Р Е Ш
Е Н И Е
Град Добрич, 05.12.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И.........
…………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 01669 по описа
за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземанията”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, срещу С.Й.С., ЕГН ********** ***, за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи по заповед № 166 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00386/2019г. по описа на ДРС сумите: 534,71 лева (петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и една
стотинки), представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит №
********* от 28.02.2017г., сключен с „Провидент Файнаншъл България”ООД,
прехвърлена с Договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет мениджмънт”АД, прехвърлена с Приложение
№ 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г. към рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. на настоящия
заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (04.02.2019г.) до окончателното плащане; 101,82 лева (сто и един лева и осемдесет и
две стотинки), представляваща договорна лихва за периода 23.03.2017г. до
26.04.2018г.; 26,60 лева (двадесет и
шест лева и шестдесет стотинки), представляваща такса за оценка на досие; 72,79
лева (седемдесет и два лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.03.2017г. до 04.02.2019г.; 144,82 лева
(сто четиридесет и четири лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене
на кредитополучателя; 337,43 лева (триста тридесет и седем лева и четиридесет и
три стотинки), представляваща такса услуга „кредит у дома” за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя. Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът
е бил страна по договор от 28.02.2017г. с „Провидент файненшъл България”ООД,
вземането по който е било прехвърлено с договори за цесия първоначално на „Изи
асет мениджмънт”АД, а впоследствие на настоящия ищец, което е било съобщено на
длъжника на заявения от него адрес. Респективно да се счита уведомяване за
цесията с връчване на исковата молба. Към настоящия момент са заплатени 40
лева. Заповедта по образуваното заповедно производство е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес от настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен
срок от получаването на съобщението ответникът не е изпратил отговор на
исковата молба.
От събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.дело № 00386/2019г. по описа на ДРС се установява, че със
заповед № 166 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК от 05.02.2019г. С.Й.С.,
ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на кредитора, следните суми: 1) 534,71 лева (петстотин тридесет и
четири лева и седемдесет и една стотинки), представляваща дължима сума по
договор за потребителски кредит № ********* от 28.02.2017г., сключен с
„Провидент Файнаншъл България”ООД, прехвърлена с Договор за цесия от
01.07.2017г. на „Изи асет мениджмънт”АД,
прехвърлена с Приложение № 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от
01.11.2017г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от
16.11.2010г. на настоящия заявител, заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението (04.02.2019г.) до окончателното плащане.
2) 101,82 лева (сто и един лева и
осемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за периода
23.03.2017г. до 26.04.2018г. 3) 26,60
лева (двадесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща такса за
оценка на досие. 4) 72,79 лева (седемдесет и два лева и седемдесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 24.03.2017г. до
04.02.2019г. 5) 144,82 лева (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя. 6) 337,43 лева (триста
тридесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща такса
услуга „кредит у дома” за събиране на погасителни вноски по местоживеене на
кредитополучателя. 7) 75 лева (седемдесет и пет), представляваща направените
съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 00386/2019г. по описа на ДРС.
Заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Кредиторът е предявил иск за
съществуване на вземането си с искова молба вх.№ 9556 от 15.05.2019г., по което е
образувано гр.дело № 01669/2019г. по описа на ДРС.
По делото са представени документи,
свързани с Договор за потребителски кредит № ********* от 28.02.2017г., сключен между ответника и
„Провидент Файнаншъл България”ООД, както и такива за прехвърлянето от страна на
първоначалния кредитор с Договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет мениджмънт”АД, прехвърлено с
Приложение № 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. на
настоящия ищец: Формуляр за кандидатстване за кредит от 28.02.2017г.;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация; Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. с потвърждение за извършена
цесия; Допълнително споразумение от 01.11.2017г. към договора за цесия с
потвърждение за сключена цесия; Потвърждение за сключена цесия от 01.03.2018г.
с приложение № 1 относно вземането към С.Й.С.; Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от 07.03.2018г. и Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 07.03.2018г. /непотърсени/; Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания от 02.05.2019г. и Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от 02.05.2019г. /непотърсени/. Допълнително са
представени: Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г.;
Потвърждение за сключена цесия на осн. чл.99, ал.3 от Закона за
задълженията и договорите; пълномощно.
Съдът е допуснал ССчЕ, заключението
по която не е оспорено от страните, а съдът цени като професионално изготвено и
обективно. Според вещото лице, задължението по процесния договор е в следните
размери: главница 550 лева, такса оценка на риска – 27,50 лева,
фиксирана/договорна лихва – 108,49 лева, такса „кредит у дома” – 499,39 лева.
Сумата от 550 лева е предадена лично на кредитополучателя по местоживеене. За
времето на действие на договора лихвените проценти не са изменяни. ГПР е в
размер на 48,10 %, представляващи 135,99 лева. Длъжникът е заплатил на
16.03.2017г. сумата от 40 лева, с която са погасени: такса услуга „кредит у
дома” – 5 лева за предоставяне в брой, такса услуга „кредит удома” – 12,14
лева, за събиране на погасителните вноски, такса оценка на досие – 0,90 лева, договорна
лихва – 6,67 лева и главница – 15,29 лева. Размерът на вземането, според
условията на договора, е: главница – 534,71 лева, договорна лихва – 101,82
лева, такса оценка на досие – 26,60 лева, такса „кредит у дома” – 144,82 лева
за предоставяне по местоживеене, такса „кредит у дома” – 337,43 лева, за
събиране на седмичните вноски по местоживеене. Обезщетението за забава върху
главницата и договорната лихва е в размер на 120,75 лева за периода
24.03.2017г. до 04.02.2019г. Търговските книги са водени по смисъла на чл.55,
ал.1 ТЗ.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е длъжен да се произнесе служебно.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът е указал с доклада по делото, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, с оглед наличие на писмено съглашение. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
Съдът намира, че ищецът е доказал наличието и сключването в съответната форма на договор между С.Й.С. и „Провидент Файнаншъл България”ООД, неговото съдържание, информация за придобитата стока или услуга
както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора,
изискуемост, с оглед разпоредбите на
чл.9 и сл. ЗПК и е
провел пълно главно доказване в това отношение. Това е така, тъй като във
формуляра за кандидатстване и в самия договор за потребителски кредит е
посочено изискуемото от ЗПК /обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г./
съдържание в чл.11 съгласно актуалната към датата на сключването му - 28.02.2017г.,
редакция, включително: сума на заема, срок на заема, общо задължение, размер на
вноската, вклютилно последното плащане, ГПР, ГЛП, както и други условия на
ползване на заема. Същевременно претенцията не се оспорва нито като основание,
нито като размер. Последната седмична погасителна вноска е била дължима на 26.04.2018г.,
поради което на основание чл.84, ал.1 ЗЗД след тази дата вземането е станало
изцяло изискуемо.
Процесният
договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия по кредита по
смисъла на чл.9-11 и чл.19 ЗПК, респективно страната е имала възможност да се
запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си дела.
Съобразно чл.5,
ал.1 ЗПК кредиторът следва да уведоми потребителя за всички условия на
потребителския кредит преди сключването му. В ОУ към договора е посочено, че длъжникът е запознат подробно със съдържанието
му и приема условията му, т.е. с подписването на договора потребителят е
признал неизгодния факт, че е запознат с условията на същия и ги приема. Освен
това, както бе посочено и по-горе, в договора и документите към него са обективирани съществените елементи на
облигационната връзка - индивидуализиращите белези на страните и размерите на
главницата, лихвите и таксите по него, с които ответникът се е съгласил, т.е.
изпълнени са и съдържателните изисквания по чл.11 ЗПК.
Спазено е изискването на чл.5 от Директива 93/13, който предвижда, че
предлаганото в писмен вид договорно съдържание „се съставя“ на ясен и разбираем
език, а потребителят е имал възможност да проучи всички клаузи на договора и документите към него по смисъла на съображение 20 от
Директивата, като е
следвало да се възползва от
това. Не на последно
място следва да се изтъкне и факта, че ответникът не се е възползвала от
възможността да се откаже от процесния договор в срок от 14 календарни дни от
сключването му – т.1 от договора за заем. Това той не е сторил, като е
направила впоследствие частична погасителна вноска в размер на 40 лева на
16.03.2017г. Факт, признат от ищеца в исковата молба, което съдът цени по реда
на чл.175 ГПК.
Основни принципи на договорното право при
условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и равноправното
третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването на тези
принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата на
правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в разпоредбата
на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните защити в
политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските
договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за
защита на интересите на потребителите.
Клаузите на общите условия са
неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на
потребителя без вина. За да бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена
индивидуално, е необходимо същата да бъде неравноправна. Общите уговорки,
клаузите в Общите условия не са неравноправни сами по себе си, извън
основанията по чл.143 ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП
включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна процесната
клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално.
В разпоредбата на чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез
които може да се установи неравноправният характер на съответните договорни
клаузи: 1/ клауза, сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която
се злепоставят интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на
изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения
и равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 от т.1 до т.19 ЗЗП са
посочени 19 примера на неравноправни клаузи. Нормата
на чл.143 ЗЗП, уреждаща неравноправните клаузи в потребителските договори,
предвижда, че такава е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата на доставчика и потребителя, като поставя изпълнението на
задълженията на доставчика в зависимост от условия, чието изпълнение зависи единствено
от неговата воля /т.3/ и налага на потребителя да изпълни свое задължение дори
ако търговецът или доставчикът не изпълни своите задължения /т.14/.
При служебно изследване на
въпроса за неравноправни и нищожни клаузи по отношение на размера на лихвата –
31,82 % за фиксираната /договорна/ лихва и ГПР – 48,1 % %, съдът намира, че
същите не са по-високи от допустимите. В чл.20-24 ЗПК в актуалната редакция към
датата на сключване на процесния договор са изброени изчерпателно хипотезите,
при които договорът за потребителски кредит се счита за недействителен/нищожен,
като чл.24 изрично препраща към разпоредбите на ЗЗП – чл.143 - 148. С ПМС № 426
от 18 декември 2014г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения (обн., ДВ, бр.106 от 23.12.2014г., в сила от 1 януари 2015г.)
се определя годишния размер на законната лихва за просрочени
парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. В случая процесният договор е сключен на 28.02.2017г., когато
ОЛП на БНБ е бил 0,00 %, т.е. законната лихва към 28.02.2017г. е била в размер
10 %. В процесния договор ГПР е определен на 48,1 %, което е в рамките на
допустимото на нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, а именно: Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България – до 50 %.
Съгласно нормата на чл.32, ал.4 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент,
която определя обезщетение за кредитора, по-голямо от посоченото в чл.32, ал.4,
е нищожна. В случая такава клауза липсва, поради което съдът не дължи
произнасяне по въпроса.
По отношение на сумата 26,60
лева, представляваща такса за оценка на досие, дължима в деня на подписване на
процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за оценка на
риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.10а, ал.4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената таксата е уговорена в чл.3 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите седмични вноски съгласно погасителния план. Съдът
счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК,
тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи
въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като
такава клаузата е нищожна по аргумент на чл.21, ал.1 ЗПК. Съдът счита също
така, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузата
противоречи и на чл.16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на
потребителя преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е
уговорена такса за оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. От изложеното следва, че искането за такса
за оценка на риска в размер на 26,60 лева подлежи на отхвърляне. В тази връзка
платената на 16.03.2017г. част от сумата от 40 лева – 0,90 лева, представляваща
такса за оценка на досие, е недължимо платена.
В случая се установява, че са начислени такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя и такса услуга „Кредит
у дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, което е недопустимо съобразно нормата на чл.10а, ал.2 вр.
чл.19, ал.1 ЗПК. Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите
нрави, тъй като по същество се оскъпява кредита и това води до неоснователно
обогатяване. Тези дейности нямат характеристиката „допълнителни услуги” в полза
на потребителя, а са разходи, които не попадат в изброените услуги в чл.10а,
ал.1 ЗПК. В тази
връзка платената на 16.03.2017г. част от сумата от 40 лева - такса услуга
„кредит у дома” в размер на 5 лева за предоставяне в брой на кредита, както и
такса услуга „кредит удома” – 12,14 лева, за събиране на погасителните вноски,
са недължимо платени.
От изложеното следва, че главният
иск по отношение на дължимата главница е доказан като основание, а съобразно
заключението на вещото лице – по размер до претендираната сума от 534,71 лева.
С оглед уважаване на главния иск, подлежи на уважаване и акцесорния за законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 ГПК (04.02.2019г.)
до окончателното плащане.
Съдът намира, че следва да се
уважи и акцесорният иск за договорна лихва, тъй като е доказан по основание –
за предоставяне на кредитен ресурс се дължи заплащане за неговото ползване. От
сумата 101,82 лева трябва да се извади недължимо платеното на 16.03.2017г. по
отношение на обявените за нищожни клаузи за дължими такси /оценка на досие и
„кредит у дома”/ в размер на общо 18,04 лева вр. нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД,
т.е. искането за договорна лихва се уважи до 83,78 лева, като за горницата до
претендираните 101,82 лева се отхвърли като неоснователно.
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че ищецът е информирал ответника за
извършените цесии на претендираното вземане. Същевременно го е уведомил на
07.03.2018г. и на 02.05.2019г. за дължимите суми към съответния момент и ги
заплати в 5-дневен срок от съобщението/поканата. Същите не представляват
изявление за предсрочна изискуемост на кредита. От това следва, че лихвата за
забава върху главницата и договорната лихва в претендираните размери са дължими
от датата на тяхната изискуемост – 26.04.2018г. Дотогава са дължими
закъснителните/мораторни лихви само върху падежиралите вноски, включващи
съответния размер на главницата и възнаградителната лихва, което е невъзможно
за целия претендиран период. С помощта на програмата от сайта „Calculator.bg” съдът извърши изчисление,
сочещо размер от 48,96 лева за закъснителна лихва, като за горницата до
претендираните 72,79 лева се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска в размер на общо 260,26 лева и
представен списък по чл.80 ГПК /държавна такса за образуване на делото в размер
на 125 лева, депозит за вещо лице 250 лева и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение вр. чл.25, ал.1 Наредба за заплащането на правната помощ предвид
правната и фактическа сложност на делото/. На основание чл.78, ал.3 ГПК
ответникът има право на разноски съразмерно отхвърлената част от иска, но с
оглед липса на доказателства за извършени такива, съдът не дължи произнасяне по
въпроса. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС,
съдът определя разноските в заповедното производство № 3200/2019г. по описа на
ДРС в размер на общо 41,09 лева, /държавна такса за образуване на делото в
размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева/.
Водим
от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че С.Й.С., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и адрес на управление: град
София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов,
по заповед № 166 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 05.02.2019г.,
издадена по ч.гр.дело № 00386/2019г. по описа на ДРС, сумите:
-534,71 лева (петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и
една стотинки), представляваща дължима сума по договор за потребителски кредит
№ ********* от 28.02.2017г., сключен с „Провидент Файнаншъл
България”ООД, прехвърлена с Договор за цесия от 01.07.2017г. на „Изи асет мениджмънт”АД, прехвърлена с
Приложение № 1 от 01.03.2018г. към допълнително споразумение от 01.11.2017г.
към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 16.11.2010г. на
настоящия заявител, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на заявлението (04.02.2019г.) до окончателното плащане;
-83,78 лева (осемдесет и три лева и седемдесет и осем стотинки),
представляваща договорна лихва за периода 23.03.2017г. до 26.04.2018г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 83,78 лева до претендираните 101,82
лева ;
-48,96 лева (четиридесет и осем лева и
деветдесет и шест стотинки),
представляваща лихвата за забава по договор за заем за периода от 26.04.2018г.
до 04.02.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 48,96 лева до
претендираните 72,79 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането за признаване за установено в отношенията
между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че С.Й.С.,
ЕГН ********** ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище
и адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, по заповед № 166 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 05.02.2019г., издадена по ч.гр.дело № 00386/2019г.
по описа на ДРС, сумите:
-26,60 лева (двадесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща такса
за оценка на досие;
-144,82 лева (сто четиридесет и четири лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща такса услуга „кредит у дома” за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя;
-337,43 лева (триста тридесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки), представляваща такса услуга „кредит у дома” за събиране на
погасителни вноски по местоживеене на кредитополучателя
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 260,26
лева (двеста и шестдесет лева и двадесет и шест стотинки), представляваща разноските в производството по
гр.дело № 01669/2019г. по описа на ДРС съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от Николина Тодорова
Станчева и Мартин Деспов Деспов, сумата от 41,09
лева (четиридесет и един лева и девет стотинки), представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело № 00386/2019г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :