Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 20.10.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, І въззивен състав, в публично заседание на шести октомври две
хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ГУНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.
СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря Д.Б. АЛЕКСАНДРОВА и прокурора ИВАН АВРАМОВ,
разгледа докладваното от съдия ГУНЧЕВ в.н.о.х. дело №2702 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.02.2015г.
по НОХД №9556/2014г., СРС, НО, 121 състав е признал подсъдимия К.Д.Р. за НЕВИНОВЕН
в това, че в периода от 12.06.2007 г. до 04.11.2009 г., в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата постоянно служба в държавно учреждение, държавен служител категория „5”
ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в МВР, съгласно чл.16 ал.1 т.1 и
чл.170 ал.1 т.2 ЗМВР - ДИРЕКТОР II степен на Дирекция
"Ревизионна"-МВР, с присъден V старши ранг, назначен с M3 №К-
1632/28.04.2006 г. и ДИРЕКТОР II степен на Дирекция САД "Финансово-
контролна дейност"-МВР, назначен е M3 №К-3143/07.05.2009 г., при условията
на продължавано престъпление, злоупотребил с
властта си: властническите си правомощия по чл.32 ЗМВР, чл.17 ал.1 и
ал. 5 ДФИ и чл.21 ал.1 и чл.21 ал.З ППЗДФИ, злоупотребил със служебното си
положение: нарушил чл.53 и чл.54 ал.1 от Инструкция на МВР рег.№1-83/30.08.1994
г. за експлоатация, планиране и материално-техническо осигуряване на МПС,
инженерна и бойна техника в МВР и Заповед на Министъра на МВР per. №1 з- 12891/26.05.2009 г. и не
изпълнил задълженията си по служба по чл.31 и чл.32 ЗМВР и чл. 150м ал.1 т.1-6
от ППЗМВР вр. с ПМС №46/26.02.2009 г. и Заповед per. №1з-1093/15.06.2009 г. на Министъра
на МВР относно Условията и реда за изплащане на допълнително месечно
възнаграждение за изпълнение на функции по управление на финансовата помощ от
ЕС на държавните служители от МВР, с цел да набави за себе и за да другиго
имотна облага на обща стойност 2 048.34 лв. и от това са произлезли вредни
последици от материален и нематериален характер - нанесена е вреда на бюджета
на МВР в общ размер на 2531.70 лв., от които 483.36 лв., представляващи
стойността на неправомерно използвано гориво и 2048.34 лв. вследствие
неправомерно изплащане на допълнителни месечни възнаграждения и погасяване по
давност на възможността за търсене на дисциплинарна, административно-наказателна
и имуществена отговорност на виновни длъжностни лица, както следва:
на неустановена
дата в периода от 12.06.2007 г. до 24.08.2007 г. В
качеството на длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен
служител категория „5" - ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в
МВР, съгласно чл.169 ал.1 т.1 и чл.170 ал.1, т.2 ЗМВР - Директор II степен на
Дирекция "Ревизионна"-МВР, категория „5" с присъден V старши
ранг, назначен е M3 №К-1632/28.04.2006 г., злоупотребил с
властта си: е властническите си правомощия по чл. 32 ЗМВР /ДВ бр.
17/24.02.2006 г./; чл. 17 ал.1 и ал. 5 ЗДФИ и чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал.З ППЗДФИ,
като разпоредил устно Доклад Per. №Х1- 605/24.08.2007
г. за извършена от Дирекция "Ревизионна” - МВР финансова и материална
проверка на Областна дирекция "Полиция" - Търговище за периода 07.06.2004 г. - 11.06.2007 г. да му се предаде от екипа, извършил проверката на магнитен носител,
/дискета, компактдиск или преносима флаш-памет/,
откъдето съдържанието му било записано на служебния му компютър, били нанесени
корекции в първоначалните данни в записите по негово усмотрение, без знанието и
съгласието на авторите на оригиналните констатации, отклонявайки ги от
обективността - в констатациите на П.Ц.Ж. и Р.Л.И. за нарушаване на процедури
по ЗОП от Директора на ОДП - Търговище Гецо Гецов по
пунктове №17.3, 18 и 19 от доклада е премахнато
предложението им да бъде потърсена административно наказателна отговорност на
Директора на ОДП - Търговище Гецо Гецов, съгласно
чл.32 ЗАНН вр. глава XIII ЗОП в качеството му на
"второстепенен разпоредител е бюджетни кредити", за което да бъде
уведомена АДФИ, явяваща се компетентен административнонаказващ
орган, от което са произлезли вредни последици от материален и нематериален
характер - погасяване по давност на възможността за търсене на административнонаказателна отговорност на Директора на ОДП
- Търговище.
на неустановена дата в периода от
03.01.2008 г. до 02.04.2008 г.
в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен
служител категория „5" - ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в
МВР, съгласно чл.169 ал.1 т.1 и чл.170 ал.1 т.2 ЗМВР - Директор II степен на
Дирекция "Ревизионна"-МВР, категория „5” с присъден V старши ранг,
назначен с M3 №К-1632/28.04.2006 г., злоупотребил с
властта си: е властническите си правомощия по чл. 32 ЗМВР /ДВ бр.
17/24.02.2006 г./; чл. 17 ал.1 и ал. 5 ЗДФИ и чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал. 3
ППЗДФИ, като разпоредил устно Доклад Per. №Х1-253/02.04.2008
г. за извършена от Дирекция "Ревизионна"-МВР финансова и материална
проверка на Дирекция "МТОСО" - МВР за периода г. - 28.03.2008
г. да му се предаде от екипа, извършил проверката на
магнитен носител, /дискета, компактдиск или преносима флаш
- памет/, откъдето съдържанието му било записано на служебния му компютър, били
нанесени корекции в първоначалните данни в записите по негово усмотрение, без
знанието и съгласието на авторите на оригиналните констатации, отклонявайки ги
от обективността - в констатациите на П.Ц.Ж. и Р.Л.И. за грубо нарушаване на
процедурите по ЗОП и НВМОП от страна на А.А. -
директор на Дирекция "МТОСО" - МВР и В.С. заместник-директор на
Дирекция "МТОСО" - МВР в Глава 6 "Сектор "КСР", пункт
№6.2 "Проведен открит конкурс по НВМОП с предмет
"Изпълнение и доставка на допълнителен брой постови кабини за нуждите на
НСЖ", пункт №6.3 "Проведени процедури за доставка и монтаж на абонатна станция -
комплект 2 бр. за нуждите на СОБТ-МВР"; пункт №6.4 "По обществена поръчка за изграждане на компенсиращи реактори за
отстраняване на загуби от капацитивна енергия за
Дирекция "ЗСВ" - МВР"; пункт №6.5 "СМР на Музей - МВР" и пункт №6.6 от доклада е посочено, че вина за причинените вреди на бюджета на МВР
следва да носят не двамата ръководители на Д "МТОСО", а само
заместник-директорът В.С. и е премахнато предложението за търсене на административнонаказателна отговорност от виновните
длъжностни лица, от което са произлезли вредни последици от материален и
нематериален характер - осуетена е възможността от заместник- директора на
Дирекция "МТОСО" В.С. да се търси административно-наказателна
отговорност по реда на чл.32 т. 1 и ал.2 ЗДФИ, а от директора на Дирекция
"МТОСО" А.А. да се търси имуществена
отговорност по реда на глава III от ЗДФИ и глава V ППЗДФИ и административнонаказателна
отговорност по реда на чл.32 т. 1 и ал.2 ЗДФИ.
на
неустановена дата в периода от 04.03.2009 г. до 29.04.2009 г. в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен служител категория
„5" - ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в МВР, съгласно
чл.169 ал.1 т.1 и чл.170 ал.1 т.2 ЗМВР - Директор II степен на Дирекция
"Ревизионна" -МВР, категория „5” е присъден V старши ранг, назначен е
M3 №К-1632/28.04.2006 г., злоупотребил с
властта си: е властническите си правомощия по чл. 32 ЗМВР /ДВ бр.
17/24.02.2006 г./; чл. 17 ал.1 и ал.
5 ЗДФИ и чл. 20 ал.1 и чл. 21 ал. 3 ППЗДФИ, като разпоредил устно Доклад
Рег.№зХ1-327/29.04.2009 г. за извършена от САД "Финансово-контролна
дейност" - МВР финансова и материална проверка на Академията на МВР за периода 01.11.2006 г. - 03.03.2009 г. да му се предаде от
екипа, извършил проверката, на магнитен носител, /дискета, компактдиск или
преносима флаш- памет/, откъдето съдържанието му било
записано на служебния му компютър, били нанесени корекции в първоначалните
данни в записите по негово усмотрение, без знанието и съгласието на авторите на
оригиналните констатации, отклонявайки ги от обективността - премахната е
констатация от П.Ц.Ж. и Р.Л.И. за причинена на АМВР щета в размер на 8 320 лв.,
дължаща се на изплатено обезщетение на служителя Х.Я. Л., възстановен на работа
е решение на Върховен административен съд №11825/27.11.2007 г. по
административно дело № 4276/2007 г., поради неправилно прилагане от Ректора на
Академията на разпоредбата на чл.245 ал.1 т.2 ЗМВР - ректорът изготвил
незаконосъобразно предложение изх.№К-1073/09.03.2007 г. до органа по
назначаване - Министъра на вътрешните работи на Х.Я. Л. и по предложението със
Заповед №К-1073/09.03.2007 г., министърът на основание чл.254 ал.1 т.2 ЗМВР
прекратил служебното правоотношение като началник-сектор при Академията, от
което са произлезли вредни последици от материален и нематериален характер -
погасяване по давност на възможността за търсене на имуществена отговорност по
реда на глава III ЗДФИ и глава V ППЗДФИ и на административно-наказателна
отговорност по реда на чл.32 т.1 и ал.2 ЗДФИ от Ректора на АМВР.
в периода от месец
декември 2008 г. до месец септември 2009 г. в
качеството на длъжностно лице, на което е възложено да
изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - държавен
служител категория "Б"ръководен персонал, изпълняващ държавна служба
в МВР, съгласно чл.169, ал.1, т.1 и чл.170 ал.1 т.2 ЗМВР - Директор II степен
на Дирекция САД "Финансово-контролна дейност" - МВР, категория
"Б", назначен с M3 №К- 3143/07.05.2009 г., злоупотребил
със служебното си положение - в нарушение на чл.53
от Инструкция на МВР рег.№1-83/30.08.1994 г. за експлоатация, планиране и
материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР:
"Забранява се персонално използване на леките автомобили"; чл.54 ал.1
от Инструкция на МВР рег.№1-83/30.08.1994 г. за експлоатация, планиране и
материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР:
"Забранява се ползването на техника за лични и неслужебни нужди, с
изключение на случаите по чл.64 и чл.65 и чл.55 ал.1 от Инструкция на
рег.Ж-83/30.08.1994 г. за експлоатация, планиране и материално-техническо
осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР: "След приключване на
работа, техниката се гарира само в гаражите или на определените от директорите
/командирите/ на поделения места по утвърдена от същите разстановка"
и Заповед на Министъра на МВР рег.Ж-12891/26.05.2009 г., съгласно която следва:
1/ „Да не се допуска ползването на автомобилите за лични и неслужебни
цели" и 2/ "След приключване на работата, автомобилите се гарират
само на утвърдените и регламентирани местостоянки"
, е управлявал служебни автомобили: "Опел Вектра"
с per. №********; "Опел Астра" е per. № ******** и "Опел Астра" е per. № ********, за лични и неслужебни цели, като след приключване на работа ги
паркирал за домуване, включително и през почивни дни,
вместо в ГАРАЖ №10 на МВР на служебен паркинг на фирма „Ю." ЕООД в гр.*********
от което са произлезли вредни последици от материален характер - неправомерно е
използвал гориво на стойност 483.36 лв. във вреда
на бюджета на МВР.
в периода от 16.06.2009 г. до 04.11.2009 г. в качеството на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със
заплата, постоянно служба в държавно учреждение - държавен служител категория
"Б" - ръководен персонал, изпълняващ държавна служба в Министерство
на вътрешните работи, съгласно чл.169, ал.1, т.1 и чл.170 ал.1, т.2 ЗМВР -
Директор II степен на Дирекция "Ревизионна" -МВР, категория
"Б" с присъден У-ти старши ранг, назначен с M3 №К - 1632/28.04.2006
г. и Директор II степен на Дирекция САД "Финансово- контролна дейност"
- МВР, категория "Б", назначен с M3 №К-3143/07.05.2009 г. не
е изпълнил задълженията си по служба: по чл.31 от ЗМВР
- "Специализираните дирекции се ръководят от директор"; чл.32 от ЗМВР
/ред. ДВ, бр. 69/2008 г./ ал.1 - "Директорите осъществяват общото и
непосредственото ръководство и отговарят за цялостната дейност на дирекциите
пред министъра, заместник-министрите и генералния комисар на МВР"; ал.2 -
"Директорите съобразно функциите на дирекциите осъществяват методическото
ръководство и контрол върху дейността на съответните звена в структурата на
МВР" и ал.З - "В изпълнение на функциите по ал.1 директорите издават
заповеди" - като Директор на САД "ФКД", ръководещ всички функции
на САД "ФКД" - МВР по чл.150м ал.1 т. 1-6 от ППЗМВР /ред. ДВ бр.
91/21.10.2008 г./, л.1 "Специализирана административна дирекция
"Финансово- контролна дейност": 1/ контролира спазването на
нормативните актове, които регламентират бюджетната, финансово-стопанската,
материалната и отчетната дейност в МВР; 2/ контролира законосъобразността и
целесъобразността на съхраняване, разходване и отчитане на материалните активи
на МВР; 3/ контролира опазването на имуществените интереси на МВР при
разходване на бюджетни средства и при разпореждане с недвижими имоти и движими
вещи, предоставени в управление на МВР; 4/ осъществява предварителен контрол за
законосъобразност на извършваните от МВР разходи; 5/ сертифицира средства по
програми и фондове на ЕС на разпоредителите с бюджетни кредити в МВР; 6/
анализира причините и условията за нарушенията на финансовата дисциплина и предлага
мерки за отстраняването им", не е създал необходимата организация относно
начисляването и изплащането на допълнително месечно възнаграждение на
служителите в Отдел "Сертификация на средствата по фондовете на ЕС"
при САД "Финансово- контролна дейност" - МВР съгласно чл. 6 ал.1 от
ПМС №46/26.02.2009 г.:"На държавните служители, се изплаща месечно
допълнително възнаграждение в размер на основната заплата за съответния
служител; чл.6 ал.2 ПМС № 46/26.02.2009 г.: „Начисляването и изплащането на
допълнителното възнаграждение по ал. 1 се извършват на базата на действително
отработените дни" и M3 per. №1з- 1093/15.06.2009 г.
относно Условията и реда за изплащане на допълнително месечно възнаграждение за
изпълнение на функции по управление на финансовата помощ от ЕС на държавните
служители от Министерство вътрешните работи: т.1 "На държавните служители,
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ ЕС да се изплаща
допълнително месечно възнаграждение в размер на основното месечно
възнаграждение, определено по реда на чл.199 ал.1-3 и чл.200 ЗМВР"; т.2
„Начисляването и изплащането на допълнителното месечни възнаграждение по т. 1
да се извършва на база действително отработените дни от месеца, през който
държавният служител реално е изпълнявал тези функции"; т.З
"Допълнителното месечно възнаграждение да не се изплаща за времето на а)
платените и неплатени отпуски по ЗМВР, КСО и КТ; б) командировка в страната и
чужбина" и т.З - "За отчитане на действително отработените дни по
т.2, до 5-то число на следващия месеца да се представят данни за отработените
дни през отчетния месец във финансовите звена, съгласно
протокол-приложение", като е възложил е с устна заповед на Крум Ееоргиев П., специалист I степен в Сектор
"Сертификация на средствата по фондовете на ЕС" при САД
"ФКД"-МВР да изготви Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители,
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за периода месец януари - май 2009 с per. №С- 19/16.06.2009 г.; Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС №46/26.02.2009
г. за месец юни 2009 г. с per. №С-23/02.07.2009 г.;
Протокол за действително отработените дни при определяне на допълнителното
месечно възнаграждение на държавните служители, изпълняващи функции по
управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС №46/26.02.2009 г. за месец август
2009 г. е рег.№-29/18.08.2009 г.; Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за месец август 2009 г. с per. № С- 33/07.09.2009 г.; Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за месец септември 2009 г. с per. №С-41/05.10.2009 г.; Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за месец октомври 2009 г. с per. №С-55/04.11.2009 г., които подписал в качеството си на директор и изпратил
за утвърждаване от ресорен заместник-министър на МВР, без да осъществи контрол
по начисляването, като само Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за периода месец януари - май 2009 г. с per. №С-19/16.06.2009 г. и Протокол за действително отработените дни при
определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните служители
изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС, съгласно ПМС
№46/26.02.2009 г. за месец юни 2009 г. с per. №С-23/02.07.2009 г. са подписани от К.Г.П. като „изготвил" и са
отговаряли на Приложението-Протокол-образец към M3 рег.№1з- 1093/15.06.2009 г.
относно Условията и реда за изплащане на допълнително месечно възнаграждение за
изпълнение на функции по управление на финансовата помощ от ЕС на държавните
служители от Министерство вътрешните работи, в който се съдържа задължителен
реквизит „изготвил" и в тях са били вписани непроверени по надлежен ред и
неверни данни за действително отработени дни от служителите К.Д.Р.,
за когото е отчетено допълнително възнаграждение в размер
на 273.20 лв. за 2 /два/ дни платен отпуск и 2 /два/ дни командировка в
страната през месец февруари 2009 г.; допълнително възнаграждение в размер на
325.24 лв. за 5 /пет/ дни командировка в страната през месец март 2009 г.;
допълнително възнаграждение в размер на 195.14 лв. за 3 /три/ дни платен
годишен отпуск през месец април 2009 г., общо 793.57 лв.; З.В.М., за която е отчетено допълнително възнаграждение в размер на 51.33 лв. за 1
/един/ ден платен отпуск през месец март 2009 г.; допълнително възнаграждение в
размер на 102.67 лв. за 2 /два/ дни командировка в страната и 4 /четири/ дни
платен отпуск през месец април 2009 г. и допълнително възнаграждение в размер
на 113.48 лв. за 2 /два/ дни командировка и 2 /два/ дни платен отпуск през
месец май 2009 г,- общо 267.48 лв.; К.Г.П., за когото е отчетено допълнително възнаграждение в размер на 97.80 лв. за 2
/два/ дни платен отпуск през месец февруари 2009 г.; допълнително
възнаграждение в размер на 265.14 лв. за 6 /шест/ дни командировка през месец
март 2009 г. и допълнително възнаграждение в размер на 102.67 лв. за 2 /два/
дни командировка през месец септември 2009 г. - общо 465.61
лв., В.И.Н., за когото е отчетено допълнително възнаграждение в размер
на 97.80 лв. за 2 /два/ дни командировка през месец февруари 2009 г. допълнително
възнаграждение в размер на 265.14 лв. за 6 /шест/ дни командировка през месец
март 2009 г. и допълнително възнаграждение в размер на 102.67 лв. за 2 /два/
дни командировка през месец септември 2009 г. - общо 465.62
лв. и И.Ц.П., за която е отчетено допълнително възнаграждение в размер на 56.05
лв. за 1 /един/ ден командировка през месец май 2009 г. и от
това са произлезли вредни материални последици - нанесена е вреда на бюджета на
МВР в размер на 2 048.34 лв., като деянието е извършено с цел деецът да набави за себе си имотна облага в
размер на 331.75 лв. и да набави имотна облага за другиго: за З.М. в размер на
267.48 лв., за К.П. в размер на 465.61 лв., за Валери Н. в размер на 465.62 лв.
и за И.П. в размер на 56.05 лв., поради което на основание чл.304 НПК, ГО
Е ОПРАВДАЛ по
повдигнатото обвинение за престъпление по
чл.387 ал.З вр.ал.1 НК вр.чл.26
ал.1 НК.
Срещу присъдата е постъпил протест от прокурор от СРП, с
който се прави искане за отмяната й и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъдат признат за виновни и да му бъде наложено справедливо
наказание. В протеста се твърди, че присъдата е постановена в противоречие със
събрания доказателствен материал, при съвкупната преценка на който се стига до
несъмнения извод, че подсъдимият е автор не вмененото му инкриминирано деяние.
Излагат се подробни съображения относно съставомерността на деянието. Моли за
съдебен акт в този смисъл.
Срещу присъдата е постъпила жалба от гражданския ищец
Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. И., , в която също се излагат доводи за
незаконосъобразност на постановената присъда. Твърди се, че действията на
подсъдимия са съставомерни по чл. 387 от НК, както и че от тях е произтекла
вреда за МВР в размер на 2531, 70 лева. Моли се за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, и уважаване изцяло на предявения граждански иск.
В протеста и жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 17.07.2015г. и в съдебно
заседание на 06.10.2015г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа протеста на изложените в него подробни основания и моли
същият да бъде уважен, като първоинстанционната присъда бъде отменена и бъде
постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено справедливо наказание.
Процесуалният представител на гражданския ищец МВР, юрк. И. също моли за уважаване на жалбата и предявения
граждански иск.
Защитата на подсъдимия Р. в лицето на адв. С. моли съда
да постанови решение, което да потвърди протестираната
присъда на СРС, тъй като няма данни за участието на подзащитния му в
инкриминираното деяние. Излага доводи, че по делото не са събрани каквито и да
било доказателства, че подсъдимият е влияел неправомерно върху подчинените си
при изготвяне на докладите от проверките, както и че се е облагодетелства
неправомерно и по този начин е ощетил МВР.
В дадената последна дума подсъдимият Р. поддържа
изложеното от своя защитник и моли постановената спрямо него оправдателна
присъда да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и нейното допълнение‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл.314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда в невлязлата в сила
част, констатира, че не са налице
основания за нейното отменяване или изменение поради следните съображения:
Приетата
фактическа обстановка от първоинстанционният съд е съответна на всички събрани
по делото доказателства – показанията на свидетелите В. К.Т., З.В.М., Р.Л.И., П.Ц.Ж.,
И.А.Б., заключението на вещите лица З. И.а и В.С. /повторна комплексна съдебно
финансово-счетоводна експертиза, дадени в с.з., показанията на свидетелите
материализирани в протоколите за разпит, прочетени и приобщени по реда на чл.
373 ал. 1 НПК вр. с чл. 372 ал. 3 НПК вр.чл. 371 т. 1 НПК /П.П.В., Е.Д.
И.а, С.Б.Б., М.И.Ф., Д. М. М., В.В.
Б., М. К. Б., Ц.Н. Ц., В. Ч. Й., Н.Д. Д., И.Ц.П., П. Г.Ш.., А.И.М., В. Б. И., В. Н.а Й., А. М.А., П.В.Г., Д.
М.Р., Е.Г.М., Л. Б.К., А.М.Т., Г.Р. Д., К. Б. А., М.Р. П., С.Н. М., Н. С.К., С.
М.К., В. Г. Б., от писмените документи /M3 №К-1632/28.04.2006 г., M3 №К-
3143/07.05.2009 г., Инструкция на МВР рег.№1-83/30.08.1994 г. за експлоатация,
планиране и материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника
в МВР, Заповед на Министъра на МВР per.
№1з-12891/26.05.2009 г., Заповед per. №1з-1093/15.06.2009 г. на Министъра
на МВР относно Условията и реда за изплащане на допълнително месечно
възнаграждение за изпълнение на функции по управление на финансовата помощ от
ЕС на държавните служители от МВР, решение на Върховен административен съд
№11825/27.11.2007 г. по административно дело №4276/2007 г., Протокол за
действително отработените дни при определяне на допълнителното месечно
възнаграждение на държавните служители, за месец юни 2009 г., per. №С-23/02.07.2009 г.; Протокол за
действително отработените дни за месец август 2009 г. с per. №С- 29/18.08.2009 г.; Протокол за
действително отработените дни за месец август 2009 г. с per. №033/07.09.2009 г.; Протокол за
действително отработените дни за месец септември 2009 г. с per. №041/05.10.2009 г.; Протокол за
действително отработените дни за месец октомври 2009 г. с per. №055/04.11.2009 г., заповеди
рег.№№зс-Х1-1/03.02.2009 г., рег.№ зс-Х1-1/04.03.2009 г., рег.№зс-Х1-3/02.04.2009
г.и рег.№зс-Х1-4/26.06.2009 г., Доклад Per.
№Х1-605/24.08.2007 г. за извършена проверка на Областна
дирекция "Полиция" - Търговище, Доклад Per.
№Х1- 253/02.04.2008 г. за извършена проверка на дирекция
„МТОСО”-МВР, Доклад рег.№зХ1-327/29.04.2009 г. от проверка на Академията на
МВР, справка за съдимост, доклад от проверка на Инспекторат при МВР, заповед
рег.№1з-687/04.05.2006 г., методически указания на МВР за прилагане на
Наредбата за командировките, справка за командировките на подсъдимия, справки
за изплатени суми по ПМС №46 на подсъдимия, З.М., К.П., В. Н. и И.П., докладна
записка рег№Х1-979/04.01.2010 г. за частична
незаконосъобразност на M3 1з-1093/15.06.2009 г., становище на отдел „Управление
на човешките ресурси в държавната администрация” към МС, писмо изх.№04-04-
1250/23.12.2009 г., пътни книжки на л.а.”Опел Астра”
с рег.№********, л.а.”Опел Астра” с рег.№******** и
л.а.”Опел Вектра” с рег.№********, молби за отпуски,
заповеди за разрешаване ползването на отпуски, кадрови справки, длъжностни
характеристики, заповед за уволнение на Р., материалите по 9 тома, 2 папки и 13
класьора, вкл. и папка с гриф „поверително”. Правилно от доказателствения
материал е изключена изготвената на фазата на ДП експертиза, доколкото същата
практически не съдържа свои изводи и изследвания.
Така посочените доказателства са детайлно обсъдени от
първата инстанция в мотивите на съдията-докладчик към присъдата на СРС, като са
посочени подробни съображения относно тяхното значение и изводимите от тези
доказателства факти и обстоятелства.
Въззивният съд
подложи на внимателен анализ същите доказателства и не установи възможност въз
основа на тези доказателства да се стигне до различни изводи относно фактите по
делото, независимо от твърденията на защитата в съдебното заседание на
въззивния съд, поради което прие следното от фактическа страна:
Подсъдимият К.Д.Р. е роден на *** г. в гр. Т. А., И., живущ ***, ЕГН **********.
Женен е, неосъждан, с висше образование, трудово ангажиран. Същият е с добри
характеристични данни.
Подсъдимият Р. е назначен за директор на Дирекция "Ревизионна" към
МВР с присъден V - ти старши ранг, видно от Заповед №К-632/ 28.04.2006 г. на
министъра на вътрешните работи, а след извършената структурна промяна в МВР е
назначен за директор на САД "Финансово-контролна дейност" - МВР,
категория Б за което е била издадена Заповед №К-143/07.05.2009 г. на министъра на
вътрешните работи.
Съгласно разпоредбите на чл.125 ЗМВР и чл.31 ЗДФИ, дирекция
"Ревизионна" е вътрешноструктурно звено за
финансово-материални проверки относно събиране, съхранение, разходване и
отчитане на активи, поверени на МОЛ в МВР, като дейността на Дирекцията се
подчинява на разпоредбите на ЗМВР, ЗДФИ и ППЗДФИ и действащите Вътрешни
правила, утвърдени със Заповед рег.№зХ1-389/ 02.12.2006 г. на директора на
Дирекция "Ревизионна" - МВР.
В началото, дирекция „Ревизионна” била определена със заповед на министъра
на вътрешните работи за сертифициращ орган по три фонда на европейската
програма „Солидарност и управление на миграционните потоци” на ЕК към ЕС, като
следва: „Европейски бежански фонд-2”, фонд „За връщане” и фонд „Външни
граници”. В дирекция „Ревизионна” бил обособен сектор „Сертифициране на
средствата по фондове на ЕС”, а през 2008 г. дирекцията променила
наименованието си на Дирекция „Финансово контролна дейност” /ДФКД/.
Със свои заповеди рег.№зс-Х1-1/03.02.2009 г., рег.№ зс-Х1-1/04.03.2009 г„
рег.№зс-Х1-3/02.04.2009 г. и рег.№зс-Х1-4/26.06.2009 г., подсъдимият Р. включил
в новосъздадения отдел свидетелите З.М., Валери Н., К.П. и Иванина Петрова.
Материалните проверки се извършвали от екип служители, назначени със заповед
на директора на дирекцията, в която се посочвали: обект на проверката, предмет,
ръководител, период и срокът за нейното извършване.
Пристигайки на място в проверяваният обект, ръководителят на екипа
разпределял задачите между членовете на екипа в зависимост от специалността им,
като всеки един от проверителите изготвял писмена справка за извършената работа
и за направените лично от него констатации.
Въз основа на
тези справки, ръководителят на проверката оформял доклада в окончателен вид,
след което същият се подписвал от всички членове на екипа. При изготвянето на
доклада било допустимо да се нанасят стилистични и граматически корекции, без
да се засягат направените констатации по същество на когото и да било от
проверяващите.
Самите справки се изготвяли в един екземпляр, в неформален вид, без
установена форма, като липсвало задължение същите да се входират
в деловодството, защото били за "вътрешно ползване на самия проверяващ, за
да мотивира становището си в доклада. Тези справки се прилагали единствено в
екземпляра от доклада, предназначен за дирекцията.
Съгласно чл. 20 ал. 1 ППЗДФИ, само и единствено докладите
се съставяли в два еднообразни екземпляра и се регистрирали в
деловодството на дирекцията.
Съгласно чл.17 ал. 1 и ал. 5 ЗДФИ, проверителите следвало лично да изготвят
доклада за резултатите от дадена инспекция, съдържащ направените констатации, а
след получаване на мотивирани писмени становища от одитираните
лица - да вземат отново отношение по тях /всеки по своята част от доклада/.
Съгласно чл.21 ал.З ППЗДФИ промени по направени констатации в доклада
можели да правят само техните автори, въз основа на обосновани възражения, с
представени надлежни доказателства от одитираните
лица. Съгласно чл. 22 ППЗДФИ, след вземане на отношение, докладът - със или без
променени констатации трябвало да се предостави на подсъдимия в качеството му
на директор, лично от изготвилите го специалисти с предложения за реализация и
предприемане на последващи мерки.
Съгласно чл.32 ЗМВР /ред. ДВ бр. 17/24.02.2006 г. и ДВ бр. 69/2008 г./ Р.
ръководел дирекцията и отговарял за цялостната й дейност пред ръководството на
МВР, за което издавал съответни заповеди. Съгласно чл.19 от Вътрешните правила
за дейността на Дирекция "Ревизионна", в качеството си на директор,
той осъществявал текущ контрол, координация на проверките, но нямал правомощия
да съставя доклади по същите или да нанася промени в тях.
При изпълнение на дейността на Дирекцията, били извършени проверки на ОДП
Търговище, Дирекция „МТОСО” – МВР и Академията на МВР. Извършените проверки са
завършили по предвидения в нормативните правила ред с доклади, подписани от
всички участници в тях.
Със Заповед рег.№1з- 687/04.05.2006 г. на зам.министъра на вътрешните
работи Р.М.на подсъдимият Р. в качеството му на директор на Дирекция
"Ревизионна" МВР, било възложено да управлява служебни МПС -
л.а.”0пел Астра” е рег.№******** и л.а.”Опел Астра” е рег.№********. Подсъдимият управлявал без издадена
заповед и л.а.”Опел Вектра” е рег.№********.
Инструкция на МВР рег.№1з-83/30.08.1994 г. за експлоатация, планиране и
материално-техническо осигуряване на МПС, инженерна и бойна техника в МВР /л.27
от том 4 на сл.д.№ 15/2010 г./ и Заповед на министъра на вътрешните работи per. №1-12891/26.05.2009 г., забранява на служителите в МВР ползването на
автомобилите за лични и неслужебни нужди, като след приключване на работа,
същите домуват само в гаражите или на определените от
директорите /командирите/ на поделения места, в конкретния случай видно от
заповедта - в гараж №10. Установява се, че подсъдимият Р. е управлявал както
посочените два служебни автомобили, така и л.а. "Опел Вектра"
е per. №********, като ги е паркирал на паркинг на фирма "Ю." ЕООД в
гр.С., в ж.к. "Д.2", в близост до дома си.
Дирекция "Ревизионна", чийто директор бил подсъдимият за
инкриминирания период била определена за сертифициращ орган по усвояване на
средства на Европейски съюз, като в нея бил обособен отдел "Сертификация
на средства по фондовете на ЕС" е два сектора, /арг.
чл. 150м т.5 ППЗМВР /ДВ бр. 91/21.10.2008 г./ - „САД "ФКД" -МВР
сертифицира средства по програми и фондове на ЕС на разпоредителите с бюджетни
кредити в МВР”.
Със свои заповеди, Р. възложил осъществяване на функции по сертифициране на
средства по програми и фондове на ЕС на свидетелите З.В.М., В.И.Н., К.Г.П. и И.Ц.П..
В разпоредбата на чл. 6 от Постановление №46/26.02.2009 г. на Министерски съвет
и в приложенията към него е предвидено заплащането на месечно допълнително
възнаграждение в размер на основната залата на служителите в САД
"ФКД" - МВР, изпълняващи функции по сертифициране на средства по
програми и фондове на ЕС.
Въз основа на това Постановление, Министърът на
вътрешните работи М.М. издал Заповед
№1з-1093/15.06.2009 г. /л.95 от том II/, съгласно която
начисляването и изплащането на допълнително възнаграждение на държавните
служители, се извършва на база действително отработени дни от месеца, през
който държавният служител реално е изпълнявал тези функции. В заповедта са
изключени: времето на платени и неплатени отпуски, командировка в страната и в
чужбина, обучение и специализация в страната и чужбина и участие в международни
мисии. Към заповедта имало приложение: Протокол за действително отработените
дни при определяне на допълнителното месечно възнаграждение на държавните
служители, изпълняващи функции по управление на финансовата помощ от ЕС,
съгласно ПМС №46/26.02.2009 г., в който за съответния месец следвало да се
посочат трите имена на служителя, ЕГН и броя на действително отработените дни,
подписи на лицето, което го е изготвило и на директора, след което той да бъде
утвърден от ресорния зам.министър.
В протоколите за периода февруари - септември 2009 г. са били неправилно /според
заповедта на Министъра/ посочени като действително отработени дни такива, в
които подсъдимият и служителите П., Н., М. и П. са били в отпуск и/или в
командировка, в резултат на което на същите е било изплатено възнаграждение и
съобразно тези дни. Тези протоколи били изготвени от К.П. по устно разпореждане
на Р., който ги е подписал след това. Разликата възлиза на 2 048.34 лв.
Свидетелите В.К.Т., /пенсиониран на дата 14.09.2009 г./, П.П.В., /също пенсиониран по предложение на Р. на дата
14.12.2009г., и П.Ц.Ж. /уволнен/ подали жалби-сигнали до министъра на МВР Цв.Ц. и до Върховна касационна прокуратура срещу
подсъдимият с оплаквания, че същият извършва многобройни нарушения като
директор на дирекция „Ревизионна”.
Със заповед на министър на вътрешните работи Цв.Ц.
била възложена проверка на дирекция „Инспекторат”-МВР, приключила с доклад за
нарушения от страна на подсъдимия идентични с предмета на ОА.
Със заповед рег.№2783/11.03.2010
г. на министъра на вътрешните работи било наложил дисциплинарно наказание
„уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение на подсъдимия Р.,
поради констатирани при проверката от Инспектората-МВР нарушения свързани с
неправомерно изплащане на ДМС и ползване на служебни автомобили.
Въз основа на
тази обстановка от правна страна районният съд законосъобразно е приел, че
подсъдимият К.Д.Р. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
вмененото му престъпление по чл. 387, ал. 3,вр. Чл.
26, ал. 1 от НК. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в тази
насока са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от съда.
На първо място,
следва да се посочи, че е налице още едно, първостепенно основание за
оправдаването на подсъдимия, което не е било въведено от страна на
първоинстанционния съд. Подсъдимият е изпълнявал длъжността Директор
на дирекция към МВР и следователно е имал качеството на длъжностно
лице както по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК, така и специалното длъжностно качество по смисъла на чл. 371 от НК,
действащ до ДВ, бр. 53 /2014г. С публикуваната в този брой на ДВ законодателна
промяна, на практика е приет по-благоприятен закон за подсъдимия и се стига до декриминализация на конкретно вмененото му деяние.
Съображенията в тази насока са следните: Подсъдимият Р. е обвинен в извършване
на престъпление по чл. 387 от НК, което престъпление е в глава 13 на НК „Военни
престъпления”. Същият е привлечен към отговорност въз основа разпоредбата на
чл. 371 от НК, съгласно която държавните служители в структурните звена на МВР
носят отговорност за извършеното от тях именно по текстовете на тази глава. В
ДВ бр. 53/2014г., обн. 27.06.2014г., е налице
изменение в разпоредбата на чл. 371 от НК, сочещо, че тази категория лица носят
отговорност по текстовете, предвидени в тази глава, единствено ако деянията им
са извършени във военно време, в бойна обстановка, при участие в мисии или
операции извън страната или във връзка с бойни действия, каквато хипотеза
безспорно не е налице. Законът не е предвидил в преходни или допълнителни
разпоредби някакво различно действие по отношение на заварени хипотези, поради
което безспорно следва да се приеме, че към настоящия момент подсъдимият не е
годен субект, който може да отговаря за деяние, принципно съставомерно по чл.
387 от НК. Поради това съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 2 от НК, а именно – до влизане в сила на съдебен акт по същество, за вменените на
подсъдимия деяния, е налице по-благоприятен за тях закон, съгласно който закон,
длъжностното му качество на държавен служител в структурните звена на МВР, не
го прави годен субект на деяние по чл. 387 от НК. Тъй като това специално
качество, по силата на разпоредбата на чл. 371 от НК, се явява елемент от
състава на престъплението по чл. 387 от НК, в извършването на което е обвинен
подсъдимият Р., отпадането му води до несъставомерност на деянието им по този
текст от наказателния закон, което обстоятелство има като логична и
задължителна последица оправдаването на подсъдимия по така повдигнатото срещу
него обвинение. Въпреки близката правна конструкция на съставите на
престъпленията по чл. 387 от НК и чл. 282 от НК, настоящият въззивен състав
намира, че не разполага с правомощието за пръв път в рамките на въззивното
производство да проверява съставомерността на деянието по друга разпоредба от
особената час на НК, за която не е имало нито обвинение, нито преквалификация
на предходна процесуална фаза.
С оглед пълнотата
на изложението и наличния по делото граждански иск, по който се дължи
произнасяне по въпроса, налице ли е граждански деликт, дори и деянието да е несъставомерно
като престъпление,настоящата въззивна инстанция е длъжна да посочи, че и
разгледано по същество, извършеното от подсъдимия Р. не покрива признаците на
състав на престъпление, съгласно действащия НК. В тази насока формираните от
страна на първоинстанционния съд фактически и правни изводи следва да се
споделят изцяло.
Не се установява
от материалите по делото и разпитите на свидетелите, подсъдимият Р.
неправомерно да им е оказвал въздействие в изготвянето на докладите от
извършените проверки. Изготвените доклади носят подписи на всички участници в проверката,
като никой от тях не е подписал същите с особено мнение, изразявайки несъгласие
с констатациите в тях. Следва да се посочи също така, че подсъдимият не е
участвал лично в извършването на проверките, поради което и няма данни
междинните резултати от същите да са му предоставяни. Не на последно място,
следва да бъде отбелязано,че с докладите от извършените проверки се предлага
предприемането на административни и дисциплинарни мерки спрямо някои от
проверяваните лица, поради което няма как да се приеме, че от действията на подсъдимия
могат да настъпят каквито и да било вреди за МВР.
Не може да се
приеме за съставомерно деянието на подсъдимия, изразяващо се в личното
управление на лекия автомобил,предоставен му за ползване, съобразно заеманата
от него длъжност във ведомството. Такава изрична забрана не е налична в правния
мир. Следва да се посочи също така, че подсъдимият е проявявал дължимата грижа
към автомобила, като няма данни да го е ползвал за дейности, които не са
свързани с изпълнението на служебните му задължения. Неясно как е формирана претендираната от обвинението вреда и по какъв начин
употребеното гориво при личното управление на автомобила от страна на
подсъдимия би било по-голямо от това, което би било използвано ако лекият
автомобил е бил управляван от шофьор, който всеки ден взима подсъдимия и го
връща до дома му след работа. В тази насока съдът възприема изцяло и
показанията на св.Богданов и писмените доказателства по делото, че по отношение
на горивото на тези автомобили не е налице преразход на въведените норми. Поради
това настоящият въззивен състав намира, че дори правилата за работа в МВР да
предполагат управлението на ведомствените автомобили единствено от назначените
шофьори, с неизпълнението на това правило не могат да настъпят имуществени
вреди за ведомството и деянието не е съставомерно като престъпление по чл. 387
от НК.
По отношение на
обвинението за надплатени допълнителни възнаграждения както на самия подсъдим,
така и на свидетелите П., М. и Н., съдът споделя изцяло съобразената от първоинстанционния съд
спорна законосъобразност на Заповедта на Министъра на вътрешните работи,
изключваща от допълнителните възнаграждения на времето, през което служителите
са били в командировка или са били в платен отпуск. Също така, обвинението е за
извършени от подсъдимия действия преди входирането на
заповедта в Дирекцията. Самият факт на спазването от страна на подсъдимия на
нормативен акт от по-висока степен изключва умисъла за извършване на
престъпление от негова страна. Следва да бъде отбелязани и действията му по
доброволно връщане на сумата от 360 лева
в касата на ведомството, която сума е по-висока от твърдяната надписана такава.
По изложените съображения съдът намира, че тези действия на подсъдимия не са
релевантни в наказателно правен аспект.
От всичко
изложено дотук следва категоричния извод, че извън преценката за
несъставомерност на деянието, следваща се от настъпилата законодателна промяна
и приложението на разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, не се установява
подсъдимият Р. и към датата на твърдяните деяния да е
осъществил състава на престъплението по чл. 387, ал. 3, вр.
Ал. 1 от НК. Твърденията на обвинението в тази насока не се подкрепят по
никакъв начин от събраните поделото доказателства, като в конкретни свои части
почиват и на неправилен прочит и приложение на материалния закон. Следователно,
постановената присъда, с която подсъдимият Р. е признат за невиновен и е
оправдан по повдигнатото срещу него обвинение следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна.
Правилно е
отхвърлен предявеният от ГИ МВР срещу подсъдимият граждански иск. Доколкото
по-горе съдът прие, че подсъдимият не е извършил престъплението, в което е
обвинен и от действията му не са настъпили материални щети за ведомството,
поради което същият бе оправдан по повдигнатото обвинение, няма как същият да
носи гражданска отговорност за деянието си при липсата на данни за извършено престъпление
или граждански деликт. Следователно постановената присъда следва да бъде
потвърдена и в гражданската си част.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция
не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед горепосочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.02.2015г. по НОХД №9556/2014г., СРС, НО, 121 състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.