Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2367
гр.
Пловдив, 30.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 6281/ 2019г., по описа на РС- Пловдив,
IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.И.С., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно
постановление № 19- 1030- 006727 от 22.08.2019г., издадено от Началник група
към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.И.С., ЕГН **********,
за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от двадесет и четири месеца.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Поддържа се, че на
нарушителя е връчен нечетлив екземпляр от АУАН, предвид което той не е могъл да
разбере за какво нарушение се ангажира отговорността му. Изтъква се, че
жалбоподателят е отказал да бъде тестван с полеви тест, тъй като непосредствено
преди да шофира е използвал вода за уста „Листерин“ и се е притеснил, че това
може да бъде отчетено от теста като наркотично вещество. Поддържа се, че в
атакуваното наказателно постановление не е посочено точно място на извършване
на нарушението. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
в своята цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща и упълномощен
процесуален представител. Постъпило е писмено становище от адв. Т.- упълномощен
процесуален представител на жалбоподателя, с което заявява, че поддържа
изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок ( препис от атакуваното НП е получен на
02.09.2019г., а жалбата е входирана на 05.09.2019г.), произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно-наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него.
По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл.
34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на
05.08.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а обжалваното наказателно
постановление е издадено на 22.08.2019г.
Във връзка с възражението на
жалбоподателя, съдът счита за нужно да акцентира, че както в АУАН, така и в НП,
мястото на което е извършено нарушението е ясно и недвусмислено определено- гр.
Пловдив, бул. „Източен“ до № 15. Административният адрес е посочен коректно,
като не са необходими каквито и да било други индивидуализиращи белези, за да е
наясно жалбоподателят къде точно е управлявал МПС, когато е бил спрян за
проверка. Всъщност, обстоятелството че нарушителят е пределно наясно за мястото
и естеството на нарушението, се извежда и от самата жалба, в която той ясно е
посочил, че в нощта на 04- ти срещу 05.08.2019г. е спрян в гр. Пловдив, докато
е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“ рег. № ******. Предвид това,
възражението за неяснота досежно мястото, на което е извършено нарушението е
напълно неоснователно.
Голословно остава и твърдението,
че предаденият на жалбоподателя екземпляр от АУАН е бил напълно нечетлив. Към
жалбата е представено незаверено копие
от АУАН ( л. 7 от съд. произв.), което действително е трудно за разчитане.
Видно е обаче, че тази нечетливост се дължи на осъщественото от жалбоподателя
фотокопиране на оригинала на документа, който му е бил предаден. Тоест,
нечетливо е единствено незавереното фотокопие, което представя жалбоподателя,
но не и предаденият му от актосъставителя екземпляр от АУАН.
По фактите:
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка: на дата 05.08.2019г. около 00.30ч., А.Д.и С.К.,
служители към 04- то РУ при
ОД на МВР извършвали патрулна дейност на територията на гр. Пловдив. На бул. „Източен“
до № 15, те забелязали лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛК 320“, рег. № ******,
като решили да спрат водача на автомобила за извършване на рутинна проверка.
Било установено, че водачът на лекия автомобил е лице с имена Д.И.С., ЕГН **********.
Длъжностните лица към ОД на МВР отвели С. в сградата на 04- то РУ при ОД на
МВР- Пловдив, с цел същият да бъде тестван с полеви тест за употреба на
наркотични вещества. На място пристигнал св. А.Т., който приканил жалбоподателя
С. доброволно да се подложи на полеви тест с техническо средство „Дрегер „Дръг
Чек“ 3000, с фабричен № ARLN- 0461, за проверка дали е употребил
наркотични вещества или техни аналози. С. категорично отказал, като отказът му
бил обективиран в съставения от св. Т. талон за изследване с бл. № 0041248 от
05.08.2019г. Бил съставен и АУАН с бл. № 442303 от 05.08.2019г., който бил
предявен на жалбоподателя и собственоръчно подписан от него без възражения.
Жалбоподателят получил екземпляр и от съставения талон за изследване, който
подписал. В талона за изследване било ясно посочено, че следва да се яви в
УМБАЛ – Пловдив в период до 45 мин от връчването на талона. Същият му бил
връчен в 01.40ч. на 05.08.2019г. Жалбоподателят С. не се явил за предоставяне
на кръвна проба.
Така
описаната фактическа обстановка ( която същевременно правилно е възпроизведена,
както в АУАН, така и в атакуваното НП ) се установява въз основа на показанията
на св. Т. ( актосъставител- л. 33 гръб от съд. произв.), който в проведения
разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Изложената от него
информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива, предвид
което съдът кредитира в цялост изложеното от свидетеля.
В
подкрепа на описаната по- горе фактическа обстановка са приобщените по надлежен
ред към делото писмени доказателства- АУАН с бл. № 442303 от 05.08.2019г., Талон
за медицинско изследване № 0041248/ 05.08.2019г., Заповед № 8121з- 1186/
13.09.2017г., с която Дрегер „Дръг Чек 3000“ се определя като техническо
средство, посредством което следва да се извършва проверка на водачите на МПС
за употреба на наркотични вещества или техни аналози / л. 22 от съд. пр./ и
Методически указания за боравене с полеви тест „Дрегер Дръг Чек 3000“ / л. 25-
30 от съд. пр./.
По правните аспекти на нарушението по
смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП:
При така
изяснената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган е
приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички
съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Нарушителят, в качеството си на водач на МПС, е отказал да се подложи на първичен
тест за установяване дали е употребил наркотични вещества или техни аналози, а
впоследствие, макар и да му е издаден талон за медицинско изследване, не се е
явил в посочено в същия медицинско заведение, за да предостави кръвни проби за медицинско
и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Съдът счита
за нужно да посочи, че процедурата по установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози също е спазена. Следва да се направи принципното
разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение е констатирано на
05.08.2019г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба №1 от
19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за краткост
Наредбата). Съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредбата е сторен опит да се установи
дали водачът е употребил наркотични вещества или техни аналози. Първо,
нарушителят е приканен да се тества чрез полеви тест Дрегер „Дръг Чек 3000“,
който съобразно Заповед № 8121з- 1186 от 13.09.2017г. е утвърдено средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. След като
жалбоподателят е отказал да се подложи на полеви тест, в изпълнение изискванията
на чл. 3а, т. 1 от Наредбата, с цел провеждане на медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, му е издаден талон за изследване
по одобрен образец. Именно и в него, в съответствие с разпоредбата на чл. 6,
ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, е обективиран отказът на нарушителя да бъде
тестван с полевия тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаденият
талон за изследване отговаря изцяло на изискванията, разписани в разпоредбата
на чл. 6, ал. 6 от Наредбата- вписано е лечебното заведение, в което следва да
се яви водачът ( УМБАЛ- Пловдив), както и времевият отрязък, в който следва да
го стори ( до 45 мин от връчването на талона, доколкото нарушението е извършено
на територията на населеното място, в което се намира мястото за предоставяне
на биологичен материал за изследване ). Отразена е датата и часа на връчване на
талона, налице е и подпис на длъжностното лице, което го е съставило. Така изготвеният
талон е получен и подписан лично от жалбоподателя. Впоследствие, С. изобщо не
се е явил в така отразеното в талона медицинско заведение, за да предостави
кръвни проби за изследване. Именно и с това си противоправно бездействие,
жалбоподателят е консумирал състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Следва да
се посочи, че за съставомерността на деянието от обективна страна, са напълно
ирелевантни причините, поради които жалбоподателят е отказал да се подложи на
тест, а впоследствие и да предостави кръвна проба. Изтъкнатото в жалбата, че
нарушителят ползва вода за уста „Листерин“ и поради това не се е подложил на
тест, по никакъв начин не може да го освободи от отговорност. На първо място,
доводът, че е ползвал подобен продукт на процесната дата остава напълно
неустановен от жалбоподателя, доколкото не е ангажирал каквито и да било
доказателства в тази насока. На следващо място, то дори и да се приеме, че
нарушителят е имал притеснения за полевия тест ( че е можело да регистрира
употребата на вода за уста „Листерин“, като наркотично вещество), нищо не е
препятствало възможността му да предостави кръвна проба за изследване. Същата
точно и ясно би показала дали в организма на жалбоподателя се откриват следи от
употреба на наркотични вещества или техни аналози ( доколкото медицинските
специалисти ясно ще дефинират следите на наркотичното вещество, ако такова е
употребено). Жалбоподателят е преценил, че не следва да се яви за предоставяне
и на кръвна проба, предвид което всеки един последващ довод за негови лични,
субективни притеснения, е напълно ирелевантен за процесния случай.
По основанието и размера на наложеното
административно наказание:
Правилно е определена и
приложимата санкционна норма, отново залегнала в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП-
за нарушаване правилото за поведение, предписано в него се предвижда
административно наказание „глоба“ в размер от 2 000 лв. и лишаване от право да
се управлява МПС за срок от две години. Следва да се акцентира върху
обстоятелството, че текстът на чл. 174, ал. 3 ЗДвП едновременно съдържа в себе
си правило за поведение и санкция, която да се приложи при неспазване
диспозицията на същата норма ( Р-е № 2046/ 27.09.2013г. по касационно
административно дело № 1892/ 2013г. на АС- Пловдив ). Налице е пълно
съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и правната
норма, под която е субсумирано поведението на нарушителя. Следва да се посочи,
че размерът на глобата и периодът на лишаване от право да се управлява МПС са
фиксирани, предвид което не подлежат на каквото и да било ревизиране от страна
на настоящия съдебен състав.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление ( в
конкретния случай административно нарушение ), с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При
извършена самостоятелна проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива
белези, водещи до дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства,
типични за нарушения от този вид. В хипотезата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, нарушителят
е преценил, че ще се отклони от тест за употреба на наркотични вещества или
техни аналози, а впоследствие е решил и да
не се яви за предоставяне на кръвна проба за изследване. Същевременно, не се
изясни да са били налице извънредни и/или изключителни обстоятелства, които да
са наложили тази линия на поведение. Следва да се посочи и че обществените
отношения, които се охраняват с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП са от
изключително значение. Безопасното придвижване, навременните и адекватни
реакции на водачите при възникнала опасност на пътното платно, са от
първостепенна важност при осигуряване превенция и редуциране броя на
пострадалите при ПТП. Не без значение е и обстоятелството, че за периода от
03.12.2009г. ( когато на нарушителя е издадено СУМПС), до настоящия момент,
срещу жалбоподателя са издадени шест влезли в законна сила наказателни
постановления и шестнадесет фиша. Това красноречиво илюстрира факта, че той
системно не се съобразява с правилата за движение по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване. Предвид това, приложението на института, разписан в чл.
28, б. „а“ ЗАНН спрямо нарушителя, би било напълно неоправдано.
Съобразно
гореизложеното, атакуваното наказателно постановление като законосъобразно,
следва да бъде потвърдено в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19- 1030- 006727 от 22.08.2019г., издадено от
Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на Д.И.С.,
ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, на основание чл.
174, ал. 3 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните
основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.