Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 23.03.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар:
цветана коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1048
по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца
„ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Ямбол, ул. „Димитър Благоев“, № 14, обл.Ямбол,
представлявано от управителя С.В.Х., съдебен адрес:***,чрез адв.М.Мпротив Я.Д.Я., ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.415, ал.1 ГПК - за признаване за установено в отношенията между ищец и
ответника, че ответникът дължи ищеца следните суми: 970.00 лева -
главница;40.82 лева - договорна /възнаградителна/ лихва; 63.18 лева -
неустойка;11.34 лева- лихва за забава върху главницата за период от 23.02.2019
г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението в районен
съд до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че между ищцовото дружество и
ответника е сключен договор за потребителски кредит № 2796/11.05.2018г.
Съгласно чл.1 от сключения договор главницата по кредита, която кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя била в размер общо на 1300.00 лева. Главницата по
кредита в размер на 1300.00 лева била предоставена в брой на кредитополучателя
на 11.05.2018г., за което е издаден разходен касов ордер, подписан от
кредитополучателя от същата дата. Дължимата договорна /възнаградителна/ лихва
по сключения договор била в размер на 37,68% изчислена върху дължимата главница
на годишна база, съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към
сключения договор за кредит. За срока по договора за кредит, а именно считано
от датата на подписването му и усвояването на главницата -11.05.2018г. до
датата на падежа на всичките задължения по договора - 10.06.2018 г., дължимата
договорна лихва била равна на сумата от 40.82 лева.
Твърди
още, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от договора за кредит, при
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение /две физически лица
- поръчители/, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 63.18 лева.
Съгласно чл. 2. чл. 7 и чл. 21, ал. 2 от сключения договор срокът за погасяване
на цялото кредитно задължение - главница, дължима възнаградителна /договорна/
лихва и неустойка, се определяли в приложение №1 към договора, което приложение
представлявало погасителен план. Съгласно приложение № 1 към договор №
2796/11.05.2018г., подписано от кредитополучателя - срокът за погасяване на
всички задължения по договора за кредит било 10.06.2018г. Кредитополучателят
усвоил изцяло главницата по сключения договор за потребителски кредит. На
падежа на задължението 10.06.2018г. кредитополучателят погасил частично
задължението си в размер на 330.00 лева, с която сума била погасена част от
главницата по кредита, тъй като това е най-обременителното за кредитополучателя
задължение. От посочената дата 10.06.2018 г. до настоящия момент не били
извършвани други плащания от страна на кредитополучателя за погасяване на
задължението по договора за потребителски кредит.
Настоява
се на това, че с оглед изложеното се налагал изводът, че кредитополучателят
дължи на ищеца „Виктория ПГ’ ЕООД сумите, както следва: 970.00 лева - главница;
40.82 лева - договорна /възнаградителна/ лихва; 63.18 лева - неустойка; 11.34 лева
- лихва за забава върху главницата, която заявителят претендирал в заповедното
производство за период от 23.02.2019 г. до 01.04.2019 г. Лихва за забава върху
главницата за периода от падежа на задължението до окончателното изплащане на
сумите по договора за кредит се дължала на основание чл. 9 от договора за
кредит и била равна на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта.
Поради
неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите суми по договора за
кредит, кредиторът „Виктория 111“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
кредитополучателя.
Въз
основа на подаденото заявление било образувано частно гражданско дело №
372/2019 г. по описа на РС Велинград, по което била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 19.04.2019. С нея било разпоредено
длъжникът Я.Д.Я. да заплати на кредитора „Виктория 111” ЕООД сумите, предмет на
издадената Заповед за изпълнение, както и съответните разноски направени в
заповедното производство.
С
разпореждане № 1508/16.08.2019 г. постановено по частно гр. дело № 372/2019 г.
по описа на РС Велинград, заявителят било уведомен, че издадената Заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като му
е указано, че в едномесечен срок считано от датата на получаване на съобщението
може да предяви иск относно вземането си, както и че следва да представи по
частно гр. дело № 372/2019 г. по описа на РС Велинград доказателства, че е
предявил иска.
С оглед
гореизложеното счита, че за „Виктория 111" ЕООД е налице правен интерес от
предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК против длъжника Я.Д.Я.,
както следва:970.00 лева - главница;40.82 лева - договорна /възнаградителна/
лихва; 63.18 лева - неустойка;11.34 лева- лихва за забава върху главницата за
период от 23.02.2019 г. до 01.04.2019 г.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
да се признае за установено, че
ответника дължи на „Виктории 111” ЕООД сумите, както следва: 970.00 лева -
главница по договор за потребителски кредит № 2796/11.05.2018 г., 40.82 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима на основание чл. 3 от договор за
потребителски кредит № 2796/11.05.2018 г„ 63.18 лева - неустойка, дължима на
основание чл. 21, ал. 2 от договор за потребителски кредит № 2796/11.05.2018
г., 11.34 лева - лихва за забава върху главницата за период от 23.02.2019 г. до
01.04.2019 г.. като общият размер на задължението е в размер на 1 085.34
лева.Да се присъди и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира и съдебно - деловодните разноски, направени в заповедното
производство, както и в настоящото производство.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът не е подал писмен отговор. На същия е указано, че в случай, че не
се яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане
делото да се гледа в него
отсъствие, то може да настъпят
последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищецът се е отказал от иска си в частта за заплащане
на неустойка в размер на 63,18лв., а производството по делото в тази част на
осн. чл.233 ГПК е прекратено. Подържа иска си в останалата част и иска уважаване
на същия, като прави и
изявление за постановяване на неприсъствено решение.
В
о.с.з. ответникът не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба, с приложенията
към нея, е връчена на ответника лично на 18.19.2019г. по реда на
чл.45 от ГПК, с указания да подаде
писмен отговор в месечния срок, като са му разяснени и последствията от
неподаване на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. Ответникът,
редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален
представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице са предпоставките
на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 372/2019г. на ВлРС, с
постановената по същото Заповед № 217/19.04.2019г., се установява да е разпоредено Я.Д.Я. ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър
Благоев“, № 14, следните суми: сумата от 970,0 лева -главница по Договор за потребителски
кредит № 2796 от 11.05.2018г. с отпуснат кредит от 1300лв.; сумата от 40.82
лева -договорна лихва за периода от
11.05.2018г. до 10.06.2018г., сумата от 63,18лв. – неустойка по чл.21, ал.2 от
договора за кредит и 11.34 лева -
обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.02.2019г. до 01.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане, както 325.00 лв.- разноски за държавна такса и
адв.възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 372/2019г. на ВлРС е връчена на
длъжника Я.Д.Я. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано на осн. чл.415, ал.1 от ГПК, със
съобщение връчено му на 09.09.2019г., възможността да
предяви иск. Такъв е предявен от него на
07.09.2019г. в указания срок. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.
От
представените в тази насока писмени доказателства –копие на Договор за потребителски кредит № 2796 от 11.05.2018г.
се установява, че същият е сключен между ищеца „ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД и ответника Я.Д.Я., като кредитополучател. По
силата на договора ищеца е предоставил кредит под формата на паричен заем в
размер на 1300.00 лева, а длъжникът Я.Я. се
е задължил да се издължи по кредита като
върне сума в размер на 1404,36 лв., която съгласно
клаузите на договора за кредит е платима
на една месечна погасителни вноски с падеж на 10.06.2018 г., съгласно
погасителен план, съдържащ се в Договора за кредит. Видно от самия погасителен
план задължението от 1404,36 лв. е
формирано от сбора на следните суми: 1300лв. –главница, 40,82лв. -договорна
лихва, 63,18 лв.- сума по чл.21, ал.2. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита настъпил на 10.06.2018
г. -дата на погасителна вноска, съгласно
погасителен план.
Ответникът не е
ангажирал каквито и да било доказателства, с които да оспори задължението си,
поради което следва да се приеме, че
налице валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № 2796 от 11.05.2018г.
сключен между ищеца и ответника.
Горните констатации налагат извода, че предявеният
от ищеца установителен иск, в частта за заплащане на главница, договорна лихва
и лихва за забава е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице
са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238,
ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно
да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива
са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява
наличие на задължение на ответника Я.Д.Я. към ищеца за заплащане на следните суми: сумата
от 970,0 лева -главница по Договор за
потребителски кредит № 2796 от 11.05.2018г. с отпуснат кредит от 1300лв.;
сумата от 40.82 лева -договорна лихва за
периода от 11.05.2018г. до 10.06.2018г., сумата от 63,18лв. – неустойка по
чл.21, ал.2 от договора за кредит и 11.34 лева
- обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.02.2019г. до
01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане, за заплащане на които суми е издадена Заповед № 217/19.04.2019г. по
ч.гр.д.№ 372/2019г. по описа на РС Велинград.
До колкото с издадената ЗИ № 217/19.04.2019г. по ч.гр.д.№ 372/2019г. описа на РС Велинград е разпоредено
и заплащане на сумата от 63,18лв. –неустойка, но ищеца изрично е заявил, че се
отказва от тази си претенция и производството е прекратено, то по аргумен от т.13, ал.2 на ТР 4/2013 от 18.06.2014
год. на ОСГТК и като последица ще се обезсили и издадената Заповед в частта и
по отношение на тази сума.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски за държавна такса и адв
възнаграждение, като са представени докзателства
за направени такива от общо 375лв., в
това число 350лв. за адв.възнаграждение и е внесъл 25лв. –ДТ, която и сума ще
се осъди ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 372/2019г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 325.00
лв., но за сумата от 63,18лв. ищеца се отказал от иска си, то и на ищеца ще се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 306.08 лв., по
съразмерност с установения размер на задължението, които ответникът ще се осъди
да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът има право на разноски по съразмерност с
прекратената част от иска, но като не неправил искане за присъждане на такива и
не е представил доказателства за направени разноски, то и съдът не му присъжда
разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ВИКТОРИЯ 111“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Димитър
Благоев“ № 14, ЧЕ Я.Д.Я., ЕГН ********** ***,
му ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от 970,0 лева 1деветстоти и
седемдесет лева) -главница по Договор за потребителски кредит № 2796 от
11.05.2018г. с отпуснат кредит от 1300лв.; сумата от 40.82 лева (четиридесет
лева и 82ст.) -договорна лихва за
периода от 11.05.2018г. до 10.06.2018г., сумата от 11.34 лева (единадесет лева
и 34ст.) - обезщетение за забава върху главницата за периода от 23.02.2019г. до
01.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от 02.04.2019г. до окончателното плащане, за които суми
е издадена Заповед № 233/08.05.2019г. по ч.гр.д.№ 372/2019г. по описа на
РС Велинград, за които суми е разпоредено Я.Я. да заплати
със Заповед № 217/19.04.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 372/2019г. по описа на РС Велинград.
ОБЕЗСИЛВА
частично Заповед № 217/19.04.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 372/2019г.
на Велинградски районен съд, в частта и по отношение на сумата от 63,18лв.- неустойка
по чл.21, ал.2 от Договор за потребителски кредит № 2796 от 11.05.2018г., тъй
като предявен установителен иск е прекратен за такова вземане.
ОСЪЖДА Я.Д.Я., ЕГН ********** ***, да
заплати на ВИКТОРИЯ
111“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул.
„Димитър Благоев“ № 14, Сумата от 306.08лв. /триста и шест лева и
08ст./- представляваща разноски,
направени в заповедното производство, както и Сумата
от 375.00лв. /триста седемдесет и пет
лева/, представляваща разноски
направени в исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
/Валентина Иванова/