Определение по дело №194/2018 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд  гражданско      отделение

в   закрито    заседание на  26.04.2018     в състав:

 

   Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА

        ПЕНКА П.

                                 

При участието на

прокурора                    секретар         

Като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова

     в.ч.гр.      дело N`194      по описа за  2018   г.

 

за да се произнесе взе предвид:

 

Производството се развива по чл.130 ГПК вр. с чл.274,ал.1, т.1 и сл. ГПК.

Образувано по частна жалба на Л.Ц.Р. ***Г.,*** против определение 349/ 13.02.2018г. постановено по гр.д.№ 5734/2017г. по опис на РС-Враца,с което състав на съда, е върнал исковата молба, предявена от частния жалбоподател,поради недопустимост на предя-вените искове и е прекратил производството по делото.Поддържа се,че определението е неправилно,постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила,като се иска неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане на предя-вените искове.Посочва се,че неправилно е определено правното основание на предявения иск като такъв в хипотеза на чл.145 СК,а не по общите правила за търсене и дължимост на издръжка регла-ментирани в чл.140 и чл.141 СК и в тази връзка се поддържа,че правната квалификация на исковата претенция следва да бъде определена като такава по реда на чл.140,ал.1,т.3,като по отношение на основателността му се изследват предпоставките на чл.141,ал.2 СК.

Окръжният съд,като взе предвид изложените в частната жалба съображения и отчете съдържащите се в делото книжа,от фактическа и правна страна приема следното:Частната жалба е подадена в сро-ка по чл.275,ал.1 ГПК,произхожда от страна с необходимата леги-тимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от кате-горията на обжалваемите,което я прави процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано  по искова молба от Л.Ц.Р. чрез адв. М.Г. срещу М.А.Р., с която се претендира присъждане на издръжка на бивш съпруг в размер на 300 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на обстоятелства за нейното прекратяване, както и присъждане на издръжка за минало време в размер на 300 лева на месец, считано от 07.02.2017 г. до предявяване на иска. В исковата молба се посочва, че страните по делото са бивши съпрузи,чийто граждански брак е бил прекратен по взаимно съгласие с влязло в законна сила на 22.01.2014г. решение от 22.01.2014г. постановено по гр.д.№ 4075/2013г. по опис на РС-Враца.

Районният съд,извършвайки проверка по чл.130 ГПК,обсъждайки изложените обстоятелства в исковата молба, анализирайки и тълку-вайки относимите към заявената искова претенция материалноправни разпоредби на СК по отношение дължимостта на издръжка от бивши съпрузи е достигнал до правилния извод за недопустимост на пре-дявените с върната искова молба искови претенции.

Поддържаното в частната жалба становище на защитата на частния жалбоподател,че в случая,разпоредбата на чл.145 СК следва да бъде изключена,като правна квалификация на иска не може да бъде споделено.

Разпоредбите на чл.140 и чл.141 СК определят наличието на семейноправна връзка между лицето,което има право на издръжка, и лицето,което я дължи.В тази две разпоредби се определя кръгът на лицата,които дължат издръжка и кръгът на лицата,които имат право на издръжка,като е запазено изключението-издръжка да се дължи от и на бивш съпруг.За възникването обаче на това задължение са налице особени правила и те са регламентирани в разпоредбата на чл.145 СК.С тази норма е установено освен общите правила по чл.140 и чл.141 СК едно допълнително условие за възникване на това задължение,а именно въпросът за вината.В случая,с оглед факта на прекратяване на брака по взаимно съгласие,т.е. без произнасяне на съда по въпроса за вината,това обстоятелство не подлежи на обсъждане.В разпоредбата обаче с ал.2 са въведени и особени основания за погасяване правото на издръжка.Първото е установения от закона краен срок,който е тригодишен,а второто е ако получаващия издръжка сключи нов брак.

Или,както правилно е приел и районния съд,в случая,с оглед установения краен срок за дължимост на издръжка,а именно до три години от прекратяване на брака,който срок веднъж определен от закона не може да бъде продължаван от съда,правото на ищеца е погасено с оглед датата на предявяване на исковата претенция и датата,от която е постановен развода с влязло в законна сила решение.Законодателят е предвидил възможност на онзи съпруг, който е в особено тежко състояние след изтичане на трите години, да поиска продължаване на издръжката,но само в случаите,при кои-то тя не се определя за първи път.В настоящия случай,искът за издръжка,основаващ се на тежко състояние на ищеца,е предявен за първи път повече от три години след прекратяване на брака,при което правото на издръжка с оглед срока определен в разпоредбата на чл.145,ал.2,изр.1-во СК е погасено по отношение на ищеца.В този смисъл е и възприетото в цитираната от районния съд съдебна практика на ВКС.

При изложените съображения,обжалваното определение ще след-ва да се потвърди.

Водим от горното,Врачанският окръжен съд

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349/13.02.2018г. постановено по гр.д.№ 5734/2017г. по опис на ВрРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в хипотезите на чл.280,ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

 

 2..........