Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 552 Година 2020, 28.02. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ
състав
на 29.01.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
при присъствието на прокурора СВЕТЛОЗАР ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело
номер 3322 по описа за 2019 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Ищецът И.М.З., с адрес *** е предявил срещу ответника
Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, ул.”Н. Столетов”№21 претенция
за присъждане на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
обида, възмущение, стрес, притеснения и психологически дискомфорт,
за периода от 28.04.2016г. до 29.10.2019г., в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в
Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест –
Пловдив, а именно: липса на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“/, лоши хигиенни условия в
килиите/наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, течове от тавана, мухъл по
стените/, липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен
възел в килиите, както и неназначаването на ищеца на работа, с което, въпреки,
че не е посочено изрично в исковата молба, се презюмира,
че на лицето са му нарушени правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита
на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража/ЗИНЗС/. Претендира се присъждане и на сторените
разноски.
Ответникът – Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител, счита
така предявената претенция с основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, във връзка с чл.7 от Конституцията на Република България/КРБ/ и чл.13 КЗПЧОС за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето
и. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковата
претенция.
Пловдивският
административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
От постъпила
Справка рег. №5367 от 04.12.2019г. от ГД“Изпълнение на наказанията“, Сектор
„Арести“, ОС „Изпълнение на наказанията“ – Пловдив се установява, че ищецът З. ***
от 29.09. 2016г. до 31.01.2017г. и е бил настанен в килия №114 с площ от 14,00
кв.м./без площта на санитарния възел/, оборудвана с три легла с размери 190/71
см, като две от леглата са разположени едно върху друго с обща височина 1,22
м.; маса за хранене с размери 60/60 см. и височина 67
см.; 2 бр. кръгли табуретки с диаметър 30 см. и височина 43 см.; постелъчен инвентар: възглавници, дюшек, одеяла и чаршафи.
Всяка килия е снабдена със собствен санитарен възел с размери 125/112 см. и
мивка, постоянно течаща студена вода, а ползването на топла вода е по график.
През периода на пребиваване в Арест – гр.Пловдив в посочената килия са
пребивавали, както следва: от 29.09.2016г. до 12.11.2016г. – общо трима души;
от 12.11.2016г. до 22.12.2016г. – общо двама души; от 22.12.2016г. до
17.01.2017г. – общо трима души; от 17.01.2017г. до 31.01.2017г. – общо двама
души, или на едно лице се полагат по
около 7 кв.м/при двама настанени/, съответно 4,67 кв.м/при трима настанени/.
Сочи се също така,
че Арест – Пловдив е оборудван с водни климатични конвектори,
свързани към водогреен газов котел, който се използва
за отопление на ареста, а за охлаждане през летния сезон, конвекторите
са свързани с чилърна инсталация; вентилационната
система в ареста представлява всмукателна и нагнетателна
уредба, а посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, като посредством други въздушни турбини
пресен въздух отвън се вкарва в килиите. Отделно от това се твърди, че арестното помещение е с достатъчен достъп на дневна
светлина, проникваща през прозорец с размери 150/150
см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация
и достъп на свеж въздух. През посочения период се посочва, че ремонт на арестното помещение, в което е бил настанен ищецът, не е
извършван, а ДДД обработка се извършва периодично, съгласно сключен договор
между ГД“ИН“ и фирма изпълнител, като при нужда обработка на помещенията се
извършва незабавно/л.46/. Към справката са приложени извлечение от Раздел IV „Разпределение на времето“ от Заповед №Л-4102/
06.10.2016г. за вътрешния ред в арестите на Гл. директор на ГД“ИН“, както и 2
бр.протоколи за извършена ДДД обработка на Арест – Пловдив на 29.11.2016г. и
30.01.2017г./л.47-49/.
По делото с
отговора на исковата молба е постъпило Становище рег. №8246/11.11.2019г. от Затвор – Пловдив/л.14-17/, в което се посочва,
че в затвора, а и в системата на ГД“ИН“ няма официален документ, който да води
отчетност за броя на л.св. по спални помещения, няма и такава бланка в акцедентните материали, които се зареждат от ГД“ИН“-София,
като такъв документ представляват списъците за вечерна проверка, които са
месечни, но не се съхраняват. Единственият документ, който се изготвя от ДГН и
се води обобщена информация е „Сведение за разпределение и движение на л.св.“,
което се изпраща след изготвянето му ежедневно в ГД“ИН“-София, като
информацията е обобщена и е по наличен брой в самите групи.
От приложената
справка се установява, че И.З. е постъпил първоначално в Затвор – Пловдив на
31.01.2017г., след това е изведен в условията на ЗООТ“Смолян“, откъдето с
приложението на института на чл.70 НК е освободен условно предсрочно на
20.11.2018г. с остатък 2 месеца и 17 дни, впоследствие е задържан за
изтърпяване на наказание по НОХД №1051/2019г. на РС-Стара Загора, като първоначално
е настанен в СА Стара Загора, преместен в Затвор – Стара Загора на 10.05.2019г.
и на 21.06.2019г. е преместен в Затвор – Пловдив, като в последния
последователно е пребивавал в следните спални помещения :
- в периода 31.01.2017г. – 02.02.2017г. включително е настанен в Приемно отделение/ПО/,
разполагащо с шест спални помещения, в помещение ОП-1 с квадратура без
санитарен възел 26,47кв.м., разполагащо с два отваряеми прозореца с размери
0,5/1,18м. и 0,77/1,18м., санитарен възел с площ 2,80кв.м. с един отваряем прозорец с
размери 0,3/1,18м., като през м.януари 2017г. средният брой настанени за месец
в групата/6 бр. спални помещения х 26,47 кв.м./ е бил 23,61, или на л.св. се полагат по около 6,73 кв.м.
Доколкото въпросното помещение разполага с три легла, въпреки, че по делото
липсва справка за 01.02.2017г. и 02.02.2017г.,
настоящият съдебен състав приема, че дори и ищецът да е пребивавал с
максималния брой л.св. /трима/, то пак ще е разполагал с площ повече от 4 кв.м.
- в периода
03.02.2017г. – 27.02.2017г. включително е настанен в Трета група, разполагаща с
тринадесет спални помещения, в спално помещение №35 с квадратура без санитарен
възел 27,92кв.м., разполагащо с отваряем прозорец с
размери 1,20/1,20м., санитарен възел с площ 4,60кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20м. Посочва се, че при
капацитет от 4 кв.м. могат да бъдат настанени 89 л.св., като за м.февруари
2017г. средният брой, настанени в групата за месеца са 114.
Или, за този период се установява, че ищецът е разполагал
с по-малко от 4 кв.м.
- в периода
28.02.2017г. – 19.03.2017г. включително е преместен в спално помещение №27 с
квадратура без санитарен възел 39,02кв.м., разполагащо с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20м., санитарен възел
с площ 4,36кв.м. с един отваряем прозорец с размери
1,20/1,20м. Посочва се, че при капацитет от 4 кв.м. могат да бъдат настанени 89
л.св., като за м.февруари 2017г. средният брой, настанени в групата за месеца
са 114, а за м.март 2017г. – 113.
Или, за този период се установява, че ищецът също е
разполагал с по-малко от 4 кв.м.
- в периода
20.03.2017г. – 24.11.2017г. включително е преместен от Трета група в Пета
група, в спално помещение №61 с квадратура без санитарен възел 27,00кв.м.,
разполагащо със санитарен възел с площ 2,50кв.м. В табличен вид е предоставена
справка за средния брой настанени за месеца в групата, без обаче да са посочени
данни колко спални помещения е имало в Пета група, което обстоятелство се
установява от приложената на лист 27 по делото таблица, видно от която Пета
група разполага с 11 помещения, с обща квадратура от 299,92 кв.м. При това
положение, при капацитет от 4 кв.м. могат да бъдат настанени не повече от 74
л.св., като за целия период, в който З. е пребивавал в това помещение, средният
брой настанени за месеца в групата са били, както следва: 20.03.2017г. – 112,
м.април 2017г. – 91, м.май 2017г. – 86, м.юни 2017г. – 94, м.юли 2017г. – 91,
м.август 2017г. – 86, м.септември 2017г. – 88, м.октомври 2017г. – 87 и до
24.1.2017г. – 92.
Или, за този период също се установява, че ищецът е
разполагал с по-малко от 4 кв.м.
- в периода от
21.06.2017г. до 29.10.2019г. включително е настанен в Шеста група, разполагаща
със седемнадесет спални помещения, в спално помещение №6 с квадратура без
санитарен възел 28,28кв.м., разполагащо с два отваряеми
прозореца с размери 0,45/1,10м. и 0,50/1,10м., санитарен възел с площ 2,48кв.м.
с един отваряем прозорец с размери 0,35/1,10м.
Посочва се, че при капацитет от 4кв.м. могат да бъдат настанени 109 л.св., като
за исковия период, средният брой настанени за месеца в групата е, както следва:
след 21 юни 2019г. – 129, м.юли 2019г. – 130, м.август 2019г. – 128,
м.септември 2019г. – 125 и м.октомври 2019г. – 124.
Или, за този период също се установява, че ищецът е
разполагал с по-малко от 4 кв.м.
Посочва се в
становището и че за всеки лишен от свобода е осигурено легло с размери
90/180см., както и шкафове с размери 45/50см. На лишения от свобода З. е
осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на
времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ е имал
достъп/баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел всеки лишен от
свобода има достъп до течаща студена вода. Освен това, отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон, а
проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Относно хигиената в спалните помещения се
сочи, че се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните
прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на Затвор – Пловдив или да им
бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и
държат при себе си, съгласно Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на
правосъдието.
При първоначалното
си пребиваване в Затвор – Пловдив се сочи, че З. има отработени 222 работни дни
на различни трудови позиции, а при повторното му настаняване, със Заповед №
2831/29.10.2019г. е назначен на работа като ръчник в
„Обособено производство“ към ДП ФЗД-ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица,
8-часов работен ден.
Представено е също
така и Становище от техник строителство и архитектура в Затвор – Пловдив,
съгласно което през периода на изтърпяване на наказанието от л.св. И.З. *** не
са правени основни ремонти на килиите, но се извършва воевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, сменят се осветителните тела,
като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят
своевременно. Сочи се също така, че през 2017г. е извършено боядисване на
общите помещения, дограмата е подменена с нова/ПВЦ/, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода, като със собствени сили/лишени от
свобода, назначени като строители по щата на домакините/ и строителни
материали, предоставени по централно сключени договори от ГД“ИН“, се извършват
ремонти и базата се поддържа в сравнително добро състояние, имайки предвид и
старата материална база/л.12/.
Становище е
приложено и от Гл. инспектор П.Х.– Началник сектор „ФЛКР“ в Затвор - Пловдив,
от което се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието от л.св. З.
*** няма сключени договори за ДДД обработки. От месец март 2017г. има централно
сключен договор от ГД“ИН“ за всички поделения с „ДДД 1“ООД гр. София, а в
Затвор – Пловдив са се извършвали три пъти годишно ДДД обработки от фирма, която
е оторизирана с тази дейност – през три до четири месеца, като при възникнала
спешна необходимост е извършвана и извънредна обработка/л.13/.
В подкрепа на
изложените твърдения са приложени: График за разпределение на времето на лишени
от свобода от VI пост от 25.03.2014г.; Работно време на „Магазин лишени от свобода“ към ДП
ФЗД – ТП Пловдив от 20.08.2018г.; График за подстригване на л.св. от служебния
бръснар; Седмичен график на служебната пералня в Затвор - гр.Пловдив, ведно с
Разяснителна легенда на понятията; График за почистване на общите помещения на
пост VI на основание чл.176 ППЗИНЗС от 10.04.2014г.; График за ползване на
библиотеката към Затвор – Пловдив от 28.06.2006г.; таблици за размерите на
помещенията в ПО, на помещенията и прозорците в Пост №3, Пост №5 и Пост №6;
Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието, ведно с
утвърдения с нея списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни
продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на
определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по
реда на НПК, настанени в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите в затворите; 8 бр. протоколи за извършени услуги –
дезинсекция от „Д.Д.Д.-1“ООД в Затвор – Пловдив/л.18-39/.
По делото е
постъпило и Становище Рег. №9581/27.12.2019г. от ИСДВР Д. Балъкчиев,
с което е предоставена информация, че към 27.12.2019г. лишеният от свобода З. е
настанен на пост VI, стая №6, в която са настанени общо осем души при нетна площ от 28,28 кв.м.
По делото е
разпитан като свидетел С.С.М., който заявява, че
познава ищеца от 5 месеца, били са заедно в Шести пост, в килия №6, като
свидетелят и в момента пребивава в тази килия. Твърди, че в килията са 9 л.св.,
но в момента са 8, в нея има дървеници и хлебарки, особено лятно време и не
може да се спи от дървениците и мишките. В тази килия свидетелят пребивава от
около осем месеца. По отношение на хигиената в килията заявява, че един
затворник от килията я е поддържал, като повечето прахове и шампоани си ги
купуват затворниците, а от администрацията на месец-два давали прах, но за
тяхната килия не стигало. Според свидетеля килията е с площ от около 30 кв.м.,
като леглата са вишки от по две легла, но някъде има
и единични. Заявява, че лишените от свобода имат право да се разхождат по
коридора, а в килията има течаща вода и тоалетна.
Други
доказателства в хода на съдебното производство не се ангажираха.
При така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.
Както вече се
посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди в периода
28.04.2016г. – 29.10.2019г. по време на пребиваване от него в Арест – Пловдив и
Затвор – Пловдив, пряка последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
Тук е мястото да
се посочи, че от наличните по делото доказателства се установява, че през
посочения в исковата молба период 28.04.2016г. – 29.10. 2019г. З. е пребивавал
в посочените заведения – Арест – Пловдив и Затвор – Пловдив, както следва: от
29.09.2016г. до 31.01.2017г. в Арест – Пловдив; от 31.01.2017г. до 24.11.2017г.
и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. в Затвор – Пловдив.За останалите периоди/от
28.04.2016г. до 28.09.2016г. и от 25.11. 2017г. до 20.06.2019г. вкл./ се
установи, че ищецът или не е бил лишен от свобода, респ. задържан под стража,
или не е пребивавал в посочените заведения – Арест – Пловдив и Затвор –
Пловдив, а в други заведения.
При това
положение, и с оглед липсата на допълнителни уточнения в тази връзка от страна
на ищеца, възведените в обстоятелствената част на исковата му молба твърдения
за допуснати нарушения по смисъла на чл.3 ЗИНЗС и чл.3 КЗПЧОЗ при изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода от З., респ. задържането му под стража, ще
следва да бъдат разглеждани единствено и само относно периодите от 29.09.2016г.
до 31.01.2017г., когато е пребивавал в Арест - Пловдив, съответно от
31.01.2017г. до 24.11.2017г. и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г., когато е
пребивавал в Затвор – Пловдив.
На първо място
следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284
ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани
от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на
правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода
и пробационните
служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на
наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в
системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това
положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за процесния
период има както процесуална, така и материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се посочи, че цитираните
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
На следващо място,
и с оглед възражението на процесуалния представител на ответника, е необходимо
да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като
предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение,
действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните
органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и
настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с
разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението
на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално
настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от
преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България/,
разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията
в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен
анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до
намаляване релевантността на всеки елемент при
разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява
неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както
изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би
могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе
си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло
да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било
преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига
прага по чл.3 от Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата
на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС/в актуалната й редакция/ осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В
ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията и към част от процесния период, а
именно 29.09.2016г. – 06.02.2017г./ осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. Съгласно чл.3 ал.2 т.2 и т.3 от
с.з. за жестоко или нечовешко отношение се смятат: умишлено поставяне в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; унизително
отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да
върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх,
незащитеност или малоценност.
В най-общ план и
двете редакции са еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за
защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл.3
ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата
за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния
период, което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен
иск за обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е
реализирана в конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът
изтърпява наказание „лишаване от свобода“, респ. мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по
контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за
да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата
да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС/предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г./, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в
чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и
друга материалноправна разпоредба на чл. 3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната и има предимство пред
тези норми на вътрешното законодателство, които и противоречат. Според
посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да бъде подложен на
изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните
стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на
Организацията на обединените нации по предотвратяване на престъпленията и
третиране на престъпниците, проведена в Женева в
1955г. и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV)
от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила,
но спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички
помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията,
в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни изисквания, като
следва да се обръща дължимото внимание на климатичните условия, особено на
кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ, осветление, отопление
и проветряване.
11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода :
а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б) изкуственото
осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от свобода, да
четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните
възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от свобода, да
удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва нужда, и в
условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните
помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице,
лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при
подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д.
№15508/2011г., решение №6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д.
№13664/2012г., решение №104 от 20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г.,
решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от
29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./, в която се приема, че липсата на
достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до санитарен възел, достатъчен приток
на слънчева светлина и възможност за проветряване в местата за лишаване от
свобода, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото лице,
независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
При разрешаване на
настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от
свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение от
24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.срещу
България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу
България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment приложим при
наличие на структурни или системни проблеми в държава член на Съвета на Европа.
Така например, в
пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в българските затвори „Н. и
други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие, че провеждането на исково
производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за обезщетяване за претърпени от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в българските затвори, не е
ефективно средство за защита, което би поправило нарушението, заради
формалистичния подход на съдилищата при разглеждането на този тип дела във
връзка с преценката на редовност на исковата молба, указанията до ищеца за
посочване на надлежния ответник по исковете, оценката на доказателствата, в
частност – на свидетелски показания; възлагане на доказателствената
тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от Конвенцията, относно
установяване наличието и размера на претърпените от тях неимуществени вреди във
връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в посочените съдебни решения
се съдържат критерии от значение за преценката дали условията за изтърпяване на
един ограничителен режим могат да достигнат до третиране в нарушение на чл. 3
от Конвенцията.
Съотнасянето на
описаните по-горе данни в решението, цитираните правни норми и съдебна
практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че помещенията, които е
обитавал З. при изтърпяване на мярка за неотклонение „задържане под страж“,
както и наказание “лишаване от свобода“ в периодите от 29.09.2016г. до
31.01.2017г. в Арест – Пловдив, от 31.01.2017г. до 24.11.2017г. и от
21.06.2019г. до 29.10.2019г. в Затвор – Пловдив, са разполагали със санитарен
възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за
лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно.
Непротиворечиви в тази насока са и показанията на разпитания по делото
свидетел, посочен от ищеца.
По отношение
наличието на топла течаща вода, с отговора на исковата молба и по-конкретно с
приложеното към същия становище, се сочи, че в Затвор - Пловдив на З. е
осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода от съответната група, както и че като работещ, същият е имал
достъп до баня всеки работен ден, като в подкрепа на тези твърдения е приложен
и самият график, видно от който лишените от свобода от Шести пост са
разполагали с достъп до баня в понеделниците от 13,30 часа до 16,30 часа и в
петъците от 13,30 часа до 16,30 часа. На лишените от свобода е бил осигурен и
достъп до служебната пералня, както и до служебния бръснар, т.е. и други
дейности, освен къпането, за които би бил необходим достъп до топла течаща
вода, са били подсигурени.
Действително, от
твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но следва да се отбележи, че хигиената
в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от
лишените от свобода, които се грижат за почистването, освен това, същите са
имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода,
както и възможност през времето, през което не са били заключени, да излязат в
коридора, в каквато насока са и показанията на свидетеля М., както и да ползват
общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода.
По идентичен начин
стои въпросът и с престоя на ищеца в Арест – Пловдив – всяка килия е снабдена
със собствен санитарен възел с размери 125/112 см. и мивка, постоянно течаща
студена вода, а ползването на топла е по график.
По делото не се
установиха и данни да има дървеници, хлебарки и гризачи, в каквато насока са
твърденията на ищеца и разпитания по делото свидетел. Обратно, с отговора на
исковата молба от страна на администрацията са представени конкретни данни за
извършвани периодично дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията.
Така, в представеното становище от Началник сектор „ФЛКР“ в Затвор – Пловдив се
сочи, че три пъти годишно се извършва ДДД обработка през три до четири месеца,
в т.ч. и извънредно при възникнала спешна необходимост, представени са и 8 бр.
протокола за извършена ДДД обработка, една от които извънредна. Два протокола
за извършена ДДД обработка в исковия период са представени и от страна на Арест
– Пловдив. О
Отделно от това,
от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да са
били подадени оплаквания за хигиената в помещенията както в Затвор – Пловдив,
така и в Арест – Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти
и гризачи.
Не може да бъде
споделено и твърдението, че ищецът не е бил назначаван на работа, доколкото
безспорно се установи, че за времето си на престой от 31.01.2017г. до
24.11.2017г./общо 298 дни/, има отработени 222 работни дни, а при повторното
постъпване в Затвор – Пловдив на 21.06.2019г., със Заповед №2831 от
29.10.2019г. е назначен на работа като ръчник
„Обособено производство“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица,
8-часов работен ден. Действително, датата на назначаване съвпада с датата, на
която е изпратена исковата молба, но за това обстоятелство/че е депозирана
искова молба/ администрацията на Затвор – Пловдив е узнала едва на
07.11.2019г., когато е получена призовката за насроченото о.с.з./л.42/, поради
което и не следва да се приема, че ищецът е бил назначен на работа единствено и
само за опровергаване на навените в исковата молба твърдения.
Установява се
обаче, че в периодите от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. включително и от
21.06.2019г. до 29.10.2019г. включително, когато е пребивавал в Затвор –
Пловдив, т.е. за 426 дни, З. е обитавал помещения, в които за всеки от лишените
от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м. От гореизложеното е
видно, че ищецът е пребивавал в килии, в които жизненото му пространство е било
значително под предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда
по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Тези обстоятелства,
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно
основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително
отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на конкретно
установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, които водят до
извода, че битовите условия в Затвор – Пловдив създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка
за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен
пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода,
водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени
елементарни хигиенни стандарти.
С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не е
представил доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор – Пловдив за периода от
03.02.2017г. до 24.11.2017г. включително и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. включително,
в който лицето е пребивавало в него. Отговорността на държавата за причинените
вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да
доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още,
че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях.
В случая безспорно
се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие от
ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да осъществяват
ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда
наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в посочения
период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото му
достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в спалните помещения,
в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично съществуване,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му
здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл.3 ЕКПЧ. Макар да е
предвиден отлагателен срок за влизане в сила на посочените разпоредби, налице е
общото правило на чл.3 ЕКПЧ, забраняващо нечовешко и унизително отношение,
поради което администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица
такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното
физическо и психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство.
Недостатъчното
жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът, са предизвикали такова ниво на страдание за З., което
надвишава това, присъщо на лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора.
В пилотното
решение на ЕСПЧ по делото Н. и други срещу България се сочи, че крайната липса
на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.срещу
България и други.
При това
положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС налага да се
приеме, че З. е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се
в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно
чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по
справедливост, като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и
от продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия в Затвор – Пловдив от 03.02.2017г.
до 24.11.2017г. включително и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. включително/общо
426 дни/, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в
този случай да се присъди, е в размер на 1 400 лева при съобразяване практиката
на ВАС по идентични дела.
Според този Съд именно
посоченият размер най – точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца
и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на
база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата част
за разликата над 1 400 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, искът
следва да бъде отхвърлен.
Съответно, спрямо
този размер на главния иск/1 400 лева/, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2019г. – датата на предявяване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на спора, и с оглед заявената претенция за
присъждане на сторените разноски, на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС ответникът
следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10 лева,
доколкото по делото не се установява по договора за правна защита и съдействие,
сключен от ищеца с адв. В.С., да е платено
договореното възнаграждение в размер на 100 лева. По тези съображения Главна
Дирекция „Изпълнение на наказанията“ София следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца сумата от 10 лева - заплатена държавна такса.
По отношение на претендираното
от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва
да се посочи, че такова не му се следва на основание чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук
съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ
бр.94/2019г.
Това е така, защото разпоредбите на чл.10 ал.2 и ал.3 ЗОДОВ/в приложимата редакция/, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Съобразно новелата на ал.3 разноските по
производството и държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на
адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в
производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не
дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Изводът се
формира от обстоятелството, че според чл.76 ГПК разноските по производството са
свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени,
поради което и съгласно чл.75 ГПК за разноски по производството следва да се
приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както
ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават
института на разноски по производството от дължимата държавна такса и
възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно
чл.10 ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има
специален характер спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до
разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната
страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично.
В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата
претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната
такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска -
ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/така Решение №2611 от 28.02.2018г. по адм.
д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм.
д. №9762/2016г. и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм.
д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много други/.
Или, искането на ответника за присъждане на разноски
следва да се остави без уважение.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на И.М.З.,***
сумата от 1 400/хиляда и четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за периода от 03.02.2017г. до 24.11.2017г. вкл.
и от 21.06.2019г. до 29.10.2019г. вкл., както и законовата лихва върху тази
сума, считано от 29.10.2019г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията до пълния и размер от 50 000 лева за останалите периоди в обхвата
на претендирания – от 28.04.2016г. до 29.10.2019г.,
като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията” - София, ул.”Н. Столетов”№21 да заплати на И.М.З.,***, сумата от 10/десет/ лева, представляваща внесената
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”- София, ул.”Н. Столетов”№21 за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен състав на
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: