№ 1986
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. М.А
като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Административно наказателно
дело № 20241110202864 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН:
Образувано е по жалба на Г. Х. М., ЕГН **********, чрез адв. М.П. –
САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия К № 5347759,
издаден от СДВР - МВР, с който на жалбоподателя Г. Х. М. на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата, подадена от Г. Х. М., чрез адв. М.П. – САК, се твърди, че
обжалваният електронен фиш е издаден в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че ЕФ е издаден в нарушение
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като навежда, че не е посочено с какво АТТС е
установено нарушението. Наведени са аргументи, че липсват данни за
техническата изправност на използваното АТТС, както и наличието на
снимков материал за твърдяното нарушение. Релевирани са оплаквания, че
липсва протокол за използване на АТТС, посредством който се установяват
мястото, времето, посоката на контрол, серийния номер, вида на техническото
средство и служителят, който е осъществил контрола, което води до
незаконосъобразност на издадения ЕФ. Претендират се разноски. Направени
са доказателствени искания. Моли се за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна депозира писмени бележки, в които излага
становище по същество и моли да се потвърди изцяло електронният фиш,
претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят Г. Х. М., редовно призован, не се явява. Въззиваемата
страна – ОПП – СДВР, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства намира за установено следното:
На 24.02.2010 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология, под
№ 4835 била вписана преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип TFR1-M със срок на
валидност до 24.02.2020 г. Автоматизираното техническо средство TFR1-M с
идентификационен номер 506 било преминало изследване на техническа
годност на дата 28.01.2021 г., със срок на годност една година, за което бил
съставен и протокол от проверка № 2-38-21/28.01.2021 г.
На 20.09.2021 г. в 09:26 часа в гр. София, бул.“Владимир Вазов“ до
бензиностанция „Теком“, с посока на движение от ул. „Витиня“ към бул.
„Ботевградско шосе“, се движело моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ХХХХХ, собственост на Г. Х. М.. На
бул.“Владимир Вазов“ до бензиностанция „Теком“, горепосочената мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с идентификационен номер 506 заснела
цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на
същото, а именно 87 км./ч., при ограничение на скоростта от 50 км./ч. за
населено място. Системата за видеоконтрол била временно разположена бул.
бул.“Владимир Вазов“ до бензиностанция „Теком“, за което бил съставен
протокол.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в Централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
Г. Х. М.. С оглед на това бил издаден процесният електронен фиш за налагане
на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система серия К № 5347759, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. Х. М., е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че
разрешената скорост на движение била 50 км./ч. за населено място, а
установената скорост на автомобила - 87 км./ч. (след приспадане на толеранс
от – 3%), т. е. допуснато било превишаване на разрешената скорост с 37 км./ч.
В указания в електронния фиш 14-дневен срок уличеното лице не
депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и не посочил друго лице,
което да е управлявало горепосочения лек автомобил на процесните дата и
час.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по
2
делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на
глоба серия К № 5347759, справка за собствеността на автомобила, справка за
нарушител/водач, Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на
вътрешните работи, протокол от проверка № 2-38-21/28.01.2021 г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване TFR1-M, протокол за
използване на АТСС, разпечатка от АИС - АНД, ежедневна форма на отчет,
както и снимков материал от АТСС, както и останалите писмени
доказателства по делото, приложени в преписката.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при
преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок
от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административни наказания.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът
намира, че електронният фиш отговаря на изискванията на закона,
установяващи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, и
съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.
Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи. Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗМВР областните дирекции на МВР са
основни структури на МВР и като такива притежават съответната
териториална компетентност за издаване на електронни фишове съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Предвид мястото на извършване на
нарушението - гр. София, компетентността за издаване на електронен фиш в
процесния случай принадлежи на СДВР.
С оглед спецификите на електронния фиш, към същия не са приложими
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а специалните такива по чл. 189, ал. 4 и сл.
от ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
3
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувания електронен фиш - мястото
на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е максимално
разрешената скорост на движение, както и установената скорост, с която се е
движило процесното МПС, след отчитане на възможната грешка от
техническото средство. От съдържанието на електронния фиш се извежда, че
собственик на превозното средство е Г. Х. М.. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП не поставя изискване за посочване на конкретното физическо лице,
което е издало електронния фиш и датата на издаването му. Нормативно
закрепеното изискване е за посочване на териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
които обстоятелства безспорно се съдържат в обжалвания електронен фиш.
Цитираната разпоредба също така не поставя изискване за посочване на типа
на автоматизираното техническо средство или система, поради което и
липсата на такова отбелязване в електронния фиш не представлява нарушение
на процесуалните правила.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Задължително условие за
санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира стационарно
или мобилно/, за да се избегне човешка намеса и субективният човешки
фактор при установяване на нарушението. Поради автоматизирания процес
по издаване на електронния фиш в него не участват двете страни, характерни
за първата фаза на административнонаказателното производство, уредено в
ЗАНН.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС доводи относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е добавен терминът „автоматизирано“ техническо
средство, а съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизираните технически
средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
4
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес, т. е. контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го
позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се
изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
В случая в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, посоката на движение на автомобила, разположението на
автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В разглеждания случай нарушението е установено и заснето с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип TFR1-M с идентификационен номер 506. От
приложените по делото протокол от проверка № 2-38-21/28.01.2021 г. и
удостоверение № 10.02.4835 за одобрен тип средство за измерване TFR1-M,
се установява, че използваното на 20.09.2021 г. АТСС е одобрен тип, както и
че е преминало последваща метрологична проверка, при която е установено
съответствие с одобрения тип и същото е било годно за експлоатация до
28.01.2022 г, както и към датата на установяване на нарушението.
Измерването, регистрирането и записът на нарушенията посредством
горепосочената мобилна система за видеоконтрол се извършва от система
радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е
да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за
наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на
скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, а именно - техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка, измерената скорост на движение
на автомобила е била 90 км./ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е - 3%, поради което правилно в електронния фиш е отразена
скорост от 87 км./ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка
дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът
констатира, че при издаване на електронния фиш е съобразен т. нар.
„толеранс“, като инкриминираната скорост е намалена на 87 км./ч., т. е.
отчетено е превишаване от 37 км./ч., което обстоятелство се явява в полза на
нарушителя и именно за това превишаване същият е бил санкциониран.
5
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място с АТСС -
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип TFR1-M с идентификационен номер 506 било
заснето движение на процесния лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“,
с рег. № ХХХХХ със скорост от 90 км./ч. (преди отчитане на толеранс от -3
%) при ограничение от 50 км./ч., валидно за населено място, с което съдът
намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Установеното превишаване на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 37 км./ч.
Съдът счита, че е доказано по делото извършеното от жалбоподателя
нарушение, а именно несъобразяване на скоростта на движение за населено
място с указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Изпълнителното деяние от състава на
това нарушение е определено като нарушение на просто извършване,
осъществявано чрез противоправно действие. От субективна страна
нарушението, което е на просто извършване и е извършено виновно при
форма на вина пряк умисъл като жалбоподателят е съзнавал противоправния
характер на деянието и съзнателно е нарушил установеното в закона
ограничение на скоростта на движение.
Наказанието „глоба“ в размер на 400 лева е правилно определено
съобразно установеното превишаване на позволената скорост с 37 км/ч и
изричната разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, в която е фиксиран размерът
на глобата.
Посочено е точно мястото на извършване – посочено е в кой участък от
бул.“Владимир Вазов“, а именно до номер бензиностанция „Теком“, е
извършено нарушението, както и посоката на движение на автомобила - от ул.
„Витиня“ към бул. „Ботевградско шосе“.
От субективна страна нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е
реализирано при пряк умисъл, тъй като всеки водач на ППС знае
задължението си по ЗДвП. Жалбоподателят съзнателно не е съобразила
скоростта си на движение с допустимата за съответния пътен участък.
С оглед на изложеното съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя Г. Х. М. за нарушение на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици –
настъпване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Ето защо в разглеждания
казус не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен
фиш е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
6
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
СДВР - юрисконсулт Иванова за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателна, като същото, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, съдът определя в размер на 80 лева на основание
чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, която сума
жалбоподателят Г. Х. М. следва да бъде осъдена да заплати на СДВР. Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски районен съд,
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
5347759, издаден от СДВР - МВР, с който на Г. Х. М. на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/
лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Х. М., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция
на вътрешните работи /СДВР/ сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7