№ 65
гр. Сливен, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20232200500090 по описа за 2023 година
Производството е по глава ХХХІХ от ГПК.
Подадена е жалба от юриск.О., процесуален представител на Община -
Сливен, с адрес гр. Сливен, ********* – взискател по изп.д. № 334/2019г. на
ДСИ при СлРС против постановление на ДСИ от 17.01.2023г. за прекратяване
на изп.дело на основание чл.433, ал.1, т.6 от ГПК.
В жалбата се посочва, че неправилно ДСИ е прекратил изпълнителното
дело, тъй като жалбоподателят вече ( на 03.09.2019г.) е бил внесъл такса за
назначаване на особен процесуален представител на длъжника И.С.М., такъв
е бил назначен – адв.Минко Стефанов, на него е било заплатено
възнаграждението за ОПП и не било необходимо да се плаща втора такса за
особен процесуален представител, макар на мястото на първия длъжник,
който е починал да е конституиран като длъжник неговият син С. И. С..
Разпореждането на ДСИ за внасяне на нова такса за ОПП било
незаконосъобразно. Правилно било да не се внесе нова такса, а да се използва
вече назначения ОПП. След като правомерно не изпълнил разпореждането на
1
съда за внасяне на такса за ОПП, ДСИ постановил нов незаконосъобразен акт
– обжалваното постановление за прекратяване на производството по изп.дело.
Моли се постановлението на ДСИ да бъде отменено и делото да се
върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Страната е направила искане
за прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, без обаче да е ясно
спрямо кого следва съдът да съобрази прилагането и.
В обясненията дадени по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК – ДСИ Мавродиев
подробно е описал фактологията по делото и въз основа на нея се сочи, че
жалбата е допустима, но е неоснователна. Развити са подробни съображения
относно неоснователността на жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от
фактическа страна:
Изпълнително дело № изп.д. № 334/2019г. на ДСИ при СлРС е било
образувано по молба от 25.03.2019г. на взискателя Община - Сливен против
И.С.М. , ЕГН ********** от гр.Сливен във връзка със задължение по АУЗ №
РА0007000/06.06.2014 г. за сума в общ размер на 1100.95лв. В хода на
производството се установило, че длъжникът не може да бъде намерен на
адреса си ( постоянен и настоящ) и ДСИ пристъпил към изпълнение на
процедурата по чл.47, ал.6 от ГПК – назначаване на особен процесуален
представител ( ОПП). Взискателят бил задължен да внесе депозит в размер на
200.00лв. Определената от ДСИ сума била внесена, за което била представена
и молба от жалбоподателя от 03.09.2019г. След внасяне на депозита и
провеждане на процедурата за определяне на адвокат за ОПП от Адвокатския
съвет – Сливен, ДСИ назначил на длъжника И.С.М. ОПП – адв.Минко Вичев
Стефанов (Разп.11.09.2019г.). На адв.Стефанов била изпратена ПДИ и същият
депозирал становище по дължимостта на задължението на 08.10.2019г. По
делото било представено и друго становище на адв.Стефанов от 12.02.2020г.
в изпълнение на възложените му функции на ОПП. Длъжникът бил
уведомяван за предприети изп.действия чрез ОПП - адв-Стефанов
(19.02.2020г.; 17.03.2020г.). На адв.Стефанов бил изплатен депозитът му за
ОПП в размер на 200.00лв.
На 25.03.2022г. жалбоподателят - взискател поискал производството да
продължи с нов длъжник, наследник на първоначалния. Било представено
2
удостоверение за наследници, от което е видно, че след смъртта на И.С.М.
негов наследник е синът му С. И. С.. На 04.04.2022г. ДСИ конституирал
новия длъжник. Били предприети действия по призоваването му, но той не
бил открит на адреса си. ДСИ отново предприел процедурата по чл.47, ал.6 от
ГПК за назначаване на особен процесуален представител ( ОПП) на
новоконституирания длъжник и на 05.09.2022г. с разпореждане задължил
взискателя да внесе депозит за ОПП в размер на 200.00лв. Депозитът
следвало да се внесе в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Взискателят бил предупреден, че при неизпълнение на указанията дадени от
ДСИ производството по изпълнителното дело ще бъде прекратено.
Разпореждането било получено то жалбоподателя на 15.09.2022г.
Разпореждането на ДСИ било обжалвано пред СлОС и било постановено
определение № 592/21.10.2022г. по възз.гр.д. 448/2022г., с което съдът приел,
че жалбата против това действие на ДСИ е недопустима. След постановеното
решение на СлОС жалбоподателят не предприел действия по внасяне на
определения от ДСИ депозит и на 17.01.2023г. било постановено
обжалваното постановление, с което производството по изп.дело било
прекратено на основание чл.433, ал.3, т.6 от ГПК.
Постановлението било съобщено на жалбоподателя на 26.01.2023г., а
жалбата е депозирана на 07.02.2023г., в законния двуседмичен срок.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Съдът намира депозираната частна жалба за допустима, тъй като същата
е подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на
съдебния акт. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 6 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява, когато не са заплатени дължимите авансово
такси и разноски по изпълнението. В чл.47, ал.6 от ГПК е посочено, че когато
установи редовността на връчването, съдът назначава особен процесуален
представител на разноски на ищеца. В случая, тъй като първоначалният
длъжник не е бил открит на настоящия си и постоянен адрес му е бил
назначен ОПП. Назначаването на адв.Стефанов е станало не просто с оглед
защита правата на кой и да е длъжник по конкретното изпълнително дело, а за
точно определено лице и това е първоначалният длъжник И.С.М.. Той е бил
определен за ОПП на И.М. от АК – Сливен и е бил назначен за такъв от ДСИ
3
с нарочен акт. Съответно адв.Стефанов , в качеството си на ОПП на М. е
предприел действия по запознаване с материалите по делото, написал е
запитване, изразил е становище по изпълнителните действия и съответно е
получил определеното му възнаграждение. Недопустимо е без да се проведе
процедура по посочване на ОПП от АК и съответно да се постанови акт на
ДСИ за назначаване на ОПП на новия длъжник ( макар и за старо
задължение). Назначаването на ОПП е винаги с оглед личността на конкретно
лице. Спрямо него се извършва отделна преценка за наличие на обстоятелства
за назначаване на ОПП. Абсурдно е да се говори за някаква форма на
„правоприемство“ в правната помощ, която осъществява ОПП.
В настоящия случай, от данните по делото е видно, че жалбоподателят
съвсем умишлено не е изпълнил разпореждането на съда за внасяне на
депозит за ОПП и по този начин сам се е поставил в хипотезата на чл. 433 ал.
1 т. 6 от ГПК. След като взискателят не е изпълнил разпореждането за
внасяне на депозит за ОПП, ДСИ не е можел да предприеме каквито и да е
действия по изп.дело спрямо новия длъжник и законосъобразно е прекратил
производството по изпълнителното дело.
С оглед изхода на делото не се дължат разноски на жалбоподателя.
.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение жалбата на Община - Сливен, с адрес
гр.Сливен, ********* – взискател по изп.д. № 334/2019г. на ДСИ при СлРС
против постановление на ДСИ от 17.01.2023г. за прекратяване на изп.дело на
основание чл.433, ал.1, т.6 от ГПК.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5