Р Е Ш Е Н И Е
№ 851/3.11.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито съдебно заседание на седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана
Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Станка Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Лесенски
касационно административно дело № 804 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по
касационни жалби на Г.Х.Ч. и на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София против Решение № 297 от
11.06.2020 г. по адм. дело № 236/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, III състав.
В
жалбата на Г.Х.Ч. се сочи, че се обжалва решението на АС
Пазарджик в частта, в която е отхвърлен искът в размер над 600 лв. до
претендирания размер от 30 000 лв. за обезщетение за причинени му
неимуществени вреди. Извеждат се основания за неправилност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и несъобразяване на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Иска отмяната му в оспорената част, като се
постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск
изцяло в претендирания размер.
В
съдебно заседание касаторът Г.Х.Ч. лично и
чрез процесуалния си представител поддържа така подадената жалба.
В
жалбата на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София се сочи, че се обжалва решението
на АС Пазарджик в частта, в която е уважен искът в размер на 600 лв. Сочи се,
че съдът не се е съобразил с
действителната фактическа обстановка и събраните доказателства, от които
не се установили действително претърпените вреди, поради което се иска отмяната
му в осъдителната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което
се отхвърли предявения иск изцяло в претендирания размер.
В
съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното решение за валидно,
допустимо, правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му части, поради което са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Г.Х.Ч. против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС за сумата от 30 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на
противоправни действия и бездействия на длъжностни лица от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за периода от 02.11.2016 г. до 18.02.2020 г. в
Затворите Пазарджик и Пловдив, ведно със законната лихва от 02.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претърпените неимуществени вреди ищецът е
основавал на поставянето му в неблагоприятни условия - държан в условия на
пренаселеност. Конкретно се твърди, че за целия престой е разполагал с под 3
квадратни метра жилищна площ, в помещение с лоша хигиена, изразяваща се в
наличие на дървеници, хлебарки, гризачи. И в двата затвора условията били
нечовешки и унизителни, в нарушение на чл. 3 от Конвенцията за правата на
човека. Страдал от епилепсия и боли в зъбите, но не са го лекували.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за сума в размер на 600 лева
и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 30 000 като
неоснователен. Приел е, че в проведеното исково производство са установени
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията на ответника,
които имат за последица унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Приел е,
че лишеният от свобода през периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик е
живял в условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в
тези помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м. Така
например в килия 706 с площ 37.3 кв.м. в периода от 10.01.2017 г. –
14.03.2017г. /два месеца/ е пребивавал с
13 – 15 други лишени от свобода на площ под 3 кв.м. В килия № 705 с площ –
37.94 кв.м. в периода от 15.03.2017 г. – 24.07.2017г. /четири месеца/ е
пребивавал с 11 – 15 други лишени от свобода на площ под и около 3 кв.м за
около. В спално помещение № 806 с площ 30.40 кв.м. в периода от 09.08.2019г. –
01.09.2019г. /един месец/ е пребивавал с 9 други лишени от свобода на площ от 3.30 кв.м. В спално помещение 812
с площ – 21.66 кв.м. в периода от 19.09.2019 г. – 22.02.2020 г. /пет месеца/ е
пребивавал с 5 - 8 други лишени от свобода на площ от около 3 кв.м.
Съдът е намерил за недоказана исковата
претенция относно пренаселеност за останалите периоди, а именно: в периода от
02.09.2019 г. до 19.09.2019 г. ищецът е бил изолиран в наказателна килия № 202
с още 4 други лишени от свобода на площ от 5 кв.м., с тоалетна с размер на 1.9
кв.м. Недоказан бил и искът за пренаселеност при пребиваването му в Затвора –
Пловдив. От представената по делото справка се установило, че лишените от свобода се настаняват при
съобразяване на капацитета на спалните помещения и изискването от 4 кв.м. на
един лишен от свобода. Всички спални помещения в затвора имали достъп до чист
въздух и естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено
осветление. Оборудвани били с минимум обзавеждане на спалните помещения. На
всеки лишен от свобода било подсигурено легло от двуетажна вишка и шкафче.
За тези периоди не се доказало от ищеца,
че е живял в условията на пренаселеност или при условия, унижаващи човешкото
достойнство, принуждавайки го да върши или да приеме действия против волята си,
както и да осъществява елементарни хигиенни и битови нужди. С оглед на това
съдът е намерил, че за посочените периоди искът не следва да бъде уважен. Отчитайки
посочените по-горе обстоятелства и периода на търпене на вредите – около
дванадесет месеца (времето, през което ищецът е бил поставен в условия,
унижаващи човешкото достойнство), характера и интензитета на породените
страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и
критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение, първоинстанционният
съд е достигнал до извод, че искът следва да бъде уважен в размер на 600 лв.,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 18.02.2020
г. до окончателното изплащане на сумата, за целия период, а в останалата част
същият следва да се отхвърли.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се
споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
за част от периода 02.11.2016 г. до 18.02.2020 г.
Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, изразяващи
се в неосигуряване на затворниците и в частност на ищеца на минимална свободна
жилищна площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно
лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване нужди като спане, преобличане и хранене,
от които ищецът е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал лишаването от свобода. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ София не водят до неоснователност на предявения иск, при
установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания,
позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от
доказателствата по делото минимална свободна жилищна площ несъмнено
предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както
правилно е прието в обжалваното решение.
Неоснователни
са доводите и в двете касационни жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не следва
автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от
Закона за задълженията и договорите. Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният
размер на обезщетението за неимуществени вреди за периодите, за които съдът
намира искът за основателен, следва да бъде определено по справедливост. Спазването
на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,
по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков
и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение
с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат
принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер
на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително
отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е
бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3
от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. В случая,
като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл.
3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените
страдания и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на
физическото здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на
администрацията, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че в
случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на
посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора Пазарджик.
Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия
период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в
съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с
обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени
причинените вреди. Правилно и законосъобразно съдът е уважил частично
предявения иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София за сума
в размер на 600 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания
размер от 30 000 като неоснователен.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение.
От
страните не е направено искане за присъждане на разноски.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл. първо от АПК, Административен съд Пазарджик, XII – състав
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 297 от
11.06.2020 г. по адм. дело № 236/2020 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, III състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/