Решение по дело №70/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на А. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. И. срещу Решение № 1012-16-14/1 от 22.02.2024 год. на Ръководителя на ТП на НОИ – Разград. С него е потвърдено Разпореждане № 2146-16-1 от 02.01.2024 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ – Разград, с което е спряна, считано от 28.12.2023 год., личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата.

В жалбата се твърди, че оспорените административни актове са незаконосъобразни и неправилни, за което се излагат подробни доводи. По същество се твърди, че към момента на издаване на разпореждането не са били налице предпоставките по чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО за спиране на пенсията. Твърди се, че в административната преписка не се съдържат доказателства за факти, обосноваващи спирането на пенсията, съответно в изложените в разпореждането и в решението мотиви не се съдържат фактически основания за това. От съда се иска да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – ръководителят на ТП на НОИ – Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С. В., счита жалбата за неоснователна, а обжалваните административни актове за законосъобразни. Посочва, че към датата на издаване на първоначалния административен акт – разпореждането за спиране на пенсията, административният орган е имал достатъчно информация, въз основа на която да приложи разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО. Твърди, че самото спиране на изплащането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като целта е да се избегне неоснователно плащане по ДОО, когато са налице каквито и да било данни, от които е видно и може да се направи обосновано заключение, че пенсията може да бъде прекратена.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Със заявление вх.№ МП-3871 от 27.02.2007 год. до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ (РУСО) – гр. Разград /л. 130/ оспорващата е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, като е представила необходимите документи, сред които и Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Разград № 0167 от 16.01.2007 год. /л. 126-127/. С него на оспорващата е определена ** % трайна неработоспособност с дата на инвалидизиране – 16.01.2007 год. и срок на инвалидност – пожизнен.

С Решение № 0464 от 09.03.2007 год. /л. 124-125/ на медицинската комисия при РУСО – гр. Разград експертното решение на ТЕЛК е потвърдено изцяло.

С Разпореждане № ********** от 23.03.2007 год. на ръководителя на „ПО” при РУСО – гр. Разград /л. 89/ на оспорващата е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и социална пенсия за инвалидност, считано от 16.01.2007 год.

Впоследствие отпуснатите ѝ пенсии са били изменяни, преизчислявани, увеличавани и осъвременявани, съгласно чл. 100 и чл. 102 от КСО и разпоредби от Закона за бюджета на ДОО за съответните години, с разпореждания на ръководителя на „ПО” при РУСО – гр. Разград/ТП на НОИ – Разград /виж л. 63, 70, 71, 72, 73, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 83, 84, 86/.

С писмо № УРИ 330000-23468 от 07.07.2023 год. /л. 62/ директорът на ОДМВР – Разград е поискал от ръководителя на ТП на НОИ – Разград заверени копия от всички документи, послужили за отпускане на пенсията за инвалидност на оспорващата, и справка за изплатените ѝ суми, във връзка с извършвана проверка по преписка № УИ 330000-22087/2023 год. в сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОДМВР – Разград с цел установяване на данни за извършено престъпление от общ характер.

ТП на НОИ е изпратило исканата справка /л.56-61/, в която е посочено, че за периода от 16.01.2007 год. до 31.07.2023 год., общата изплатена сума на А. М. Ф. за този период е в размер на 46 559,89 лв.

С писмо рег.№ 45753 от 21.12.2023 год. на ОДМВР – Разград, вх.№ 1056-16-399 от 28.12.2023 год. на ТП на НОИ – Разград /л. 55/, разследващ полицай при ОДМВР – Разград е уведомил ръководителя на ТП на НОИ – Разград, че е образувано досъдебно производство № 330-ЗМ-153/2023 год. по описа на ОДМВР – Разград, пр. пр. 1380/2023 год. за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. В тази връзка е поискал за нуждите на разследването да бъдат предоставени: справка за лицето А. М. Ф. с ЕГН ********** – получавала ли е пенсия, какъв вид пенсия е получавала, за какъв период, какъв е размера по периоди, как е изплащана отпуснатата пенсия, респективно къде е получавана; заверени копия на разпорежданията за отпускане и спиране на пенсията на А. М. Ф.; оригиналите на подадените заявления за отпускане на пенсия и на експертните решения на ТЕЛК, въз основа на които са отпуснати и изплатени пенсии на А. М. Ф.; и информация кой служител е приел и обработил представените от А. М. Ф. документи.

В справката за получени пенсии от оспорващата за периода от 16.01.2007 год. до 31.12.2023 год. /л. 46-52/, е посочено, че общата й изплатена сума за този период е в размер на 49 305,84 лв., като са посочени видовете пенсии, получавани от оспорващата и механизма на тяхното изплащане.

С Разпореждане № 2146-16-1 от 02.01.2024 год. /л. 53-54/ ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград е спрял на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО и чл. 11, т. 7 от НПОС личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на оспорващата, считано от 28.12.2023 год. Като фактическо основание за издаване на разпореждането е посочено: „На 28.12.2023 г. е постъпила информация, предоставена от ОДМВР – Разград, че срещу лицето е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК. Представени са доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на получаваната от лицето пенсия, съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО.”.

Разпореждането е получено от оспорващата на 04.01.2024 год., съгласно известие за доставяне /л. 45/, и е обжалвано от същата по административен ред пред Ръководителя на ТП на НОИ – Разград с жалба от 05.02.2024 год.

С Решение № 1012-16-14/1 от 22.02.2024 год. Ръководителят на ТП на НОИ – Разград е отхвърлил жалбата и е потвърдил разпореждането, като се е мотивирал с постъпилото писмо от разследващ полицай при ОДМВР – Разград, в което според административния орган се съдържат данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1 от КСО, а именно – образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

Решението е връчено на оспорващата на 28.02.2024 год., а жалбата срещу него до съда е подадена чрез административния орган на 11.03.2024 год., видно от пощенското клеймо /л. 39/.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети Разпореждане от 23.06.2023 год. на зам. районен прокурор на Районна прокуратура – Разград за възлагане на предварителна проверка по пр. пр. № 1380/2023 на Районна прокуратура – Разград; Постановление № 629 от 24.10.2023 год. на зам. районен прокурор на Районна прокуратура – Разград за образуване на досъдебно производство № 330 ЗМ-153/2023 год. по описа на ОДМВР – Разград, пр. пр. № 1380/2023 г. по описа на РП – Разград; Постановление от 04.01.2024 год. за удължаване срока на разследване по досъдебно производство № 330 ЗМ-153/2023 год.; Постановление от 28.02.2024 год. за удължаване срока на разследване по ДП № 330 ЗМ-153/2023 год.; Обяснения от А. М. Ф. от с. К., общ. И.; П. И. И. от гр. Р.; Р. Д. Д. от гр. Р. и Експертна справка № 038 от 13.09.2023 год. от експерт в сектор „НТЛ“ при ОДМВР – Разград. От приетите доказателства се установява, че в ТП на НОИ – Разград е постъпил сигнал, препратен по компетентност до Районна прокуратура – Разград, в който се твърдяло, че оспорващата А. М. Ф. получава пожизнена инвалидна пенсия от повече от 10 години и в същото време работи към 100 декара земя в с Къпиновци, общ. Исперих. По сигнала била възложена проверка от ОДМВР – Разград, сектор „Противодействие на икономическата престъпност“, при която били събрани достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер. С Постановление № 629 от 24.10.2023 год. на зам. районен прокурор на Районна прокуратура – Разград е образувано досъдебно производство № 330 ЗМ-153/2023 год. по описа на ОДМВР – Разград, пр. пр. № 1380/2023 г. по описа на РП – Разград, за това, че за времето от 16.01.2007 год. до м. юли 2023 год. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 0167 от 16.01.2007 год. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр. Разград, приложено към Заявление № 3871/27.02.2007 год. за отпускане на пенсия за инвалидност, представено пред Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ – гр. Разград, са получени без правно основание чуждо движимо имущество – пари на обща стойност 46 559.89 лева, представляващи изплатена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия, собственост на НОИ – София, с намерение да бъдат присвоени – престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. До момента няма повдигнати обвинения срещу конкретни лица, като всички материали се намират в ОДМВР – Разград, където се провежда разследването.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е процесуално допустима.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „ж“ от КСО, в предвидената от закона писмена фирма. Същото е мотивирано, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО и съдържа реквизитите, визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания. Доколко изложените такива са верни и обосновават издаването му е въпрос, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Следва да се посочи, че съществени са тези нарушения на административнопроизводствените правила, които създават вероятност за неистинност на фактите, които административният орган е счел за установени и които са от значение за постановяване на оспорения акт. В случая такива нарушения не са налице. Противно на посоченото в жалбата, органът е събрал и е анализирал получената информация от ОДМВР – Разград и правилно е изяснил същността, обхвата и предмета на разследване по досъдебното производство, а именно – истинността на представеното от оспорващата пред пенсионните органи експертно решение на ТЕЛК, въз основа на което ѝ е отпусната и изплащана лична пенсия за инвалидност. Тоест събрал и е анализирал необходимите и относими доказателства, и е издал акта си след като е изяснил релевантните факти и обстоятелства. Това обосновава извод за спазване на изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК от страна на ответника, съответно за неоснователност на направеното от оспорващата възражение в обратния смисъл.

Съдът намира, че решението и потвърденото с него разпореждане съответстват на материалния закон. Предмет на настоящото производство е спиране изплащането на лична пенсия за инвалидност на оспорващата на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО, в който е предвидено, че пенсията се спира, когато са представени данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1. Доколкото административният орган се е позовал в мотивите си на писмо на разследващ полицай при ОДМВР – Разград, в което се съдържат данни за образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, съдът приема, че сме в хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО. В този случай материалните предпоставки за спиране на пенсията, които следва да са налице са: представени данни за обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяване на пенсията поради отпадане на основанието за отпускането ѝ. Спирането на пенсията в тази хипотеза предпоставя наличието на данни или информация, които сочат на вероятност за прекратяването ѝ поради отпадане на основанието за отпускането ѝ. Основанието за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно чл. 71 и сл. от КСО е наличието на 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, определена от съответната ТЕЛК с експертно решение. В конкретния случай основанието за отпускане на пенсията на оспорващата е обективирано в представеното от нея пред ТП на НОИ – Разград (тогава РУСО – гр. Разград) Експертно решение на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. Разград № 0167 от 16.01.2007 год., с което ѝ е определена ** % трайна неработоспособност с дата на инвалидизиране – 16.01.2007 год. и срок на инвалидност – пожизнен. За да е налице хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, на пенсионния орган трябва да са били представени данни, които да сочат на вероятност за неистинност на това експертно решение. Евентуална негова неистинност би довело именно до отпадане на основанието за получаване на пенсията за инвалидност, а от там и би представлявало основание за спирането ѝ. В цитирано в оспореното решение и в потвърденото с него разпореждане писмо от ОДМВР – Разград е посочено, че е образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, като са изискани информация и документи, свързани с оспорващата. Образуваното наказателно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – документна измама, заедно с посочените конкретни документи от пенсионното досие на оспорващата, включително оригинала на представеното от нея експертно решение на ТЕЛК, са достатъчно сериозни данни, които да обосноват у пенсионния орган извод за вероятна неистинност на това експертно решение. Фактът, че се води разследване по досъдебно производство за документа измама и се изискват от органите на НОИ документи, свързани конкретно с получаваната от оспорващата лична пенсия за инвалидност, включително оригинала на представеното експертно решение на ТЕЛК, създава обосновано предположение за вероятна неистинност на документи, послужили като основание за отпускане и изплащане на същата пенсия. Тук следва да се посочи, че в приложимата хипотеза е достатъчно само наличието на вероятност за неистинност на съответните документи, а не установяване на неистинност по несъмнен начин. Тази вероятност разбира се не може да бъде само имагинерна, а е нужно да е реална. Въпросната вероятност е напълно реална, когато е образувано досъдебно производство, в чийто предмет на доказване попада истинността, респ. неистинността на документи, свързани с правото на получаване на пенсия (вж. Решение № 14556 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12989 / 2017 г., VI о.; Решение № 14558 / 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13618 / 2017 г., VI о.). За да бъде спряна пенсията в тази хипотеза, достатъчно е да се установи, че е налице висящо наказателно производство, отнасящо се до документи, удостоверили – в рамките на приключила пенсионна процедура – правото на пенсия, какъвто именно е и настоящия случай. Не е нужно това производство да е приключило с влязъл в сила акт, установяващ неистинност на тези документи, нито е необходимо да е повдигнато обвинение на едно лице.

В цитираното от административният орган в оспореното решение писмо на разследващ полицай при ОДМВР – Разград се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата, а именно образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК – документна измама, предмет на която очевидно може да е само документ от пенсионното досие на оспорващата, свързан с получаваната от нея пенсия. Обстоятелството, че в писмото на директора на ОДМВР – Разград се съдържат данни, които предпоставят реална вероятност за неистинност на експертното решение, което е послужило като основание за отпускане на пенсията на оспорващата, се потвърждава и от събраните в съдебното производство доказателства – постановлението на Районна прокуратура – Разград за образуване на досъдебното производство, обясненията на разпитаните при предварителната проверка лица и изготвената експертна справка, съгласно които подписите, положени за „председател“ и „член № 2“ на ТЕЛК не са изпълнени от лицата, посочени като техни автори, което води до извод за неавтентичност, съответно неистинност на експертното решение.

Ето защо съдът намира, че установените по делото факти осъществяват хипотезата на чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, поради което разпореждането и потвърждаващото го решение се явяват материално законосъобразни.

Спирането на изплащането на пенсията по чл. 95 от КСО има временен и обезпечителен характер, като целта е да се избегне неоснователно плащане по ДОО. Разпоредбата дава възможност при наличие на каквито и да било данни, от които е видно и може да се направи обосновано заключение, че пенсията може да бъде прекратена, изплащането на същата да бъде спряно до изясняване на случая. След това, съгласно чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО, изплащането на пенсията се възобновява от датата на спирането, когато няма основание за прекратяването ѝ, или същата се прекратява с нов административен акт по чл. 96 от КСО. Самият факт, че в чл. 97, ал. 1, т. 4 от КСО е предвидено възобновяване на спряната на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 от КСО пенсия, когато няма основание за прекратяването ѝ, означава, че за спирането не е нужно да е налице установено основание за прекратяване по чл. 96, ал. 1, а само вероятност от такова. В случая спирането на отпуснатата пенсия е временна мярка, имаща за цел предотвратяване на възможността оспорващата да получава неправомерно пенсия, въз основа на експертното решение на ТЕЛК, което е представила пред НОИ и за което има данни, че не е съставено от лицата, посочени като негови автори (т.е. че е „неистински документ“ по смисъла на НК). Ето защо разпореждането за спиране и потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ – Разград съответстват и на целта на закона.

Обстоятелството, че не е ангажирана наказателната отговорност на оспорващата, е ирелевантно и не променя горния извод, а съображенията в жалбата в обратния смисъл не могат да бъдат споделени (Решение № 1864 от 28.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9657/2021 г., VI о.).

По изложените съображения съдът намира, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, а оспорването срещу него се явява неоснователно и недоказано, поради което следва да бъде отхвърлено.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на А. М. Ф. с ЕГН ********** от гр. И. срещу Решение № 1012-16-14/1 от 22.02.2024 год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Разград.

Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 119, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, "ж" от КСО.