г.по НОХД №740/
2011г.Л.М.А. е признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. чл.116 ал.1т.6,предл.1 вр.чл.115 ал.1 НК.С решение на ВТАС №235 от
03.12.2013г. постановено по ВНОХД №212/2013г.оправдателната присъда на ПОС е
потвърдена. С решение на ВКС №79 от 11.07.2014г.постановено по нак.дело
№113/2014г.е оставено в сила въззивното решение на ВТАС.Безспорно между страните е,че оправдателната присъда е
влязла в сила на 11.07.2014г.
От
обвинителния акт се установява,че мярката за неотклонение на ищеца Л.А. е била
изменена от „Задържане под стража“в „Домашен арест“, считано от 14.04.2008г.С
определение на ПОС №796 от 19.12.2011г.постановено по НОХД №740/2011г.е
изменена мярката за неотклонение на Л.А. от „Домашен арест“в „Парична
гаранция“в размер на 500лв./л.143 от НОХД №740/2011/. С последващо определение
на ПОС №63 от 09.02.2012г.по същото нак.дело/л.254/е изменен размера на паричната гаранция от 500лв.на 200лв.Така
определеният размер на паричната гаранция от 200лв.е внесен от ищеца на
15.02.2012г./л.256 от НОХД №740/2011г./
От представените от ищеца писмени
доказателства безспорно се установява,че с решение на ПРС №1145 от 28.06.2013г.,постановено
по гр.д. №1586 за 2013г.по описа на
същия съд е прекратен с развод на основание чл.49 ал.1 СК сключеният на
09.01.1999г.граждански брак между Г.П.А. и Л.М.А.,поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.Решението на ПРС е влязло в сила на 24.07.2013г.От
бракоразводното решение,а и от удостоверението за родствени връзки е видно,че
от брака си съпрузите имат родени две деца М.А.,род.на ***г. и П.А.,род.на ***г.
Спорни в настоящото
производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на Държавата за вреди от действия на правозащитни
органи- Прокуратурата на РБ , дължи ли се на ищеца обезщетение за причинени неимуществени
и имуществени вреди и в какъв размер.
За изясняване на спорните въпроси по делото
бяха събрани и гласни доказателства.
От показанията на свидетелката Д.А.–майка на ищеца се установява,че семейството им се е
сринало,когато са разбрали,че синът й е обвинен в убийство,че последният е бил
задържан във Видин,а митнически служител го е нарекъл“престъпник и
убиец“.Свидетелката твърди,че за да се внесе паричната гаранция в размер на
1000лв.и разходите за адвокат в размер на 600лв.,е следвало да продадат
наследствени ниви,че тя самата е теглила кредит,напуснала е работа и е била в невъзможност да плаща кредита,че
синът й също е теглил кредит. Същата установява,че Л. първоначално е бил задържан в следствието в
гр.София,а по-късно в затвора в Плевен,бил е и под домашен арест,че са му
ходили на свиждания,като в София е бил с най-големите престъпници.Майката на
ищеца посочва,че съпругът й се е разболял от рак от притеснение,че е споделял
,че няма да доживее да се разбере истината за сина им,като през м.юни 2018г. е починал,а големият й син от притеснение за баща си е
получил мозъчен инсулт и също е починал,като за един месец е изпратила и
двамата.Свидетелката депозира показания,че синът й Л. се е пропил,станал е
нервен и напрегнат,събрал се е с лоши приятели,започнал е да краде ,за което е влизал в затвора,че семейството е
преживяло много тежко обвинението в
убийство,като хората от с.Садовец са ги обсъждали, три пъти в дома им са
правени обиски .Майката на ищеца посочва, че синът й е бил работохолик,
започнал е да кара трактор още на 12 години и хората са го търсили да оре
градини,но когато в селото се е разчуло за обвинението, вече никой не е искал
да го наеме за работа,че преди това синът й е бил общителен,а впоследствие е
станал изнервен до степен да не може да се говори с него..От показанията на
свидетелката се установява,че преди
обвинението Л. и съпругата му са живеели добре,били са и в Испания, гледали са децата
си, подпомагали са родителите си ,като са им изпращали пари ,а впоследствие при завръщането на семейството в България,всички заедно са живели в дома им в с.Садовец.Същата
депозира показания,че цялото семейство е преживяло голям удар от обвинението
срещу сина й ,че когато са му ходили на свиждане той е плачел за децата си ,че
обвинението и задържането му първо в София,а после и в затвора в Плевен е
влошило отношенията със съпругата му ,която си е намерила приятел
и се е преместила при родителите си,а после двамата са се развели. Според свидетелката
воденото срещу сина й наказателно производство се е отразило лошо и на децата
на Л.,особено при свижданията им с баща им в затвора,че обвинението е повлияло
особено тежко на по-голямата й внучка,която е започнала да буйства,да се
бие със съучениците си, които са я
обиждали,че баща й е убиец и лежи по затворите .
От показанията на свидетеля П.И.се установява,че животът на ищеца се е обърнал с
главата надолу след обвинението в убийство,че преди това Л. е работил в
Испания,където е родена малката му дъщеря и през този период семейството е разполагало с
пари,злато,имали са висок стандарт на
живот,хубава кола,че преди както той ,така и ищецът са работили като
международни шофьори и са получавали месечен доход от порядъка на 2 300лв.Според
свидетеля преди да бъде обвинен ищецът е бил усмихнат,засмян,имал е много
приятели,а след обвинението се е затворил в себе си,хората също са започнали да го отбягват, наричайки го
„убиец“,а той от своя страна е намерил е
утеха в алкохола,събрал се е с неподходящи хора , започнал е да върши дребни
кражби.Свидетелят посочва,че в периода ,когато Л. е бил под домашен арест не е разполагал със средства,тъй като не е
можел да работи,не е имал възможност да дава издръжка на децата си ,заложил е
притежаваните злато и накити,за да може да плаща разходите за адвокати и за
издръжка на децата си,че независимо от оправдателната присъда семейството му е
разбито,а хората от старата му компания го избягват,тъй като вече му е сложено
клеймото убиец.
В този смисъл са и показанията на
свидетелката П.В.,снаха на ищеца.Същата установява,че след връщане на
семейството на Л. от Испания,всички заедно са живели в една къща на село в дома
на родителите на Л.,че преди обвинението той винаги е бил усмихнат ,помагал е на всички,а
след това се е затворил в себе ,спрял е
да излиза,избягвал е да говори дори и с близките си.Според свидетелката
съпругата на Л. се е отчуждила от него ,тъй като той не е имал възможност да се
грижи за децата си,семейството е останало без пари ,в резултат на обвинението Л. не е можел да си намери
работа и да издържа децата си,като това се е отразило негативно и на голямата
му дъщеря, която е започнала да се бие с децата,станала е озлобена.Същата
посочва,че в селото хората са ги обсъждали , казвали са,че това е семейството
на убиеца и това отношение не се е променило и след оправдателната присъда,че приятелите
на Л. също са се отдръпнали от него,а той е започнал да дружи с лоша компания,че
когато е в депресия е посягал към
алкохола.Свидетелката твърди,че Л. е
започнал работа в къщата на неин вуйчо
на село,но след като от обекта е изчезнала резачка веднага за кражбата е бил обвинен именно той,в резултат
на което двамата с брат му са изгонени от строежа.Според П.В.,ако не се бе
случило това тежко обвинение ,Л. не би се развел със съпругата си.
При така изяснената фактическа
обстановка и след съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
Окръжният съд приема,че са налице предпоставките на чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ и
исковете са доказани по основание.
Съгласно чл.2 ал.1 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вреди ,причинени на граждани от органите на
дознанието,следствието,прокуратурата и съда в посочените в закона хипотези,като
в т.3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано,какъвто е и конкретният случай.Тази
отговорност на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие на
изчерпателно посочените в закона основания.Предпоставка за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал.1 т.3 от
ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Л.М.А. е привлечен като обвиняем в извършване
на тежко умишлено престъпление, убийство по 116 ал.1 т.6,пр.1 вр.чл.115 НК,а впоследствие с влязла в сила на 11.07.2014г.присъда на ПОС по НОХД №740/2011г.е
признат невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъплението по 116
НК. При наличие на тази хипотеза законодателят квалифицира обвинението като
незаконно, независимо от обстоятелството, че отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващия орган. Действията или бездействията на държавните органи по
смисъла на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което, за
разлика от деликта, вината не се предполага.
ОТНОСНО
иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 100 000лв.,
претендирано обезщетение за неимуществени вреди
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства,съдът приема,че ищецът е претърпял неимуществени вреди , в
резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан с влязла в сила присъда. Наказателното
производство срещу ищеца е продължило общо 7 години от 13.07. 2007г., когато
същият е привлечен като обвиняем до 11.07.2014г.,когато е влязла в сила
оправдателната присъда.По време на наказателното производство ищецът е бил два
пъти с мярка за неотклонение“Задържане под стража“,съответно за периода от
13.07.2007г.до 01.10.2007г. и втори път за периода от 14.12.2007г.до 14.04.2008г.,когато мярката за неотклонение е
изменена в „Домашен арест“. Мярката за неотклонение“Домашен арест“ е с продължителност повече от 3 години, съответно от
14.04.2008г.до 19.12.2011г.Съгласно дадените разяснения в т.13 от ТР на
ВКС №3/22.04.2005г.в хипотезата,когато лицето
е оправдано обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража.За целия период на воденото
наказателно производство ищецът е преживял негативни емоции,свързани с притеснения и стрес
от начина по който ще приключи делото.Същият е станал по-затворен,изолирал се
от близки и приятели ,ограничил е контактите си, чувствал се е несправедливо
обвинен ,бил е в депресия,започнал е да злоупотребява с алкохол.Обвинението
срещу ищеца е за едно от най-тежките престъпления-убийство на негов колега,шофьор и
то на територията на др.държава С..Неминуемо това обвинение се е отразило
негативно както върху ищеца,така и на цялото му семейство,на съпругата му,на
децата му,на родителите и близките му,още повече,че ищецът е от с.Садовец, малко
населено място,където хората се познават и обвинението е станало достояние на жителите
на селото,част от които са го наричали
„убиец“,а по-голямата част от хората не са променили отрицателното
си отношение, към него независимо от оправдателната присъда.В периода,когато е
бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и домашен арест“ищецът е бил
в невъзможност да работи,да реализира доходи и да издържа семейството си,в
който смисъл са и събраните
по делото гласни доказателства.Показанията на разпитаните свидетели,вкл.на майката
на ищеца ,съдът кредитира при условията
на чл.172 ГПК,тъй като се основават на непосредствените им впечатления за
начина по който се е отразило воденото срещу ищеца наказателно производство. Тези
негативни последици върху личността на ищеца,според съда са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение.Недоказани са твърденията в ИМ,че прекратяването с развод
на брака
между ищеца и съпругата му е пряка последица от воденото наказателно
производство.Неминуемо повдигнатото обвинение,негативният обществен отзвук
,невъзможността на ищеца да реализира доходи от работа и да осигурява средства
за издръжка на децата и семейството си, са довели до влошаване отношенията между
съпрузите ,но няма категорични данни,от които да се приеме,че единствената причина
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака е незаконното обвинение в убийство.В тази
насока показанията на свидетелите се базират на техни предположения и не следва
да се кредитират.Съгласно чл.52 ЗЗД размерът
на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие , като следва да се преценят всички
конкретни обстоятелства- продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в
обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията
в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния, обществения и
професионалния живот,чувствата, честта и достойнството на увредения,
негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху
душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство
и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС, а
именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение
№ 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013
г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о., решение № 480/
23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV
г. о. и др.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобрази периода,в който е приключило наказателното производство-7 години в
досъдебна и съдебна фаза,което не представлява
разумен срок.По НОХД №740/2011г.по
описа на ПОС са проведени 8-9 съдебни
заседания,което е оправдано с оглед фактическата и правна сложност на спора,тъй
като по делото са разпитани голям брой свидетели, назначени са много експертизи,делото
е отлагано и за изпълнение на съдебна поръчка за разпит на свидетели,граждани
на Република С..Съдът съобрази характера и вида на
обвинението-на ищеца е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по
чл.116 ал.1т.6 вр.с чл.11 НК –за убийство, за което е предвидено наказание
лишаване от свобода от 15 до 20 години,доживотен затвор или доживотен затвор
без замяна.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази и личността
на ищеца и неговото обществено положение.От представеното свидетелство за
съдимост е видно,че в периода на разглеждане на процесното
нак.производство,приключило с оправдателна присъда, ищецът многократно е бил осъждан за други престъпления с влезли в
сила присъди,като ефективно е изтърпявал и наказание лишаване от свобода.
Уличаването в престъпление,провеждането на разследване , воденето на
нак.производство , мерките на процесуална принуда безспорно водят до негативни
емоции, притеснения,стрес и депресивно
състояние,но тези неимуществени вреди са значително по-големи по вид, интензитет
и последици спрямо лице,което не е осъждано,в сравнение с лице,което вече е
било обект на наказателна репресия. Негативните последици,които ищецът е търпял
по време на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ по други влезли в
сила присъди,се дължат на собственото му неправомерно поведение и за тях
Държавата чрез Прокуратурата не дължи обезщетение,съгласно чл.5 ал.1 от ЗОДОВ .От
друга страна за тези периоди не може да се направи разграничение какви са
действително претърпените от ищеца вреди
в резултат на незаконното обвинение,за което е оправдан,тъй като в рамките на
продължилото 7 години наказателно производство, същият е изтърпявал и наказание“лишаване
от свобода“ по влезли в сила присъди. При преценка на всички горепосочени обстоятелства съдът приема, че с оглед критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 15 000лв. е достатъчно да компенсира претърпените
от ищеца неимуществени вреди. До този
размер искът с правно осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се явява основателен, доказан и следва
да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда-11.07.2014г.до окончателното й
изплащане.От този момент Прокуратурата
като държавен орган е в забава.В този смисъл са дадените разяснения в ТР на
ОСГК №3/22.04.2005г.по тълк.д. №3/2004г.-т.4.
За разликата до 100 000лв.искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен,доколкото не са доказани неимуществени вреди с такъв интензитет и
размерът на претендираното обезщетение е прекомерно завишен.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение в писмения отговор за погасяване по
давност на вземането за лихви.Съгласно чл.111,б.“в ЗЗД вземането за лихви се
погасява с изтичането на тригодишна давност,а разпоредбата на чл.114 ал.1 ЗЗД предвижда,че давността почва да тече
от деня,в който вземането е станало
изискуемо.В конкретната хипотеза вземането за главницата в размер на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди все още не е
изискуемо.Изискуемостта ще настъпи с
влизане в сила на съдебното решение.След като не е настъпила изискуемостта на
вземането за главницата,не е започнал да тече и 3-годишният срок по смисъла на
чл.111,б.“в ЗЗД,поради което вземането
за лихви не е погасено по давност.
ОТНОСНО иска по чл.2 ал.1т.3 от ЗОДОВ за сумата 2 100 лв., претендирано
обезщетение за имуществени вреди
Сумата 1 100лв.се претендира като заплатено от
ищеца адвокатско възнаграждение на неговите пълномощници по приключилото наказателно производство в
досъдебна и съдебна фаза.Направените разноски от
ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното производство в ДП и в съдебната му фаза
съставляват имуществени вреди и са в пряка
причинна връзка с незаконното обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло.В НПК
липсва процесуална възможност
лицето,което е оправдано по повдигнатите
му обвинения да упражни претенцията си
за разноски в наказателния процес. Категорична е съдебната практика,че претенцията за разноски, изразяващи се в
заплатен от подсъдимия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в
наказателното производство,приключило с оправдателна присъда, представляват за
него имуществена вреда и вземането за това обезщетение срещу държавата се реализира по реда на ЗОДОВ.Видно от
представения препис от договор за правна защита и съдействие от 02.08.207г./л.35/по
ДП Л.А. е заплатил на пълномощника си адвокат Г. А. от ПАК адв.възнаграждение в размер на 1000лв.Оригиналът на това пълномощно е
приложен на л.12 от ЧНД №475/2007г. по описа на ПОС,приложено към настоящото
гр.д.От представения заверен препис от договор за правна защита и съдействие от
м.12.2007г./л.14-15/,приложен в оригинал на л.2 от ЧНД №610/2007г.по описа на
ПОС е видно,че ищецът е заплатил на адвокат А.К.адв.възнаграждение в размер на
100лв.Общо направените от ищеца разноски за заплащане на адв.възнаграждение на
неговите пълномощници в ДП са в размер
на 1 100лв., които
представляват имуществени вреди за ищеца,в резултат на незаконното обвинение,за
което е оправдан с влязла в сила присъда.Искът за тази сума е основателен, доказан
и следва да се уважи изцяло,ведно със законна лихва върху нея,считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда -11.07.2014г. до окончателното й
изплащане.Съдът вече изложи съображения за неоснователност на направеното
възражение за погасяване по давност на вземането за лихви,които касаят и
обезщетението за имуществени вреди.
Неоснователна е претенцията за имуществени
вреди в останалата й част за сумата 1 000лв.,внесена като парична гаранция
,която с влязло в сила определение на ПОС по ЧНД №610/2007г.е отнета в полза на
държавата.Отнетата в полза на държавата парична гаранция в размер на 1000лв.не
е пряка последица от незаконното обвинение,за което ищецът е оправдан ,а се
дължи на собственото му неправомерно
поведение.Видно от мотивите на съдилищата по влязлото в сила определение
ищецът не се е явил на разпит в НСС и е напуснал пределите на страната,без
разрешение от разследващите органи и по тези причини съдът е изменил мярката му
за неотклонение от „Парична гаранция“ в по-тежка такава,а именно „Задържане под
стража“.Имуществената вреда от отнетата в полза на държавата парична гаранция в
размер на 1000лв.е по изключителна вина на ищеца,в която хипотеза,съгласно чл.5
ал.1 от ЗОДОВ държавата не дължи обезщетение.В тази част искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
При този изход на процеса и на осн.чл.10 ал.3 ЗОДОВ във
вр. с чл.78 ал.1 ГПК, Прокуратурата на РБ следва да заплати на ищеца внесената ДТ в
размер на 20лв.Ищецът е представляван от адвокат Н.Я. безплатно и съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА,ответникът следва да заплати на адвокат Н.Я. адв.
възнаграждение,съобразно уважената част от иска в размер на 1013лв., изчислено
по реда на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/09.07.2004г.за мин.размери на адв. възнаграждения.
Водим от
горното,Окръжният съд
|
|
Р е ш и:
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.А., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Н.Я. ***,офис №3 сумата от 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,в резултат на обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление,за което е оправдан с влязла в сила на 11.07.2014г. присъда
на ПОС по НОХД №740/2011г.по описа на същия съд ,ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 11.07.2014г.до окончателното й изплащане, като за
разликата до 100 000лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.2 ал.1 ,т.3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Л.М.А., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес за призоваване: адвокат Н.Я. ***,офис №3 сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди-заплатено адв.възнаграждение в наказателното производство,в
резултат на обвинение
срещу ищеца в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила на
11.07.2014г. присъда на ПОС по НОХД №740/2011г.по описа на същия съд ,ведно със
законна лихва върху сумата, считано от 11.07.2014г.до окончателното й
изплащане, като за разликата до 2 100лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.А., ЕГН ********** *** със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Н.Я. ***,офис №3 деловодни разноски в размер
на 20лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр.чл.78 ал.1 ГПК Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Н.Я. ***,офис №3 адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца,съобразно уважената част от исковете в размер на 1013лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски
Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: