Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 210
гр. Сливен, 06. 12. 2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
двадесет и девети
ноември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Галя Иванова
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 389 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „Т. – *” ЕООД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. М.” № *, представлявано от
управителя Н.М.П., подадена против Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за
кампания 2010 с Изх. № 02-200-2600/5268 от 31.10.2017 г., издадено от
Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”– София, с което на
оспорващия е отказано финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ
период.
В жалбата си оспорващият твърди, че:
оспореният административен акт е незаконосъобразен до степен на нищожност,
съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, поради неизпълнение на указания, дадени с
влязло в сила съдебно решение; оспореният акт е незаконосъобразен, тъй като е
постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, на
материалния закон, на целта на закона и при превратно упражняване на власт.
Счита, че административният орган неправилно е определил размерите на
недопустимите за подпомагане площи. Моли оспореният акт да бъде отменен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена.
Административният орган – Изпълнителния директор на
Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/ - София, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и излага
съображения за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на направените
по делото разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият „Т. – *” ЕООД е регистриран с Уникален
регистрационен номер /УРН/ 184638 в Интегрираната система за администриране и
контрол /ИСАК/. За кампания 2010 г. е подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер /УИН/ 20/020610/57120, като е заявил за подпомагане
следните площи: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 234,29 ха, по Схеми
за национални доплащания на площ /СНДП/- 29,06 ха, по Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони /НР 1/ - 6,87 ха, и по
Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските
райони /НР 2/ - 191,92 ха.
По подаденото заявление са извършени проверки и е
издадено Уведомително писмо Изх. № 02-200-2600/5268 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния
директор на ДФ “Земеделие”– София, с което на „Т. – *” ЕООД е отказано
финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. Уведомителното
писмо е оспорено по съдебен ред. С Решение № 1595 от 13.03.2014 г., допълнено с
Решение от 29.09.2016 г., постановени по адм. дело № 138 / 2012 г. по описа на
Административен съд София-град, Уведомителното писмо е отменено и преписката е върната
на административния орган за ново произнасяне. В мотивите на решението съдът е
приел, че съществено са нарушени правата на защита на жалбоподателя и
административният орган следва да извърши нова преценка на доказателствата за
действителна обработка на заявените имоти, и за поддържане на земята в добро
агроекологично състояние, като съобрази и доказателствата, събрани в производството
пред съда. Първоинстанционното решение е оставено в сила с Решение № 5986 от 18.05.2016
г., постановено по адм. дело № 6667/2014 г. по описа на Върховен административен
съд на Република България – Трето отделение.
С оглед връщането на преписката за ново произнасяне,
на 31.10.2017 г. е издаден оспореният в настоящото производство административен
акт– Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 с Изх. №
02-200-2600/5268 от 31.10.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие” –
София. С процесния акт по отношение на оспорващия е отказано изцяло финансово
подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период. В акта е посочено, че: във връзка
с постановеното съдебно решение и приетата по делото съдебно-техническа
експертиза, административният орган е разгледал отново подаденото заявление за
кампания 2010 и е извършил повторно административни проверки; за декларираните
по СЕПП площи са установени наддекларирани площи в размер на 110,13 ха, процент
на наддеклариране 88,70, санкционирана площ 124,08 ха, оторизирана площ 0 ха,
оторизирана сума по СЕПП 0 лева, като ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане в
размер на 42 862,31 лева, поради констатирани несъответствия с
изискванията за подпомагане и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/; за декларираните по СНДП
площи са установени наддекларирани площи в размер на 10,13 ха, процент на
наддеклариране 53,51, санкционирана площ 18,93 ха, оторизирана площ 0 ха,
оторизирана сума по СНДП 0 лева, като ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане в
размер на 2 908,27 лева, поради констатирани несъответствия с изискванията за
подпомагане и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП; за декларираните по НР 1
площи са установени наддекларирани площи в размер на 6,09 ха, процент на
наддеклариране 100, санкционирана площ 0,78 ха, оторизирана площ 0 ха,
оторизирана сума по НР 1 0 лева, като ДФЗ – РА отказва финансово подпомагане в
размер на 1 478 лева, поради констатирани несъответствия с изискванията за
подпомагане и на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП; за декларираните по НР 2
площи са установени наддекларирани площи в размер на 95,03 ха, процент на
наддеклариране 98,08, санкционирана площ 96,81 ха, оторизирана площ 0 ха,
оторизирана сума по НР 2 0 лева, като ДФЗ– РА отказва финансово подпомагане в
размер на 6 845,30 лева, поради констатирани несъответствия с изискванията
за подпомагане и на основание чл. 43, ал.
3, т. 4 от ЗПЗП; наложени са санкции за бъдещ период в размер общо на
29 122,66 лева, от които: за СЕПП – в размер на 20 147,79 лева; за СНДП
– в размер на 1 013,79 лева; за НР 1 – в размер на 1 310,19 лева; и
за НР 2 – в размер на 6 650,89 лева. В четири отделни таблици, изготвени
съответно за площите по СЕПП, СНДП, НР 1 и НР 2, са изброени парцелите, за
които са констатирани несъответствия и след всяка таблица са посочени
нормативни основания. В отделните колони на таблиците са отразени съответно:
площ на декларирания от кандидата парцел; площ на застъпване, което не е отстранено;
площ на парцела след извършена проверка на място; площ на парцела, установена
след извършването на всички административни проверки по заявлението; площ на
парцела, за която са изпълнени всички изисквания, определени в правилата за
отпускане на помощ /установена площ/; площ, която не покрива изискванията за
подпомагане /недопустима площ/; причина за недопустимост на площта. За една
част от площите като причина за недопустимост е посочено: неподдържане на
площта в добро земеделско състояние, съгласно извършени проверки на място с №
167475 от 21.09.2010 г., № 171932 от 15.10.2010 г. и № 171967 от 25.10.2010 г.,
а за останалата част е посочено: застъпване, за което бенефициентът не е
предоставил документи за правно основание за ползване и останала застъпена площ
след процедура по чл. 17 и чл. 18 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията
и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания.
За извършените проверки на място, въз основа на които
е издаден оспореният акт, са съставени, както следва: Контролен лист за
проверка на място № 167475 на ОД – Ямбол към ДФЗ, Контролен лист за проверка на
място № 171932 на ОД – Велико Търново към ЗФЗ, и Контролен лист за проверка на
място № 171967 на ОД – Хасково към ДФЗ. Проверката, извършена от експерт в ОД –
Ямбол, е в периода 21.09.2010 г. – 03.10.2010 г. Използвани са методи на
контрол: визуален, GPS. Относно заявена група култури
– постоянно затревени площи, като причина за недопустима площ са посочени: в
парцела се наблюдават дървета, храсти и къпини над 50 бр./ха, не е почистван и
поддържан; неокосен; необработен. За парцелите в землището на с. Воден са
посочени 0 допустими площи за подпомагане по причина, че в парцела се
наблюдават дървета, храсти и къпини над 50 бр./ха, не е почистван и поддържан.
По делото са назначени, изслушани и приети три
съдебно-технически експертизи.
Приета е съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. П.Ж.З. със специалност - геодезия и картография, който дава
заключение, че: сравнени, уведомителното писмо от 2011 г. и процесното
уведомително писмо, само за два от парцелите в землището на с. Воден има
разлика: № 11658-110-1-2 с площ 10,60 ха и № 11658-127-1-2 с площ 10,41 ха, които
в уведомителното писмо от 2011 г. са посочени като изцяло недопустими, а в
уведомителното писмо от 2017 г. са посочени като изцяло допустими; вследствие
на тази разлика са променени съответно санкционираните площи по СЕПП и НР 2,
както и процентът на наддеклариране, но не е променена групата, към която
принадлежи процентът на наддеклариране - над 50 %; констатациите на
административния орган са съобразени с изискванията на Наредба № 5 от
10.03.2010 г. Изслушан в съдебно заседание, вещото лице е категоричен, че в
землището на с. Воден няма високопродуктивни пасища, а пасищата в това землище
са нископродуктивни. Съдът възприема заключението на вещото лице З. с
изключение на частта, в която е прието, че констатациите на административния
орган са съобразени с изискванията на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., тъй като в
тази част заключението съдържа правни изводи.
Приети са две съдебно-технически експертизи, изготвени
от вещото лице И.В.Г. със специалност – геодезия и картография.
В заключението, изслушано и прието в открито съдебно
заседание на 12.07.2018 г., вещото лице Г. дава заключение, че: заявените за
подпомагане парцели в землището на с. Воден са от 8-а до 10-а категория;
експертизата не може да установи в какво точно се изразява възприетото от
административния орган „неподдържане на площта в добро земеделско състояние“;
при направените проверки от експерта на ОД ДФЗ Ямбол, площите в землището на с.
Воден са квалифицирани като недопустими за подпомагане, поради това че има над
50 дървета и храсти; в контролните листи от проверка на място няма констатация
относно категорията на земята и вида на пасището; в резултат на извършено от
вещото лице изследване на площите на парцелите в землището на с. Воден, които
са приети като недопустими от административния орган, процентът на общата
ерозирала и залесена с храсти и дървета над 100 кв.м. площ е 22,39 % за село
Воден, а в останалата част от тези парцели се наблюдават единични дървета и
храсти с мозаечно разположение, чийто брой е под нормата на 75 броя на хектар.
В заключението, изслушано и прието в открито съдебно
заседание на 18.10.2018 г., вещото лице Г. дава заключение, че: от заявените за
подпомагане за кампания 2010 г. площи има застъпване в 24 броя БЗС, от които 18
броя БЗС са решени в полза на бенефициента, а 6 броя БЗС са отказани от
бенефициента; като недопустими изцяло или частично са установени от ДФЗ общо
104 БЗС, от които 23 изцяло недопустими, 2 изцяло допустими и останалите
частично допустими; относно част от заявените парцели – 15 броя БЗС в землището
на с. Воден, с. Странджа, с. Злати войвода и с. Балабанчево, допустимите площи
по оспорения акт са 11,96 ха, а в резултат на извършено от вещото лице
изследване – допустимите площи са 83,30 ха; следователно допустимите площи
могат да се увеличат със 71,34 ха и за кампания 2010 г. се получава: допустими
площи – 195,50 ха, недопустими площи – 38,84 ха, процент на наддеклариране –
18,84 %, което е в рамките от 3% до 20 %; разликата с площите по оспорения акт
се дължи на това, че при извършените проверки на място не е ясно по какви
критерии са определени площите или са използвани критерии за интензивни, а не
за слабопродуктивни пасища.
Съдът възприема заключенията на вещото лице Г., тъй
като са изготвени компетентно и кореспондират с останалия доказателствен
материал.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок. Актът е съобщен на оспорващия на
08.11.2017 г. Жалбата срещу него е подадена чрез изпращане по пощенски куриер
на 22.11.2017 г. Жалбата е подадена от
надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен
акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспореният акт е издаден от Изпълнителния директор на
ДФЗ при наличие на компетентност. Съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /РА/,
организира, ръководи нейната дейност и я представлява, като едно от
правомощията му, изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ, е
вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и
мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната
агенция /чл. 10, т. 7 от Правилника/. Следователно административният акт е
издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.
Не се споделя твърдението на оспорващия за нищожност
на акта, поради неизпълнение на указания, дадени с влязло в сила съдебно
решение. По делото е установено, че при издаване на оспорения акт
административният орган се е съобразил с доказателствата, събрани в съдебното
производство, включително и със заключението на комплексната агро-техническа
експертиза, че площите на две от заявените БЗС в землището на с. Воден /от общо
пет БЗС в землището/ са допустими. Тези два парцела № 11658-110-1-2 с площ
10,60 ха и № 11658-127-1-2 с площ 10,41 ха, са приети като изцяло допустими в
оспореното в настоящото производство уведомително писмо.
Спазена е установената от закона форма – актът е
писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му.
Административният акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. В производството не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Оспореният административен акт, с който е постановен
повторен отказ за финансово подпомагане и са наложени санкции за бъдещ период,
е незаконосъобразен, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на
материалния закон.
За да постанови отказ от финансово подпомагане,
административният орган е посочил като причина за недопустимост на площта:
неподдържане на площта в добро земеделско
състояние, и се е позовал на резултатите от извършени проверки на място.
Част от заявените за подпомагане площи са
постоянни пасища, относно които проверяващият на място експерт е констатирал като
причина за недопустима площ: в парцела се наблюдават дървета, храсти и къпини
над 50 бр./ха, не е почистван и поддържан. Относно заявените за подпомагане
пасища, от приетите съдебно-технически експертизи е установено, че са от 8-а до
10-а категория и следователно са слабопродуктивни пасища по смисъла на чл. 14,
ал. 5 от относимата за периода Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за
допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ
и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, издадена от Министъра на
земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 22 от 19.03.2010 г., в сила от 19.03.2010
г., отм., бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г. Съгласно чл. 16, ал.
2 от горепосочената Наредба, допустими за подпомагане са слабопродуктивните
пасища, при които максималният брой
дървета и/или храсти на хектар е 75 броя, а мозаечно разположените сгради,
съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени заемат не
повече от 20 % от общата площ на пасището. От изложеното следва, че
административният орган неправилно – в нарушение на чл. 16, ал. 2 от цитираната
Наредба, е приел, че пасищата, за които е констатирано наличие на дървета, храсти и къпини над 50 бр./ха, са недопустими
за подпомагане. Тази пределна норма на дървета и/или храсти на хектар е
относима за продуктивните пасища и не е относима за слабопродуктивните пасища,
поради което административният орган незаконосъобразно я е приложил. Административният
орган не е съобразил различните изисквания за допустимост на постоянните
пасища, съобразно тяхната класификация по видове, и в резултат е достигнал до
неправилни изчисления на допустимите и съответно недопустимите площи по
заявлението на кандидата, което е довело до неправилно определяне на процента
на наддеклариране по заявените схеми за подпомагане, както и до необоснованост
на изводите за цялостен отказ от финансово подпомагане и за налагане на санкции
за бъдещ период.
С оглед на изложеното, съдът счита, че
административният орган в нарушение на относимите материалноправни разпоредби е
постановил повторен отказ за финансово подпомагане с налагане на санкции за
бъдещ период. Оспореното уведомително писмо следва да бъде отменено, като
постановено в противоречие с материалния закон, и преписката следва да бъде
изпратена на административния орган за ново произнасяне, тъй като не е от
компетентността на съда да се произнесе по заявлението на оспорващия. При
новото произнасяне административният орган следва да съобрази категорията на
заявените за подпомагане постоянни пасища и класифицирането им, съобразно
разпоредбите на чл. 14 от относимата за периода Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за
условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за
плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища /отм.,
бр. 15 от 24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г./, като въз основа на тези
констатации да установи съответно допустимите и недопустимите площи по
заявлението на кандидата, и при съобразяване с правилата на чл. 58 от Регламент
/ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година и чл. 16 от Регламент
/ЕО/ № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година, да обоснове наличието
или не на предпоставките на закона за подпомагане на кандидата.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК, основателна е претенцията на оспорващия за присъждане на направените по
делото разноски с представен списък на разноските в общ размер на 2 800
лева, от които: 1 800 лева – договорено и внесено адвокатско възнаграждение,
50 лева – платена държавна такса, и 950 лева – внесен депозит за вещи лица. С
оглед възражението на административния орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът счита, че заплатеното от оспорващия възнаграждение за
адвокат не е прекомерно. Същото е под минимално предвидения размер в нормата на
чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което платеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен размер. По тези
съображения, ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на оспорващия направените и претендирани от него по делото
разноски в размер на 2 800 лева.
С оглед изхода на спора, претенцията на
административния орган за присъждане на направените по делото разноски е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания
2010 с Изх. № 02-200-2600/5268 от 31.10.2017 г., издадено от Изпълнителния
директор на Държавен фонд “Земеделие”– София.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на Държавен фонд
“Земеделие” – София, за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания в
мотивите на настоящото решение, в 14-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на „Т. – *” ЕООД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П. М.” № *,
представлявано от управителя Н.М.П., сумата от 2 800 /две хиляди и осемстотин/
лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: