Решение по дело №124/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 48
Дата: 28 март 2024 г. (в сила от 25 март 2024 г.)
Съдия: Милена Пейчева
Дело: 20244500600124
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Русе, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Росица Радославова

Мирослав Йорданов
при участието на секретаря Цветелина Цолова
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Милена Пейчева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20244500600124 по описа за 2024 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 97/29.08.2023г. на Русенския районен съд, постановена по
НОХД № 1556/23 на РРС, подсъдимият Т. Р. М. е признат за виновен в това,
че през периода 06.12.2021г.- 25.12.2021г., в гр. Русе, в условията на опасен
рецидив и в условията на продължавано престъпление - на два пъти, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот отнел чужди
движими вещи: 1 бр. велосипед - дамски, оранжево - кафяво металик на цвят,
със скорости, големина на гумите от 26 цола, и монтирана кошница отпред, и
1 бр. велосипед с мъжка рамка, син на цвят, черни на цвят капли и гуми с
размер 26 цола, сребрист заден багажник, закъсана седалка от колело
„балканче“, и монтиран двигател (китайски, 49 кубика), в основата на рамката
над педалите, и черен резервоар, закрепен на рамката с планки всичко на
обща стойност 580 лева от владението на А.Г.Н. и Х. Л. Б. и двамата от град
Русе, без тяхното съгласие с намерението противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1 т.3, пр.1,
във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК, вр.ч.58а ал.1
1
от НК му е определено наказание лишаване от свобода в раземр на четири
години, което е намалено с 1/3 като му е определeн окончателен размер на
наказанието ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което е постановено да се изтърпи при първочален строг режим.
Приспадато е предварителното задържане по делото.
Подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски.

Присъдата е протестирана от РРП с доводи за явна несправедливост на
наложеното наказание и искане за неговото увеличаване по размер до този,
поискан пред районният съд, по подробно изложените съображения.
Срещу присъдата е подадена жалба лично от подс.М. с искане
назаказанието му да бъде намалено.
Срещу присъдата е подадена жалба от подсъдимия, чрез служебния му
защитник адв.Л. В. от РАК, с доводи за явна несправедилвост на наказанието
и искане за определянето му при наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, по реда на чл.55 ал.1 от НК, вр.чл.58а ал.4 от
НК, както и определното наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим. Излагат се подробни съображения в подкрепа на исканията.
Представителят на РОП поддържа протеста и изразява становище, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде опредено към средата на
предвиденото в текста, което да бъде изтъпяно при строг режим. Счита
въззивните жалби за несоноавтелни. Излага подробни съображения в
подкрепа на твърденията и исканията си.
Подсъдимият и служебният му защитник считат протеста за
неоснователен, поддържат въззивите си жалби, като искат наказанието да
бъде намалено по размер, по подробно изложените в съдебно заседание
съображения.
Като съобрази доказателствата по делото,доводите на страните и след
като извърши служебна проверка на присъдата, Окръжният съд намира
следното:
Протестът и жалбите са неоснователни.
Делото пред РРС е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие,
по реда на чл.371 т.2 от НПК, като подсъдимият е признал всички факти,
2
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
От фактическа страна е установено следното:
Подсъдимият Т. Р. М. е роден на **.**.****г. в гр. Р., без образование,
неженен, не работи. Той е осъждан общо 17 пъти, като последните му две
осъждания са както следва:
С Определение по НОХД № 992/2019г. на Районен съд- Русе е одобрено
споразумение № 146/30.05.2019г., с което за престъпление по чл. 196, ал.1,
т.2, във вр. чл. 195, ал.1, т.3, пр. 2 и т.4, пр.2, във вр. чл.194, ал.1, във вр.
чл.20, ал.2 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година, при първоначален строг режим на изтърпяване. Приспаднато е
предварителното задържане по делото. Споразумението е влязло в сила на
30.05.2019.
Наказанието от свобода е приведено в изпъленине от 22.04.2019г.
С Присъда №153/23.10.2019г. по НОХД № 1545/2019г. на Районен съд-
Русе, в сила от 08.11.2019., за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 във вр. с
чл.195, ал.1, т.3, във вр. с чл. 194, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, при
първоначален строг режим.
С Определение № 128/ 12.02.2020г. по ЧНД № 2438/2019г. на Районен
съд-Русе, на подсъдмия е наложено най-тежкото наказание между тези по
НОХД № 992/2019г. и НОХД № 1545/2019г., а именно две години и осем
месеца лишаване от свобода. Определнието е в сила о 27.02.2020г.
Това общо накаазние е изътряпно от подсъдимия М. през периода
22.04.2019г. - 30.05.2021г. и той е освободен от затвора.
В края на 2021г. подс. Т. М. живеел в гр. Русе и не работел.
През нощта на 06 срещу 07.12.2021г., подс. М. се разхождал по
улиците на гр.Русе. Влязъл във входа на бл.„Попопович“ на ул. „Петрохан“
№102 в гр.Русе. На партерния етаж забелязал, че има оставен дамски
велосипед, оранжево - кафяво металик на цвят, със скорости, с големина на
гумите от 26 цола и монтирана кошница отпред, който бил заключен с
проволка към парапета на стълбището и решил да го отнеме. Този велосипед
бил собственост на А.Г.Н., която живеела във входа. В изпълнение на
3
намисленото подс. М., скъсал проволката, хвърлил я на земята, взел
велосипеда и напуснал мястото.
Около 04,15ч. на 07.12.2021г., св. В.Л.Т. установил липсата на
велосипеда на съпругата си и прибрал взломеното заключващо устройство.
Подс. М. се разпоредил с велосипеда, когато посетил дома на св. Х.Л.Б.
и му подарил отнетата вещ от благодарност за оказани по-рано грижи, без да
му казва, че е откраднал процесния велосипед преди това. Св. Б. разглобил
велосипеда и ползвал части от него.
С протокол за доброволно предаване св. Б. предал на св. О. П. О. -
полицейски служител при Второ РУ при ОД на МВР - Русе, провеждащ
оперативно издирвателни действия по случая- рамка от велосипед сиво-
оранжева на цвят с пукнатина в основата и отвора на седалката, ведно със
зъбчат механизъм, цял десен педал и ляв без степенката му, ведно с обтегач за
скорости, 2 бр. капли 26 цола ведно с гумите и зъбчатия механизъм на задната
капла.
Около 05,15ч. на 25.12.2021г., подс.М. влязъл в имота на св. Х.Б.. В
двора на имота си св. Б. бил държал собствения си велосипед с мъжка рамка,
син на цвят, черни на цвят капли и гуми с размер 26 цола, сребрист заден
багажник, закъсана седалка от велосипед „балканче“, и монтиран двигател
(китайски, 49 кубика) в основата на рамката над педалите, и черен резервоар,
закрепен на рамката с планки. Подс. М. забелязал велосипеда и решил да го
вземе. В изпълнение на намисленото подс. М., надигнал задната гума на
велосипеда и с него напуснал имота. След като се отдалечил от имота, подс.
М., стартирал двигателя на велосипеда и се придвижил до с.Горно Абланово,
общ. Борово, обл.Русе. Подс.М. се разпоредил с отнетия от него велосипед,
като го продал на св.С. А. А. от с. Горно Абланово.
Св. Х., прегледал записите от охранителните камери на съседна къща и
на тях разпознал подс. М., като лицето което отнема велосипеда му. След
известен период от време при св. А. отишли служители на полицията, които
му заявили, че горепосочения велосипед бил предмет на престъпление и той
веднага им го предал с протокол за доброволно предаване. Велосипеда е
върнат от полицейските органи на пострадалото лице.
Видно от назначената в хода на разследването техническа експертиза на
оптичен носител, същия съдържа кадри, относими към второто от деянията,
4
установяващи подсъдимият да извършва действия, свързани с отнемане на
процесната вещ.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото
съдебноценова икономическа експертиза се установило, че стойността на
вещта, собственост на А. Г. са в размер на 90 лева.
От назначената повторна СЦЕ, се установява, че върнатите на св.
Григорова части от велосипед са в размер общо на 48 лева.
Видно от заключението на назначената и изготвена по делото
съдебноценова икономическа експертиза, че стойността на вещта,
собственост на Х.Л.Б. е в размер на 490,00 лева Общата стойност на всички
отнети от подс. М. инкриминирани вещи е в размер на 580,00 лева.
Тази правилно установена фактическа обстановка съдът е приел за
доказана от показанията на свидетелите: А. Н., В. Т., Х.Б., С. А. и О. О.; от
писмените доказателства и доказателствени средства по делото: протокол за
доброволно предаване, разписка, техническа експертиза на оптичен носител,
съдебно - ценови икономически експертизи, свидетелство за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и други.
По делото няма спор относно фактическата обстановка. Делото пред
първата инстанция е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие,
като подсъдимият изцяло е признал фактите, изложени в обвинителния акт и
за тези факти не са събирани доказателства, а наказанието е определено по
реда на чл.58а от НК. С оглед изложеното, както първата инстанция, така и
настоящата инстанция не обсъждат подробно доказателствата, въз основа на
които съдът е приел същата за безспорно установена.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, по които
няма спор между страните, налага категоричиня извод за авторството на
деянието и начина на неговото извършване.
Районният съд правилно е приложил материалния закон като е
квалифицирал деянието по по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.3 пр.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Т. Р. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1, т.3 пр.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като през периода 06.12.2021г. - 25.12.2021г., в
гр. Русе, в условията на опасен рецидив и в условията на продължавано
5
престъпление - на два пъти, чрез повреждане на прегради, здраво направени
за защита на имот отнел чужди движими вещи - 1 бр. велосипед - дамски,
оранжево - кафяво металик на цвят, със скорости, големина на гумите от 26
цола, и монтирана кошница отпред и 1 бр. велосипед с мъжка рамка, син на
цвят, черни на цвят капли и гуми с размер 26 цола, сребрист заден багажник,
закъсана седалка от колело „Балканче", и монтиран двигател (китайски, 49
кубика), в основата на рамката над педалите, и черен резервоар, закрепен на
рамката с планки всичко на обща стойност 580 лева от владението на А.Г.Н. и
Х. Л. Б. и двамата от град Русе, без тяхното съгласие с намерението
противозаконно да ги присвои.
Налице е продължавано престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна изпълнителните деяния на продължаваното
престъпление били извършени чрез действие. То се изразява в отнемане на
процесните вещи от страна на подсъдимия, посредством прекъсване на
фактическата власт над тях на владеещите ги лица и установяване на трайна
фактическа власт върху тях от него. Налице е продължавано престъпление,
тъй като подсъдимият на два пъти, през непродължителен период от време и
при еднородност на вината, осъществил състава на престъплението кражба,
като последващото деяние се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Престъплението е извършено в условията на опасен рецедив, поради
което е налице квалифициращото обстоятелство по чл. 196, ал.1, т.2 от НК.
Подс.М. е извършил престъплението в условията на опасен рецидив, като по
смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ от НК, тъй като към периода на извършване на
престъпелинето той е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изтърпяването на
наказанието, по които не било отложено по чл.66, ал.1 от НК. От
изтърпяването на наказанията не е изтекъл петгодишният срок по чл.30 от
НК. Видно от справката за съдимост от изтърпяването на наказнието по
поселданат присъда е изтекла по-малко от година.
Налице е квалифициращо отговорността обстоятелство по чл.195, ал.1,
т.3, пр.1 от НК, тъй като подс.М. извършил престъплението повреждайки
заключващото устройство на един от двата велосипеда, предмет на
престъплението.
6
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Към
инкриминираната дата и понастоящем подсъдимият е пълнолетен и
психически здрав. Той е съзнавал обществено-опасния характер на
действията си- че лишава собственика на вещите от фактическа власт върху
същите. Предвиждал е обществено-опасните последици от деянието си и е
искал, целял настъпването им, мотивиран от желанието си да се обогати по
неправомерен начин. Той е имал съзнание и за квалифицираците признаци на
престъплението.
По доводите за явна несправедливост на наложените наказания.
За извършеното престъпление по чл. 196 ал.1, т.2, вр.чл.195 ал.1 т.3,
вр.чл.26 ал.1 от НК, съдът е съобразил, че за това престъпление е предвидено
наказание от 3 до 15 години лишаване от свобода. Определил е наказанието
по реда на чл.54 от НК, което е индивидуализирал малко над минимума
предвиден в текста при превес на смекчаавщите отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени: направеното
признание на вината и изразеното съжаление за деянието, както в хода на
досъдебното производство, така и пред съда; възстановяването на по-
голямата част от вредите от престъплението, като е съобразено, че това е
станало без участието на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства са взети предвид: наличие на множество предходни осъждания
за извършени от същия вид престъпления и упоритост в умисъла при
извършването на конкретното престъпление.
