О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 260004
2020 г. гр.
Пловдив
Военен съд –
Пловдив, на осми
октомври две хиляди и двадесета година в закрито заседание в следния състав:
ВОЕНЕН СЪДИЯ: к-н Даниел Луков
Секретар
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията чнд № 111/2020г. по описа на Военен съд –
Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.243 ал.5 от НПК.
С постановление от 17.09.2020г., ВОП-Пловдив
е прекратила наказателното производство по ДП № 27-сл/20г. по описа на
ВОП-Пловдив, образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК,
поради липса на извършено престъпление.
Против това постановление е
постъпила жалба от ТП на НОИ-Пловдив, представлявано от директора на същото. Иска
се отмяна на същото, като изложените съображения в подкрепа на искането основно
са насочени към наличието на престъпление по чл. 316 от НК, извършено от лицето
М., с подкрепата на нейния личен лекар Ф..
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
оправомощено лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея.
При проверката на контролирания
прокурорски акт, прави впечатление, че постановлението на прокурора не е
мотивирано. Прокурорът е изложил съображения, че не е налице престъпление по
чл. 316 от НК, осъществено от М., тъй като тя лично не е представила, не е
ползвала издадените на нейно име болнични листове пред трето лице, а това е
било сторено от нейния личен лекар Ф. пред ТП на НОИ. Издадените болнични и
амбулаторни листове, както правилно е било съобразено, представляват частни
документи, поради което за тях е неприложима разпоредбата на чл. 308 от НК. Поради
това е приел, че не е осъществено престъпление както от обективна, така и от
субективна страна.
Този извод не може да бъде
споделен. Действително, при обикновените случаи на престъпления по чл. 316, вр.
чл. 309 от НК, деецът лично и съзнателно се ползва от документа. Мислима е
обаче и хипотеза, в която той да действа при условията на посредствено
извършителство, използвайки трето лице. Тази възможност въобще не е била обсъдена
от представителя на държавното обвинение предвид данните по делото. А същите,
изводими от обжалвания прокурорски акт, са накратко следните:
Докато изпълнявала длъжността „***“
в хотел „***“ за времето от назначаването си на 05.12.2016г. до напускане на
работа на 14.11.2017г., М. на 05.06.2017г.заминала на работа в ***. Докато
работела в ***, тя се свързала по телефона с личния си лекар Ф. и се оплакала
от силни болки в ставите, като му обяснила, че не може да се яви лично на
преглед при него и помолила за болничен лист и предписване на лечение. Ф. издал
амбулаторен лист № 1629 от дата 03.07.2017г., в който отразил, че лицето се
явило лично за консултация, като отбелязал *** походка, *** болезненост в ***
област, както и че се касае до други увреждания на меките тъкани, свързани с
претоварване, натоварване и натиск. Предписал терапия, подписал се на
амбулаторния лист и положил подпис и за пациент, който подпис се опитал да
имитира./т. 2, л. 56 от ДП/. Издал и болничен лист от същата дата за 14 дни.
Болничния лист той лично изпратил до местоработата на М.. По същия начин на още
пет пъти той съдействал на М. при издаването на болнични листове, без тя да се
явява на преглед.
Прокурорът не е обсъдил в своето
постановление възможността престъплението по чл. 316 от НК да бъде осъществено
от дееца именно в условията на посредствено извършителство. А това е било
необходимо именно с оглед на събраните по делото данни в тази насока.
Въпреки казаното, необходимо е да
се отчете от представителя на държавата и възможността изобщо да е налице
престъпление по този текст, като се има предвид обективната страна на
престъплението по чл. 316 от НК-когато от дееца за самото съставяне не може да
се търси наказателна отговорност. Внимателно следва да се прецени дали М. не е
взела участие именно в съставянето на частен документ с невярно съдържание,
което обаче съставлява престъпление по друг текст на НК и в този смисъл да се
имат предвид направените разяснения с ТР № 2/2011г.на ОННК на ВКС. Необходимо е
да се прецени както участието на М., така и на Ф. в описаната хронология на
техните действия, дали не се касае и до някоя от формите на съучастие по
смисъла на чл. 20 от НК, напр. дали не се касае до осъществено престъпление по
чл. 312, ал.1 от НК. Разследване в тази насока въобще не е било провеждано от
органа на досъдебното производство и указания в тази насока не са били давани
от наблюдаващия прокурор. Чак след изпълнение на всичко това би могло
прокурорът да осъществи своите правомощия по чл. 242-246 от НПК.
При така посоченото по-горе,
съдът намира, че необосновано, незаконосъобразно и неподкрепено от
доказателствата по делото прокурорът е прекратил наказателното производство, което
налага постановлението му да бъде отменено. Допуснатите нарушения по чл.13 и
чл.14 от НПК са съществени и се явяват непреодолима пречка за съда да постанови
каквото и да било друго решение по въпроса, с който е сезиран. Налага се
постановлението да се отмени, а делото да се върне на прокурора за изпълнение
на дадените задължителни указания относно приложението на закона. При
законосъобразно процедиране и в съответствие с дадените му указания, е напълно
възможно прокурорът да достигне и до други изводи относно развитието на
сложения му за разглеждане наказателен казус.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ постановление от 17.09.20 г. на ВОП – Пловдив,
с което е прекратено наказателното производство по ДП № 27-Сл/20 г. по описа на
ВОП – Пловдив.
Връща делото на прокурора за
изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото определение.
Определението подлежи на протест
или обжалване в 7-дневен срок от съобщението пред Военно-апелативния съд-София.
ВОЕНЕН СЪДИЯ: