№ 539
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Петър В.. Сантиров
СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря Елена Д. Чаушева
в присъствието на прокурора В. Ал. Д.
като разгледа докладваното от Снежина Колева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100604211 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от07.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5093/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав, подсъдимият Й. Х.Х. е
признат за виновен в това, че на 22.11.2019 г. около 07:30 часа в гр. София, в лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******, спрян на пътното платно на ул. „Лепенец“, се
заканил с убийство на Й.М. Х.а, като извадил нож, опрял го в гърлото на Х.а и казал: „Ще те
убия и ще те излежа“, като това заканване е възбудило основателен страх за
осъществяването му и деянието е извършено в условията на домашно насилие, поради което
и на основание чл. 144, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от
НК е отложено с изпитателен срок от три години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Й.Х. е осъден да заплати направените по
делото разноски –561,60 лева по сметка на СДВР и 80,00 лева по сметка на СРС.
Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивна жалба и
допълнение към нея от подс. Й.Х. чрез защитника му, с които се искане за отмяна на
атакуваната присъда и постановяване на нова, която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Поддържа се, че при преценка достоверността на показанията,
първоинстанционният съд е игнорирал влошените отношения между страните, което се
твърди, че е мотив да се депозират показания във вреда на подсъдимия както от св. Х.а, така
и нейните близки – дъщеря и зет. Излагат се твърдения, че първият съд е основал присъдата
си единствено на показанията на пострадалата, а останалите свидетели само са възприели
посоченото от нея, а не са очевидци на процесните събития. Посочва се, че поведението на
пострадалата не сочи нито на осъществена, нито на възприета закана, още повече такава
породила страх и чието реализиране е обективно възможно, поради което се прави извод за
1
липса на съставомерно поведение.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд
е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, както и
събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд частният обвинител Й. Х.а редовно
призована, не се явява. За нея се явява повереникът й.
В хода на съдебните прениязащитникът на подс. Й.Х. прави искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подзащитният му да бъде оправдан
по повдигнатото обвинение. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.
Защитата излага съображения, че първоинстанционният съд е постановил присъдата си само
въз основа на косвени доказателства, при липса на преки такива.
Представителят на Софийска градска прокуратура счита първоинстанционната
присъда за правилна, поради което прави искане за нейното потвърждаване. Посочва, че
приетата за установена от СРС фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
доказателства и определеното наказание на подсъдимия е справедливо, като е съобразена
обществената опасност на деянието и на дееца.
Повереникът на частния обвинител поддържа казаното от прокурора към СГП.
В своя защита подс. Й.Х.казва, че е невинен, а в последната си дума моли да бъде
оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, XVII-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в
съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирана
страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Подсъдимият Й. Х. Х. ероден на 06.08.1975г. в гр. София, българин, български
гражданин, разведен, неосъждан, със средно специално образование, трудово ангажиран.
С акт № 77/02.11.1996 г. подс. Й.Х. и св. Й. Х.а сключили брак. С решение № III-
117-119 от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 5935/2013 г. по описа на СРС, 117-ти състав
този брак бил прекратен, като било постановено след развода семейното жилище – къща,
находяща се в гр. София, ул. ******* ****** да се ползва от св. Й. Х.а и родените от брака
им деца – М.С. и Х.Г.. Подс. Х. се изнесъл от къщата, но въпреки това продължавал да
посещава имота периодично и в периода до 15.09.2019 г. неколкократно подновявал
интимните си отношения със св. Й. Х.а. Подсъдимият системно употребявал алкохол, при
което проявявал ревност и агресия спрямо св. Й. Х.а, което влошило отношенията им и
довело отново до раздяла между тях.
През м. септември 2019 г. подс. Й.Х. и св. Й. Х.а отново заживели заедно в
посочената къща. Св. Х.а била извън града във връзка със служебен ангажимент, което
провокирало разногласия между тях отново следствие на употребата на алкохол от страна
на подсъдимия и проявя на крайна ревност, поради което на 15.09.2019 г. св. Х.а решила да
прекрати отношенията им и двамата се разделили окончателно. В следващите дни подс. Х.
продължавал да посещава къщата, за да оставя и взима свои дрехи, след което си тръгвал.
Св. Х.а не била съгласна това да продължава, поради което събрала всичките му вещи,
занесла му ги и сменила патрона на вратата.
През м. октомври 2019 г. подс. Х. и св. Х.а провели няколко телефонни разговора, в
които отправял заплахи спрямо нея, че ще я вкара два метра под земята, ще я убие и че
„ангел хранител няма да я спаси“. Заявил й също: „поглеждайки в огледалото, ще ме
виждаш“. Действително св. Х.а постоянно го виждала в близост до дома й и до работното й
2
място, с оглед на което подала сигнал срещу него в 05 РУ – СДВР, като по случая била
образувана полицейска преписка вх. № 229000-18594/21.10.2019 г.
На 22.11.2019 г. около 07:30 часа св. Й. Х.а отивала на работа с личния си лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“, рег. № *******. В близост до дома й, на ул.
„Лепенец“, пред автомобила внезапно излязъл подс. Й.Х., вследствие на което св. Х.а
преустановила движението на превозното средство. Подс. Х. се качил в колата, седнал на
предната дясна седалка, като лъхал на алкохол. Казал на св. Х.а, че иска да отиде вечерта в
18:00 часа при него в с. Бухово, извадил кухненски нож от вътрешния джоб на дрехата си,
опрял го в гърлото на Х.а и й казал: „Ще те убия и ще те излежа“. Св. Х.а изпитал силно
притеснение и страх за живота си, но успяла да прокара пръста си между ножа и гърлото си,
за да не я нарани и му обещала да отиде вечерта. Подсъдимият й заявил, че може да я наръга
и никой няма да разбере и я накарал да запази случилото се в тайна и да не споделя с
дъщерите им. След това излязъл от автомобила, а пострадала отишла на работа. След като
пристигнала, тя се обадила на дъщеря си Х.Г. и й споделила за случилото се, като взели
решение вечерта всички да се изнесат от къщата. След това се обадила и на другата си
дъщеря – св. М. Х.а, споделила и на нея за инцидента и организирали напускането на
семейния имот. Същия ден св. Й. Х.а оставила лекия си автомобил пред работно си място,
като неин колега я закарал до вкъщи, тъй като не искала подсъдимият да разбере, че си
тръгва от работа. След това пострадалата и дъщерите й се изнесли от къщата за период от
около един месец. След като разбрал какво се случило, св. И.Г. – съпруг на Х.Г., закупил на
св. Й. Х.а лютив спрей за самозащита.
На 24.11.2019 г. св. Й. Х.а уговорила среща с подс. Й.Х. в пицария в гр. София, тъй
като искала да разговаря с него да ги остави на мира и да се приберат у дома. Докато
паркирала автомобила си обаче подсъдимият изникнал неочаквано, качил се в превозното
средство и проявил физическа и вербална агресия спрямо нея. Св. Х.а го напръскала с
лютивия спрей, влязла в пицарията и извикала полиция.
Във връзка със случилото се на 22.11.2019 г. и 24.11.2019 г. пострадалата Х.а подала
молба до СРС по реда на Закона за защита от домашно насилие, вследствие на което й била
издаденазаповед за незабавна защита № 288601 от 28.11.2019 г., постановена по гр.д. №
68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 37-ми състав срещу подсъдимия. С решение №
20248654 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО,
158-ми състав била издадена заповед за защита на основание чл.15, ал. 2 от ЗЗДН.
Св. Й. Х. е психично здрава, психичното й състояние не се явява пречка за нейното
участие при всички фази на наказателното производство и при нея е налице психическа
годност за даване на свидетелски показания. Възприетите от нея закани от страна на подс.
Й.Х., са предизвикали в нея преживяване на уплаха и реален страх за живота й и телесната
й неприкосновеност.
Подс. Й.Х. е психично здрав и психичното му състояние не е пречка за участието му
във всички фази на наказателното производство. При него е налице психична годност за
даване на обяснения, в случай че желае. По време на разглежданите събития подс. Х. е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При подсъдимия е налице формиран синдром на зависимост към психоактивни вещества –
касае се за алкохолна консумация по рекреативен модел в рамките на вредна употреба с
реални рискове от развитието на болестна зависимост, като не са налице съответните за
синдрома на зависимост физиологични, когнитивни и поведенческите промени. Липсват
данни по време на инкриминираното деяние подсъдимия да е бил в краткотрайно или
продължително качествено разстройство на ясното съзнание.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно
съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал:гласни
доказателствени средства: показанията на свидетелите Й.М. Х.а (л. 108-110 от съд. д., вкл.
приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 34-37и л. 40-42от ДП в
посочените части), М. Й.а Х.а (л. 110-111 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5,
3
вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 38-40 от НПК в посочените части) иИ.И.Г. (л. 111-112 от съд. д.,
вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК – л. 24-25 от НПК в
цялост),писмени доказателства и доказателствени средства:справка за съдимост на подс.
Й.Х. (л. 18 от съд. д., л. 97, 100 и 101 от ДП), копие на решение № III-117-119 от 20.05.2013
г., постановено по гр.д. № 5935/2013 г. по описа на СРС, 117-ти състав (л. 47-48 от съд. д.),
копие на заповед за незабавна защита № 288601 от 28.11.2019 г., постановена по гр.д. №
68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 37-ми състав (л. 53 от съд. д., л. 51 от ДП), копие
на решение № 20248654 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на
СРС, III-то ГО, 158-ми състав (л. 101-102 от съд. д.), полицейска преписка № 229000-
18594/21.10.2019 г.и способи на доказване:комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертиза на св. Й. Х.а (л. 53-59 от ДП) и комплексна съдебнопсихиатрична
и психологична експертиза на подс. Й.Х. (л. 65-67 от ДП).
От съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства, се установява по
безсъмнен начин авторството, времето и мястото на инкриминираното с обвинителния акт
деяние. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия, настоящата съдебна
инстанция счита, че са събрани необходимите от гледна точка разпоредбата на чл. 102 от
НПК доказателства, описани и в мотивите на първоинстанционната присъда. Възприетите
от първата инстанция фактически положения относно основните факти са правилно
установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са
допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.
Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в
контролирания съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
При установяване на правнозначимите за обективното, всестранно и пълно
изясняване на предмета на делото факти, свързани с въпроса извършено ли е
инкриминираното деяние от подс. Й.Х., контролираният съд е анализирал подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са доказателствата, изведени от
гласните доказателствени средства, издържали проверката за достоверност, писмените
доказателства и заключението на КСППЕ на пострадалата Й. Х.а.
Обосновано и законосъобразно в основата на установените факти са поставени
показанията на ЧО Й. Х.а, които въззивният съд на свой ред кредитира, след като обсъди
съдържанието им самостоятелно и в логическата връзка с останалите доказателствени
източници. Показанията на св. Х.а са вътрешнологически хомогенни и последователни,
хронологично подредени и кореспондират с изложеното от свидетелите М. Х.а и И.Г.,
заключението на КСППЕ и приобщените по делото писмени доказателства. Действително
св. Х.а е пострадала и е конституирана като частен обвинител, а свидетелите М. Х.а и И.Г.
са нейни роднини, което неминуемо изисква критична и внимателна преценка на
въздействието на заинтересоваността им от благоприятен изход на делото за
пострадалатаХ.а върху достоверността на техните показания. Видно е обаче, че и тримата
излагат непротиворечив във вътрешната си логика разказ, който съответства на обективни
доказателства за събитията, чието съществуване не зависи нито от волята на тези свидетели,
нито от волята на подсъдимия. Поради това въззивният съд намери, че първостепенният
обосновано е изяснил от показанията на св. Х.а времето, мястото и механизма на
извършеното от подсъдимия деяние.
На първо място, от показанията на св. Х.а се установява причината за раздялата й с
подс. Х. и за влошените им отношения, а именно, че същият е упражнявал физическо и
психическо насилие спрямо нея вследствие на вредната злоупотреба с алкохол и проявата на
крайна ревност, което се потвърждава от заключението на КСППЕ на подсъдимия.
Последното кореспондира както с показанията на свидетелите М. Х.а и И.Г., които са
категорични, че подсъдимият постоянно я тормозел, така и с приобщените по делото
4
писмени доказателства: копие на заповед за незабавна защита № 288601 от 28.11.2019 г.,
постановена по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на СРС, III-то ГО, 37-ми състав, копие на
решение № 20248654 от 10.11.2020 г., постановено по гр.д. № 68465/2019 г. по описа на
СРС, III-то ГО, 158-ми състав, и полицейска преписка № 229000-18594/21.10.2019 г.
По-нататък, от показанията на пострадалата Х.а се изяснява, че на процесните време
и място подсъдимиятсе качил в автомобила й без нейно съгласие и й отправил закана с
убийство, както и точните думи, които е изрекъл, а именно: „Ще те убия и ще те излежа”,
опирайки кухненски нож в гърлото й. Въззивният съд се довери и на споделеното от ЧО Х.а,
че вследствие тази закана тя се е чувствала застрашена и уплашена, което се потвърждава от
заключението на КСПЕЕ на св. Х.а, което настоящата инстанция кредитира като обективно
и компетентно изготвено, като не установи необходимост същото да бъде коригирано или
допълвано и не намира основание да се съмнява в професионалната подготовка или
добросъвестността на изготвилите го експерти. От експертното заключение се потвърждава,
че възприетите от пострадалата Х.а закани за убийство и заплашителни действия от страна
на подс. Х. са предизвикали у нея преживяване на основателен страх за живота й от
евентуалното им осъществяване, на фона на данните за системно домашно насилие,
упражнявано върху нея.
Показанията на св. Й. Х.а намират подкрепа в изложеното от свидетелите М. Х.а и
И.Г., които лично възприели състоянието й след заканата с убийство и силното притеснение,
което изпитвала от бившия си съпруг, което наложило и изнасянето от дома им за около
месец.В разпита си св. М. Х.а потвърждава, че майка й е била системно жертва на тормоз от
подсъдимия, като основната причина за това е вредната му употреба на алкохол и проявата
на силна ревност спрямо нея. Св. Георгиев дори и купил лютив спрей, който пострадалата да
използва, в случай на последващ инцидент с подсъдимото лице, какъвто действително е бил
налице.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите
доказателствени източници не съдържат противоречия помежду си, поради което не е
необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от
НПК.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него
фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя крайния правен извод на
първоинстанционния съд, че подс. Й.Х. е осъществил състава на престъплението по чл. 144,
ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1 от НК.
В съответствие с материалния закон, районният съд от обективна страна правилно е
изяснил, че на инкриминираните време и място подс. Й.Х. се заканил с убийство на ЧО Й.
Х.а, като извадил нож, опрял го в гърлото на Х.а и казал: „Ще те убия и ще те излежа“. За да
е съставомерно поведението е достатъчно от отправената вербална закана с убийство да е
възможно да се предизвика у заплашения основателен страх от осъществяването й.
Законът не изисква изследване дали заплахата е породила такъв страх у пострадалото лице.
Въззивният съд приема, че огласения и възприет от Х.а израз е демонстрация на
формирано намерение у подсъдимия за извършване на престъпление, подсилено с
посоченото действие с нож. Отделно от това обективираните от подсъдимия действия са
давали основание да се счита, че заплахата е реална.
В тази насока е и експертното становище на изготвената в хода на производството
КСППЕ, с което се изяснява, че пострадалата, не само е възприела сериозно отправените към
нея закани, но и реално се е уплашила от реализиране им с оглед цялостната обстановка,
начина на извършването на заканите, предхождащите конфликтни отношения между
подсъдимия и нея.
Нещо повече, преживяното от нея е повлияло и е нарушило съществено ежедневието
й – след процесната случка. ЧО Х.а и дъщерите й трябвало да се изнесат от дома си, а на
пострадалата й се налагало да моли близките си да я придружават до работата й, защото се
притеснявала подсъдимия да не я причаква отново.
5
Първоинстанционният е посочил и че престъплението е извършено в условията на
домашно насилие по смисъла на чл. 93, т. 31 от НК, защото е предшествано от системно
упражняване на психическо насилие спрямо Х.а от подсъдимото лице.
В действителност, установените от първия съд фактически обстоятелства, които
очертават предходни, на процесната, прояви на агресия от подсъдимия към пострадалата,
са по повод със случай от м. октомври 2019г. с отправени конкретни заплахи .
Така установените факти не са достатъчни, за да се приеме, че инкриминираният
случай на закана е при условията на домашно насилие. И това е така, т.к. заложеното
изискване от законодателя е да са налице поне три случая /системност/ на упражненено
насилие, които предшестват процесния.
Тези законови критерии в случая не се разкриват в осъщественото поведение на
лицето, при което по делото е установен само един предхождащ събитието случай. В
обвинителния акт също не е имало очертани три такива случая, а са били два : посочен е
бил един от месец септември 2019 г. / за който СРС не изложил съображения в мотивите/ ;
коментирания случай от месец октомври ; процесния от 22.11.19г. и още един случай от
24.11.2019г. Следва да се заяви, че случаите от м. Ноември не могат да се включват, за да
обосноват системност. С оглед посоченото и по този квалифициращ престъплението
признак подсъдимият следва да бъде оправдан.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК.
На следващо място, въззивният съд провери индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия и наложеното му наказание по вид и размер.
За престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 3, вр. ал. 1от НК е предвидено наказание
лишаване от свобода до шест години.
При определяне на наказанието : споделя се становището на СРС, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, тъй като смекчаващото отговорността на
подсъдимия обстоятелство е само едно и не е изключително, а определянето на наказание
лишаване от свобода не се явява несъразмерно. Правилно при условията на чл. 54 от НК са
отчетени като смекчаващо отговорността на подс. Й.Х. чистото му съдебно минало, а като
отегчаващо – употребата на оръжие, което обуславя по-висок интензитет на засягане на
закриляните обществени отношения. Като допълнително отегчаващо обстоятелство, се
оценяват от въззивния съд проявите на насилие, които са проявени м. октомври 2019г. и на
24.11.19г. С оглед посоченото наложеното от въззивния съд наказание лишаване от
свобода за срок от една година, се приема от въззивния съдебен състав за адекватно, вкл. и
при оправдаването на лицето по квалифициращ признак .
Изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода е отложено за
срок от три години, като законосъобразно СРС е приел, че са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК, а именно размерът на наказанието лишаване от свобода е до три години,
подсъдимият е неосъждан и не се налага наказанието да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
и прилагането на института на условното осъждане без социална изолация ще е достатъчно,
за да въздейства превантивно и възпиращо на подсъдимия, като го мотивира да изгради
устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в бъдеще престъпления с оглед
възможността наказанието да се активира и изпълни.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимия.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие, че следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал.1 т. 2 от НПК, Софийски
6
градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда от 07.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5093/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 23-ти състав единствено по
отношение на приетото, че престъплението е извършено при условията на домашно
насилие, вместо което за този квалифициращ признак признава подсъдимия за невиновен и
го оправдава.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7