Така районият съд е отмерил наказанието на подсъдимия на четири
години лишаване от свобода, което след намаляването му, по чл.58а ал.1 от
НК, с 1/3 е определил в окончателния размер на две години и осем месеца
лишаване от свобода.
Като споделя посочените от първата инстанция смекчаващи и
отегчаващи отговорнстта обстоятелства, настоящият състав намира, че като
отегчващо такова следва да се съобрази и факта, че се касае за извършени две
отделни деяния, в рамките на продължавано престъпление, всяко едно от
които е достатъчно за съставомерността на престъплението по текста на
чл.196 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се
съобразят и невисоката стойност на предмета на престъплението и
незначителната стойност на невъзстановените щети- под 50 лева. Дали
7
възстановяването на щетите е станало с активното съдействие на подсъдимия
или без негово участие не променя този факт. В случай, че е налице такова
съдействие от страна на подсъдимия това обстоятелство би имало
допълнителна тежест.
В същото време посоченото от настоящият състав не променя
крайният извод относно определянето на наказанието при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, малко над минимума предвиден
в текста на чл.196 ал.1 т.2 от НК.
Неоснователни са доводите в протеста на РРП и искането за
определяне на наказание към средата на предвиденото в текста. Действително
подсъдимият е осъждан 17 пъти, извършил е настоящото престъпление по-
малко от година след изтърпяването на последното си наказание лишаване от
свобода, но с оглед конкретното извършено от него престъпление не се налага
определяне на наказание лишаване от свобода в по-висок размер от 4 години.
Това е така с оглед факта, че квалифициращото обстоятелство по чл.195 ал.1
т.3 от НК е налице само по отношение на едната кражба; щетите, причинени
на подстрадалия Х. са възстановени изцяло, като му е върнат отнетия
велосипед. Независимо, че това връщане е станало без участието на
подсъдимия, а слде активните действия на полицейските органи, това не
променя факта на липсата на щети за този пострадал.
Неоснователни са доводите на подсъдимия и неговия защитник за
определяне на наказание при услоивята на чл.55 от НК, вр.чл.58 ал.4 от НК. С
оглед горепосочените отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице
многобройни смекчаващи такива, нито някое от посочените се явява
изключително. Не са налице основания, които да мотивират съда да определи
наказанието в рамките на чл.54 от НК, но към законовия минимум от 3
години лишаване от свобода. Това е така предвид множеството предходни
осъждания на подсъдимия, което сочи на установени трайни престъпни
навици, довели до начин на живот чрез извършване на кражби, което не може
да бъде толерирано.
С оглед изложеното крайният извод на първата инстнация, както
досежно определното наказание в размер на 4 години лишаване от свобода,
така и относно неговия окончателен размер след редукцията на 2 години и 8
месеца лишаване от свобода е законосъобрно, правилно и съответства на
8
горепосочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. То се
явява справедливо и не са налице основания за неговото увеличаване или
намаляване по размер.
Не са налице предпоставикте на чл.66 ал.1 от НК и правилно е
определено това наказание да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален
строг режим, тъй като са налице предпоставикте на чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ от НК.
Не са налице осонавиня за промяна на режима в по-лек, поради което
възраженията на защита в тази им част са също неоснователни.
С така определното накаазине по вид и размер, което ще бъде
изтърпяно при посоечиня строг режим ще се постигнат целите на генералната
и лична превенция. Подсъдимият ще бъде изолиран от обществото за
достатъчно време, през което ще му се попречи да продължи да върши
престъпления, като той ще може да преосмисли поведението си занапред. В
същото време този период няма да е прекалено дълъг, което ще позволи на
подсъдимия след това да се вгради в обществото. С това наказание ще се даде
ясен знак и към останалите членове на обществото, че не може да бъде
толелирано подобно поведение, при което след всяка изтърпяна присъда
отново се вършат престъпления и се посяга над собствеността на гражданите,
с което ще се изпълнят и целите на генералната превенция.
С оглед изхода от делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК
законосъобразно на подсъдимия са възложени направените в производството
разноски.
Предвид горното протеста и жалбите се явяват неоснователни.
Обжалваната присъда не страда от посочените в жалбите пороци, тя е
законосъобразна, правилна и справедлива и следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 97/29.08.2023г. на Русенския районен
съд, постановена по НОХД № 1556/23 на РРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10